от Радостин Марчев
Православният богослов Вл. Лоски започва своята известна статия Panagia посветена на дева Мария с много интересни думи:
„Всъщност, ако се опитаме да се ограничим до историческите данни в стриктния смисъл на думата и работим единствено с установените от съборите догми, няма да намерим нищо освен термина Теотокос, чрез който Църквата тържествено утвърждава богомайчинството на светата Дева. Догматичното ударение на термина Теотокос, насочен срещу несторините, е преди всичко христологично: от отрицателите на богомайчинството се защитава ипостасното единство на Божия Син станал Син Човешки. Тук се има предвид конкретно христологията, но в същото време, индиректно, съществува и едно догматично утвърждаване на църковната почит към тази, която е родила Бога по плът. Казано е, че всички, които застават против значението на Теотокос – всички отказващи да признаят, че Мария притежава качеството, което благочестието й приписва – не са истински християни понеже се противят на истинското учение за въплъщението на Словото. Това трябва да покаже близката връзка между догмата и почитта, които в съзнанието на Църквата са неразделими. Ние обаче познаваме примери с християни, които докато по чисто христологични причини признават богомайчинството на Девата се въздържат от специална почит към Божията Майка поради същите причини не желаейки да примат друг посредник между Бога и човека освен Богочовека, Исус Христос. Това е достатъчно, за да покаже, че христологичната догма за Теотокос взета in abstracto, отделена от жизнената връзка между нея и почитта показвана от Църквата на Божията Майка не е достатъчна, за да оправдае уникалната позиция над всички творения приписвана на небесната царица, на която православната литургия отдава „слава подобаваща на Бога” (he Theoprepes doxa)[1].
Едва ли може да има съмнение, че когато говори за християни, които докато приемат догматичното определение теотокос в изцяло христологичен смисъл поради същата причина се въздържат от специално поклонение пред девата Лоски има предвид протестантите. Неговата теза е, че това е недостатъчно.
Тук няма да навлизам в цялостен анализ на статията на Лоски. Личното ми мнение е, че в някои отношения (например необходимата безгрешност на Мария и нейното телесно възкресение и възнесение на небето) той не изразява единствената възможна православна позиция/традиция. По-интересeн е обаче един друг въпрос – дали протестантските приемания per se задължително водят до премахване на почитта към дева Мария. За целта аз ще се обърна към работата на д-р Тимъти Джордж. Макар да е сравнително непознато име в България Джордж е богослов, който носи доста шапки. Той е декан на Besson school of theology, старши редактор на списание Християнството днес, редактор на поредицата Reformed commentary of Scripture и част от борда на съветниците към First things и Books & Culture. Освен това той участва активно в екуменическия диалог между християни от различни традиции. Джордж е председател на комисията за доктрина и християнско единство към Световния баптистки алианс и е участвал в съставянето на важния документ между католици и баптисти The Word of God in the life of the Church (1989) както и в изработването на общото становище между евангелски християни и католици за дева Мария Do whatever He tells you: the blessed Virgin Mary in Christian faith and life (2009).
Темата за дева Мария занимава Тимъти Джордж в продължение на много години. Макар до този момент да не е публикувал цялостна книга за нея[2] вижданията му са доста ясно изразени в множество статии и интервюта, които той е давал през годините[3]. По собственото му признание той е израснал в църква, която не е отделяла особено внимание на дева Мария. Възгледите му започват да се променят в следствие на две влияния – изучаването на Библията, което му показва, че значимостта на Мария в нея е по-голяма от тази, която той наблюдава и професионалното му занимание с историческо богословие и по-конкретно с протестантската Реформация, от което той разбира, че реформаторите са отделяли значително внимание на Мария.
В резултат на своите изследвания Тимъти Джордж започва да си задава въпроса:
„Възможно ли е обръщането на евангелските християни към по-широката християнска традиция да включва и място за Мария? Казано по друг начин, без да правим компромис с никое от основните евангелски вярвания, можем ли ние да повторим думите на Елисавета: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на утробата ти!” (Лука 1:42) или да бъдем на един дух с изпълнената от Духа девица от Магнификат: „Величае душата ми Господа, И зарадва се духът ми в Господа Спасителя мой. Защото погледна милостиво на низкото положение на слугинята Си; И, ето, от сега ще ме облажават всичките родове”(Лука 1:46-48).[4]
Той продължава:”Почитта към Мария със сигурност не се отдава естествено на протестантите. Поради сложни исторически причини да бъдеш протестант е означавало да не бъдеш римокатолик. Да се почита Исус е означавало да не се почита Мария дори ако една такава почит е библейски основана и богословски обоснована. Но, както реформаторите са били готови да посочат, Мария е въплъщение на принципите само вяра и само благодат и по този начин съвременните протестанти, заедно с реформаторите трябва да я прославят в своето богословие и поклонение[5].”
Неговите лични наблюдения му показват, че той съвсем не е единственият, който е преживял подобна опитност и си задава подобни въпроси. Според Тимъти Джорж сред протестантите се забелязва растящ интерес към Мария, който може да се проследи в редица филми, книги, музика и богословски изследвания.
За Тимъти Джордж обаче подобен интерес към Мария в никакъв случай не означава безкритично приемане на това, което казват другите християнски традиции. Ако протестантите се интересуват от Мария те трябва да направят това именно като простестанти.
„Дошло е време евангелските християни да възстановят една изцяло библейска почит към блажената дева Мария и нейната роля в историята на спасението и да направят това именно като евангелски християни[6].”
Какво означава това на практика? Джордж е доста ясен. Преоткриваното на Мария за протестантите трябва да стане на първо място на основата на библейското откровение – на това, което Писанието казва за нея. Това означава не само те да не казват за нея повече отколкото Библията им позволява, но и че не могат да си позволят да пренебрегнат нещо, което е казано. Залитането може да бъде и в двете посоки – и според него в момента все още е основно в посока на пропускане. На второ място Джордж предлага това осмисляне на дева Мария да бъде направено в контекста на по-широката обща християнска традиция, но също така и в контекста на специфичното за протестантите наследство на Реформацията често изразявано накратко в т. нар. „соли” – sola Scriptura, sola fide, sola gratia, sous Christu и soli Deo gloria.
Какъв е резултата от това ще видим следващата част.
[1] Vladimir Lossky, Panagia in In the Image and Likeness of God (St Vladimir’s Seminary Press: New York, 1974), 95-96.
[2] Сайта Amazon подвежда давайки следното заглавие Blessed Evangelical Mary: Why We Shouldn’t Ignore Her Any Longer, но книгата все още не е написана, макар да е планирана.
[3] Основните източници, които са лесно достъпни са: Интервю за Колежа Калвин, статия за First things, Evangelicals and the mother of God, две онлайн статии за сайта на Beesn Divinity School, Bringing Mary in from the cold и Mary at baptism, две статии за списание Christianity Today, Recovering a Protestant Mary и The blessed evangelical Mary, радио интервю за Moody audio Should Protestants Give More Attention to Mary? Както и една глава (The blessed virgin Mary in evangelical perspective) в книгата на Carl Braaten and Robert Janson, Mary, mother of God (Grand Rapids: Eerdmans, 2004).
[4] Braaten, Mary, 103.
[5] The blessed evangelical Mary, 38
[6] Пак там, 36. Виж още Braaten, 102.
Rado's blog 