Една бележка относно детското кръщение


от Радостин Марчев

Аз посещавам църква, която практикува кръщение по вяра. Нейното разбиране е, че (в обичайния случай) едно от изискванията за кръщение е човекът да осъзнава какво прави и да пристъпва към него с вяра и решение да се посвети на Исус Христос като Господ.

Това е въпрос, по който християните са на различни мнения – някои кръщават малки деца докато други смятат, че това не е редно. Аз съм чувал аргументите и на двете страни и тук нямам намерение да ги коментирам и оценявам. Иска ми се да направя само една кратка бележка към вярата и традицията, от която съм част и която включва множество християнки деноминации.

Тя е следната: Изискването за кръщение по вяра не противоречи автоматично на кръщението на деца. Това може да е изненадващо и дори безсмислено изречение за някои хора. Но няма никаква причина да смятаме, че деца не могат да притежават вяра и желание за ученичество. Разбира се, това изисква някаква по-съзнателна възраст. Каква точно е тази възраст обаче не е толкова лесно да се каже и като правило е силно индивидуален въпрос. Поради тази причина едва ли може да бъде определен удачен възрастов праг, който да бъде удачен за всички.

На практика обаче това често е прави. Гласно или негласно на децата (а понякога и на тийнейджъри) се внушава, че те са „малки“ – обикновено без да е напълно ясно защо се счита, че са малки, по какви критерии и кога ще станат достатъчно големи.

Нека отново да кажа, аз не съм против изискването водното кръщение да е обвързано с изискване за вяра и ученичество към Христос от страна на човека, който пристъпва към него. Това, което поставям под въпрос е възрастта, на която един човек може да отговаря на тези изисквания. И този въпрос съвсем не е нов. Традиционно анабаптистките и след това баптистките общности не са определяли своята идентичност толкова като против кръщението на деца колкото като кръщение по вяра.

Една последна бележка. Може да се спори, че децата не са в състояние да осъзнаят напълно учението за начина, по който Христос ни спасява. Това може и да е вярно, а може и да не е. Но истината е, че подобни проблеми имат и възрастните. Механизмът на изкуплението и спасението са едни от най-спорните богословски въпроси и по тях съществуват редица теории, по които  дори сериозните богослови, още по-малко обикновените вярващи, не са на едно мнение. Но ние не се спасяваме чрез вяра в дадена теория за изкуплението. Спасяваме се чрез вяра в Христос, Който е умрял за греховете ни и на Когото се посвещаваме да служим. К.С. Луис изразява това чудесно в един пасаж на своята класическа книга: „Обикновено християнство“:

„И така, преди да стана християнин, имах впечатлението, че първото, в което християните трябва да вярват, е една специфична теория за Неговата смърт…Онова, което по-късно осъзнах, беше че същността на християнството не се свежда нито до тази теория, нито до коя да е била друга. Основното християнско вярване е, че смъртта на Христос е оправила по някакъв начин взаимоотношенията ни с Бога и ни е дала възможност за ново начало. Всички теории за начина, по който това е станало са съвсем друг въпрос. Тези теории са множество и се различават една от друга – за едно обаче са съгласни всички християни, а именно, че това е станало. Ще ви кажа как го разбирам аз. Всички нормални хора знаят, че когато си уморен и гладен, ще се почувстваш по-добре ако си хапнеш. Но съвременната теория за храненето – всичко за витамините и белтъчините – е нещо друго. Хората са се хранели и са се чувствали от това по-добре много преди да се появи теорията за витамините. И ако сега тази теория се отхвърли, те ще продължат да се хранят по съвсем същия начин. Теориите за смъртта на Христос не са християнството, те са само обяснения за въздействието на тази смърт.“     

Означава ли това, че църковните ръководители трябва да развият практиката да сядат и да разговарят с децата относно възможностите и удачността те да се кръстят, да слушат внимателно и да преценяват доколко те отговарят на условията за вяра и посвещение? Може би. Но при всички положения нашите църкви трябва да се стремят да дадат на библейския въпрос „Какво ми пречи да е кръстя?“ (Деяния 8:36) един сериозно обмислен и също толкова библейски отговор.     

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.