Отвъд богословието


от Радостин Марчев

Тези, които ме познават знаят, че обичам богословието. Обичам да чета богословие, обичам да говоря за него, обичам дори да стоя настрана и да слушам хора, които могат да кажат нещо ново и интересно по свързана с него тема. От време на време дори го преподавам. То ме привлича до голяма степен като вид умствена активност. Понякога си мисля, че бих го харесвал дори ако не бях християнин. А моята вяра, колкото и парадоксално да звучи, не само усилва интересът ми, но на моменти действа и като един вид спирачка пред моето „богословстване”. Сигурно звучи сложно и странно затова нека да се опитам да обясня това.

Една от отправните точки на християнската вяра е свързана с качествената разлика между Твореца и творението. Един друг начин да заявим това е като кажем, че Бог е толкова над нас, че като хора ние никога не можем и няма да сме в състояние да разберем Него, Неговата природа, пътищата и мислите Му. Това съвсем не означава, че ние нямаме никакво знание за Бога, но означава, че нямаме пълно познание за Него. Дори Библията, която е божие откровение към нас, е частична и непълна. Има много въпроси, на които тя не ни дава отговор или по които бих искал да зная много повече. 

Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме, казва Павел (1 Кор. 13:9).

Всъщност аз нямам дори капка съмнение, че ние не само нямаме пълно знание по някои въпроси, но и на места повече или по-малко се заблуждаваме в своето богословие. Отново, това не означава, че ние грешим напълно и навсякъде или че не знаем нищо, но означава, че поне част от мненията ни са единствено спекулации или погрешни идеи. Християнството има базова ортодоксалност, върху която всеки, който носи името на Христос трябва да стъпи, но тя не е чак толкова голяма и отвъд нея се простира едно почти необятно богословско море, за което се носят най-различни и често противоречиви слухове.

Няма нищо лошо в това да строим богословски системи (съществува цял раздел от богословието, което се нарича систематично) и аз често съм бил впечатляван от логиката, красотата и убедителността на някои такива. Но давайки ни Библията като Свое откровение Бог не ни е дал подобна система. И макар че без всяко съмнение тя може да бъде използвана за конструирането на такава фактът, че разполагаме с различен вид книга може да ни наведе на мисълта, че Бог възнамерява тя да функционира и да бъде използвана (и) по различен начин. Затова с течение на времето аз станах донякъде подозрителен към хората самоназначили се за богословска полиция и осъждащи като еретик всеки, който не се подписва под, да кажем, Уестминстрърската изповед, диспенсационализма или заветното богословие.

Отново, аз нямам никакво желание да омаловажавам или поставям под съмнение утвърдената християнска ортодоксалност – това, за което Викентий Лерински казва, че е било вярвано „винаги, навсякъде и по всяко време”.  Но отвъд него моята вяра ме кара да бъда донякъде въздържан, казвайки ми, че аз мога да греша и сигурно греша някъде. Всъщност едно мислено връщане към еволюцията на богословското ми мислене през годините (съчетано с подобна екстраполация към бъдещето) лесно може да ми покаже това съвсем нагледно.

За мое щастие това не е фатално. Ние не се спасяваме поради безпогрешността на богословската си система – спасяваме се понеже вярваме и служим на Христос. Един ден сигурно заедно с Него ще се смеем на своята богословска наивност и за това колко сме се надували за неща, които въобще не са ни били ясни. И Той ще ни позволи да направим това понеже макар да не знаем и да не разбираме всичко за Бога, ние Го познаваме лично. А този вид знание е по-важен и надвишаващ всички останали – освен познанието, което носи любовта.    

2 thoughts on “Отвъд богословието

  1. И как точно ,Го познават лично ,богословите /или разбиращите от богословие/ и от какво точно ,СЕ спасяват!!Питам , та дано бихме се научили и ние на нещо!

  2. по основните въпроси ( никео-константинополски символ на вярата) трябва да сме на едно мнение по останалите диспенсационализма-заветното богословие; Калвинизъм-Арминианство; дарбите и тн би трябвало да се стъпва внимателно. Идеята е да разберем дали отсрещната страна е спасена оттам нататък е въпрос на Богословска позиция и трябва да се проявява разбиране към различните възгледи в християнството стига пак казвам да е във християнството а не извън него

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.