от Радостин Марчев
Докато четях коментарите под статията Сексуалното образование и християнския реализъм си дадох сметка за нещо, за което до този момент самият аз не се бях замислял.
В последно време постоянно чуваме, че най-доброто място децата да получават информация за тази толкова чувствителна област е семейството. Казано простичко родителите трябва да образоват децата си.
Общо взето аз съм напълно съгласен с това. Мисля, че семейството е най-доброто място децата да получат не само сексуално образование, но и възпитание и мрални ценности. Нещо повече, аз съм твърдо убеден, че това е начинът то да има най-голям ефект върху тях – въпреки, че в трудните години на пубертета родителите могат да мислят, че губят битката.
За съжаление има сериозна разлика между така трябва да бъде и така става. Това, че родителите трябва да образоват и възпитават децата не означава, че те могат да правят това или че реално го правят.
Статистиките в това отношение са показателни.
- Malaysia: 23
2. India: 22.9
3. Singapore: 22.8
4. China: 22.1
5. Thailand: 20.5
6. Hong Kong: 20.2
7. Vietnam: 19.7
8. Nigeria: 19.7
9. Japan: 19.4
10. Spain: 19.2
11. Indonesia: 19.1
12. Poland: 19
13. Italy: 18.9
14. Taiwan: 18.9
15. Russia: 18.7
16. Mexico: 18.7
17. South Africa: 18.7
18. France: 18.5
19. United Kingdom: 18.3
20. Switzerland: 18.2
21. Canada: 18.1
22. Netherlands: 18.1
23. Greece: 18.1
24. United States: 18
25. Australia: 17.9
26. Turkey: 17.8
27. New Zealand: 17.8
28. Slovakia: 17.8
29. Germany: 17.6
30. Brazil: 17.4
31. Ireland: 17.3
32. Croatia: 17.3
33. Austria: 17.3
34. Czech Republic: 17.2
35. Chile: 17.2
36. Belgium: 17.2
37. Portugal: 16.9
38. Bulgaria: 16.9
39. Israel: 16.7
40. Finland: 16.5
41. Norway: 16.5
42. Sweden: 16.2
43. Denmark: 16.1
44. Iceland: 15.6
Това се потвърждава от данните за България на Севтовната здравна организация (СЗО): „Около 60% от непълнолетните на 17 годишна възраст имат сексуален опит като около 40% от тях използват съвременни емтоди за контрацепция. Сред 18-20 годишните почти всички са със сексуален опит. В тази възрастова група процента на използващите модерни методи също е едва 40%.”
Тези цифри за използване на контрацептиви е тревожна понеже е в пъти по-ниска от тази на повечето европейски страни. Резултатите от това са лесно предвидими: България е на първо място в целия ЕС по раждане на момичета под 18 годишна възраст (виж ТУК).
За 2017 г. те са били около 40 на 1000 (за сравнение в Германия цифрата е 8 на 1000) като последните 15 години дялът остава без съществена промяна (виж ТУК и ТУК)
България е на челно място в ЕС и по ниво на аборти. Макар броят им непрестанно да намалява през годините статистиката все още е потресаваща.
Всички тези данни показват, недвусмислено според мен, че представата, че ако успеем да се противопоставим на сексуалното образование в училищата децата ни ще бъдат защитени. Истината е, че в момента повечето показатели за България са по-лоши отколкото в останалите страни.
Също толкова наивна е и представата, че ако оставим децата на родителите те ще се справят с тяхното възпитание по най-добрият начин. Статистиката ни показва, че голяма част от родителите не се справят.
Нека да кажа ясно – нищо от написаното не трябва да се разбира като призив за въвеждане на сексуално образование. Но то показва, че съществува паралелен проблем – тясно свързан, но несъвпадащ с въпроса за сексуалното образование. Това е проблемът с родителската компетентност и желание да подготвят адекватно децата си за пубертета и съзряването. Последната не може да бъде приемана за даденост.
Обнадеждаващо е, че в последно време в някои групи все по-често започват да се задават въпросите „Как възпитавате децата си? Как им говорите за секса? Кога започвате да го правите? И т.н. Но ми се струва, че те трябва да ангажират църквата много повече отколкото в момента. Моето впечатление (и тук приемам корекция понеже това е област, в която работя) е, че огромната част от църквите започват да се обръщат към въпроса когато децата достигнат пубертета и са включени в младежки групи, лагери и семинари. Но имаме ли програми, които адресират подготовката на родителите? Подготвени ли са материали – както за църквата така и за по-широката аудитория извън нея? Хора, които са инвестирали в обучение, за да бъдат полезни на другите? Планирани ли са подобни обучения? При положение, че статистиките са недвусмислени от години обсъждан ли е въпросът от ръководствата на местните църкви и/или от националните им събрания.
И ако не, защо не?
Rado's blog 
Не зная доколко посочените статистики са известни, въпросът не е обсъждан, или аз не съм присъствала в неделните у-ща за по-малките, където може и да е разясняван въпросът:“Откъде съм дошъл?“,“ Какво се случва, когато мама и татко се обичат?“ и пр. Съгласна съм, че може би повечето родителите не водят разговор с децата си, преди пубертета. Намирам много полезни видеата на пасторът от Сливен и съпругата му Дани и Нора Таневи и семейните почивки, които организират с млади хора – женени и неженени. Отговарят на различни запитвания като се основават на християнската етика и принципи от Библията. Засягат въпроси, които по подразбиране като, че ли не се разискват в църквите. Днес изслушах видеото с психотерапевт по повод ранното сексуалното образование и публичния дебат, който ще организира от министъра на просветата. Изненадах се от коментара на психотерапевта : отминали са вековете, в които децата ще се задоволят с отговора на родителите за щъркелите /в контекста на християнското обяснение, което било тесногръдо и отживяло, като, че ли същият знае какво се говори в църквите. Хуманизмът нямал нищо общо с християнската етика и ценности /дотук вярно/, но у нас ебило редно, в обясняването на живота и взаимоотношенията да се съобразяваме единствено с хуманизма. С грижата за правилното съзряване на човека в отговорна личност, чрез превенцията при интимност : срещу ранна бременност, аборта, болестите предавани по полов път. „Каруцата пред коня“ и никъде не се говори за чистотата, постановена от Твореца в най-интимното уникално взаимоотношение мъж-жена.В това къде трябва да започне сексуалния живот. Диалогичност не може да има при така изказаното категорично мнение. Автор е на учебник по биология в раздела „Анатомия. Женско и мъжко тяло“, и на пособие за обучение на децата в детските градини. Като прародител сериозно се замислям за източниците, които са липсвали по мое време от една страна, и взрива от всякаква л-ра по този въпрос днес, когато родителите християни се затрудняват да намерят точната информация за тях самите. Не омаловажавам християнските книги, разбира се, но в динамиката на ежедневието всеки търси най-прекия път до отговорите на въпросите, които го интересуват.
P.S. Към коментарът ми: Когато цитирах въпросният психиатър, имах предвид този клип: https://www.facebook.com/www.fakti.bg/videos/624566815030256/