Сексуалното образование и християнския реализъм


Резултат с изображение за „sex ed“

от Радостин Марчев

Четейки поредната истерия около темата за „ПУЛС” трябва да призная, че не мога да кажа дали бих одобрил или не сексуалното образование в училищата – това ще зависи най-вече от това какво точно ще се преподава. Аз не споделям опасенията на някои мои приятели, че училищната програма е разграден двор, а неправителствените организации – врагове, които мислят злото на децата, макар че напълно допускам, че материалът и/или възрастта, на която подобна материя се преподава може да не отговаря на моите предпочитания като родител.[1] От друга обаче ми се струва, че от немалка част от мненията на противниците лъха един черно-бял, полярен дуализъм, който често ми изглежда твърде лишен от реална преценка за света, в който живеем. По-долу споделят 3 от нещата, които най-напред ми идват наум.

1. Една част от протестите се въртят около възрастта на децата – т.е. че 11 г. са твърде млада и крехка възраст за подобни въпроси. Това ми се струва спорно при положение, че горе-долу тази е възрастта, в която започват промените в телата и умовете на подраставащите – т.нар. пубертет. Тъй като последният няма да чака нашата преценка за удачно време вероятно е добре да се съобразим с него. Но още по-важно е, че на тази възраст момчетата и момичетата със сигурност вече са активно просвещавани – от медиите, от интернет и от своите приятели. И колкото и да ми се иска да съм в състояние напълно да огранича достъпа на моите деца до неподходящи за тях сайтове и програми това едва ли е реалистично. Дори да успея у дома аз не мога да контролирам техните разговори с приятели нито мобилните устройва за техните връстници и, по-широко, за хората, с които те общуват. Заедно с много предимства на новите технологии върви и факта, че в интернет има сексуални хищници, ексхибиционисти или просто желаещи да „споделят” своята анатомия. Това е реалност, от която не можем да избягаме. Личните ми наблюдения за случаите на зверски родителски контрол, на който съм бил свидетел са, че хората, които прибягват до него всъщност повече вредят отколкото помагат.

Казано по друг начин, дори да смятаме, че 11 години не са удачна възраст за подобен разговор изборът не е изцяло наш – други фактори в света, в който живеем са се погрижили да нямаме възможността да отлагаме колкото бихме желали. И ако мислим, че можем да чакаме докато станат на 15-16 години (както предлагат някои хора) преди да ги запознаем с репродуктивната анатомия вероятно когато все пак отворим темата ще предизвикаме отегчена прозявка понеже просто няма да има какво ново за тях да им кажем. Улицата отдавна ще се е погрижила за това.

2. Едно друго недоволство на някои християни е, че сексуалното образование учи подрастващите как да се предпазят от нежелана бременност, а не, че трябва да се въздържат от секс. Лично на мен това ми изглежда странно понеже не виждам причина, поради която светска държата трябва да учи хората на християнски морал. Аз съм убеден християни и вярвам, че секса извън брака е грях, но това не важи за голяма част от хората в България. Държавата, в която живеем е светска и, поне по дефиниция, тя би следвало да защитава един демократичен плурализъм – т.е. да дава възможност на хора с различни възгледи да живеят заедно, определяйки минимална обща основа, върху която всички могат да стъпят. Една подобна основа в случая е, че никой не иска нежелани бременности – това се отнася както за християните, така и за хората, които одобряват извънбрачния секс и правото на аборт. Ако християните желаят нещо различно те или трябва да се стремят към някаква форма на теокрация или насилствена християнизация, която им дава право да извиват ръцете (или вратовете) на своите опоненти или да убедят мнозинството в правотата на своята позиция и ефективността на методите си (за това виж 3 по-долу). Но те нямат право да очакват държавата да приеме техните морални норми по презумпция.

Всъщност аз съм дълбоко скептичен към всеки опит за насилствено налагане на детайлен християнски морал на нехристияни, които нямат вътрешно убеждение в неговата правота и силата на Духа да го спазват. Историята ни показва, че когато това е правено то обикновено е раждало чудовища на насилие и лицемерие не по-малко отблъскващи и зли от „сексуалната „разкрепостеност.” Истинският християнски морал не може да бъде разделен от вярата в и покорството на Христос. В противен случай ние слагаме каруцата пред коня (Виж още моята статия Възможно ли е да легализираме морала?)

Отново, казано по друг начин, ако като християни искаме да предпазят децата си от предбрачен секс най-доброто, което можем да направим е да положим всяко старание да ги доведем до Христос – вкл. чрез личния си пример.

3. Накрая чуваме, че запознаването на децата с подобна материя трябва да бъде направено от родителите. Това е така в идеалния случай, но за съжаление света, в който живеем както и хората в него не са такива. Далеч не всички родители имат разбирането, уменията, любовта и посвещението да направят това по удачен начин и на удачното време. Моите например никога не отвориха темата, макар и двамата да се с висше образование, а единият дори с докторат. А в детските градини не е чак толкова рядко явление да срещнем деца, които свидетелстват за занемарена хигиена, за добро познаване на жаргонните наименования на репродуктивната анатомия и дори за това, че са гледали порно със своите родители. И, както казахме, различните хора имат различни ценности и децата в две различни семейства могат да бъдат запознати с еднаква човешка анатомия, но да получат доста различни съвети за начина, по който да я използват. Това ме кара да се чудя дали все пак сексуалното образование в училище не би могло да има своето положително място.

Но това, на което ми се иска да обърна внимание е нещо по-различно – да, родителите могат и трябва да играят огромна роля в сексуалното ограмотяване – вкл. морално – на своите деца. Различни изследвания показват различни резултати относно ползата от сексуално образование в училище. Спорно е също кое образование носи по-добри резултати ползи – дали това, което учи децата как да се предпазват или това, което предлага въздържание (За изненада на някои християни на запад има такива програми – при това спонсорирани от държавата). Но има изследвания, които доста убедително показват, че когато родители започнат сериозно и често да говорят с децата си по тези въпроси това има огромно значение и ефект. Някои учени смятат, че съвременния спад на нежеланите бременности в ранна възраст в Америка е следствие именно от едно ново поколение родители, които по-активно говорят с децата си по въпросите за сексуалността и секса.

Това в огромна степен засяга и родители християните. Моето лично убеждение, че ако едно дете е израснало в християнски дом, доведено е до Христос и има родители, които удачно говорят с него по въпросите за секса и неговото време и място сексуалното възпитание в училище би било напълно излишно. И обратно, дори да го има то не би им навредило понеже вече им е показан един „по-превъзходен път.”

Вероятно тази родителска отговорност би трябвало да провокира повече внимание от страна както на местните църкви така и на цели деноминации и парацърковни организации в създаването, превода, адаптирането към българските условия и препоръката към родителите на материали, които биха им били от полза в тази задача. За съжаление за момента нямам впечатление, че това е въпрос, който сериозно занимава църковните ръководства. А вероятно би следвало. Това би била една друга страна на християнския реализъм, който би трябвало да култивираме.

Моят малък, личен принос, макар и за една по-голяма възраст, е превода на книгата на Анди Стенли, Новите правила за любовта, секса и срещите. Свободни сте да проверите дали може да ви е полезна.

[1] Също така не открих нищо особено притеснително в конкретното помагло, по което се е провеждало обучението в Перник. Когато казва: „Понякога си фантазираш за някой известен човек. Той може да е от същия или противоположния пол“ то просто заявява факта, че някои подрастващи на определена възраст започват да изпитват хомосексуално привличане. Техният брой е сравнително малък, но такива има във всяко училище и не можем да се правим, че те не съществуват. По подобен начин изречението, че подрастващите може да изпитат желание „да споделят тялото си с някой друг” е факт – в пубертета децата постоянно мислят за секс. В помагалото дебело е подчертано, че сексът с малолетни е престъпление и той по никакъв начин не е насърчаван. Напротив, децата са съветвани да разговарят със своите родители по подобни чувствителни теми. Накрая, учебникът в никакъв случай не промотира „джендър технологии” (ака Дима Ненчева = „светлината на Исус”). Всъщност той казва в прав текст, че промените в подрастващите „настъпват вследствие на произвеждани от тялото хормони, бележещи половата ни идентичност.“ Аз не съм специалист и оставам отворен за възможността някой да ми покаже слабости, но горните неща, които се въртят в мрежата просто не са сериозни.

6 thoughts on “Сексуалното образование и християнския реализъм

  1. Разбира се, плащат в златни кюлчета. Напълнихме мазата и сега почваме да тъпчем в буркани. От време на време подхвърлят и деца отвлечени от училищата. Тях продаваме на Норвегия и с печалбата успяваме да си платим сметките към „Топлофикация.“

  2. Тема от изключително важно значение , по която наистина малко се говори и пише.Едно добро обучение може да стане основополагащо за пазене от , и устояване в грехове оскверняващи собствените ни тела , каквито са блудството и прелюбодейството.Това обучение би трбвало да започне в дома чрез личния пример, както ап. Павел пише в посланието към Тит…” 1. Но ти говори това, което приляга на здравото учение, именно:
    2. Старците да бъдат самообладани, сериозни, разбрани, здрави във вярата, в любовта, в търпението;
    3. също и старите жени да имат благоговейно поведение, да не са клеветници, нито предадени много на винопийство, да поучават това, което е добро;
    4. за да учат младите жени да обичат мъжете си и децата си,
    5. да са разбрани, целомъдри, да работят у домовете си, да са благи, подчинени на мъжете си, за да не се хули Божието учение.”
    Книга Притчи дава жалони в тази посока.Подходящо по темата четиво , макар и не толкова конкретно насочено ,е и една книга на Пол Трип – „Време на Възможности”
    Изобщо сериозно поле за действие с основна цел, да се подготви благоразположен народ за Господа!
    Аааа , последния ти коментар , много ми хареса.:):)Трябва да се смиряваме !!

  3. Не сте цитирали правилно помагалото на П.У.Л.С. там пише това „Понякога си фантазираш за някой известен човек. Той може да е от същия или противоположния пол“
    „Искаш да си различен?“

  4. Приемам забележката – правилна е (стр. 15 от помагалото) – и поправих текста. Моето усещане от контекста е, че идеята е за фантазии породени от сексуално привличане, в който случай цитирането не е точно, но смисълът е запазен.
    Ако ползващите материала са го предавали в друг смисъл съм готов да се коригирам и повече.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.