Ролята на жените за растежа на християнството – 2


от Родни Старк

images

Числените съотношения между половете и статуса на жените

Един от най-значимите и оригинални приноси към социологическите изследвания през последните години е теорията на Гутентаг и Секорд (1983), свързваща междукултурните вариации в статуса на жените с междукултурните вариации в численото съотношение между половете. Теорията включва забележително фина връзка между двойните и структурните социални сили и зависимости. За целите на тази глава е достатъчно просто да споменем заключението на Гутентаг и Секорд, че до степента, в която мъжете превишават жените числено, жените ще бъдат поставени в репресивни полови роли, в които мъжете ще ги третират като „второ качество“. Обратното, до степента, в която жените надвишават мъжете теорията предсказва, че жените ще имат относително по-голяма сила и свобода.

Когато прилагат своята теория към различни епохи Гутентаг и Секорд отбелязват, че тя хвърля светлина върху забележителната разлика в относителния стаус и власт на жените атинянки и спартанките. Т.е. в класическия свят статусът на жените е варирал значително в отговор на разликите в числените съотношения между половете.

В Атина жените били относително малко заради убийството на бебетата от женски пол практически във всички класи и поради допълнителната смърт поради абортите. Статусът на атинянките бил много нисък. Момичетата получавали много малко или никакво обучение. Обикновено атинянките били омъжвани в пубертета или дори преди това. Според атинския закон жената била считана за дете независимо от своята възраст и следователно била легална собственост на някой мъж във всеки момент от живота си. Мъжете можели да се разведат просто като заповядат на жена си да се изнесе от жилището. Освен това, ако една жена била съблазнена или изнасилена, нейният съпруг бил законово длъжен да се разведе с нея. Ако една жена желаела да се разведе, тя трябвало да има баща си или някой друг мъж, който да я представлява пред съдията. Накрая атинянките можели да притежават собственост, но контролът върху собствеността винаги бил поверяван на мъжа, на когото тя „принадлежала“ (Guttentag and Secord 1983; Finley l 982; Pomeroy 1975) .

Спартанците също практикували детеубийство, но без полови предразсъдъци – единствено здравите, добре оформени бебета били оставяни да живеят. Тъй като мъжете са по-склонни на дефекти при раждане и по-склонни да бъдат болнави деца, резултатът бил лек превес на жените в детска възраст, една тенденция, която се увеличавала с напредването на възрастта поради смъртността във войните. Имайте предвид, че до 20 век смъртността на войниците далеч превишавала смъртността сред цивилните. На седем годишна възраст момчетата спартанци напускали дома и постъпвали във военно училище като всички били длъжни да служат в армията до навършването на 30 години. След това те били освобождавани от активна служба и преминавали в резерва, където оставали до 60 годишна възраст. Покорените селяни, известни като хелоти, представлявали цялата мъжка работна сила в домакинствата. Макар мъжете да можели да се женят на 20 годишна възраст, те не можели да живеят с жените си докато не напуснели активната военна служба на възраст 30 години.

Спартанките притежавали статус и власт, непознати в останалата част на класическия свят. Те не само контролирали своята собственост, те контролирали и тази на своите роднини-мъже когато последните служели в армията. Изчислено е, че жените били еднолични собственици на поне 40% от цялата земя и собственост в Спарта (Pomeroy 1975). Законите, свързани с развода, били еднакви за мъжете и жените. Жените получавали също толкова образование колкото и мъжете, и спартанките получавали значително количество допълнително физическо и гимнастическо обучение. Спартанките рядко се омъжвали преди 20 години и за разлика от атинянките, които носели тежки покривала и рядко били виждани от мъже извън своите домакинства, носели къси дрехи и ходели където пожелаят (Guttentag and Secord 1983; Finley 1982; Pomeroy 1975 ).

Ако теорията на Гутентаг и Секорд е вярна, тогава ние можем да предвидим, че статусът на жените-християнки в гръко-римския свят би приличал повече на този на спартанките отколкото на атинянките.

Макар да започнах тази глава с твърдението, че жените християнки наистина притежавали доста по-висок статус и власт отколкото жените-езичнички, това трябва да бъде показано по-подробно. Дискусията ще се фокусира върху два основни аспекта от статуса на жените – в семейството и в религиозната общност.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.