По изборите (не в Свищов)


от Радостин Марчев

„На сводните избори генералът каза да гласувате за Пенча Телото“ (Алеко Константинов)

index

До ден днешен изпитвам твърде смесени чувства докато препрочитам политическите фейлетони на Алеко Константинов. От една страна е смехът от умело разказаната история, от друга – удивлението, с което авторът почти гениално улавя някои от най-вътрешните движения на родната ни душевност родила феномена „бай-Ганьо,” а от трета съжаление поради факта, че след толкова време в изборния фарс у нас не се забелязва особено голяма разлика – факт, който днешното поколение българи осезаемо изпитва на собствен гръб.

Политическата изява прилича на хамелеон, който преживява безброй превъплъщения, всяко от които намира своето място в някои от неизброимите ниши на обществения живот. През последните години аз с все по-засилен интерес наблюдавам този специфичен сегмент, в който политиката се пресича с религията – или ако трябва да съм по-конкретен християнството и то евангелското християнство. И макар че на фона на мащаба и магнитуда на религиозните емоции предизвикани от, например, битката между Тръмп и Клинтън в Америка нашата действителност бледнее има няколко неща, върху които, смятам, си заслужава да се замислим.

Под това нямам предвид само факта, че както (за съжаление, но съвсем реално) се оказа купуването и продаването на изборни гласове намира плодородна почва и сред евангелските църкви – вкл. на ниво пастири и вкл. хора, които за известно време са били ръководители на съответна деноминация (виж напр. Търговия с гласове в храма и връзките в статията). Разкритията запечатани на камера бяха сериозен шамар за цялата християнска общност в България – в такива случаи обяснението, че ние всъщност сме съвсем друга църква, която няма нищо общо с „онези” няма шанс да бъдат приети благосклонно от питащия скептик. Не по-малко важното в целия епизод (който доста бързо беше сметен под килима сякаш никога не се е случил) беше, че нито веднъж не чухме гласно, че мнозина всъщност отдавна са знаели, че такива неща се случват, но не са направили достатъчно, за да се конфронтират с тях и ако е необходимо дори да ги извадят наяве, за да ги прекратят[1]. Всяка християнска (или каквато и да е друга) общност в даден момент и посока е склонна към залитане. Жизнеността й се определя от нейната способност да намери контролни механизми за собственото си оздравяване. В случая изглежда подобен механизъм или не е задействал или просто такъв е нямало. Дори когато (както стана в случая[2]) държавата не прилага закона с подобаващата му строгост в един християнски контекст това е повече от притеснително.

Макар това да е вероятно най-пикантната и грозна част от картината тя нито е най-важната нито изчерпва въпроса. Защото истина е, че много църкви в България евангелските вярващи се срещат с предизборна агитация – или директно от амвона или с подкрепа от църковното ръководство. Начините могат да са най-различни – директен призив за кого да се гласува, разпространение на предизборни материали, лансиране на „наш” човек, защото е християнин, предоставяне трибуна на кандидат и т.н. Тук вече не става въпрос за пари и купуване на гласове – всъщност в огромната част от случаите аз съм убеден в добрата воля на хората, които агитират. Но така или иначе агитацията е факт.

Не виждам причина християните да стоят настрана от гражданските проблеми. Всъщност в много случаи заемането на отговорна гражданска позиция може да е едно от практическите измерения на християнската ни вяра, а солидаризирането с ценностите и (поне някои от) целите на дадена политическа сила или кандидат могат да бъдат адекватен начин за нейното изразяване.

В по-широк аспект, макар да не се идентифицира с нито една политическа сила, църквата е призвана да стои зад това, което е добро и право и да напомня на всяка власт за ценностите на Божието царство. По този начин тя трябва да изпълнява ролята на морален коректив спрямо всяко правителство[3].

Това е една от причините, поради които аз подписах Обръщение към всички християни в България по време на протестите срещу кабинета Орешарски през 2013 (виж също Защо подписах Обръщение към всички християни в България).

Аз също така не виждам проблем християни да бъдат издигани от политически сили, да се кандидатират и да бъдат избирани. Всъщност бих се радвал да има повече такива. Християнският морал в политиката и в общественото пространство е нещо, от което нашата страна се нужда е отчаяно (в съвсем буквалния смисъл на думата).

Казал това обаче аз трябва да призная, че имам сериозни резерви към издигането и гласуването на хора просто понеже са християни. При равни други условия свързани с двама кандидати аз бих избрал този, който е християнин. Условията обаче рядко са равни. Важно е човекът, когото избираме да има някои необходими качества, умения, ценз, квалификация и т.н. Ето защо аз намирам не само за странно, а направо за безотговорно да се гласува за хора просто понеже са християни. За съжаление последното е нерядка практика в нашата евангелска политическа агитация. Хората биват приканвани да гласуват за някой човек просто понеже последният е християнин, а политиката има нужда от християни. Професионалната пригодност на този човек да изпълнява функциите, за които е предлаган рядко се коментира – и още по-рядко се обмисля и преценява достатъчно внимателно.

Подобни кандидатури често биват подкрепяни от пастирски авторитет в църквата. Почти без изключение пастирът е основният духовен авторитет в една вярваща общност. Хората са свикнали да гледат към него за духовно напътствие и водителство. Неговата дума тежи. Това е нормално и в него няма нищо лошо. Но духовният авторитет е нещо много различно от трезва политическа преценка. Много от българските пастири са разумни, образовани и трезво мислещи хора. Но пастирската квалификация все още не означава, че човекът има добър поглед върху политическата сцена и играчите на нея. Ето защо е важно пастирите да осъзнават и да не престъпват своята духовна компетентност смятайки, че са квалифицирани да дадат съвет по едва ли не всеки въпрос. Те не са. Чувал съм пастир да агитира за „царя“ настоявайки: „Дайте му шанс!” Зная и за група пастири, които се бяха разбрали помежду си да агитират в църквите си в полза на определен човек. Когато някой зададе на един от тях въпроса дали е запознат с професионална квалификация и дейност на кандидата отговорът беше: „Не зная нищо, но той е християнин.” Подобни неща не са безобидни понеже по своята същност те представляват злоупотреба с влияние – и ние трябва да наречем нещата с истинските им имена.

Авторът е бил свидетел и на случаи, в които пастири са заемали публична позиция от името на своята църква без тя да ги е упълномощила да правят това. На практика това означава, че единствено на основата на изповядваната от него вяра и църковна принадлежност човек бива използван, за да придаде тежест на личните убеждения на своя пастир – макар че неговите може да са напълно различни.

Едва ли има нужда да казвам, че никой пастир няма монопол над съвестта и политическите убеждения на своите енориаши. Нито пък има правото да се изказва от тяхно име освен ако те не са го упълномощили изрично за това. Разбира се, всеки пастир също има свобода на съвестта и право да изразява обществена позиция вкл. политическа. Но когато прави това той трябва да действа като гражданин, а не като пастир, който представлява църквата, на която служи и то по такъв начин, че да не остави съмнение в това. Всеки път когато говорейки политически той смеси двете позиции следва престъпване на правата и злоупотреба с хората, на които е поставен да служи. Поне теоретично, за всяка подобна простъпка би трябвало да му бъде  потърсена отговорност. Дали е реалистично да очакваме това да се случи на практика е съвсем друг въпрос.

При всички положения обаче от Март 2016 агитирането от свещенослужители вече е ясно регламентирано като противозаконно. Последното подкрепено чрез промени в Изборния кодекс и не засяга единствено времето за богослужения или изпълнение на религиозни ритуали. Как последното ще рефлектира върху практиките, за които иде реч предстои да видим.

Църквата не е аполитична организация, но и не се интересува от политическия живот в обичайния смисъл на думата. В нея могат да намерят място хора симпатизиращи или дори афилиирани към много различни, дори съперничещи си, политически формации, които въпреки това като братя заедно се събират под кръста и около трапезата на Христос и се свързват заедно в едно тяло. Тяхната първа вярност е към царят Христос и едва след това към политическата сила, на която симпатизират. Това може да е заплаха за светската политическа система така както е било виждано като заплаха и за древната Римска империя („Те всички действуват против Кесаревите укази, казвайки, че имало друг цар Исус.“). Но именно в това би трябвало да се изразява политическата активност на църквата – активност насочена не в полза на конкретна политическа сила, а изразяваща ясно политиката на Божието царство и заставаща едновременно зад всяко добро, но и срещу всяка несправедливост без значение дали идва отляво или отдясно на политическия спектър. Единствено така църквата може да бъде коректор на всяка политическа сила призовавайки я да даде отчет пред Бога за това, което прави и смело наричайки нещата с истинските им имена. Обратно, когато църквата избере да бъде „политически коректна“ търсейки влияние или добруване чрез приближаване до силните на деня тя не е в състояние да изпълнява тази роля. На практика не  е никак трудно търсейки добруването на църквата църквата да направи компромис със своето призвание като църква.

Наближават избори…..

[1] Как и по какъв начин това е можело да стане и въобще възможно ли е било да се направи нещо, разбира се, е важна тема, която си струва да бъде повдигната. Но сигурно е, че тези неща не са се случвали без никой да знае за тях.

[2] Разбирай, че реално осъдени нямаше.

[3] За едно по-пълно развитие на темата виж статиите на Н. Т. Райт Бог на подсъдимата скамейка: какво е мястото на християнската вяра в обществения живот днес, Бог и правителството и Бог в общественото пространство (част 1 и част 2).

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.