Ролята на жените за растежа на християнството – 1


от Родни Старк

images

Сред съвременното отхвърляне на християнството като патриархално и сексистко е лесно да забравим, че ранната църква е била дотолкова особено привлекателна за жените, че през 370 г. император Влент издал писмена заповед до папа Дамас I, с която изисквал християнските мисионери да престанат да посещават домовете на жените-езичнички. Макар някои езически автори да твърдели, че жените са лесна плячка за всяко „чуждо суеверие“ повечето признавали, че християнството било необикновено привлекателно понеже в християнската субкултура жените имали много по-висок статус от този в гръко-римския свят  (Fox 1 987; Chadwick 1967; Harnack 1 908, vol. 2).

Но макар историците отдавна да са отбелязали този факт, те не са правили сериозен опит да го обяснят. Защо в християнските кръгове жените са имали по-висок статус отколкото в останалия античен свят? В това, което следва аз ще се опитам да направя връзка между увеличаването на силата и привилегиите на християнските жени и твърде голямата промяна в численото съотношение между половете. Аз ще покажа, че една начална промяна в численото съотношение между половете е била резултат от християнското учение, забраняващо детеубийството и аборта. След това ще покажа как първоначалната промяна може да бъде усилена от една последваща тенденция, свързана с обръщения на жени. В хода на това, аз ще обобщя доказателствата от древните източници, както и от съвременната археология и историческа демография, свързани със статуса на жените и ранната църква. Аз също така ще изложа едно виждане, приемащо доста висок брой на смесени бракове между жени-хрисиянки и мъже езичници и ще твърдя, че това на свой ред е довело до голям брой „вторични“ обръщения към християнството. Накрая аз ще демонстрирам защо християнската и езическата субкултури трябва да са се различавали много според своите нива на раждаемост и как по-високата раждаемост също е допринесла за успеха на ранната църква.

Християнските и езическите числени съотношения между половете

Броят на мъжете в гръко-римския свят силно надвишавал броят на жените. Дио Касий, който пише около 200 г., приписва намаляващото население на империята на големия недостиг на жени (The Roman History, 1987 ed.). В класическата си книга за древната и средновековната популация  К. Ръшел (1058) изчислява, че на 100 жени са се падали 131 мъже в Рим и 140 мъже в Италия, мала Азия и Северна Африка. Ръшел отбелязва мимоходом, че подобни големи разлики могат да се получат единствено там където има „заиграване с човешкия живот“ (1958:14). А заиграване наистина е имало. Изхвърлянето на нежеланите бебета от женски пол и деформираните мъжки бебета било легално, морално приемливо и широко практикувано от всички социални класове в гръко-римския свят (Fox 1 987; Gorman 1 982; Pomeroy 1 975; Russell 1958). Линдзи казва, че дори в големите семейства „практически никога не била отглеждана повече от една дъщеря“ (1968:168). Едно изследване на надписите в Делфи прави възможно да реконструираме 600 семейства. От тях само 6 са отгледали повече от една дъщеря (Lindsay 1968).

Въпросът за убийството на бебета от женски пол ще бъде разгледан подробно по-нататък в тази глава. Засега отбележете едно писмо, изпратено от човек на име Иларион към бременната му жена Алис, което е споменавано от мнозина автори поради твърде необичайния контраст между дълбоката загриженост към неговата жена и надеждата да му се роди син, и пълното безразличие към възможността да има дъщеря:

„Знай, че аз все още се намирам в Александрия. Не се безпокой ако всички те се върнат, а аз остана в Александрия. Моля те и те умолявам да се грижиш добре за нашия малък син и веднага щом получа заплата ще ти я изпратя. Ако родиш преди да се върна, ако е момче запази го, ако е момиче изхвърли го. Ти ми писа: „Не ме забравяй.“ Как бих могъл да те забравя. Моля те, не се безпокой.“ (цитирано в Lewis 1985:54).

Писмото е от 1 година пр. Хр., но този модел е обичан сред езичниците дълго след началото на Новата ера. Имайки предвид тези практики в ранното детство, без да броим високата женска смъртност при раждане в предмодерната епоха, явно сред езичниците в гръко-римския свят броят на жените е бил по-малък от този на мъжете. Освен това не е високата смъртност при раждане това, което е продължило да увеличава разликата в броя между половете сред възрастните. Както ще видим в детайли по-нататък в главата, основната причина за смъртност сред жените през тази епоха са били абортите.

Нещата обаче стояли по различен начин сред християните в тяхната възникваща култура. Разполагаме с твърде малко сигурни данни за половия състав на християнските общности. Харнак изчислява, че в своето послание към Римляните Павел изпраща лични поздрави на 15 жени и 18 мъже (1908:2:67). Ако, както смята Харнак, сред тези християни е имало пропорционално повече мъже отколкото жени от известна важност, които да привлекат специалното внимание на Павел, пропорцията 15:18 би означава, че броят на жените в общността в Рим трябва вече да е бил преобладаващ. Една втора основа за пресмятане е един инвентар на собствеността, иззета от една християнска домашна църква по време на гонението през 303 г. Сред дрехите, които християните са събрали, за да раздават на нуждаещите се е имало 16 мъжки туники и 82 женски както и 47 чифта женски пантофи (Frend 1 984; Fox 1 987). Вероятно това частично отразява съотношението между мъжете и жените сред донорите. Но макар да лиспват по-добри статистики, преобладаващия брой на жените членове на църквите е бил, както казва Фокс, „признат и от християните, и от езичниците“ (1987:308). Наистина Харнак отбелязва, че древните източници просто са пълни с истории за това как жени от всяка класа се обръщали в Рим и в провинциите. Макар детайлите в тези истории да не са достоверни, те достатъчно правилно изразяват общата истина, че християнството е привличало особено жени както и че процента на жените християнки, особено сред висшата класа, е бил по-голям от този на мъжете (1908:2:73).

Тези заключения за числеността между половете сред християните заслужава нашето доверие когато изследваме защо тези пропорции били толкова различна сред християните. Първо, забранявайки всички форми на детеубийство и аборт, християните премахнали най-голямата причина за половия дисбаланс, който съществувал сред езичниците. Дори така, единствено промените в смъртността вероятно не биха били достатъчни, за да доведат до по-големия брой жени отколкото мъже сред християните. Съществувал обаче и втори фактор, който влияел на съотношението между половете сред християните: жените били по-склонни от мъжете да станат християни. Това, прибавено към редуцираната смъртност сред жените, би могло да доведе до по-голям брой жени в християнската субкултура.

Полови предубеждения свързани с обръщението

В своята широко призната монография на ранната църква британският историк Хенри Чадуик отбелязва, че „християнството изглежда е било особено успешно сред жените. Често именно чрез жените то за първи път е прониквало във висшите класи на  обществото“ (1967:56). Питър Браун отбелязва, че „жените били забележими“ сред християните от висшата класа и че „такива жени биха могли да повлияят на своите съпрузи да защитават църквата“ (Brown 1988) . Макар че Марсия не успяла да доведе до обръщението на Комод, други високопоставени жени често довеждали своите съпрузи и почитатели до вярата.

Тук е полезно да направим разлика между първични и вторични обръщения. При първичните обръщения обръщенеца играе активна роля в своето собствено обръщение, ставайки посветен последовател въз основа на една положителна оценка. Вторичните обръщения са по-пасивни и включват донякъде неохотно приемане на една вяра на основата на привързаност към някой първичен обръщенец. Например, след като личността А се обърне към новата вяра, съпругът (съпругата) на този човек се съгласява да приеме неговия избор, но не гори от ревност да направи това и много вероятно не би направил това при други обстоятелства. Този човек е вторичен обръщенец. В примера предложен от Чадуик жените от висшите класи често били основните обръщенци и някои от техните съпрузи (често неохотно) са ставали вторични обръщенци. Наистина често, когато господарят на едно голямо домакинство станел християнин, от всички членове на това домакинство, включително слугите и робите, се очаквало да направят същото.

Древните източници и съвременните историци са съгласни, че основните обръщенци в пътя на християнството много по-често били жени отколкото мъже. Това изглежда било типично за повечето нови религии в древния свят. Изследвайки манускриптите за връщането на данъци през 19 век, Бейнбридж (1982) открива, че приблизително 2/3 от шейкърите били жени. Данните за религиозните движения, включени в преброяването от 1926 г. на религиозните общности показват, че 75% от сцайентистите били жени. Такива са били и повече от 60% от теософите, сведенборгианите и спиритуалистите (Stark and Bainbridge 1985). Същото важи и за огромната вълна на протестантски обръщения, която се случва в Латинска Америка. Всъщност, Дейвид Мартин (1990) твърди, че една голяма част от мъжете-протестанти в латинска Америка са вторични обръщенци.

Имало е няколко интересни опита да се обясни защо жените в съвсем различни времена и места изглежда са много по-положително настроени към религията от мъжете (Thompson 1991; Miller and Hoffman 1 995). Тук обаче не е удачното място да разглеждаме това. Достатъчно е да разгледаме влиянието на различните числени изражения на обръщенията по отношение на половете на християнската субкултура в гръко-римския свят. Отчитайки няколко разумни приемания, простата математика е достатъчна за да отчетем степента на промените, които разликата в обръщенията може да донесе.

Нека да започнем с една християнска популация с еднакъв брой мъже и жени. Нека да приемем един темп на растеж единствено от обръщения от около 30% на десетилетие. За момента ние ще игнорираме естественият прираст и ще приемем, че смъртността е еднаква. Нека също така да приемем, че съотношенията между половете при обръщенията е две жени на всеки мъж. Както отбелязахме по-горе, това е напълно съответстващо на скорошните наблюдения. Изхождайки от тези разумни приемания, ние лесно можем да изчислим, че само за 50 години тази християнска популация ще се състои от 62% жени. Или ако приемем един растеж от 40% за десетилетие, християнската популация ще бъде съставена от 64% след 50 години.

Ако отчетем и разумното приемане за естествения прираст и различната смъртност, бихме могли донякъде да намалим разликите. Но дори в този случай в християнските субкултури жените биха имали значителен превес в един свят, навикнал да вижда преобладаващ брой мъже. По-нататък в тази глава аз ще разгледам как числото на жените би довело до значителен брой вторични обръщения чрез бракове с езичници. Но за сега аз искам да се фокусирам върху простото заключение, че имаме достатъчно причини да приемем, че жените-християнки са имали доста по-висок статус в сравнение с жените-езичнички.

1 thought on “Ролята на жените за растежа на християнството – 1

  1. Thanks for this important basic contribution to the discussion of the value of women in the early church. Too much of our „common“ theology toward women is based upon second and third century developments that introduced far too much Greek misogyny into Christian history. Thank you for giving us material from the first century!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.