Четири разлики между съвременната и ранната църква


ЧЕТИРИ НЕЩА, В КОИТО СЪВРЕМЕННАТА И РАННАТА ЦЪРКВА НЯМАТ НИЩО ОБЩО

от Престън Спринкъл

index

Често чувам християни да казват, че трябва повече да приличаме на ранната църква. И трябва да призная, че и аз съм бил един от тези християни. Но ако се замислим малко, какво означава това, чудя се колко ли биха предпочели да си останат в нашите църкви, в 21-ви век. Защото всъщност, християните от първи век са се придържали към един набор от ценности, който драстично се различава от повечето християнски ценности днес.

Как виждаме другите християни

Една “неудобна” ценност, на която ранните християни държали много, е възприемането на църквата като семейство. Първите християни виждали като братя, сестри, майки и бащи всички, които били част от християнската общност.

Това е, разбира се, добре познато на всеки, който чете Новия Завет. Но тази метафора – църква-семейство – не трябва да се възприема през призмата на нашите съвременни, западни семейните ценности. Днес оставяме нашите скъпи баби и дядовци в старчески домове, далеч от нас, а по-досадните ни роднини, третираме като аутсайдери.

В първи век, семейната единица отивала далеч отвъд “атомното” семейство (баща, майка, деца) и било единство от безусловни връзки на посвещение и грижа. Не било необходимо да харесате вашите роднини, но се е очаквало да ги обичате.

Това е контекста, в който Исус и Павел разтварят широко вратите на дома и приветстват всички вярващи като братя и сестри. Те поставят нов акцент върху семейството, простиращо се далеч извън непосредствените роднини и включващо хора от всяка раса и социален слой, които отдават своята вярност на възкръсналия Христос.

Как харчим парите си

Днес много църкви изразходват голяма част от приходите си за заплати, изплащане на ипотеки и други съществени разходи за служение. Разгледайте който и да е църковен бюджет и най-вероятно ще откриете че 1 или 2 процента от църковните средства са отпуснати за подпомагането на хора в нужда. Може би още 5%, или в най-добрия случай 10% се дават за нужди извън църквата, така че на някакво ниво да помагат на бедните.

Но такова разпределение на средствата е напълно противно на начина, по който ранната църква харчела парите си. Новият Завет говори много за даване на пари, но рядко (ако изобщо става дума) се говори за даване за заплати, и никъде не се споменава за даване пари за сгради. (И за да сме точни – никъде не се споменава за десятък – нещо, което е основна ценност в съвременните църкви.)

Когато Новия Завет говори за даване, това е свързано с даване пари за бедните (социално слабите) вярващи, извън църковните общини (Римляни 15: 22-29; 1 Коринтяни 16: 1-4; 2 Коринтяни 8-9). Когато Павел заявява, „Бог обича даващите на драго сърце“ (2 Коринтяни 9: 7), например, той казва това в контекста на езическите църкви даващи пари на бедните вярващи – евреи, които живеели в Ерусалим. Всъщност, Павел изразходва повече мастило говорейки за даване на бедните, отколкото когато пише доктрината за оправдание чрез вяра.

Самият Исус каза, че даването на бедните е един от основните критерии за истинската вяра (Лука 12:33, 14:33, Мат 19: 16-30) и основното средство, чрез което той ще разграничи нечестивите от праведните в Съдния ден (Мат 25: 31-46). Ако вземем думите на Исус сериозно – а църковни бюджети ни подсказват, че не е така – нашите църкви в предградията ще трябва да изглежда малко по-различно.

Как гледаме на насилието

Друга модерна ценност, която не е била известно на ранната църква е милитаризмът. Милитаризъм се отнася до „вяра или желание, че една страна трябва да се поддържа силен военен капацитет и да бъде готова да го използва агресивно в защита или за налагане на националните си интереси.“ Няма никакво съмнение, че милитаризмът е дълбоко вкоренен в американските ценности. Той също така формира и американските християнски ценности. Военният историк Андрю Басевич, проучвал корените на американския милитаризъм е открил, че зад тези нагласи стои не някой друг, а евангелската църква. След много изследвания, Басевич заключава: „Ако не беше подкрепата, предлагана от няколко десетки милиона евангелисти, милитаризма в тази дълбоко и искрено религиозна държава би бил немислим.“

Но ранната църква е била без съмнение не-милитаристична. Ранните християни никога не били очаровани от силата на римската армия. Вместо това те се вкопчвали в силата на кръста, където злото е победено не от мечове и копия, а от страдание и любов. Всъщност, най-цитиран стих сред ранните християни била заповедта на Исус, да обичаме нашите врагове (Матей 5:44). Това бил “Йоан 3:16” на първите векове. Днес тази заповед е погребана под купчина възражения и бележки под линия, че всъщност не можем да обичаме всички наши врагове. Когато става дума за хора възприемани като заплаха, повечето хора днес – и по ирония на съдбата дори християните – предпочитат правосъдието пред благодатта.

Може би християните трябва да служат в армията или да използват насилие в краен случай, за да защитават невинните. Това са въпроси с трудни отговори. Но когато Църквата се е превърнала в турбодвигателя на военната машина, агресивно защитаваща или налагаща националните интереси, ние бягаме от началото, от корените на нашата църква, чиято вярност към Божието Царство е била по-силна от тяхната вярност към Римската империя.

Как изучаваме Библията

Ранната църква се придържала към общото изучаване на Библията. Може би мислите, че съвременната църква е запазила поне това. Повечето християни притежават няколко Библии, а църковните програми често съдържат широк спектър дейности свързани с изучаване на Библията и духовни упражнения. Но истината е, че християните днес проявяват невиждана преди библейска неграмотност, въпреки че притежават десетки Библии. Според една статистика, 60% от твърдящите, че са новородени християни не могат да назоват пет от 10-те заповеди, 81% не вярват в (или не са наясно с) основните принципи на християнската вяра и 12% мислят, че Жана д’Арк[1] е била съпругата на Ной.

Ранните християни попивали Божието слово жадно, като сюнгери. Новозаветните послания съдържат не само преки цитати от Стария Завет, но и много фини намеци (кратки изрази), които се е очаквало да бъдат разбрани от читателя. Например в книгата Откровение няма да намерите дори един единствен цитат от Стария Завет, но ще срещнете повече от 500 препратки към думи или фрази от Стария Завет. Такива намеци се отправят и могат да бъдат разбрани само тогава, когато читателите са добре запознати със старозаветните писания.

Ранната църква приемала много сериозно думите на Исус, че хората живеят само с хляб, но с всяко слово, което излиза от Господа устата (Матей 4: 4). И когато Исус каза на Своите ученици да учат другите на „всичко, което ти заповядвам,“ те го правели. (Матей 28:20).

Ето защо християнските водачи в първите векове на вярата препоръчвали като изключително важно общото изучаване на Библията, за всеки, който ставал вярващ. Всеки новопокръстен прекарал първите си три години във вярата в изучаване на Библията, до такава степен, че Словото се процеждало до костите им.

Това не е било въпрос на предпочитания. Да станеш християнин означавало да бъдеш оформен наново, чрез Божието Слово. И ето тук нещо интересно: Преди изобретяването на печатната преса (от Гутенберг – 1450 г.), повечето хора не са можели да четат. Цялата идея за самостоятелно четене на Библията била немислима до преди 500 години. И все пак, въпреки че били неграмотни, ранните християни знаели Писанието наизуст именно чрез слушане по време на общото четене и изучаване на Божието Слово.

Първите християни всъщност живеели така, като че същият Бог, Който е извикал в съществувание звездите е вдъхнал и Словото Си. То е било ценено, скъпо, запаметявано и четено десетки хиляди пъти, отново и отново. Те биха били озадачени от възможността ни да притежаваме, да четем и въпреки всичко да пренебрегваме безценните думи.

Страхувам се, че нашето желание да се върнем към ценностите на ранната църква ще наложи сериозно и широкото преразглеждане на начина, по който организираме църквите си днес.

Източник: http://www.relevantmagazine.com/god/church/4-ways-modern-church-looks-nothing-early-church#7wvRPlERyph2D4KS.99

[1] Жана ’арк. Френска национална героиня от 15-ти век, дъщеря на дъщеря на Жак д’Арк и Изабел Роме – обикновенни френски селяни. На английски името й се пише Joan Of Arc, което в буквален превод означва Джоан от Ноевия ковчег.

3 thoughts on “Четири разлики между съвременната и ранната църква

  1. Със съжаление споделям написаното ,защото си абсолютно прав ! Разбирам какво искаш да ни кажеш , мисля че пропуснатото е необратимо . Пък и виждам как тълкуваме библията който както му изнася – ако въобще я четем !

  2. Благодаря за хубавата статия. Трябва сериозно да се замислим за връщане към ценностната система на ранните християни.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.