Как да четем отците на църквата

 МЯСТОТО НА ЦЪРКОВНИТЕ ОТЦИ В ТЪЛКУВАНЕТО НА БИБЛИЯТА

от д-р Крейг Кийнър

Някои автори изказват мнение, че всяко легитимно тълкуване на даден библейски пасаж трябва вече да е било отразено от отците на църквата и поставят под съмнение всяко тълкуване, което не отговаря на това изкисване. На практика този подход превръща отците на църквата в един втори канон. Поради използването им от множество църковни отци някои автори също така желаят да легитимират методи на тълкуване като алегорията, които съвременните тълкуватели са склонни да гледат с подозрение.

Аз не съм съгласен с това, но имам голямо уважение към отците на църквата и поради тази причина подчертавам това, което казвам. (Наистина, в някои случаи някои писатели излагат своята тези твърде ентусиазирано и всъщност имат в предвид нещо, което аз не критикувам.)

Първо, аз не отричам, че разбирането на патристичните източници често е много полезно за разбирането на Писанието. По-конкретно, гръцките отци са знаели гръцкият език по-добре дори от огромното мнозинство днешни новозаветни учени. Все пак те са го говорели всеки ден. По подобен начин се подразбира, че всеки, който е живял в древността преди индустриалната революция, интернет и постмодернизма е познавал по-добре древния начин на мислене от повечето съвременни учени.

Второ, аз признавам, че много малко, ако изобщо има такива, патристичени учени изразяват това мнение по популярния начин, по който аз го изложих в началото. По множество въпроси просто не съществува такова нещо като едно единствено универсално патристично мнение и всеки, който е изучавал отците на църквата знае, че те често мислят по различен начин. Например много ранни тълкуватели като Папий са били премилениални. Но по времето на Евсевий премилениалистите са били виждани като схизматици и през този период е доминирал амилениализма.

Трето, аз не отричам общото богословско ядро споделяно от огромното множество древни църкви и на практика от всички църковни отци, което се е развило съвсем естествено от посланието на апостолите запазено също и в Новия Завет. Повечето църкви днес признават това общо ядро на християнското учение, което откриваме в изповедите на вярата. (Някои разделения свързани с по-късни изповеди като например спорът какво означава монофизитство може да се окажат отчасти семантични.) Освен древните спорове често специално адресирани в изповедите църквите днес могат да научат много от нашите древни предшественици и по съвременни въпроси (като например чудесата, на много от които отците твърдели, че били свидетели).

Все пак съществуват проблеми в това да превърнем древните тълкувания в задължително изискване на днешните тълкувания.

Първо, както вече отбелязахме, църковните отци се различават помежду си по много въпроси.

Второ, това, че са живели в древността не винаги представлява толкова решително предимство колкото ни се иска да бъде понеже то е нещо различно от това да живеят по времето когато са били написани библейските книги. Ето някои примери: докато еврейската Библия се обръща към една древноизточна обстановка и Новия Завет предполага един еврейски контекст (най-вече в евангелията и Откровение) само малка част от отците на църквата (като Йероним) са познавали добре еврейският контекст. На практика мнозина от тях за съжаление са били твърдо анти-еврейски настроени (включително Златоуст, който иначе е един от любимите ми коментатори).

По подобен начин дори гръцката култура се променя. Стоицизма е бил доминиращата философия по времето когато Павел пише писмата си, но патристичния период е доминиран от платонизма. Повечето отци на църквата пишат в една различна реторична обстановка от тази на библейските автори. (Всъщност някои от най-известните отци на църквата са били повече омилети отколкото егзегети и омилиите им отразяват един стремеж да общуват в техния собствен контекст, а не просто да обясняват значението на текста.)

По подобен начин някои латински отци са знаели гръцки по-зле дори от второкурсник занимаващ е с този език днес. Някои от тълкуванията на Августин например зависят от погрешно разбиране свързано с латинския превод. Що се отнася до еврейската Библия дори гръцките отци са зависели от стандартния гръцки превод, който не винаги представя вярно еврейския. (Някои мои приятели обаче настояват, че Бог е вдъхновил гръцкия превод така както и еврейския текст.)

Трето, подобно на днешните тълкуватели църковните отци често са имали своите културни и други предубеждение. Интелектуалните тенденции на тяхното време са влияели на древните автори не по-малко отколкото тенденциите на нашето време влияят на нас самите. Смутени от митовете говорещи за неморалността на боговете стоиците, а скоро след тях и александрийските платонисти, започнали да алегоризират своят гръцки канон. Техният подход доминирал академичната егзегетика на религиозните текстове. По подобен начин някои александрисйки евреи алегоризирали Писанията и много църковни отци, най-вече, но съвсем не единствено от Александрия, ги последвали. Църковните водачи, чийто съчинения са достигнали до нас обикновено били от социалния клас, който можел да си позволи добро образования (повечето хора в древността не можели да пишат).

Има и други фактори, които по подобен начин формирали някои от подходите на църковните отци. Аз вече споменах антисемитизма. Растежът на сексуалната аскетика през този период, както и един подход към отношенията между половете, който отчетливо се различава от Писанието (и дори от най-консервативните западни християнски подходи днес) бил част от общоприетото. Не е изненадващо, че вижданията за целибата на свещениците и до известна степен за ролите на половете често се различавали между източните и западните отци на църквата. Щом веднъж някои отци използвали дадени библейски текстове полемично срещу гностиците или манихеите, понякога по съвсем разбираем начин вземайки в предвид обстановка, в която живеели, тълкувателите след тях понякога отнасяли същите текстове единствено към тази обстановка, като че ли те били написани точно за тези обстоятелства.

Това означава, че докато можем да извлечем не по-малко полезни неща от древните тълкуватели отколкото от съвременните ние всички имаме ограничени културни хоризонти и не трябва да очакваме древните коментатори да играят една роля, която огромната част от тях не претендират, че изпълняват. (Те не вярвали, че пишат вдъхновени Писания и за тази цел цитирали канона на Писанието.) Днешните читатели запознати с древното еврейско мислене или с древния близък изток могат да разберат някои новозаветни и старозаветни пасажи по-добре от отците на църквата.

Днес църквите не са съгласни по много въпроси, но ние споделяме един общо канон на Писанието – един канон признаван и от отците на църквата. Той ни дава една обща основа за диалог както и материал, с който да се обърнем към въпросите, които често ни разделят така както са правели и отците на църквата (както когато имали консенсус така и когато не били съгласни помежду си). Ние можем да уважаваме своите традиции без винаги да сме съгласни с всичко или дори с авторитета, който някои поставя върху традицията, която цитират. Но на практика всички сме съгласни, че Писанието е един канон по начин, по който останалите източници не са. То ни дава един минимален материал, с който всички сме съгласни, по-голямата от който е свързан с апостолите и пророците и изпитан през времето, който формира една обща основа за диалог. Това е мястото където ние можем да се съберем като братя и сестри в Христос споделящи различни традиции и откъдето можем да започнем диалог от нещо, което всички споделяме. Дано всички като вярващи да се учим заедно от Божието Слово.