За доктрината, егзегетиката и сложните въпроси


ЗА ДОКТРИНАТА, ЕГЗЕГЕТИКАТА И СЛОЖНИТЕ ВЪПРОСИ

или странният случай на Робърт Гундри[1]

от Радостин Марчев

За тези, на които името е непознато д-р Робърт Гундри е американски евангелски учен роден през 1932 г. и специализирал в областта на Новия Завет и гръцкия (койне) език Получава добро образование – B.A. и B.D. от Los Angeles Baptist College and Seminary през 1950 и 1961 и Ph.D. от Manchester University, Англия, където работи с Ф.Ф. Брюс. В продължение на 38 години, започвайки от 1962, той преподава в Westmont College в Santa Barbara, California. Сред многобройните му книги се намира един коментар на евангелието според Матей издаден през 1982 г. Именно той ни интересува в момента.

В своят коментар върху евангелието според Матей Робърт Гундри използва различни видове критика и достига до заключението, че „сравнението с останалите евангелия, особено с Марк и Лука, и изследването на стила и богословието на Матей показват, че той значително променя и украсява историческата традиция както и че прави това съзнателно и често.” Само по себе си това не е особено новаторско или дори спорно заключение, но начинът, по който авторът вижда неговото приложение е. Например разглеждайки Матей 1-2 д-р Гундри твърди, че случката с мъдреците и звездата, която ги води всъщност не са исторически факти, а характерният за евреите мидраш, при който тълкувателят е свободен да добавя допълнителни, неисторични детайли с цел да подчертае своята богословска идея. В случая мъдреците се явяват символ на езичниците, които ще се присъединят към учениците на царят Исус, а звездата сочи към звездата на Яков (виж Числа 24) – образ, за който имаме сведения, че евреите през този период свързват с Месията. Според него самият Матей никога не е имал за цял тези елементи да бъдат разбирани като исторически в съвременния смисъл на думата.

Самият Гундри се изразява по следния начин: „Да признаем това не подкопава едно високо виждане за Писанието стига удачно да оценяваме първото евангелие според намерението на неговия автор. Целта на Матей е да ни разкаже историята на Исус с промени и добавки подходящи за нуждите на църквата и на света по времето, когато евангелието е писано. Ние се чувстваме неудобно да научим, че той е редактирал своите материали толкова свободно, че те са исторически неразпознаваеми. И постоянната свобода да редактира по този начин би довела до необуздан растеж на апокрифни евангелия и всякакви спекулация с отворен край. Но канонизирането на тези материали от Матей и неговата новозаветна кохорта, означаващо достатъчността на Писанията, блокира пътя за по-нататъшно редактиране на материала по какъвто и да е авторитетен начин и прави следапостолската задача на християнското богословие разяснителна вместо творческа. Необходимо е единствено да сравним Матей с останалите евангелия, за да открием, че дори там където Матей променя традицията той прави това с цел развитието на мотиви свързани с Христос. Вербалното, цялостно вдъхновение на Писанието включва пълният авторитет на тази редакция без значение каква свобода си е позволил той точно както затварянето на канона блокира авторитетната последваща редакция на Новия Завет. С други думи не трябва да смятаме, че материалите приписвани на Самият Исус притежават повече авторитет от материалите приписвани на Матей. Божият Дух е ръководил редакцията, така че нейните резултати заедно с историческите данни да представляват Божие Слово. Това виждане ни позволява да приемем феномена на текста на Писанието по-сериозно. Да направим по-малко от това означава несъзнателно да подкопаем авторитета на Библията – независимо от най-добрите ни намерения да го подкрепяме[2].”

По времето когато пише своя коментар д-р Гундри е член на Евангелското Богословско Общество където неговата работа предизвиква остра реакция. По това време единственото доктринално изискване за членство в общността е изразено по следния начин: „Библията и единствено Библията в нейната цялост е записано Божие Слово и следователно е непогрешимо в своите автографи. Бог е Троица, Отец, Син и Свети Дух, всеки несъздадена личност, едни по природа, равни по сила и слава.” Срещу Гундри е повдигнато обвинение, че е нарушил това изискване. След разгорещен спор по въпроса през 1983 и гласуване с резултат 116 на 41 той е помолен да подаде своята оставка като член.

Най-интересният момент в случая е въпросът с аргументацията свързана с въпроса за това какво представлява библейската непогрешимост. Нормън Гейслер, един от водещите гласове за отстраняването на Гундри, който намеква, че ако това не бъде направено сам ще се отдели и ще работи за създаване на алтернативно богословско общество, твърди, че да се отрича реалната истинност на това, което Матей казва на практика означава да се отхвърли верността на Библията. „Всеки херменевтичен или богословски метод необходимите логически последствия от който са противни или подкопават увереността в пълната достоверност на Писанието е неортодоксален.[3].“ Гундри обаче съвсем не вижда нещата по този начин. Самият той приема и убедено защитава учението за непогрешимостта на Библията. Забележката, която той прави в тази връзка е, че ние не можем да отделим критерият за истинност от реалното намерение автора за начина, по който читателите му трябва да разбират написаното от него. В случаят с Матей въпросът може да се реши единствено на егзегетическа основа – почва, на която, както той отбелязва, Гейслер не желае да стъпи. Или както доста точно се изразява един автор: „Въпросът опира до това да използваме правилни херменевтически методи, а не задължително да достигнем до верни изводи.“ В тази връзка дори д-р Дъглъс Муу, който по никакъв начин не е съгласен с егзегетиката на Гундри, ясно отбелязва, че „Класификацията на Матей от страна на Гундри като мидраш по никакъв начин не следва да бъде отхвърляна заради едно посвещение на учението за непогрешимостта[4].”

Когато години по-късно избухва аналогичен скандал относно учението на отвореният теизъм Евангелското Богословско Общество в своя стремеж да поясни какво разбира под непогрешимост препраща към Чикагската формулировка съставена и подписана от голям брой известни евангелски учени като Джеймс Бойс, Норман Гейслер, Джон Гарстнър, Карл Хенри, Кенет Канцер, Харолд Линдзел, Джон Монгомъри, Роджър Никол, Джеймс Пакър, Ърл Редмахер, Франсис Шефър, Р. Спрол и Джон Уенъм. В т. 4-5 тя дава дефиниция на определението: „Бивайки изцяло и напълно дадено от Бога Писанието е без грешка или недостатък във всичко, което учи не по-малко когато говори за Божиите действия в творението, за събитията в световната история и за своя собствен литературен произход отколкото когато свидетелствува за Божията спасителна благодат в живота на отделния човек. Авторитетът на Писанието неизбежно е подкопан ако тази пълна божествена непогрешимост е по някакъв начин ограничена или пренебрегната или направена относителна поради виждане за истината чуждо на това на самата Библия. Подобни твърдения носят сериозни загуби както за отделния човек така и за Църквата.” Колкото и ясно да изглежда това хората, които я съставят са доста по-нюансирани отколкото може да изглежда на пръв поглед и си дават сметка за трудностите свързани с подобно определение. Ето защо малко по-нататък, в чл. 13, те добавят следното уточнение: „Ние отричаме, че е удачно Библията да бъде оценявана според стандарти за истина и лъжа чужди на нейната употреба и същност. Ние отричаме по-нататък, че непогрешимостта е оборена от феномени в Библията като липса на модерна техническа прецизност, неточности в граматиката или правописа, феноменологични описания на природата, споменавания на грешки, използване на хипербола или закръглени числа, тематична подредба на материалите, различен подбор на материали при паралелни описания или използване на свободни цитати.”

С други думи съставителите са съвсем наясно, че не можем да очакваме библейските автори да се съобразяват с нашите съвременни стандарти за истина и лъжа или да ги четем без да внимаваме на целите, които те си поставят. Това отново ни връща към случая на Гундри и към неговата „вина.” Трябва ли да започнем да четем евангелието според Матей (или коя да е друга книга в Библията) през призмата на нашето разбиране за непогрешимост и да отхвърлим това, което не отговаря на този критерий (в случая неисторичността на мъдреците и звездата)? Или трябва да оставим егзегетиката да ни каже каква е целта на автора и начинът, по който той я постига (в случая да каже нещо важно за Христос по начин, който на своето време нито изисква тези събития да се приемат исторически нито би бил видян от някой като неистина)?

Аз не твърдя, че има достатъчно познания, за да преценя егзегетиката на д-р Гундри, макар че, да си призная, съм скептичен към нея. Но истински сериозните въпроси, които ни поднася този случай са други. Те касаят връзката между предварително приетата доктрина и егзегетиката, способността ни да се измъкнем от опростените нагласи, при които виждаме нещата единствено в черно и бяло, необходимостта да разберем, че критериите и приеманията на нашата собствена епоха може са различни от тези на хора живели по друго време и умението да оценяваме цялото богатство на Писанието. Това са сериозни и често болезнени въпроси, които засягат сърцевината на някои от най-скъпите ни убеждения и често се оказва, че ние не сме готови и нямаме смелост да се изправим пред тях. Те също така изискват сериозна доза смирение и признание колко малко знаем и разбираме. Но в крайна сметка това е единственият път да пораснем. Детската безгрижност и наивност са освежаващи и будещи умиление състояния, но инфантилността на възрастния е нещо съвсем различно.

ВИЖ ОЩЕ

Evangelical Scholars Remove Robert Gundry for His Views on Matthew

Evangelicals, redaction criticismand the current inerancy crisis

[1] Историята ми беше посочена за пръв път от Craig D. Allert, A high view of Scripture?, Baker Academic, 2007. Голяма част от казаното е почерпано от гл. 6.

[2] R. H. Gundry, Matthew: A Commentary on His Literary and Theological Art (Grand Rapids: Eerdmans, 1982), 639–40.

[3] На практика идеята на Гейслер е изразена много по-нюансирано. Виж неговият дебат с Гундри в Journal of the Evangelical Theological Society 26 (1983): 87–115.

[4] D. J. Moo, “Matthew and Midrash: An Evaluation of Robert H. Gundry’s Approach,” Journal of the Evangelical Theological Society 26 (1983): 32

1 thought on “За доктрината, егзегетиката и сложните въпроси

  1. Радо, размишлявайки върху темата за непогрешимостта, която напоследък засягаш в блога си, все повече ми се струва, че такива декларации за непогрешимост, които цитираш, подписани от именити учени, макар да целят да защитят едно „високо виждане за Писанията“, правят точно обратното – подкопават го. Набива ми се на очи аналогията със загражденията пред настоящия ни парламент. Ако той имаше авторитета, който трябва да има, нямаше да има нужда от изкуствено поставени заграждения, които по своята същност не му принадлежат. По подобен начин, едно „високо виждане за Писанията“ следва да позволи една по-голяма свобода в начините на тълкуване с целия риск за възможни погрешни тълкувания и погрешни учения, който естествено произтича от това. Този риск не може да бъде избегнат с ограждения и декларации. Той единствено ограбва богатсвото на Божието откровение в Писанията. Не истината, а лъжата има нужда от външна защита.

    Това са просто лични мисли без претенцията да разбирам сложността на проблема.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.