Послание на Варнава


ПОСЛАНИЕ НА ВАРНАВА

Гръцкият текст на посланието е запазен в няколко различни източника – 8 западни манускрипти, които не съдържат гл. 1-4 и 7а;   Codex Sinaiticus (4 век), в който посланието на Варнава и „Пастира” на Ерм следват книгите на Новия Завет и Jerusalem Codex (11 век ), който включва „Дидахе.” Съществува също така стара латинска версия на първите 7 глави датираща вероятно от края на 4 век (St. Petersburg, Q., I, 39). Освен това посланието на Варнава е цитирано от църковни отци като Климент Александрийски и Ориген.

Самият текст се състои от две части. Целта на посланието не е полемична. Макар в някои отношения да докосва теми свързани с ученията на гностиците то с нищо не показва, че последните са му известни. Освен това авторът едва ли би използвал Стария Завет по начина, по който го прави ако е знаел погрешния начин, по който биха могли да го интерпретират  Василид или Маркион. Освен това авторът говори за юдейската религия единствено абстрактно и не можем да намерим и никакви намеци за противоречия с юдаизатори. Следователно то трябва да бъде виждано като мирно наставление на катехизатор, а не като тревожен вик на загрижен пастир.

Абстрактната дискусия е знак, че епохата на противоречия с юдаизма вече е останала в миналото за по-голямата част от Църквата. При определяне датата на написване често се посочва 4 гл. където се говори за изпълнение на пророчеството от Данаил 7:7 при римските императори. На тази основа някои критици го датират от времето на Веспасиан, Домициан или Нерва. Все пак нищо не доказва, че авторът вижда пророчеството като вече изпълнено. Следователно необходимо е да се обърнем към гл. 16 където се споменава заповедта на император Адриан през 130 за възстановяване  на храма в Ерусалим (разрушен от Тит), но посветен на Юпитер. Алюзия за това можем да видим и в гл. 9. Следователно най-вероятното време на написване е 130-131 г.

Текста не съдържа никакви данни за автора или за получателите. Единственото, което е ясно е, че той не пише до Църквата като цяло, а до конкретна общност, в която е изпълнявал служението на учител и от която в момента е отделен (гл. 1, 21). Силният алегоричен характер на егзегетиката води до предположението, че авторът на посланието е александриец. Постоянното противопоставяне показва, че нито той нито по-голямата част от читателите му са от еврейски произход. Освен това понякога той не е добре запознат с мойсеевия закон (ср. гл. 7). Историята на писмото потвърждава неговият александрийски произход. До 4 век единствено александрийците са били запознати с него и в техните църкви то е било четено публично. Все пак начинът, по който Климент Александрийски и Ориген говорят за него показват, че до началото на 3 век Посланието на Варнава не е било смятано от всички за вдъхновен текст.  

Глава1 – След поздрава авторът казва, че ще предаде на братята си нещо, което самият той е приел

Поздрав на всички вас, синове и дъщери, в името на нашия Господ Исус Христос, Който ни обича в мир.

Виждайки, че божиите плодове на праведността изобилстват сред вас аз се радвам премного и извънредно във вашите щастливи и почетени духове понеже за това приехте присадените духовни дарби. Поради което аз още повече се радвам вътрешно, надявайки се да бъда спасен, понеже аз наистина видях във вас Духът излят от богатия Господ на любовта. Това ваше твърде желано явяване ме изпълни с удивление към вас. Затова съм убеден и напълно сигурен в умът си, че откакто съм започнал да говоря сред вас аз разбрах много неща, понеже Бог ме установи в пътя на правдата. Поради тази причина аз също така съм обвързан с най-силно задължение да ви обичам повече от собствената си душа  понеже велики са вярата и любовта обитаващи сред вас, които се надявате за обещания ви живот. Вземайки следователно в предвид, че ако поема грижата да ви предам нещо от това, което самият аз съм приел за мен ще бъде достатъчна награда да служа на подобни духове, аз се заех да ви пиша накратко, за да можете, заедно с вашата вяра, да имате и съвършено знание. Ученията на Господа са три: надеждата за живот, началото и завършването му. Понеже Господ ни е дал познание както за миналите и настоящите неща така и първите плодове от познанието на идните неща; и виждайки ги изпълнени, едно по едно, ние трябва с още по-голямо богатство на вярата и издигане на духа да се приближаваме към Него със страхопочитание. Тогава аз, не като ваш учител, но като един от вас, ще изложа няколко неща, чрез които в настоящите обстоятелства вие можете да се радвате още повече.

Глава 2 – Еврейските жертви сега са премахнати

Понеже времената са лоши и сатана притежава силата на този свят ние трябва да внимаваме на себе си и прилежно да търсим заповедите на Господа. Страха и търпението са помощници на нашата вяра; и дълготърпението и постоянството са нещата, които воюват на наша страна. Докато тези остават чисти Господ, Мъдростта, Разбирането, Науката и Познанието се радват заедно с тях. Понеже Той ни е открил чрез всичките пророци, че няма нужда нито от жертви, нито от приноси на всеизгаряния, нито от възлияния, казвайки: „Защо ми е множеството на жертвите ви, казва Господ? Сит съм от всеизгаряне на овни и от тлъстина на угоени;и не Ми е угодна кръв от телета или от агнета, или от едри козли.  Когато идвате да се явявате пред Мене,кой е поискал от вас това, да тъпчете дворовете Ми? Не принасяйте вече суетни приноси;тамянът е мерзост за Мене,също и новолунията, и съботите, и свикването на събранията;не мога да търпя.” Следователно Той отменя тези неща, за да може новият закон на Исус Христос, без игото на необходимостта, да бъде човешки дълг. И отново казва за тях: „Заповядах ли на бащите ви когато излязоха от Египет  да ми принесат приноси и всеизгаряния? Вместо това им казах: нека никой от вас да не мисли зло в сърцето си против ближния си и никой да не се кълне лъжливо” (Еремия 7:22; Захарий 8:17). Следователно, притежавайки разбиране, ние трябва да разберем благодатните намерения на нашия Отец; понеже Той ни говори, желаейки ние да не се отдалечаваме подобно на тях, а ни учи как да се приближаваме към Него. За нас следователно Той казва: „Жертви на Бога са дух съкрушен; благоуханна миризма за Господа е сърце, което прославя Създателя си.” Следователно, братя, ние наистина трябва да търсим нашето спасение, за да не би злият, влизайки чрез измама, да ни отнеме истинския живот.

Глава 3 – Еврейските празници не са истински, угодни на Бога  празници

Тогава Той им казва за онзи ден: „Днес не постите така, казва Господ, щото да се чуе гласът ви. Такъв ли е постът, който Аз съм избрал, за да смирява душата си? Не е ли да навежда човек главата си като тръстика и да се облича с вретища и пепел? Това ли ще наречете угоден пост?” (Исая 58:4-5). На нас Той казва: „Това е постът, който Аз съм избрал, казва Господ, не да смирява душата си, а да развързва нечествите окови, да отслабва връзките на ярема, да освобождава наранените, да храни гладите с хляб, да облича голите когато ги види, да въвежда бездомните в дома си, да не презира ниския когато го види и да не се крие от своите единокръвни. Тогава зората ти ще изгрее и изцелението няма да се забави; праведността ще върви пред тебе и Божията слава ще те придружава; ще извикаш и Бог ще те послуша; докато още говориш Той ще каже: Виж, Аз съм с тебe; ако премахнеш веригите (връзващи другите), и протягането на ръцете (които се кълнат лъжливо), и мърморенето, и радостно даваш хляба си на гладния, и се съжалиш над угнетената душа” (Исая 58:6-10). Заради това, братя, Той е дълготърпелив, предвиждайки как людете, които е  подготвил с простодушие ще повярват във Възлюбения Му. Понеже Той ни е открил всички тези неща отначало, за да не тичаме приемайки прибързано техните закони.

Глава 4 – Антихрист е близо: затова нека да избягваме грешките на евреите

Следователно това наставлява нас, които твърде много изпитваме относно приближилите събития, да изследваме прилежно нещата, които могат да ни спасят. Нека тогава напълно да се освободим от всички нечестиви дела, които могат да  ни държат; и нека да намразим грешките на настоящето време поставяйки любовта си в идния век; нека да не отпускаме връзките на душата си, за да няма сила да побегне с грешните и нечестивите и да станем като тях. Последният камък за препъване приближава, за който е писано, както казва Енох: „Заради това Господ е съкратил времената и дните, за да може да побърза Неговият Възлюбен и да влезе в наследството.” И пророкът също така казва и следното: „Десет царства ще владеят на земята и след тях ще се въздигне един малък цар, който ще покори три от тях.” По подобен начин Данаил казва за същото: „И видях четвъртия звяр, нечестив и силен и по-жесток от всички земни зверове  и как от него израснаха десет рога и и от тях един нов, малък рог и как той покори три от малките рогове.” Следователно вие трябва да разберете. И аз по-нататък ви моля, като един от вас, като ви обичам като поотделно така и заедно повече от собствената си душа, да внимавате на себе си и да не бъдете като някои добавящи много към своите грехове и казващи: „Заветът е както техен така и наш.” Но след като Мойсей го получил те го изгубили. Понеже Писанието казва: „И Мойсей пости на планината 40 дена и 40 нощи и прие завета от Господа, каменните плочи написани с Божия пръст” (Изход 31:18; Изход 34:28), но обръщайки се към идолите те го изгубили. Понеже Бог говорил на Мойсей по следния начин: „Мойсей, слез бързо; понеже людете, които ти изведе от египетската земя съгрешиха” (Изход 322:7; Второзаконие 9:12). И Мойсей разбрал (думите на Бога) и хвърлил двете лочи от ръцете си; и заветът се строшил, за да може заветът на възлюбеният Исус да бъде запечатан в нашите сърца, в надеждата, която произлиза от вярата в Него. Желаейки да ви пиша много неща, не като ваш учител, а като един, който ви е обикнал, аз внимавам да не пропусна да ви напиша това, което самият аз притежавам с цел вашето очистване. Ние много внимаваме в тези последни дни; понеже цялото (минало) време на вашата вяра няма да ви ползва нищо ако сега, в това зло време, не успеем да устоим на идващата опасност ставайки Божии синове. За да не намери Тъмният никакво средство да влезе нека да бягаме от всяка суета, нека напълно да намразим делата на пътя на нечестието. Недейте, отделяйки се, да живеете самотен живот, като че ли вече сте (напълно) оправдани; но идвайки заедно на едно място заедно търсете към какво клони животът ви. Понеже Писанието казва: „Горко на тези, които са мъдри за себе си и благоразумни в собствените си очи” (Исая 5:21). Нека да мислим духовно; нека да бъдем съвършен храм на Бога. Доколкото зависи от нас нека да размишляваме върху страха от Бога и нека да пазим Неговите заповеди, за да можем да се радваме в повелите Му. Господ ще съди света без предразсъдък към никой човек. Всеки ще получи това, което е вършил; ако е нечестив, заплатата за нечестието е пред него. Внимавайте, да не би поради нашето спокойствие като тези, които са били призовани (от Бога) да заспим в греховете си и злият цар, получавайки власт над нас, да ни отдели от Божието царство. Понеже мнозина са били постигнати от това, братя. Размишлявайте и вижте, че след като толкова многобройни знамения и чудеса били извършени в Израел (накрая) те били изоставени. Нека да внимаваме да не (се изпълни) писаното: „Мнозина са призвани, но малцина са избрани.

Глава 5 – Новият завет в страданията на Христос е за наше спасение, но за погибел на евреите

Поради тази причина Господ принесъл Своята тленна плът, за да можем ние да бъдем осветени чрез прощението на греховете, което става чрез поръсването с Неговата кръв. Понеже за него е писано, отчасти по отношение на Израел и отчасти за нас; и (Писанието) казва: „Той беше наранен поради нашите престъпления; бит беше поради нашите беззакония; с неговите рани ние се изцелихме. Той беше воден като овца на клане и като агне, което пред стригачите си не издава глас” (Исая 53:5,7). Следователно ние трябва да бъдем твърде благодарни на Господа понеже ни е известил миналите неща, дал ни е мъдрост за настоящите и не ни е оставил в неведение за бъдещите. Писанието казва: „Справедливо се разпъват мрежи за птиците.” Това означава, че справедливо погиват тези, които имайки знание за пътя на праведността тичат по мрачния път. И по-нататък, братя мои: ако Господ е пострадал за душите ни, Той, бивайки Господ на целия свят, на Когото Господ е казал при основаването на света: „Нека да направим човекът по наш образ и наше подобие” (Битие 1:26) разберете как Той е пострадал от ръцете на човеците. Пророкът, получил благодат от Него, пророкувал за Него. И той (понеже го видял да се явява в плът), за да може да отмахне смъртта и да открие възкресението от мъртвите понесъл (каквото и както понесъл), за да може да изпълни обещанието дадено на отците и приготвяйки за Себе Си нови хора да може да покаже, докато живеел на земята, че Той, когато възкреси човечеството, също така и ще го съди. Освен това, учейки Израел и вършейки толкова големи знамения и чудеса, Той им проповядвал (истината) и много ги обичал. Но когато избрал Своите апостоли, които трябвало да проповядват благовестието (Той ги избрал отсред тези), които били грешници повече от всички, за да може да покаже, че е дошъл „не за да призове праведните, а грешните на покаяние.” След това Той изявил Себе Си като Божий Син. Понеже ако не бил дошъл в плът как можели хората да бъдат спасени като Го видят? Дори гледайки към слънцето, което ще изчезне и което е дело на ръцете Му, техните очи не били в състояние да понесат лъчите му. Следователно Божият Син дошъл с тази цел, за да може да допълни числото на греховете на тези, които преследвали пророците Му до смърт. Заради тази цел, следователно, той понесъл всичко. Понеже Бог казва: „Ударът е от тях” и „ще поразя пастиря и овцете ще се разбягат” (Захарий 13:7). Така Самият Той пожелал да пострада понеже било необходимо да пострада на дърво. Понеже така казва този, който пророкувал за Него: „Избави душата ми от меча, приковаха плътта ми с гвоздеи; понеже тълпа злодейци се повдигна срещу мен.” И когато Той казва: „Ето, дадох гърба си на биене и бузите си на удари и втвърдих лицето си като кремък” (Исая 50:6-7).

Глава 6 – Страданията на Христос и новият завет били обявени чрез пророците

Тогава, когато изпълнил заповедите, какво казал Той? „Кой ще се бори с Мен? Нека ми се опълчи; или кой ще влезе в съд с Мене? Нека се приближи при Господният служител” (Исая 50:8). „Горко ви, понеже всички ще се стопите като восък и молец ще ви пояде” (Исая 50:9). И отново пророкът казва: „Тъй като Той е положен като голям камък за препъване; ето Аз полагам в Сион скъпоценен камък, избран, крайъгълен камък, почтен.” Какво казва Той след това? „И всеки, който вярва в Него ще живее довека.” В камък ли е тогава положена нашата надежда? Далеч от това. Но (езикът е използван) тъй като както Той положил Своята плът (като основа) със сила; защото Той казва: „Той ме постави като твърда канара” (Исая 50:7). И пророкът отново казва: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите той стана глава на ъгъла.” И отново казва: „Това е велик и прекрасен ден, който Бог сътвори.” Пиша ви по-просто, за да можете да разберете. Обвързан съм от вашата любов. Какво друго отново казва пророкът: „Тълпа от злодейци ме обкръжи; обкръжават ме като пчели кошер” и „за облеклото  ми хвърляха жребие.” Следователно тъй като Му предстояло да бъде изявен и да пострада в плът Неговото страдание било предсказано. Понеже пророкът говори срещу Израел: „Горко на тези души понеже намислят зло срещу себе си (Исая 3:9) казвайки: Нека да вържем праведния понеже е против нас.” И Мойсей също говори за тях: „Вижте тези неща, казва Господ. Влезте в добрата земя, която Господ се закле да ддаде на Авраам, Исаак и Яков и наследете я, земя  в която текат мляко и мед” (Изход 33:1; Левит 20:24). Какво тогава казва Писанието? Научете се: „Вярвайте,” казва то, „в Този, който ви е изявен в плът” – т.е. в Исус.” Понеже човек е пръст в състояние на страдание, понеже Адам бил създаден от пръст. Тогава какво означава следното: „в добра земя, в която текат мляко и мед?” Да бъде благословен нашия Господ, Който ни е дал мъдрост и знание да разбираме тайните неща. Понеже пророкът казва: „Кой ще разбере притчата Господна освен този, който е мъдър и разумен и който обича Господа?” След като ни е обновил чрез прощение на греховете Той ни е направил според друг образец (това е Неговото намерение) да притежаваме душа на деца, така като Той ни е създал наново чрез Своя Дух. Понеже Писанието казва за нас докато Той говори на Сина: „Нека да направим човека по наш образ и наше подобие; и нека владее над полските животни, небесните птици и морските риби” (Битие 1:26). И Господ казал, виждайки първия човек, който създал: „Плодете се и умножавайте се и напълнете земята” (Битие 1:28). Тези неща (били казани) на Сина. Отово, аз ще ви покажа, че Той е извършил второ творение в последните дни. И Господ казва: „Ето, ще направя последното като първото.” Помнейки това пророкът изявил: „Влезте в земята, в която текат мляко и мед и владейте я” (Изход 33:3). Вижте, следователно, ние сме били обновени и Той отново казва чрез друг пророк: „Ето, казва Господ, Аз ще отнема от тези, които имат”, т.е. от тези, които Господният Дух е предвидял, „техните каменни сърца и ще им дам сърца от плът” (Езекиил 11;19; 36:26). понеже Той трябвало да бъде изявен в плът и да живее сред нас. Понеже, братя мои, обиталището на нашето сърце е свят храм на Господа (Ефесяни 2:21). Понеже отново казва Господ: „И с това ще се явя пред Господа моя Бог и ще бъде прославен.” Той казва: „Ще те изповядвам сред Църквата, на братята си; ще те хваля в събранието на светиите.” Ние следователно сме тези, които Той е въвел в добрата земя. Какво тогава означават мляко и мед? Това, че както младенците са пазени живи първо чрез мед и след това чрез мляко, така е и с нас, бивайки съживени и пазени живи чрез вярата в обещанието и чрез словото, ще живеем владеейки земята. Но Той казва по-рано: „Нека да се умножават и да владеят над рибите” (Битие 1:28). Кой тогава е в състояние да владее над зверовете или над рибите или над небесните птици? Понеже ние трябва да разберем, че владение означава авторитет, така че един да може да заповядва и да владее. Следователно ако и това не съществува в настоящето все пак Той ни е обещал това. Кога? Когато и самите ние бъдем направени съвършени (така че) да станем наследници на Божия завет.

Глава 7 – Постът и отпратения козел били типове на Христос

Разберете тогава, вие деца на радост, че добрият Бог е предвидял всичко за нас, за да знаем на Кого трябва да отдаваме благодарност и хвала. Следователно ако Божият Син, Който е Господ (на всичко) и Който ще съди живите и мъртвите пострадал, за да може ударът върху Него да ни даде живот, нека да вярваме, че Божият Син не можел да страда освен заради нас. Освен това, когато бил прикован на кръста Му дали да пие оцет и жлъчка. Чуйте как свещениците на людете от по-рано изявили това. Господ дал записана заповед, че който не пази поста трябва да бъде наказан със смърт, понеже и Самият Той трябвало да принесе в жертва за нашите грехове съдът на Духа, за да може типът установен в Исаак когато той бил принасян на олтара да бъде изпълнен съвършено. Какво тогава казва той чрез пророка? „И нека единствено свещениците да ядат вътрешностите измити с оцет.” Защо? Понеже на мен, който принасям плътта Си за греховете на людете Си ми дадоха жлъчка натопена с оцет: яжте я единствено вие докато людете постят и тъжат във вретище и пепел. (Тези неща били направени), за да може Той да покаже, че трябвало да пострада за тях. Каква тогава е заповедта? Внимавайте. „Вземете два безупречни козела подобни един на друг и ги принесете. И нека единият да бъде принесен като жертва за грях.” А какво трябва да се направи с другия? „Проклет,” е казано, „е този.” Забележете сега как това се явява тип на Исус. „И нека всеки плюе върху него и го прободете, покрийте главата му с червена вълна и нека да бъде изгонен в пустинята.” И след като всичко това бъде направено този, който държи козела го завежда в пустинята, сваля вълната от него и я поставя на един храст наречен рахиа, плодовете на който сме привикнали да ядем когато го намерим на полето. Единствено плодовете на тази храст са сладки. Какво тогава е това? Внимавайте добре. (Вие виждате) „единият върху олтара, а другият проклет;” и защо (вие виждате) проклетият коронован? Понеже един ден те трябвало да Го видят с пурпурна мантия от главата до петите; и те трябвало да кажат: „Не е ли Този, Когото някога презряхме и пронизахме и подигравахме и разпънахме? Наистина Този е Който твърдеше, че е Божий Син. Понеже колко подобен е Той на Него!” Заради това (Той заповядвал) козлите да бъдат без недостатък и подобни един на друг, за да могат виждайки Този, Който след това идва да бъдат изумени от подобието на козела. Вижте тогава типът на Христос, Който пострадал. Но защо поставят те вълната сред тръните? Това е един тип на Христос поставен пред църквата. (Те поставяли вълната сред тръни), за да бъде необходимо този, който желае да я вземе отново да пострада много понеже бодлите са големи и той може да я получи единствено чрез страдания. Така също Той казва: „Този който желае да Ме види и да получи царството Ми трябва чрез страдания да Ме получи” (Деяния 14:22).

Глава 8 – Червената юница е тип на Христос

Защо мислите е тази дадена заповед на Израел, че най-грешният човек трябва да принесе червена юница и да я заколи и изгори, че след това децата трябва да вземат пепелта, да я сложат в съдове, да вържат червена прежда заедно с исоп и децата да напръскат хората, един по един, за да могат да бъдат очистени от греховете им? Помислете как Той ви говори с простота. Юницата е Исус; грешникът, който я принася са тези, които Го водят на заколение. Но сега хората не са повече виновни, не са считани повече за грешници. И децата, които ръсят са тези, които ни проповядват прощението на греховете и очистването на сърцето. На тях Той е дал власт да проповядват благовестието; те са 12 на брой, съответстващи на дванадесетте племена на Израел. Но кои са тези три момчета, които ръсят? Те съответстват на Авраам, Исаак и Яков понеже те били велики пред Бога. И защо вълната е (сложена) върху дървото? Понеже чрез дърво Исус държи Своето царство, така че (чрез кръста) тези, които вярват в Него ще живеят вечно. И защо към вълната е добавен исоп? Понеже в Неговото царство дните ще бъдат зли и мръсни, в което ние ще бъдем спасени и (понеже) този, който пострада телесно е лекуван от изцелителното действие на исопа. И по тази причина нещата, които стоят тук са толкова ясни за нас, но неясни за тях понеже те не чуват Господния глас.

Глава 9 – Духовното значение на обрязването

Освен това Той говори за ушите ни как е обрязал както тях така и сърцето ни. Господ казва в пророка: „Чувайки с ушите си те Ми се покоряваха.” И отново Той казва „Чувайки ще чуят тези, които са далеч; те ще познаят какво Съм направил.” (Исая 33:13). И „обрежете сърцето си, казва Господ” (Еремия 4:4) И отново, Той казва: „Случай, о Израелю; понеже това казва Господ твоя Бог” (Еремия 7:2). И още веднъж Духът Господен прогласява: „Кой желае да живее вечно? Чувайки нека да слуша гласът на Моят служител.” И отново Той казва: „Слушай небе и дай ухо земльо, понеже Господ е говорил” (Исая 1:2). Това са доказателства. И, отново, Той казва: „Слушайте Господното слово, вие владетели на този народ” (Исая 1:10). И, отново, Той казва: „Слушайте деца, гласът на един, който вика в пустинята.” Следователно, Той е обрязал ушите ни, за да можем да чуем гласът Му и да вярваме понеже обрязването, в което те се надявали е отменено. Понеже Той казва, че обрязването не е това, което е в плътта, но те грешали понеже един зъл ангел ги мамел. Той им казал: „Това казва Господ вашия Бог” – (тук аз намирам една нова заповед) – „Не сейте сред тръни, но се обрежете на Господа.” И защо Той казва следното: „Обрежете упоритостта на сърцето си и не закоравявайте врата си” (Второзаконие 10:16)? И отново: „Вижте, казва Господ, всички народи са необрязани в плът, но тези хора са необрязани по сърце” (Еремия 9:25-26). Но вие ще кажете: Да, наистина хората имат печата на обрязването. Но така е така с всеки сириец и арабин и с всички свещеници на идолите: дали тези тогава са свързани в Неговия завет? Да, египтяните също практикуват обрязването. Научете тогава, деца мои, изобилно за всички неща, че Авраам, първият, който се наслаждавал на обрязването, гледайки напред в дух към Исус, извършил този ритуал, получавайки тайната на трите букви. Понеже е казано, че Авраам обрязал 10 и 8 и 300 мъже от своя дом. Какво тогава е било знанието дадено му чрез това? Научете първо 18 и след това 3000. 10 и 8 са обозначени по следния начин – 10 е I и 8 е H. Имате (инициалите) на името на Исус. И понеже кръста бил израз на благодатта (на нашето изкупление) чрез буквата T той също така казва 3000. Той обозначава следователно Исус чрез две букви и кръста чрез една. Това знае Този, Който е поставил в нас присадения дар на Своето учение. Никой не е получавал по-превъзходно познание от това, но аз зная, че вие сте достойни.

Глава 10 – Духовното значение на заповедите за различните видове храни

Защо Мойсей казва: „Да не ядете свинята, нито орела, ястреба, гарвана, нито някоя риба, която няма люспи?” Той има в ума си три учения (правейки това). Освен това Господ им казал във Второзаконие: „И ще установя повеленията си сред тези люде” (Второзаконие 4:1). Не е ли по Божия заповед, че те не трябвало да ядат (тези неща)? Така е, но Мойсей говори за духовни неща. Поради тази причина той споменава свинята, като че ли иска да каже: Не трябва да се присъединявате към хора, които приличат на свине. Понеже когато живеят в удоволствия те забравят своя Господ; но когато са в нужда си спомнят за Него. (По същия начин) свинята, когато е нахранена, не разпознава своя господар, но когато е гладна квичи и когато получи храна отново млъква. „Нито пък да ядете,” казва той, „орела, ястреба, сокола и гарвана.” Не се присъединявайте, казва той, към човеци, които не знаят как сами да си доставят храна с труд и пот, а грабят от другите в своето нечестие и макар да имат вид на простота, винаги наблюдават и са готови да ограбят другите. Така и тези птици докато са лениви търсят как могат да погълнат чуждата плът бивайки чума (за всички) чрез своето нечестие. „Да не ядете,” казва той, „миногата, полипа и сепията.” Той има в предвид: Не трябва да се прилепваш или да приличаш на хора, които са безбожни до края и са осъдени на смърт. По подобен начин и тези риби, осъдени, се носят в дълбоките води без да плуват (на повърхността) като останалите, а си правят дом в калта, която е на дъното. „Освен това,” казва Той, „да не ядеш заека.” Защо? Не трябва да покваряваш момчета или да вършиш подобни неща. Понеже заека умножава, година след година, местата за своето зачеване; понеже колкото години живее толкова са и те. „Освен това, да не ядеш хиената.” Той има в предвид: Да не бъдеш прелюбодеец, нито покварител, нито като тези, които са такива. Защо? Понеже това животно всяка година променя пола си и е веднъж женско, друг път мъжко. Освен това той с право презира невестулката. Понеже той има в предвид: Да не бъдеш като тези, за които слушаме, че вършат нечестие с уста, поради своята нечистота; нито да се присъединяваш към тези нечисти жени, които вършат нечестие с уста. Понеже това животно зачева с устата си. След това Мойсей дава три учения за месото, които имат духовно значение; но те ги приели според плътските желания, като че ли говорят единствено за (буквално) месо. Все пак Давид разбрал знанието на тези учения и говорел по подобен начин: „ Блажен оня човек, който не ходи по съвета на нечестивите, както рибите (за които говорихме) слизат в дълбините (на морето); и в събранието на грешниците не стои, подобно на тези, които изповядват, че се боят от Бога, но се отбиват настрана като свине; и в събранието на присмивателите не седи, подобно на птиците, които лежат в засада за плячка. Разберете напълно и изцяло това духовно знание. Мойсей казва по-нататък: „Да не ядеш никое животно, което е с разцепени копита и преживя.” Какво означава това? (Преживящите обозначават този) който, получавайки храна, признава Този, Който го храни, и задоволявайки се с Него, явно е доволен. Добре е говорел Мойсей по отношение на заповедта. Какво има в предвид той? Че ние трябва да се присъединим към тези, които се боят от Господа, тези, които размишляват в сърцата си за заповедите, които са приели, тези, които едновременно говорят Божиите съдби и ги пазят, тези, които знаят, че размишлението е добро дело и които преживят Божието слово. Но какво означава разцепени копита? Че праведният също ходи в този свят и все пак напредва към святото царство, (което идва). Вижте колко добро законодателство дал Мойсей. Но как било възможно за тях да разберат или да схванат тези неща? Тогава ние, разбирайки правилно заповедите, ги обясняваме така както Бог е възнамерявал. За тази цел Той е обрязал нашите уши и сърца, за да можем да разберем тези неща.

Глава11 – Кръщението и кръста изобразени в Стария завет

Нека да потърсим по-нататък дали Господ е положил някаква грижа да предизобрази водата (на кръщението) и кръста. Относно водата наистина е писано, по отношение на израилтяните, че те не приели кръщение, което води до прощение на греховете, но измислят за себе си друго. Затова пророкът заявява: „Удиви се небе и трепери земя  на това, понеже тези люде сториха две големи злини: оставиха Мене изворът на живите води и си изсякоха разпукнати щерни. Изоставена скала ли е Моят свят хълм Сион? Понеже ще бягате подобно на скитаща се птица,
изпъдена от гнездото си
” (Исая 16:1-2). И отново пророкът казва: „Аз ще вървя пред теб и ще изравня планините, и ще разбия медните прости и ще счупя железните стълбове; и ще ти дам скритите, тайни съкровища, за да можеш да познаеш, че Аз съм Господ Бог” (Исая 45:2-3). „Той ще обитава нависоко;крепостите на скалите ще бъдат място на защитата му.” И по-нататък какво казва Той за Сина? „водата му няма да липсва; Очите ти ще видят царя в славата Му, и сърцето ти ще размишлява за страха от Бога.” (Исая 33:16-18). И отново Той казва чрез друг пророк „Човекът, който има тези неща ще бъде като дърво посадено при потоци води, което дава плода си на времето си и чийто лист не повяхва. Във всичко що върши ще благоуспява. Не е така с нечестивите, но те са като плявата, която вятърът отвява. Затова неправедните няма да устоят в съда нито нито грешните в събора на праведните. Защото Господ познава пътя на праведните, а пътят на нечестивите ще бъде погибел.” Забележете как той едновременно описва и водата и кръста. Понеже тези думи означават: Блажен този, които е поставил своето упование в кръста и е влязъл във водата. Понеже, казва Той, те ще приемат наградата си на времето й и след това заявява: Аз ще ги наградя. Но сега Той казва: „Техният лист не повяхва.” Това означава, че всяка дума, която излиза от устата им с вяра и любов ще носи обръщание и надежда на мнозина. И, отново, пророкът казва: „И земята на Яков ще се издигне над всяка друга.” (Софоний 3:19). Това означава съд на Неговия Дух, Който Той ще прослави. Какво по-нататък казва Той? „А край реката, по бреговете й, от двете й страни, ще растат всякакви видове дървета; и който яде от тях ще живее вечно” (Езекиил 47:12). Това  означава, че ние наистина влизаме във водата пълни с грехове и нечистота, но излизаме носещи плод в сърцата си, със страх (от Бога) и вяра в Исус в нашия дух. „И който яде от тях ще живее вечно.” Това означава: Всеки, казва Той, който чуе вашите думи и вярва, ще живее вечно.

Глава 12 – Кръстът на Исус често е бил изявяван в Стария завет

По подобен начин Той сочи към кръста в друг пророк, който кaзва: „Кога ще се изпълнят тези неща? И Господ каза: Когато дървото се превие и отново се изправи  и когато потече кръв от дървото.” Тук отново имате намек за кръста и за Този, Който бил разпънат. И отново, Той говори за това в Мойсей когато Израел бил нападнат от чужденци. За да им напомни, когато били нападнати, че това е по причина на греховете им и че те били предадени на смърт, Духът говорил на сърцето на Мойсей, че трябва да направи изображение на кръст, за да пострада Той на него; понеже ако не положат вярата си в Него те ще погинат завинаги. Затова Мойсей сложил едно оръжие  върху друго на хълма и заставайки на него възкачен над всичките люде протегнал ръцете си и по този начин Израел отново получил една тайна. Но когато той свалил ръцете си те отново били победени. По каква причина? За да знаят, че не могат да бъдат спасени освен ако не вярват в Него. И в друг пророк Той казва: „Цял ден простирах ръцете си към люде невярващи, които извращават Моите праведни пътища” (Исая 65:2). И отово Мойсей прави преобраз на Исус (обозначавайки), че за Него било необходимо да пострада (и също), че източникът на живота (за другите) бил Този, Когото те мислели, че е унищожен на кръста когато Израел падал. Понеже тъй като греха бил извършен от Ева чрез змията, (Господ) изпратил всякакви змии да ги хапят и те умирали (Числа 21:6-9; Йоан 3:14-18), за да може да ги убеди, че заради своите прегрешения те са предадени на прага на смъртта. Освен това Мойсей, заповядал: „Да не правиш никакво леяно или гравирано изображение”, за да може техния Бог да им открие един образ на Исус. Мойсей направил медна змия и я поставил на върлина  и изявил това на хората. Когато се събрали заедно те умолявали Мойсей да принесе жертва от тяхно име и да се моли за тяхното възстановяване. И Мойсей им говорели казвайки: „Когато някой от вас е ухапан нека да дойде при змията поставена на върлина; и нека да вярва и да се надява, че дори в смъртта тя е способна да му даде живот и веднага ще оздравее” (Числа 21:9). И те направили така. В това ти също имаш (един намек) за славата на Исус; понеже всичко е чрез Него и за Него (Колосяни 1:16). Отново, какво, казва Мойсей на Исус, син на Навий? Това име му било дадено когато той би изпратен да съглежда земята. Той казва: „Вземи книга в ръката си и напиши и запиши какво казва Господ, че в послешните дни Човешкият Син ще отсече от корен домът на Амалик” (Изход 17:14). Вижте отново, че Исус, Който бил изявен, както като преобраз така и в плът (1 Тимотей 3:16) не е човешки син, а Божий Син. И когато те казвали, че Исус е син на Давид, страхувайки се и разбирайки грешката на нечестивите, Той казва: „Рече Господ на моя Господ, Седни отдясно Ми докато положа враговете Ти за Твое подножие.” И отново, така казва Исая: ”Господ каза на моя помазаник, Моят Господ, Когото хванах за дясната ръка, за да се покоряват народите пред Него; и Аз ще строша силата на царете” (Исая 45:1). Вижте как Давид Го нарича Господ и Божий Син.

Глава 13 – Християните, а не евреите са синове на обещанието

Но нека да видим дали този народ е наследник или другия и дали заветът принадлежи на нас или на тях. Чухте сега какво казва Писанието за народа. Исаак се молел за жена си Ревека, понеже била бездетна; и тя заченала (Битие 25:21). По-нататък Ревека отишла да се допита до Господа; и Господ й казал: „Два народа са в утробата ти и две племена са в корема ти; и едното ще бъде по-велико от другото и по-големият ще слугува на по-малкият” (Битие 25:23). Вие трябва да разберете кой бил Исаак, коя Ребека и за кои хора Той казва, че единият ще е по-велик от другия. И в друго пророчество Яков говори по-ясно на своя син Йосиф, казвайки: „Виж, Господ не ме лиши от твоето присъствие; доведи синовете си при мен, за да ги благословя.” И той довел Ефрем и Манасия желаейки Манасий да бъде благословен понеже той бил по-големият. Поради тази причина Йосиф го повел към дясната ръка на баща си Яков. Но Яков видял в духа си какви хора ще се явят след това. И какво казва (Писанието)? „И Яков кръстоса ръцете си и положи дясната върху главата на Ефрем, вторият и по-младият и го благослови. И Йосиф каза на Яков: „Положи десницата си върху Манасий понеже той е първородният ми син” (Битие 48:18). И Яков казал: „Зная синко, зная; но по-стария ще слугува на по-младият; но и този ще бъде благословен” (Битие 48:19). От това на кого той положил (ръцете си) вие виждате, че този народ ще бъде първи и наследник на завета. По-нататък същото нещо било намекнато чрез Авраам, чрез когото ние постигаме съвършеното знание. Какво казва Той на Авраам? „Понеже повярва това ти се вмени за праведност: ето, ще те направя отец на тези народи, които вярват в Господа макар и да са необрязани.”

Глава 14 – Господ дал на нас завета, който Мойсей приел и строшил

Да (това е така); но нека да изследваме, дали Господ наистина е дал завета, в който Той се е заклел на отците, че ще го даде на народа. Той наистина го е дал; но те не били достойни да го приемат по причина на техните грехове. Понеже пророкът казва: „И Мойсей не яде 40 дена и 40 нощи на Синайската планина, за да може да приеме Господният завет за хората” (Изход 24:18). И той приел от Господа (Изход 31:18) две плочи написани с Господния пръст. И Мойсей, след като ги приел, тръгнал да слиза, за да ги даде на народа. И Бог казал на Мойсей: „Мойсей, Мойсей, слез бързо; понеже твоите люде които ти изведе от египетската земя, съгрешиха” (Изход 32:7; Втор. 9:12). И Мойсей разбрал, че те отново били направили леяни образи; и хвърлил плочите, и плочите с Господния завет се строшили. Така Мойсей го приел, но те се показали недостойни. Научете сега как ние сме го приели. Мойсей като слуга (Евреи 3:5) го приел; но самият Господ, Който пострадал вместо нас, го дал на нас, за да бъдем люде на наследството. Той бил изявен, за да могат те и ние да бъдем усъвършенствани от техните беззакония. Направени наследници чрез Него, да получим завета на Господ Исус, който бил приготвен за това, така че чрез Неговата изява, изкупвайки сърцата ни (които вече били изгубени чрез смърт и предадени на нечестивето на грешката) от тъмнина, Той можал чрез Своето Слово да влезе в завет с нас. Понеже е писано как Отец когато щял да ни изкупи от тъмнината Му заповядал да приготви свети хора за Себе Си. Следователно пророкът казва: „Аз, Господ, те призовах в правда и като хвана ръката ти, ще те пазя и ще те поставя за завет на народа,за светлина на народите, за да отвориш очите на слепите,да извадиш затворените от затвори седящите в мрак – от тъмницата” (Исая 42:6-7). Така вие разбирате от какво сте били изкупени. И отново, пророкът казва: „Духът на Господа Йехова е на мене;защото Господ ме е помазал да благовествам на кротките,пратил ме е да превържа съкрушените сърца,да проглася освобождение на пленниците и отваряне затвора на вързаните;да проглася годината на благоволението Господне и деня на отплатата от нашия Бог;да утеша всички наскърбени;

Глава 15 – Лъжливата и истинската събота

Освен това за съботата е писано в Декалога, който (Господ) изговорил лице в лице с Мойсей на Синайската планина: „Да освещавате Господната събота с чисти ръце и чисто сърце” (Изход 20:8; Второзаконие 5:12). И Той казва на друго място: „Ако синът ми пази съботата Ми Аз ще направя милостта Си да почива на него” (Еремия 17:24-25). Съботата е спомената в началото на творението (по следния начин): „Шест дни работи Господ с ръцете Си и си и спря на седмия ден; и си почина в него и го освети.” Внимавайте, деца мои, за значението на това: Той свърши за шест дни. Това означава, че Господ ще свърши всичко за 6000 години понеже за Него един ден е като 1000 години. И Самият Той свидетелствува казвайки: „Ето днес ще бъде като 100 години.” Следователно, деца мои, в шест дена, т.е. в 6000 години, всички неща ще бъдат завършени. „И почина си Той на седмия ден.” Това означава: когато Неговият Син дойде (отново) Той ще унищожи нечестивите човеци, ще съди безбожните и ще промени слънцето, луната и звездите; и тогава напълно ще си почине на седмия ден. Освен това Той казва: „Да го освещавате с чисти ръце и с чисто сърце.” Следователно ако сега някой освещава денят, който Бог е осветил ако не е с чисто сърце във всичко той лъже себе си. Вижте тогава, че единствените хора, които почивайки си го освещават сме самите ние получили обещанието, беззаконията ни вече не съществуват и с всичко станало ново от Господа ще бъдем способни да получим праведност. Тогава ние ще можем да го осветим бивайки първо самите ние осветени. Освен това Той им казва: „Новолунията ви и съботите ви не мога да ги търпя” (Исая 1:13). Разберете какво казва Той: Вашата настояща събота не Ми е угодна, но тази, която Аз съм направил (а именно тази) когато всички почиват Аз ще направя началото на осмия ден т.е. началото на един нов свят. Поради което ние пазим осмия ден с радост, който също така е денят, в който Исус е възкръснал от мъртвите. И след като  изявил Себе Си, Той се възнесъл на небето.

Глава 16 – Духовния храм на Бога

Освен това аз ще ви кажа за храма, как окаяните (евреи) блуждаейки в грешки, вярвали не в Самия Бог, но в храма, като че ли е Божий дом. Понеже почти като езичниците те Му се покланяли в храма. Но научете как говори Господ когато го премахва: „Кой е премерил небето с шепа и земята с педя? Не съм ли Аз?” (Исая 40:12). Така казва Господ: „Небето Ми е престол и земята е Мое подножие: какъв дом ще построите за Мене или какво място за моя почивка?” (Исая 66:1). Вие разбирате, че надеждата им била напразна. Освен това, отново казва Той, „Вижте, тези, които сриват този храм; те ще го изградят отново.” Така и станало. Понеже чрез тяхното излизане на война той бил разрушен от враговете им; и сега те като слуги на враговете си ще го изградят. Отново, било открито, че градът и храмът на народът на Израел ще бъдат оставени. Понеже Писанието казва: „В последните дни Господ ще предаде овцете на пасбището Си и тяхната кошара и кула на запустение.” И станало така както говорел Господ. Нека да изпитаме тогава дали все още има храм на Бога. Има – този, който Самият Той казал, че ще изгради и завърши. Понеже е писано: „И Аз ще изправя, когато завърши седмицата, храмът Господен ще се построи в слава в Господното име” (Данаил 7:24-27; Агей 2:10). Аз откривам следователно, че храмът съществува. Научете тогава как той ще бъде построен в името Господне. Преди да повярваме в Бога обиталищата на сърцето ни са били покварени и слаби, точно както храм построен с ръце. Понеже той е би пълен с идолопоклонство и обиталище на демони понеже ние сме вършели неща, които са били противни на (волята на) Бога. Но той ще бъде изграден, забележете, в името Господне, за да може Божият храм да бъде изграден в слава. Как? Научете (както следва). Приели прощение на греховете си и положили упованието си в името на Господа, ние ставаме нови творения, създадени наново. Поради което в нашите обиталища Бог наистина обитава с нас. Как? Чрез Неговото слово на вяра. Неговият призив на обещание; мъдростта на закона; заповедите на учението; Самият Той пророкуващ в нас; Самият Той обитаващ в нас; отваряйки за нас, които сме били поробени от смъртта, вратите на храма, т.е. устата; и давайки ни покаяние; въвеждайки ни в непокваримия храм. Тогава нека този, който желае да бъде спасен, да не гледа на човек, но на Този, Който живее в него и говори в него, удивен, понеже никога не е чувал да изговаря такива думи с устата си, нито пък самият той е желаел да ги чуе. Това е духовният храм построен от Господа.

Глава 17 – Заключение на първата част от посланието

Доколкото беше възможно и може да се направи с яснота аз оставам с надеждата, че според желанието си не съм пропуснал никое от нещата, които в настоящето (заслужават внимание) и свързани с вашето спасение. Понеже ако ви бях писал за бъдещите неща вие нямаше да разберете понеже това знание е скрито в притчи. Това тогава са тези неща.

Глава 18 – Началото на втората част на посланието. Двата пътя

Но нека сега да преминем към друго знание и учение. Има два пътя на учение и авторитет, единия на светлината, а другия на тъмнината. Но между двата има голяма разлика. Понеже над единият са поставени носещите светлина Божии ангели, а над другия другите ангели (2 Коринтяни 12:7) на сатаната. И наистина Той (т.е. Бог) е Господ вовека, но той (т.е. сатана) е принцът на времето на нечестието.

Глава 19 – Пътят на светлината

Пътят на светлината е следният. Ако някой желае да пътува до определеното място той трябва да бъде ревностен в своето дело. Следователно знанието, което ни е дадено, за да можем да ходим по този път е следното. Обичайте Този, Който ви е създал; прославяйте Този, Който ви е изкупил от смърт. Бъдете прости по сърце и богати по дух. Не се присъединявайте към тези, които ходят по пътя на смъртта. Мразете това, което не е угодно на Бога; мразете всяко лицемерие. Не престъпвайте Божиите заповеди. Не се превъзнасяйте, а мислете смирено. Не търсете слава за себе си. Не пожелавайте злото на ближния си. Не позволявайте прекалена дързост да влезе в душата ви. Не прелюбодействайте; не блудствувайте, не бъдете покварени от младостта си. Не оставяйте от устата ви да излезе Божие слово заедно с някаква нечистота. Не приемайте човек, който е укоряван заради някакво престъпление. Бъдете кротки; бъдете миролюбиви. Треперете от словото, което чувате. Не намисляйте зло срещу брат си. Не бъдете двоеумни (Яков 1:8) за това какво ще бъде и какво не. Не изговаряйте напразно името на Господа. Обичайте ближния си повече от собствената си душа. Не убивайте дете чрез аборт; нито пък го убивайте след като е било родено. Не отдръпвайте ръката си от сина си или от дъщеря си, но от детството им ги учите на страх от Господа. Не пожелавайте това, което принадлежи на ближния ви, нито бъдете алчни. Не се присъединявайте в душата си към надменнните, а се числите към праведните и смирените. Приемете като нещо добро изпитанията, които идват върху вас. Не бъдете двоеумни или двоезични понеже двоезичието е примка на смъртта. Покорявайте се на Господа и на (другите) господари като на образ на Бога със скромност и страх. Не заповядвайте с горчивина на своите служителки или служители, които вярват в същия (Бог) иначе няма да почетете този Бог, Който е и над двама ви; понеже Той не е дошъл да призове хората според техния външен изглед  (Ефесяни 6:9), но според това как Духът ги е подготвил (Римляни 8:29-30). Споделяйте всичко със своя ближен; не наричайте нищо свое; понеже ако участвате в нещата, които са нетленни колко повече (би трябвало) с тленните! Не прибързвайте с езика си понеже устата е примка на смъртта. Доколкото е възможно бъдете чисти в душата си. Не простирайте ръцете си за вземане докато ги свивате давате (Сирах 4:35). Обичайте като зеницата на окото си всеки, който ви говори Господното слово. Помнете деня на съда, нощем и денем. Търсете всеки ден лицата на светиите, изпитвайки ги или с дума и наставлявайки ги и размишлявайки как да спасите душа от света или с ръцете си работете за изкуплението на греховете си. Не се колебайте да давате нито да мърморите когато давате. Давайте на всеки, който иска от вас и ще познаете Този, Който ще ви върне като награда. Пазете това, което сте приели нито добавяйки нито отнемайки от него. До края мразете злия. Съдете праведно. Не правете схизма, но примирявайте тези, които се бият като ги събирате заедно. Изповядвайте греховете си. Не отивайте на молитва с нечиста съвест. Това е пътят на светлината.

Глава 20 – Пътят на тъмнината

Но пътят на тъмнината е крив и пълен с проклятие; понеже това е път на вечна смърт с наказание, по който път са нещата, които унищожават душата, а именно идолопоклонството, високомерието на силата, лицемерието, раздвоеното сърце, блудството, убийството, грабежа, надменността, престъплението, измамата, злобата, себедостатъчността, отровителството, магията, скъперничество, липсата на страх от Бога.  (На този път също) са тези, които преследват доброто, които мразят истината, които обичат лъжата, които не познават наградата от праведността, които не  се прилепват към това, което е добро, които не подкрепят делото на сирачето и вдовицата, които не внимават на страха от Господа (но клонят) към злото, от които кротостта и търпението са далеч; хора, които обичат суетата, следват наградата, не се съжаляват над нуждаещите се, не помагат на този, който е изнурен, които говорят зло, които не познават Този, Който ги е направил, които са убийци на деца, унищожители на Божието творение; които се отвръщат от нуждаещия се, които потискат страдащите, защитават богатите, които несправедливо съдят бедните и които са престъпници във всичко.

Глава 21 – Заключение

Добре е следователно този, който е научил Гоподните наредби, колкото са написани, да ходи в тях. Понеже този, който ги пази ще бъде прославен в Божието царство; но който избира други неща ще погине с делата си. Поради тази причина ще има възкресение за въздаяние. Умолявам тези, които са по-горни ако приемете съвета ми и добрата ми воля да имате до себе си такива, на които можете да показвате добро; не ги забравяйте. Понеже близко е денят, в който всички неща ще погинат заедно със злия. Господ е близо и Неговата награда. Отново, и пак отново, ви умолявам: бъдете добри законодатели един към друг; постоянствайте да се съветвате вярно един друг; отмахнете изсред вас лицемерието. И дано Бог, Който владее над целия свят да ви даде мъдрост, ум, разбиране, познание на Неговите заповеди заедно с търпение. И се учете от Бога търсейки внимателно какво Бог желае от вас; вършете го, за да можете да се спасите в деня на съда. Ако си спомните нещо, което е добро напомнете ми го, размишлявайки над тези неща, за да може както желанието ми така и моето внимание да произведат някое добро. Умолявам ви, считайте това за услуга. Докато все още сте в този хубав съд не пропускайте нито едно от тези неща, но непрестанно ги следвате и изпълнявайте всяка заповед; понеже тези неща са достойни. Поради тази причина аз бях по-ревностен да ви пиша доколкото ми позволяват способностите, за да мога да ви зарадвам. Довиждане, деца на любовта и мира. Господ нас славата и на всяка благодат да бъде с духа ви. Амин.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.