ОТГОВОРЪТ НА BIOLOGOS НА КЕНЕТ КЕТЛИ
от Катрин Апългейт, Деб Хаарсма и Дарел Фалк
Кетрин Апългейт е Програмен Директор в Фондацията BioLogos. Тя е защитилка докторат по клетъчна биология в The Scripps Research Institute в La Jolla, Calif.
Деб Хаарсма секретар на департамента по физика и астрономия в Calvin College в Grand Rapids, Mich, и Директор на The Ministry Theorem, проект целящ да помогне на свещениците и църквите да включват бъдат в крак с науката . Хаарсма говори и пише по въпроси свързани с науката и християнството и е съ-автор на книгата Origins: A Reformed Look at Creation, Design, and Evolution заедно със своя съпруг Лерон Д. Хаарсма .
Дарел Фалк е президент на Фондацията BioLogos. Той е автор на книгата Coming to Peace with Science.
В самото начало авторите на този отговор и цялата общност BioLogos биха желали да благодарят на д-р Кетли не само за написването на въвеждащото есе, но и за готовността му да помогне за подготовката на останалите от други южнобаптистки учени описващи тяхната загриженост относно перспективата на BioLogos. Ние приветстваме възможността да изясним своите позиции и там където е възможно да премахнем пречките. Искрено оценяваме любезния тон на взаимно уважение, които характеризират есето на Кетли. Неговите аргументи са ясни и нюансирани.
Кетли започва своето есе посочвайки, че баптистката изповед на вярата не казва нищо по отношение на учението за творението освен това, че посочва Бога като Създател и специалното сътворение на хората. BioLogos и всички християни признават Бога като Творец и като Създател на хората. „Специално сътворение” обикновено се свързва с едно моментно сътворение и тук ние трябва да изкажем своето несъгласие. BioLogos вярва, че Бог е сътворил човешкото тяло използвайки един постепенен, еволюционен процес и че сътворението на хората е Божият върховен акт в сътворението. Хората са Неговият славен венец и няма как да станат по-специални от това.
Кетли продължава очертавайки 6 опасения, които южните баптисти имат по отношение на еволюционния креационизъм. Някои от тях ще бъдат разгледани в подробности в бъдещите есета, но други – важни, като статута на Адам и Ева и природата и авторитета на Писанието – не са. Може би в бъдеще ще има нужда от допълнителни разговори, за да се разгледат тези теми в по-големи детайли отколкото ще направим това тук, но ние ще започнем нашата част от диалога с южнобаптистките си приятели отговаряйки накратко на всеки от въпросите повдигнати от Кетли в неговото начално есе.
1. Опасения относно богословския метод. Кетли правилно посочва, че „Нашата цел трябва да бъде повече от това просто да намерим начин да примирим Битие с последните открития на генетиката.” Ние сме напълно съгласни. Освен това ние се радваме, че Кетли се съгласява с нашият аргумент, че евангелските християни не могат да пренебрегват последните открития в биологията, геологията и свързаните дисциплини. Самите ние сме евангелски християни, активни в своите собствени евангелски църкви и сме натъжени да виждаме, че собственият ни сегмент от протестантската църква до този момент не взаимодейства адекватно с огромният обем доказателства за еволюцията и не работи с изводите по един съществен начин. Примиряването на Библията със здраво установените научни теории трябва да бъде грижа на всички християни в настоящата епоха.
„Можете ли да започнете да четете Писанието и да достигнете до нещо напомнящо теистична еволюция?” пита Катли. Това е един чудесен въпрос. Отговорът съвсем спокойно може да бъде „не”, но по същия начин не можем да започнем с Писанието и да достигнем до един хелеоцентричен модел на нашата слънчева система, който на практика всички християни днес приемат. Преди 400 години това не е било така поради пасажи като Псалм 104:5, който казва, че „(Бог) е поставил земята на основите й.” Но когато доказателствата се трупали църквата видяла, че хелеоцентризма в края на краищата не заплашва Библията понеже Библията не се занимава с описание на астрономически детайли.
По подобен може ли човек да започне с Писанието и да достигне до едно биологическо заключение за това как една оплодена яйцеклетка се развива във възрастен човек? Псалм 139 твърди, че „(Бог) ме е обвил утробата на майка ми,” но малцина ще приемат това като противоречащо на детайлното научно разбиране, което имаме днес. Всички ние знаем, че не можем да извличаме научна информация от Псалмите. Но, както Джон Уолтън ясно показва в своята книга The Lost World of Genesis One ние трябва също така да преосмислим вида информация, която извличаме от описанието на сътворението в Битие. Не трябва да търсим отговори на въпроси, които авторите на Писанието не целят да дават. Основавайки се на самия текст е трудно да твърдим, че Битие е било написано, за да обясни как Бог е създал нашите физически тела.
Кетли мъдро предупреждава срещу опасността да започнем с едно научно заключение и след това да търсим богословска подкрепа. Със сигурност, ние трябва да бъдем внимателни да не оставим научната опашка да бъде преследвана от богословското куче, но ние смятаме, че науката и богословието – две тълкувателни дейности и двете основани върху Божието откровение – говорят една на друга по твърде обогатяващ начин. Докато единствено Библията дава знание необходимо за спасението в Христос самото сътворение ни открива истинско знание за Божия свят, включително и едно детайлно описание за начина, по който Бог е творил. Когато една научна теория устои в продължение на 150 години с пълната подкрепа на тези, които я изучават, какъвто е случаят с еволюцията, ние смятаме, че това ни задължава като християни да я обмислим сериозно.
2. Битие притежава единствено ограничена херменевтическа еластичност. Както Кетли посочва броят на начините за тълкуване на началните глави на Битие напоследък се е умножил. Тази експлозия е била предизвикана не само от бързото развитие на научното познание през последните десетилетия – особено във физиката и биологията – но също така и поради забележителното развитие в библейските учения и херменевтиката. Разбира се, богатото тълкувателно разнообразие сред верните християни не е нещо ново:
„По този въпрос има 3 основни мнения. Според първото някои разбират рая единствено по материален начин. Според второто, други го виждат единствено по духовен начин. Според третите, други го разбират и по двата начина приемайки някои неща материално, а други духовно. Ако мога накратко да спомена своето мнение аз предпочитам третото.” (Августин от Хипо, За Битие буквално” VIII, 1)
Кетли твърди, че „някои еволюционни креационисти желаят да приемат все по-невероятни тълкувания на Битие” и след това дава един интересен пример как създаването на Ева от реброто на Адам може да бъде обяснено от един еволюционен креационист. Понеже никога по-рано не сме го чували ние намираме за трудно да вярваме, че то изразява някакво водещо виждане на еволюционните креационисти по въпроса.
В BioLogos ние изследваме въпросите свързани с тълкуването като привличаме водещи библейски специалисти и богослови, а не само учени. Желаем да дадем глас на множество интерпретации на текстовете в Битие и да окуражаваме диалога по този въпроси. За някои част от тези тълкувания наистина могат да изглеждат като „изопачаване на библейския текст”, но много други са основани на сериозно библейско изследване вземащо в предвид културата на времето когато текста е бил написан. Не-хармонизиращите текстове обикновено са мотивирани по-силно от едно разбиране за контекста и културата, от която се появява оригиналния текст отколкото от желание за съгласие със съвременната наука. Ние също така бихме желали да помолим Кетли да обясни по-ясно как еволюционните креационисти се различават от староземните креационисти по този въпрос тъй като тълкуванията на староземните креационисти също не са стриктно буквални.
3. Връзката между естествената история и историята на спасението. Тук Кетли твърди, че BioLogos не е обяснил достатъчно добре как свързва естествената история и историята на спасението. Това може и да е така и ние се надяваме в бъдеще да изследваме тази тема по-задълбочено. Все пак ни се струва, че той разбира погрешно виждането на BioLogos в няколко важни аспекти, които заслужават да бъдат посочени.
Кетли пише: „Южите баптисти утвърждават, че обичайното провидение е начина по който Бог работи със своето Творение. Но историята на творението е разделена. Тя съдържа множество моменти, в които случващите се събития могат да бъдат разбирани единствено като специални, уникални действия на Бога. Това причината, поради която креационистите, без значение младоземни или староземни, или дори защитниците на ИД очакват да намерят доказателства за непоследователност с естествените записи.”
Ние сме съгласни с горното твърдение за естественото провидение и специалните дела на Бога в историята на спасението. BioLogos на много места е утвърждавало реалността на чудесата така както са описани в библията и – което е важно – ние не изключваме възможността чудеса да са се случвали и в естествената история.
Но може би още по-важно е, че библейските чудеса не се случват случайно; във всеки случай те са свързани с някаква богословска цел (за повече относно този въпрос виж статията на Ard Louis). Трудно е да видим каква богословска цел може да бъде намерена чудесата, които са се случили милиони години преди да се появи първият човек, който може да ги оцени например. Все пак, както казахме по-горе, ние не отхвърляме възможността Бог да е работил по чуден начини в естествената история.
Кетли продължава като отбелязва, че отношенията между BioLogos и Интелигентният дизайн продължават да бъдат враждебни. Ние в BioLogos не бихме ги определили по този начин макар че признаваме, че сме приели корено различи подходи, както обясняваме ТУК. Но несъгласието между BioLogos и общността на Интелигентния дизайн не е свързано с чудесата в историята на спасението или в достоверността на Писанието. Те са относно това какво можем разумно да очакваме да открием използвайки научните процеси, какво сме открили и дали еволюцията – Божият начин за сътворение според нашето виждане – може да обясни богатото разнообразие в живота на земята.
Ние е виждаме библейска причина да виждаме естествените процеси (включително естественият подбор) като отделени от Бога от процеса на сътворението. Всичко е Божие и всичко е сyздадени интелигентно. Хората от Интелигентния дизайн в голямата си част отхвърлят някои или всички значими заключения на еволюционната теория.
4. Статуса на Адам и Ева. Кетли заявява, че историчността на Адам и Ева е „тест” макар че не казва за какво точно. Предполагаме, че той има в предвид тест за библейска ортодоксалност, а не за това да бъдеш християнин. Кетли правилно посочва аргумента на Павел от Римляни 5 като един от най-предизвикателните новозаветни текстове свързани с Адам и Ева и ние приветстваме една дълга дискусия по този въпрос в нашия уебсайт.
BioLogos не е заела твърда позиция относно историчността на Адам и Ева, а приветства спектър от перспективи както се вижда от следното твърдение съставено от няколко евангелски водачи на нашата конференция в Ню Йорк. Ние виждаме историческите детайли на Адам и Ева и физическите детайли на падението като второстепенни въпроси на вярата, а не като нещо основно, с което всички християни трябва да са съгласни. Междувременно ние с цялото си сърце утвърждаваме основното вярване, че „всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога” (Римляни 3) и че единственият отговор за човешката греховност е дарът на спасението чрез Исус Христос.
Накрая без значение дали Адам е бил реална личност или не е богословски, а не научен въпрос; единственото, което науката може да каже е, че никога не е имало време когато човешката популация от която всички съвременни хора произлизат е била съставена само то двама души. Този факт очевидно създава интересни въпроси относно Божия образи първия грях, но нищо в еволюционната биология не изключва възможността Бог да е започнал една заветна връзка с една истинска, историческа първа двойка, която да е донесла духовната смърт като резултат от своето непокорство.
Кетли перифразира три от критериите на С. Джон Колинс за ортодоксално разбиране на Адам и Ева изложени в скорошната му книга Did Adam and Eve Really Exist?:
1. Произходът на човека не би могъл да стане посредством напълно естествени процеси.
2. Адам и Ева са били „източника на човешката раса.”
3. Едно историческо грехопадение се е случило много скоро след началото на човешката раса.
Интересно е, че Кетли не включва четвъртия критерий на Колинс, който конкретно дава възможност за един еволюционен сценарий:
„Ако някой реши, че е имало повече хора от просто Адам и Ева в началото на човечеството тогава…той трябва да вижда тези хора като едно единствено племе….Това племе „пада” под водачеството на Адам и Ева. Това следва от идеята за солидарност и представителност” (стр. 121).
Под „произход на човешката раса” в (а) Колинс има в предвид не просто как съвременната човешка физиология се е появила, но как хората са били направени по Божия образ. Според Колинс „по наш образ и наше подобие” (Бит 1:26) включва, че хората са били надарени с някакъв вид подобие на Бога, което да ги направи способни да представляват Бога като щедри управници и да намери тяхното удовлетворение в общението им един с друг и с Бога (стр. 94). Нито според виждането на Колинс нито според нашето идеята, че хората са имали животински предшественици не прави това твърдение проблематично. Тъй като науката може единствено да изследва „просто естествените процеси” ние не очакваме че едно изцяло научно описание може изцяло да обясни човешката личност.
Така както е перифразирано човек може да се обърка и да помисли, че (б) означава, че Адам и Ева трябва да са били единствените генетични прародители на цялата човешка раса, но в светлината на 4-я критерий и на по-нататъшното обяснение, Колинс ясно показва, че това не е необходимо. По-скоро той е загрижен да избегне „полигенезата” идеята, че хората са се развили независимо на много места. Една такава идея неприемлива според новото виждане понеже тя „(означава) че има някои хора, които не се нуждаят от християнското послание понеже те не са „паднали” – или че всеки път когато Бог е създавах човешки същества те са „падали” или че има някакъв друг начин за предаване на греха.” Тъй като настоящите научни данни предполагат единичен произход на човечеството (т. напр. Модел „от Африка”) ние няма нужда да се занимаваме с това тук.
Що е отнася до (в) ние не поставяме под въпрос наличието на историческо падение, макар че не твърдим, че знаем точно как се е случило то. Въпреки това ние сме ясно сме посочили, че не всичката смърт е резултат от човешкия грях; множество цели видове са изчезнали дълго преди човека да се появи на сцената. Както посочва Колинс „зъбите и ноктите на един лъв не са декорация, нито пък са извращение на някаква „пред – греховна употреба”” (стр. 116).
Накратко, ние тълкуваме Битие 2:17 като говорещо за смъртта от непокорството като духовна смърт – прекъснати взаимоотношения и отделяне от Бога. Повече за това ще бъде казано когато публикуваме южнобаптистките есета за смъртта и проблема със злото.
5. Проблема със злото: Ние в BioLogos вярваме, че библията е вдъхновено и авторитетно Божие слово. Чрез Божият Дух тя е „живото и действено” срество, чрез което Той говори на църквата днес свидетелствувайки за Своя Син Исус като за божествен Логос, или Божие Слово.
Ние не използваме тук технически думи безгрешно и непогрешими (англ. Infallible и innerant) понеже те означават различни неща за различни хора. Кетли пише, че библията е „без всякакъв примес и грешка,” но какво точно той има в предвид? Трябва ли да приемем твърдението на Исус, че синапеното зърно е най- малкото от всички семена като научен факт, когато ботаниците са намерили и по-малки? Или тук Исус говори по начин, който неговите читатели могат да разберат?
Ние оценяваме това, че Кетли посочва Б.Б. Уорфийлд, който пише толкова ясно и в подкрепа на непогрешимостта и все пак подкрепя еволюцията. Ние публикувахме една чудесна серия от 2 части свързана с виждането на Уорфийлд за непогрешимостта от Майкъл Хортън (ТУК и ТУК). Хортън посочва, че Уорфийлд дефинира непогрешимостта като достоверност на това, което библейските писатели твърдят. Според Уорфийлд „Вярно е, че Писанията не са дадени, за да учат на философия, наука или етимология, или човешката история като такава и следователно те не трябва да бъдат изучавани като основни източници на информация по тези въпроси.” Това твърдение може да изненада мнозина от тези, които заемат едно по-тясно виждане за непогрешимостта. Ние препоръчваме есето на Хортън без резерви и би ни било интересно да знаем дали южнобаптистките учени като Кетли биха имали проблеми с него.
Кетли завършва своето есе със следните думи:
„Ако членовете на Фондацията BioLogos някой ден покажат как еволюционния креационизъм разумно може да се съвмести с едно високо виждане за Писанието, един смислен подход към Битие 1-3, един исторически Адам и Ева и историческо грехопадение тогава аз ще съм първият, който ще приеме насериозно техните аргументи. Просто не смятам, че те все още са направили това.”
Надяваме се, че това есе както предстоящите от същата серия ще бъдат една малка стъпка напред в посрещане на това предизвикателство. Нека Божията благодат да подкрепя нашите усилия.
Rado's blog 
Определено звучи доста обосновано.