Научният креационизъм – догма или алтернатива – част 8

ТЕИСТИЧНА ЕВОЛЮЦИЯ[1]

от Радостин Марчев

„Първият еволюционист не е бил Чарлз Дарвин, или Лукреций, или Талес или Нимрод, а самият Сатана. Той не само е излъгал целия свят с чудовищната лъжа на еволюцията, но най-вече е излъгал себе си. Той все още смята, че може да победи Бога понеже, подобно на съвременните „научни” еволюционисти той отказва да повярва, че Бог наистина е Бог  (Henry Morris, The Long War Against God: The History and Impact of the Creation/Evolution Controversy, Green Forest, AR: Master Books, 2000), p. 260)

„Библията пророчески предупреждава, че в последните дни лъжливи учители ще разпространяват лъжи сред хората. Тяхната цел е да отхвърлят Божията истина и да използват вярващите казвайки им измислени от самите тях истории. Една такава лъжа е сред нас. Тази лъжа е еволюцията.“ (Ken Ham, The Lie: Evolution, El Cajon, CA: Creation-Life Publishers, 1987)

„Целта на учените историци – тези, които се опитват да проследят историята на вселената от големия взрив или преди него до настоящия момент  – е да представят една изцяло натуралистична картина на реалността. Този опит е определен от тяхната решимост да изхвърлят Бога от света.“ (Phillip E. Johnson, Reason in the Balance: The Case Against Naturalism in Science, Law and Education (Downers Grove, IL: InterVarsity, 1995), p. 59.)

Четейки тези силни думи човек остава с впечатлението, че християните не могат да имат нищо общо с учението за еволюцията. Трябва да признаем, че те в никакъв случай не са лишени от основание. Има форми на еволюция, с които християните наистина не могат да се съгласят по никакъв начин ако желаят да останат християни. Такива са например представянето й като чист натурализъм или краен редукционизъм. Ето защо е важно още в самото начало да обясним ясно за какво говорим когато използваме думата „еволюция.” В следващите страници под еволюция ние ще разбираме това, което е имал в предвид и Чарлз Дарвин когато през 1859 г. публикува своята книга „Произход на видовете” – а именно една теория, която обяснява произхода на биологичното разнообразие – нито повече нито по-малко[2].

Тази дефиниция по необходимост носи след себе си някои следствия.

1. Еволюцията оперира единствено в своето собствено поле – биологията. Тя има много малко общо с еволюцията превърната в метафизика и философия и прилагана към всяка сфера на живота. Когато започне да се свързва с въпроси като евгениката, евтаназията или икономиката и да обяснява алтруизма, морала, любовта, геноцида и изнасилването ние вече говорим за нещо съвсем различно[3].

2. Еволюцията не може да бъде свързана с редукционизма (учение, че в края на краищата всичко, което се случва може да бъде сведено до и обяснено чрез физични и химични процеси). Физиката и химията могат да ни дадат обяснение за начините, по които функционират живите организми, но това не означава, че те обясняват всичко, което наблюдаваме. Известният еволюционен биолог Франсиско Аяла в едно свое интервю казва:  „…Еволюционната биология изисква – разбира се, не само – телеологически обяснения. Някои форми на телеологически обяснения са научни обяснения. Всеки, който смята, че всичко в света може да бъде обяснено по един редукционистки начин е просто наивен дори ако той или тя са значими мислители каквито отделни редукционисти често са…. Подобен вид „редукционизъм” е погрешен; редуцирането на биологията до законите на физиката и химията е невъзможно. Нека някой да се опита да обясни произхода на видовете, или езика, или еволюцията на хората със законите на физиката и химията. Не можете да стигнете много далече…. Ако Доукинс смята, че естествения подбор е достатъчен да обясни всичко за произхода и развитието на организмите аз бих казал, добре, в определен смисъл на думата, да, естественият подбор е много силен. Но как да обясня езика или, освен толкова много други неща, артистичните преживявания с механизма на успешното репродуциране, което е в същността си естествения подбор….Как може човек да обясни свободата чрез законите на физиката и на биологията? Сейгън и Доукинс могат да кажат, че ще бъдем в състояние да направим това в бъдеще. Е, това едва ли е научен отговор. Това е акт на вяра.”

3. Еволюцията не е задължително да бъде виждана като сляп, случаен и следователно безсмислен процес. Ричард Доукинс приема това за даденост когато пише: „Вселената, която наблюдаваме е точно такава каквато можем да очакваме ако в нейната същност няма дизайн, няма цел, няма добро и зло, няма нищо освен сляпо, безжалостно безразличие.[4]” Това обаче не е единственият извод, до който можем да достигнем наблюдавайки и изучавайки света около нас. Разглеждайки случайността и необходимостта Джон Полкингхорн показва, че двете неща не само, че не са взаимно изключващи се, а е възможно да бъдат много тясно свързани[5]. Д-р Денис Александър от Кеймбридж пише: „Еволюцията свързва заедно два механизма. Първо, вариации са въведени в гените…чрез множество механизми; и второ, последиците от тези мутации са тествани чрез критериите успешна репродукция, т.е. влиянието на тези мутации върху способността на отделните организми да създават потомство. Като цяло това е строго регулиран процес, толкова далеч от идеята за случаен шанс колкото можем да си представим. Както еволюционния биолог от Кемйбридж Саймън Конуей Морис казва в своята скорошна книга Life’s Solution: Inevitable Humans in a Lonely Universe, ако отново снимаме лентата на живота резултатът ще бъде много подобен на това, което имаме сега.” Като пример за това той дава окото, което въпреки своята удивителна сложност се е развило неколкократно и независимо при различни групи животни чрез „слепия” и „случаен” процес на еволюцията. Същото подчератва и Алистър МакГрат в своите Gifford Lectures: A fine tuned universe: science, theology and the quest for meaning[6]. По този начи може да се окаже, че случайните мутации и естественият отбор не изключват Бога от картината.

4. Накрая не е задължително еволюцията да бъде свеждана до чист натурализъм и атеизъм. Очевидно е, че голяма част от най-гласовитите популяризатори на науката като Ричард Доукинс, Стивън Уейнберг, Е.О. Уилсън, Стивън Джей Гоулд, Карл Сейгън, Стивън Хоукинг, Франсис Крик и Питър Аткинс (доста от тях свързани с т. нар. нов атеизъм) правят такъв извод[7].

„Няма да използвам повода, за да изразя своята нетърпимост към традиционната религия и пренебрежението си към почитта на нещо свръхестествено. Но те не са тайна. Причината не е желанието ми да огранича или да спра почитта; не е някакъв стремеж да намаля или отхвърля истинската почит, с която сме подтиквани да гледаме на вселената щом веднъж я разберем истински. „Точно обратното” би било подценяване. Моето възражение към вярата в свръхестественото е именно понеже тя изцяло се проваля в опита си да почете неизмеримото величие на реалния свят. Тя представлява едно отдръпване от реалността, едно принизяване на това, което реалния свят може да предложи[8].”

„Ако религията, включително догматичната светска идеология, може да бъде системно анализирана и обяснена като един продукт на еволюцията на ума, нейната способност като един външен източник на морал ще си отиде завинаги и решението на втората дилема ще се превърне в практическа необходимост…Това, което казвам е, че в края на краищата еволюционния епос вероятно е най-добрият мит, който някога сме имали. Той може да бъде адаптиран докато стане толкова близък до истината колкото човешкият ум може да се приближи до нея. И ако това е така митопоетчната необходимост на ума трябва по някакъв начин да бъде задоволена от научният материализъм, така че да пренасочим нашата огромна енергия.[9].

Да, “науката е в състояние да предостави цялостно виждане за природата в границите на своята собствена сфера” (Франсиско Аяла), но от това по никакъв начин не следва, че няма Бог. Както остроумно казва д-р Бил Кобърн начинът, по който атеистите използват подобно твърдение е много подобен на начина, по който някои християни използват „Четирите духовни закона.” Има огромна пропаст между това да познаваме законите, по които действа света и начините, по които той се е развил и отговорът на въпросът защо тези закони съществуват и откъде идват. Коментирайки последната книга на Стивън Хоукинг, която се занимава с този въпрос Алисътр МакГрат пише: „Неговият анализ е разочароващо слаб в някои ключови точки. Големия взрив, твърди той, е бил неизбежно следствие от тези закони на физиката. „Понеже има закон като гравитацията вселената може и ще създаде себе си от нищото.” Изглежда Хоукинг бърка закона с причината. Законите ни помагат да разберем какво се случва – но самите те не правят това да се случва. Хоукинг ни казва, че не е нужно да прибягваме до някаква идея за създател понеже законите на физиката вече са били там. Добре, това едва ли е нещо ново. Но това просто измества въпроса на друго ниво. Откъде са дошли тези закони на физиката? Кой ги е направил? Как на първо място се е появил законът на физиката? Кой го е поставил там? Каква е причината отговорна за това? Хоукинг изглежда смята, че въпросът опира или до законите на природата или до Бога. Но това просто означава отказ да се занимаваме с въпроса за причината. Помислете за картината на Лонардо да Винчи Мона Лиза. Законите на физиката ни помагат да разберем нещо за начина, по който тя се е появила. Но те не ни задължават да изключим от общата картина самият Леонардо като че ли той е ненужна причина в процеса на рисуване.” (пълния текст на статията на български ТУК, виж също  Ted Burge, Science and the bible: evidence based Christian belief, Templeton foundation press, 2005, chp. 5 и видео материала Did Our Universe have a Beginning?).

Следователно, единствената форма на еволюция, което християните могат да приемат е теистичната. Денис Ломерекс (който предпочита обратния израз – еволюционно творение) обяснява това понятие по следния начин: „Най-важната дума в израза еволюционно творение е „творение.” Християните-еволюционисти са на първо място изцяло посветени креационисти. Те вярват, че светът е творение, което за всеки миг от своето съществуване изцяло зависи от волята и благодатта на Създателя. Втората дума в словосъчетанието „еволюционно” просто показва метода, чрез който Господ е направил космоса и живите организми…Творецът е заложил в големия взрив планът и възможността космоса и живите организми, включително и човека, да еволюират в продължение на 10-15 милиарда години.[10].”

Виждана по този начин еволюцията според нас не е несъвместима с вярата[11]. Противно на днешните твърдения християните по времето на Дарвин не са имали особен проблем да приемат неговата теория. Публикуването на „Призход на видовете” в Америка е било организирано от християнина-ботанист от Харварт Аса Грей. За богословът от Принстън Б. Б. Уорфийлд – може би най-пламенният защитник на абсолютната непогрешимост на библията -„няма съмнение за съвместимостта на дарвиновата форма на хипотезата за еволюцията с християнството.“  . Същото казва и апологетът Е. Корнел от Фулър[12]. Дори „Фундаментите“ (откъдето идва съвремнното название фундаментализъм) не са враждебни срещу еволюцията.  Това е и отношението на някои от водещите съвременни богослови като Джон Стот, Н.Т. Райт, Кейт Уърд и Волфхарт Пененберг, някои от най-добрите апологети, които стъпват едновременно в областите на богословието и науката като Джон Полкингхорн (11 години преподавател по теоретична физика в Кеймбридж, след което ръкоположен за свещеник) и Алистър МакГрат (защитил докторати по молекулярна биология и богословие в Оксфорт) и К.С. Луис както и световноизвестни учени като Франсиско Аяла и Франсис Колинс. Ето няколко примера – всички свързани с най-деликатната част – еволюцията на човека[13]:

“И така, Адам е по-особено Божие творение, независимо дали Бог го е  направил буквално от “пръст от земята” и после е  вдъхнал “в ноздрите му жизнено дихание” (Битие 2:7), или това е библейският начин да се каже, че той е бил създаден от вече съществуващ хуманоид. Жизненоважната истина, която не можем да подминем, е, че макар телата ни да са свързани с приматите, самите ние в същността си сме свързани с Бога.” (Джон Стот, Посланието към римляните: Божията вест за света, Нов човек, София, 2005, стр. 171).

“Векове наред Бог е усъвършенствал образа на животното, което щяло да стане носител на човешкия род и Негов, Божий образ и подобие. Дал му ръце, чийто палец можел да докосва всеки от другите пръсти. Дал му челюст, зъби и гърло, способни на членоразделна реч, и мозък, токова сложен, че да може да изпълнява съществото всички материални действия, посредством които се осъществява рационалната мисъл. Създанието може да е съществувало векове в това състояние, преди да стане човек, може да е било даже достатъчно умно, за да изработва предмети, които всеки съвременен археолог би приел като доказателство за човешката му природа. Но то все пак си оставало животно, защото всичките му физически и психически процеси били насочени към чисто материални и инстинктивни нужди. Тогава, щом му дошло времето, Бог направил така, че в този организъм – едновременно в психиката и във физиологията – да се всели нов вид съзнание, което можело да казва “аз” и “мен,” което можело да гледа на себе си като на обект, което познавало Бога, умеело да прецени що е истина и красота, добро и зло, и най-после, чието съзнание било толкова над времето, че усещало как то преминава….Ако съдим по предметите, които изработвал или дори по говора му, това благословено създание било несъмнено един дивак. Предстояло му да узнае това, на което можели да го научат опита и практиката. И ако е правил сечива от камък, той несъмнено ги е дялкал доста непохватно. Може примерно да е бил съвсем неспособен да изразява в приемлива форма райските си преживявания….Аз не се съмнявам, че ако Едемският човек можеше да се появи сред нас, ние щяхме да го считаме за абсолютен дивак, за същество годно единствено да бъде експлоатирано, или в най-добрия случай покровителствано. Само един-двама, и то от най-светите сред нас, биха погледнали втори път към голото, обрасло с брада и бавно говорещо създание, но след няколко минути те биха паднали в краката му….Ние не можем да знаем колко от тези същества е създал Бог, нито колко време те са просъществували в райския си стадий, но разбираме, че рано или късно те са били споходени от падението.” (К.С. Луис, Проблемът болка, Нов човек, София, 1995, стр. 77-79)

„Не мисля, че съществува някакъв конфликт между днешната наука и Писанието. Смятам, че многократно сме разбирали писанията погрешно и сме се опитвали да ги накараме да казват неща, които те нямат в предвид. Мисля, че сме правили грешката да смятаме библията за научна книга. Библията не е научна книга. Тя е книга на изкуплението и, разбира се, аз приемам разказа за сътворението. Вярвам, че Бог е създал вселената. Вярвам, че Бог е създал човека и дали той се е появил чрез еволюционен процес и в един определен момент Бог е взел този човек или същество и го е направил жива душа или не, не променя факта, че Бог е направил човека….по какъвто и начин Бог да го е направил това това не променя какво е човека и човешките взаимоотношения с Бога.” (Били Греъм, Frost, D. (1997). Personal Thoughts of a Public Man. Colorado Springs, CO: Cook Communications Ministries, стр. 72-74 ).

Трябва да подчертаем, че теистичната еволюция изправя християните пред някои реални предизвикателства. Те трябва да отговорят как е възможно един добър Бог да твори по начин свързан с толкова много страдание и загуба. На нивото на егзегетиката те са изправени пред проблема за тълкуване на Римляни 5 където Павел прокарва паралел между паднеието на човечеството в Адам и изкуплението му в Христос. Ако Ада и Ева не са единствената „първа двойка” (някои, макар и не всички теистични креационисти твърдят това) аналогията става безсмислена, но сякаш именно на тази основа апостолът обяснява спасението[14].

От друга страна отхвърлянето на теистичната еволюция може да се окаже не по-малко проблематично. Хаф Рос и Глийсън Арчър (староземни креационисти) казват: “Нека да обясним как виждането на младоземните креационисти за грехопадението и потопът ги тласкат – съзнателно или не – към един неочакван проблем. Първите глави на Битие и други библейски пасажи казват, че след шестте творчески дни Бог е престанал да създава нови форми на живот. Повечето коментатори са съгласни с това. Все пак разбирането на младоземните креационисти за падението и потопа изискват огромен брой нови животински видове да са се появили на земята само за няколко стотин години.

Така както те виждат нещата преди бунта на Адам и Ева всички животни са били тревопасни. Тъй като хищничеството изисква смърт те смятат, че това е било един от злите резултати от човешкия грях. Следователно всички живеещи днес и открити във фосилите месоядни животни са еволюирали бързо от тревопасни видове и тъй като Бог вече не “твори” те трябва да са еволюирали чрез изцяло естествени процеси.

Виждането на малдоземните креационисти за потопа представя пред тях не по-малко сериозен проблем. Младоземните защитници допускат само няколко хиляди години история на земята, чрез които трябва да обяснят всички геоложки и фосилни данни и поради тази причина се нуждаят от глобален, изключително катастрофален потоп. Но дори ако всички животни в ноевия ковчег са били в състояние на хибернация през цялото време неговият максимален капацитет, по собствените им изчисления, е не повече от 30 000 двойки животни. Но фосилните останки показват съществуването на поне половин милиард вида. Днес живеят поне 5 милиона вида и поне още 2 милиона са живели в епохата непосредствено следваща потопа според датировката на тези тълкуватели. Проблемът става дори още по-голям. Скоро след потопа, казват те, една голяма популация състояща се от около 30 000 вида – динозаври, трилобити и т.н. – е изчезнала. Така останалите няколко хиляди вида трябва да са еволюирали посредством бързи и ефикасни естествени процеси в 4 милиона или повече земни животни.

Така младоземните креационисти допускат една ефективност на естествения отбор много по-голяма от тази, която дори най-оптимистичния дарвинист някога е предлагал[15].”

В заключение трябва да кажем, че понякога атеизма може да бъде не по-малко фундамнеталистки отколкото религията. В резултат еволюцията се се натиква в една форма, която не й подхожда, след което се използва като оръжие срещу вярата в Бога. Това, съвсем естествено, е породило една остра реакция в теистичния лагер. Всяка форма на еволюция се отхвърля като напълно несъвместима с вярата. На практика обаче не съществува никаква причина да представяме нещата единствено в черно-бели краски. Всъщност развитието на едно реакционно богословие обусловено повече от външни фактори отколкото от сериозно изучаване на библията е може би най-лошото, което християните могат да направят. Това е ненужна война, която не носи полза на никого.

В следващата част ние ще разгледаме християнския възглед за сътворението от един чисто богословски аспект.

КЪМ СЛЕДВАЩАТА ЧАСТ

---

[1] Най-добрата публикация до този момент на български език е книгата Езикът на Бог на д-р Франсис Колинс, Изток-запад, 2008 (все още може да се намери в книжарниците) Материалите в интернет са почти неограничени. За едно добро въведение бих препоръчал Evolutionary Creation: A Christian Approach to Evolution от Denis O. Lamoureux и One Christian’s Perspective on Creation and Evolution, макар да не споделям някои от вижданията на авторите. Виж също Can a Christian believe in evolution? От д-р Денис Александър. Добри материали могат да се намерят на сайтовете BioLogos и American Scientific Affiliation. 

[2] Виж Denis R Alexander , Can a Christian believe in evolution?

[3] За една добра дискусия виж Karl Giberson, Saving Darwin, Harper and Collins, 2008, гл. 3.

[4] Dawkins, R. (1995). River Out of Eden. New York: Basic Books, стр. 131

[5] John Polkinkhorn, One World: The Interaction of Science and Theology. Пълният текст на английски може да бъде намерен ТУК

[6] Лекциите са преработени и значително разширени в книгата на Alister E. McGrath, The open secret: a new vision for natural theology, Wiley-Blackwell, 2008. Пълният текст на английски може да се намери ТУК

[7] Виж Karl Giberson, Saving Darwin, Harper and Collins, 2008, гл. 7. Всички следващи цитати от тази секция за взети оттам.

[8] Dawkins, The Ancestor’s Tale, pp. 613–14.

[9] Edward O. Wilson, On Human Nature (Cambridge, MA: Harvard University Press, 1978), p. 201.

[10] Denis O. Lamoureux, Evolutionary Creation: A Christian Approach to Evolution, стр. 1-2

[11] Противно на твърденията на някои младоземни креационисти. Виж например В. Гитт, Творил ли е Бог чрез еволюция. Пълният текст може да се изтегли от ТУК

[12] Двете може би най-доброто историческо разглеждане на темата може да се намери при  David N. Livingstone, „Darvin’s forgotten defenders: the encounter between evangelical theology and evolutionary thought“ Eerdmens Publshing house and Scottish academic Press, 1987 и Ronald Numbers, „The creationists: the evolution of scientific creationism„, University of California press, 1992 (връзката дава пълен достъп до текста на английски)

[13] Wikipedia дава един наистина внушителен списък. Виж ТУК

[14] Един възможен отговор на първата труднмост е, че нещата могат да бъдат видяни и от обратната страна. С. Реймо казва “Еволюцията чрез естествен подбор, при всичките й груби решения, при всичките й провалени експерименти и задънени улици е удивително ефикасен начин за населването на една вселена с разнообразни и интересни създания. Ако аз бях Интелигентен Дизайнер и трябваше да населя стотици милиони галактики (поне) с чудеса, не бих могъл да се сетя за по-ефективен начин да направя това от генетичните вариации и естественият подбор на себерепродуциращи се организми…Искате интелигентен дизайн? Опитайте еволюцията (Intelligent design happens naturally. The Boston Globe, May 2002, стр. C4.). Би могъл да се повдигне също така въпросът дали вселената би могла да съществува в различни условия и все пак да поддържа живот (виж Нанси Мърфи и Джефри Шлос за науката и вярата). К.С. Луис повдига подобен въпрос в своята книга „Проблемът билка“ (пълният текст на български може да се изтегли от ТУК). За втората виж различните отговори давани от д-р Денис Александър, Can a Christian believe in evolution?, д-р Бил Кобърн, One Christian’s Perspective on Creation and Evolution, Джон Стот, Посланието към римляните: Божията вест за света, Нов човек, София, 2005, стр. 169-173) и Дерек Киднер, Битие, БХСС, 2001, стр. 27-35. Със сигурност тези (и други) трудности представляват предизвикателство, върху, което има какво още да се желае да се каже, но от друга страна никое от тях не е непреодолимо или унищожително за системата на теистичната еволюция. За един сериозен егзегетиен опит за разглеждане на някои проблемни стихове от различни гледни точки виж Four Views on the Historical Adam (Counterpoints: Bible and Theology), Zondervan, 2013.

[15] The Genesis debate: three views of the days of creation, Cruxpress, 2001, стр. 127