Научният креационизъм – догма или алтернатива – част 7


ХРОНОЛОГИЯ НА СЪТВОРЕНИЕТО

от Радостин Марчев

В част 4 и част 6 ние говорихме за възрастта на творението и за средствата използвани от Бога в Неговото творческо дело. Сега ще разгледаме разказа в Битие 1-2 от един по-различен ъгъл свързан с неготова хронология.

Едно от най-важните изисквания за правилното разбиране  на даден текст е определянето на неговия литературен жанр и особеностите, които той носи със себе си. На пръв поглед Битие 1-2 е типична проза. Но факта, че използваме превод както и „чуждостта” на еврейските литературни форми може да ни попречи да видим някои важни характеристики на текста. Професор Мередит Клайн ги обобщава доста точно:

„Литературния характер на Битие 1:1-2:5 подготвя егзегета за наличието на по-силни фигуративни елементи от тези, които биха могли да се очакват в обикновената проза. Разбира се, този пасаж не е изцяло семитска поезия. Но той не е и обикновена проза. Структурата е съставена от строфи, а в строфите има множество рефрени на ехо и повторение. Могат да бъдат открити и други поетични черти като паралелелизъм (1:27; 2:2) и алитерация (1:1). Като цяло Битие 1 трябва да бъде поставено в групата на епическата традиция[1].”

Поетичните елементи на Битие 1-2 както и реалната възможност да е бил създаден и съзнателно оформен, за да служи като литургичен текст може да има връзка с въпросите за времето и средствата, за които вече говорихме. Всъщност това само подкрепя казаното от нас. По отношение на структурата епичната форма на изразяване много повече от прозата е отворена за нехронологична подредба на материала. Разбира се, това е твърде недостатъчно, за да направим извода, че Битие 1-2 не описват събитията в хронологичен ред. Но самият текст ни дава сериозни основания да мислим по този начин.

На първо място творческите действия през първия, третия и четвъртия ден показват ясни белези на нарушена хронология. Според това описание слънцето (ден 3) е създадено след слънчевата система (ден 1), а растенията са създадени преди слънцето (ден 3).

Понякога в опит да се защити хронологчността на разказа се твърди, че слънцето и луната не са били „създадени” в стриктния смисъл на думата, но са влезли в нови отношения с останалите елементи на творението (например преди това не са били видими поради гъста облачна покривка разпръснала се на четвъртия ден). Бог от Своя страна през това време е създал и поддържал растенията чрез свръхестествени средства, така че те са били в състояние да се развиват дори и без пряка слънчева светлина. Разбира се, Бог би могъл да действа по този начин, но способността е нещо много по-различно от това наистина да го е направил.  Всъщност тази интерпретация се оказва невъзможна в светлината на Битие 2:5-6:

 А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева още не беше поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята; а пара се издигаше от земята и напояваше цялото лице на земята.

Текста ясно казва, че при творческите си действия по отношение на растенията Бог е използвал същите условия, които и днес съществуват и са необходими за тяхното развитие. Забележката на Мередит Клайн отново е много точна: “Според тази традиционна реконструкция е невъзможно Битие 2:5 да има някакъв смисъл. Със сигурност ако растенията са можели да съществуват без слънце те са можели да съществуват и без дъжд. Закони съвсем различни от тези, които сега познаваме биха осигурили това. По същия начин Бог би могъл да създаде и гори, които да висят във въздуха без да имат корени в земята. Но тогава за Битие 2:5 би било напълно безсмислено да обяснява липсата на растения чрез позоваване на естествените закони. Всъщност самият факт, че се предлага едно напълно естествено обяснение би поставил Битие 2:5 в принципно противоречие с Битие 1.” (Мередит Клайн, Понеже не беше валяло)

По-нататък самата структура на Битие 1-2 показва доста ясно, че те не трябва да се четат хронологично. Целият пасаж е построен около идеята за проблема показан още в Бит.1:2 “А земята беше неустроена и пуста ”. Пустотата и неустроеността са нещо, което трябва да бъде преодоляно, за да бъде творението „твърде добро”. Целия по-нататъшен разказ показва как става това – чрез серия от творчески действия Бог устройва и населва земята. Авторът внушава това чрез самата структура на своето описание изграждайки го като серия от паралелни и ясно кореспондиращи двойки.

Следната схема показва това.

НЕУСТРОЕНА (TOHU)

ПУСТА (VABOHU)

ДЕН 1 светлина ДЕН 4 Светила
ДЕН 2 Небе/море ДЕН 5 Водни животни/Птици
ДЕН 3 Суха земя/растения ДЕН 6 Земни животни/човек

Връзката между ден 1 и 4 е ясна – светлина – светила. Тук вероятно едното е самият творческият акт, а второто – резултата от него. Връзката между дни 2 и 5 е по-сложна и е базирана на еврейския хиазъм.

А – небе

         B – море

         B1 – водни животни

A1 – летящи животни

Последната кореспондираща двойка дни (3 и 6) съдържа по 2 действия. По този начин се подчертава връзката между човека и растенията, която е развита в 2:9 чрез двете дървета на познаване доброто и злото и на живота.

Същата схема може да се разгледа и от малко по-различен ъгъл. Първите три дена описват сътворяването на „царствата”, а вторите – на техните “управници”.

Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите.  И Бог ги постави на небесния свод, за да осветяват земята, да владеят деня и нощта и да разделят светлината от тъмнината; и Бог видя, че беше добро.  (Битие 1:16-18)

В шестия ден е създаден човекът като венец на творението, който трябва да владее вече над обитателите на тази царства:

Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде. И Бог ги благослови. И Бог им каза: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и я покорете, бъдете господари над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята. (Битие 1:26-28).

Накрая на седмия ден е представен Бог като върховен Господар-Творец. По този начин самата форма на текста става носител на ясна богословска идея, която в структурата на християнското откровение е много по-важна от времето, начина или последователността, през/чрез които Бог е творил.

Важно е да подчертаем, че подобна нехронологична структура не трябва да бъде виждана като някаква аномалия или дори като нещо необичайно. Всъщност този похват има повече от достатъчно паралели в библията. Под формата на рекапитулация (първо се споменава събитието, след което разказът се връща към него и добавя нови подробности) той може да бъде ясно открит още веднъж дори в същия текст. В Битие 1 авторът описва сътворението на човека, след което във 2 глава се връща назад и добавя липсващите подробности за сътворението му като мъж и жена. Това се наблюдава още няколко пъти в хода на разказа в Битие – Мойсей периодично се връща към предишни герои и техните родословия, които вече са описани по-рано. Ясна нехронологична подредба на разказ имаме в евангелията – там материалите са подредени тематично. Всяко сериозно помагало ще даде възможност на читателя да види, че авторите им поместват едни и същи случки и думи на различни места. Ясни примери за това са разминаванията в реда на изкушенията на Христос от дявола (сравни Матей 4:1-11 и Лука 4:1-13) и очистването на храма от Христос (синоптичните евангелия го описват в края на служението Му докато Йоан го поставя в началото). Накрая интересен пример за разбъркана хронология имаме в Ездра 4:1-24. Ст. 1-5 описват съвременната съпротива за построяването на храма. От ст. 6 нататък се говори за минала опозиция през 5 век. Накрая в ст. 24 действието отново се придвижва напред до 520 г. когато строежът започва отново. Трудностите от миналото са представени като фон, аналогия и обяснение на случващото се в момента.

Следователно размествайки реда на творческите действия и използвайки самата структура като средство за предаване на идеи авторът на Битие не прави нищо необичайно – той използва похват добре познат на съвременниците му, който може да разчита, че те ще разпознаят и разберат.

Лий Айрънс казва: “Ние трябва да отхвърлим идеята, че библейските разкази са неутрални, подобни на видео-записи описания на неповлияни от богословските цели на автора. Както и с всички библейски разкази описанието в Битие представя фактите вярно и без грешка, но в литературна форма, която има за цел да предаде богатото богословско значение на историята на сътворението. Библейските исторически разкази обичайно показват литературно майсторство и наличието на това майсторство по никакъв начин не намалява непогрешимостта на Писанието нито неговата историческа надеждност[2].”

***

Започнахме нашето изследване показвайки, че библията не е научен учебник и не говори за света със съвременните стандарти за точност. Тя използва език съобразен с вярванията и представите на древните читатели като средство за предаване на откровение без задължително да учи тези неща. След това в четири последователни части разгледахме чисто егзегетически въпросите свързани с времето, средствата и хронологията в началните глави на Битие.

От всичко казано започват да се очертават някои модели.

Преди всичко става ясно, че младоземният креационизъм е един възможен, но в никакъв случай единственият възможен, прочит на тези текстове. Един християнин може да има пълна вяра в библията като откровение и все пак да вижда в разказа за сътворението описание на дълги периоди от време. Това е староземен креационизъм. Може да вярва, че Бог е творил не единствено в самото началото, а през всеки от тези периоди. Това е прогресивен креационизъм. Може да вярва, че описанието не е хронологично и цели да ни каже нещо за самия Бог, а не за начините и времето на сътворение. Това е т. нар. рамково виждане[3]. Накрая, християнинът може да намери в Битие 1-2 основания да смята, че Бог е творил (повече или по-малко) чрез естествени средства залагайки в природата потенцията да произведе живи организми. Това е теистичната еволюция[4]. Всяко от тези виждания е имало и има привърженици сред  консервативните християни, които вярват, че библията е Божие слово и желаят да бъдат верни на нейното послание.

От всички тях теистична еволюция е най-оспорваната алтернатива. Поради сериозните спорове около нея дори в консервативния християнски лагер в следващата част ние ще разгледаме това виждане по-подробно.

КЪМ СЛЕДВАЩАТА ЧАСТ


[1] Мередт Клайн, Понеже не беше валяло. Текста на български език може да бъде намерен ТУК.

[2] The Genesis debate: three views of the days of creation, Cruxpress, 2001, стр. 223-4

[3] Съвременната „рамкова хипотеза” е въведена от холандския богослов Ари Нурдзич през 1924 в книгата му Gods words en der Euwen Getuigenis (Kampen, 1924). Върху него стъпва Н. Х. Ридърбос (Is there a conflict between Genesis 1 and natural science?, 1957). В по-ново време това е взаимствано и разширено от автори като Мередит Клайн и Лий Айрънс. Рамковото виждане може да бъде формулирано по следния начин: „Рамковото виждане…е това тълкуване на Битие 1:1-2:3 което вижда седемдневната схема като фигуративна рамка. Докато 6-те дена на сътворението са представени като нормални соларни дни според рамковото виждане цялостната картина на Божието дело, което приключва за една седмица не трябва да се приема буквално. Вместо това то функционира като литературна структура , в която творческото дело на Бога е описан в тематичен ред. Дните приличат на рамката на една картина. В границите на всяка дневна рамка Мойсей ни дава картини на Божиите творчески действия. Макар че те се отнасят за действителни исторически събития, които действително са се случили те са описани в нехронологичен ред в литературната структура или рамка на седемдневната седмица. По този начин рамковото тълкуване има две важни елемнта: небуквален елемент и нехронологичен елемент.” (The Genesis debate: three views of the days of creation, Cruxpress, 2001, стр. 219). По-нататък „Това, което рамковата хипотеза не може да се позволи е да обвърже съвестта на Църквата с някакво конкретнов иждане за възрастта на земята/вселената – без значение дали на “научният креационизъм” или на общоприетата астрономия и геология. Учителите на Божието слово не могат да кажат: “Като вярващи в библията християни вие трябва да вярвате че земята е млада (или стара). Да заемете друг позиция означава, че не се покорявате на авторитета на Божието слово.” Вместо това ние трябва да говорим там където Писанието говори и да мълчим където писанието мълчи.” (пак там, стр. 118)

[4] Дори вътре в това виждане може да има различия. Някои вярват, че Бог е вложил единствено потенция, след което започвайки от големия взрив творението се е развивало според вложените му способности. По този начин целия свят може да бъде обяснен чрез причини, които ние наричаме естествени. Други смятат, че Бог е създал единствено първия жив организъм (или малък брой организми), които са еволюирали в разнообразието, което наблюдаваме днес. Трети виждат като задължително специално творческо действие от страна на Бога по отношение на човека.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.