КАК Е ТВОРИЛ БОГ
Съпругата ми разказа нещо интересно, което се случило с нея преди около година. В църквата, която посещаваме тя влязла в разговор с човек убеден в правотата на младоземния креациониъм. Когато го попитала какво мисли за християните, които вярват в теистична еволюция отговорът (даден без миг колебание) бил: „Техният Бог е твърде малък.”
Когато чух това в умът ми веднага се появи въпросът: „Защо този човек мисли така?” Малък ли е Бог понеже сътворението чрез еволюция е неимоверно дълъг процес сравнено с кратката творческа седмица? Но в този случай някой може да обвини Богът на младоземните креационисти, че е твърде малък понеже сътворението Му е отнело цяла седмица. Ако беше по-силен щеше да го направи само за един миг. (Между другото точно така смята Августин Блажени – виж статията на Алистър МакГрат, Произход на видовете според Августин). Или пък е малък защото едно сътворение чрез използване на вторични средства разкрива по-малка сила от директния свръхестествен акт? Но в този случай се изправяме пред справедливата забележка на Денис Леморкс[1]: „Представете си, че Божиите творчески действия в началото на света приличат на удар със стик в игра на билярд. Разделете и обозначете топките на 3 групи – „небе”, „земя” и „живи организми” и нека осмата топка представлява човечеството. Младоземните креационисти представят Създателя като правещ удар след удар, без да пропуска, докато всички топки попаднат в джобовете. Без съмнение това е забележително. Един прогресивен креационист вижда началния удар, който разбива топките като големия взрив, от който неодушевената вселена еволюира чрез естествени процеси. Всички топки с означения „небе” и „земя” влизат в джобовете от този единствен удар. След това Бог една по една вкарва топките обозначаващи живите организми. Това е дори още по-впечатляващо. Еволюционните креационисти твърдят, че Богът-на-отделните-удари подобно на Богът-на-дупките, Който се намесва постоянно при сътворението на света не разкрива пълнотата на силата и предзунанието на Твореца. Според това християнско виждане за еволюцията още първият удар е толкова добре насочен и изключително прецизен, че не само всички топки падат в джобовете, но и правят това в определен ред. Първи падат обозначените с „небе”, след това „земя” последвани от живите организми и накрая осмата топка – най важната в билярда – представляваща човека. И за да бъде аналогията пълна Бог взема тази топка от джоба и я държи в ръката Си, за да покаже Своята лична връзка с хората. Не е ли един такъв Бог безкрайно по-талантлив от този на анти-еволюционистите? Не представя ли виждането на еволюционните креационисти за Бога най-върховен израз на интелигентен дизайн? Това е начинът, по който аз виждам дизайна в еволюцията.”
В част 4 и част 5 ние видяхме, че библията оставя отворен въпроса за древността на вселената и за продължителността на творческите дни. Сега ще продължим една стъпка по-нататък като разгледаме начините, по които Бог е творил.
Младоземните креационисти са единодушни, че Битие 1-2 описват последователно един постъпателен творчески процес, който Бог е извършил директно чрез непосредствени и свръхестествени действия. Това е напълно валиден прочит на текста….но не е единственият възможен прочит.
Всички християни вярват, с думите на символа на вярата, че Бог е „творец на всичко видимо и невидимо.” Никой не оспорва това. В този смисъл всички християни са „креационисти.” Различия съществуват относно начините, които се е видяло угодно на Бога да използва, за да извика света в съществуване. Но каквито и да са те резултатът не е премахване на Бога от картината, намаляване на Неговата сила или оспорване на правото Му да бъде наричан Създател. Подобни обвинения могат да бъдат изразени в различна форма, но нито едно от тях не е справедливо.
Казали това нека да се насочим към самия текст на Битие.
Учението на Библията е, че цялата Троица е участвала в сътворението на света. Бог-Отец е заповядал това това да стане и го е извършил чрез Исус Христос, Неговото Слово, и чрез Светия Дух. Книгата Евреи казва, че „Бог… в края на тези дни говори на нас чрез Сина… чрез Когото и направи световете,” (Евреи 1:1-2). Прологът на евангелието според Йоан говори за Исус Христос „чрез Когото стана всичко и без Когото не е станало нищо от това, което е станало” (Йоан 1:3). А в самото начало на книгата Битие четем за Божия Дух, Който „се носеше над водата” (Битие 1:2). Духът (или дъхът) на Бога, Руах Елохим, е израз, който се среща често в библията и то именно във връзка с Неговата творческата и животворяща сила.
Чрез словото на Господа станаха небесата и чрез диханието на устата Му – цялото им множество (Пс. 33:6)
Духът Божий ме е създал и диханието на Всемогъщия ме оживотворява. (Йов 33:4)
Чрез духа Си украсява небесата; (Йов 26:13)
Потърсете в книгата Господня и прочетете; никое от тях няма да липсва, нито ще бъде без другарката си; защото Господ казва: Моите уста заповядаха това; и самият Негов Дух ги събра (Исая 34:16).
Именно на фона на това творческо дело трябва да виждаме споменаването на Божия Дух в Битие 1:2. Но как Той е привел в съществуване нещата, които виждаме? Нито този нито някой от останалите стихове казват, че това е станало в един миг по начин, който ние бихме определили като свръхестествен. Нещо повече Йов 33:4 като че ли намеква, че сътворението, макар и приписвано на Духа, е станало чрез естествените процеси, които ние и днес наблюдаваме. Още по-силно говори за това Псалм 104.
Ето голямото и просторно море, където има безброй пълзящи животни – животни малки и големи. Всички те от Теб очакват да им дадеш навреме храната. Каквото им даваш, те го събират; отваряш ръката Си и те се насищат с блага, скриеш ли лицето Си, те се смущават; прибираш ли дъха им, те умират и се връщат в пръстта си. Изпращаш ли Духа Си, те се създават; и подновяваш лицето на земята (Пс. 104:25,27-30).
Пасажът описва Бога като непосредствено свързан с целия естествен свят. Той е Този, Който прави възможно, поддържа и управлява неговото съществуване. Действието на Божия Дух е споменато именно като създаващо живот. Но как Той прави това? Не чрез постоянно създаване на нови живи организми (макар че това би могъл да е естествен прочит на текста и псалмистът може да е мислел именно по този начин), а чрез естествените процеси на раждане и развитие. Точно така Той създава и оживотворява всеки нов човек, който се ражда (виж отново Йов 33:4). Следователно, напълно възможно е Божия Дух през периода на творческата седмица да е действал чрез естествени, а не чрез свръхестествени процеси (деление, между другото, изцяло чуждо за разбиранията на древните евреи).
Продължавайки по-нататък в текста ние намираме допълнителна подкрепа на тази възможност в Битие 1:11-12
И Бог каза: Да прорасне от земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така. От земята прорасна крехка трева – трева, която да дава семе според вида си, и дърво, което да ражда плод според вида си, чието семе е в него; и Бог видя, че беше добро.
Същият модел на сътворение е описан за водните животни и птици (1:20-21б) и за земните животни (1:24-25). Нещо, което лесно можем да пропуснем е, че стихът не казва, че Бог свръхестествено е създал растенията като вече завършени видове за кратък миг. Не само, че липсва всякаква индикация за периода, за който това е станало, но текста всъщност казва, че земята е създала растенията (ББД 2005 не предава добре тази идея, макар че и в него тя се вижда достатъчно ясно в ст. 20-21 и 24-25. В Протестантския 1940, Цариградския и Православния преводи този смисъл е изразен по-недвусмислено). Бог е заповядал на земята/водата и тя е изпълнила Неговата заповед създавайки живите организми. Еврейският глагол, който носи значение за раждане, растеж и развитие още повече подкрепя тази идея. Така всяко виждане, че Бог директно е създал някакво творение, което няма нужда от по-нататъшно развитие на практика противоречи на буквалното значение на текста (Такива виждания са например, че Бог е създал растенията и след това ги е засадил в земята или че е създал семената им и ги е сложил в пръстта и т.н.). Можем да кажем, че Бог се явява първопричината за творението, но твори индиректно – един вид чрез „посредници” – земята и водата. Или ако се изразим по друг начин в самото начало или в някакъв последващ момент Бог е заложил в земята и водата една способност, потенция, чрез която те на свой ред са създали живите организми. Днес ние можем да виждаме тези способности като съвсем естествени, но това не ги прави независими от Бога, нито пък прави Бога, който ги е дал по-малко Творец.
Битие 2:5-6 доста недвусмислено потвърждават това, което казахме.
А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева още не беше поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята; а пара се издигаше от земята и напояваше цялото лице на земята.
Въпреки някои трудности свързани с този текст той ясно казва, че растенията не са създадени готови, а се развиват чрез естествени процеси – ако няма влага или изкуствени напояване те просто няма да израснат. Казано по друг начин – земята няма да произведе „семеносна трева” и „плодно дърво” ако не бъде напоена. А това е съвсем естествен процес[2].
Вярно е, че в текста на Битие сътворението е описано и по друг начин – за слънцето и луната (1:16), „големите морски чудовища” (1:21а) и накрая човекът (1:27 ср. с 2:7) се казва, че са създадени директно от Бога. Дори и този начин на изразяване обаче не е недвусмислен в своето значение и може да бъде свързан с естествени процеси. Ето няколко примера:
Преди да ти дам образ в утробата, те познах; и преди да излезеш от утробата, те осветих. (Еремия 1:5).
Онзи, Който е поставил ухото, не чува ли? Който е създал окото, не вижда ли? (Пс. 94:9)
Защото, ето, Онзи, Който образува планините и създава вятъра, и явява на човека мисълта му, Който превръща зората в тъмнина и стъпва върху земните височини, Неговото име е Йехова, Бог на Силите (Амос 4:13).
Вероятно най-ясно това може да се види в Псалм 139 – целия текст заслужава специално внимание във връзка с разглежданата тема.
Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; чудни са Твоите дела и душата ми добре знае това. Костите ми не се укриха от Тебе, когато в тайна бях изграждан и в дълбочините на земята ми бе давана разнообразната ми форма. Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; и в Твоята книга бяха записани всичките ми определени дни,
докато още не съществуваше нито един от тях. (Пс. 139:14-16)
Нищо от това, което казахме не доказва, че Бог е създавал чрез естествени процеси, а не моментално и свръхестествено. Нашата цел не е да твърдим това. Единственото, на което желаем да обърнем внимание е, че разказа в Битие не е догматичен относно естеството на Божиите творчески действия. Библията просто не говори ясно за начина, по който са се случили събитията и християните трябва да си дават сметка, че тя оставя възможност да бъде разглеждана по-различни начини без това да влиза в някакво противоречие с християнската ортодоксия.
Тейлър Люис обобщава това по следния начин: „Сътворение в 6 естествени дни или шест продължили векове епохи, сътворение чрез директна проява на Божествена енергия, или чрез развитие на природата или пък чрез някаква смесица на двете, сътворение моментално или постепенно, продължително или per saltum, всички по еднакъв начин са рационални, по еднакъв начин съвместими с благочестието или с всяко друго виждане, което говори за действията на Бога изявяващи славата Му в една интелигентна вселена[3].”
[1] Denis O. Lamoureux, Evolutionary Creation: A Christian Approach to Evolution, стр. 4
[2] За едно подробно разглеждане на стиховете в рамката на цялостната творческа схема виж Мередит Клайн, Понеже не беше валяло. Пълният адрес на статията на български език може да се намери ТУК
[3] Tayler Lewis, Th six days of creation, London, 1855, стр. 136