Научният креационизъм – догма или алтернатива – част 9


БИБЛЕЙСКО ВИЖДАНЕ ЗА ТВОРЕНИЕТО

от Радостин Марчев

Предишните части, макар и полезни за формиране на разбиране как да четем историята на сътворението, се концентрираха най-вече върху отрицателните му аспекти – а именно какво не трябва да търсим в началните глави на Битие. Макар че може да ни помогне да избегнем някои често правени грешки подобен подход в най-добрият случай е непълно представяне на посланието за сътворението, а в най-лошия цялостно пренебрегване на Божието слово отправено към нас. Това, което Бог чрез Мойсей ни казва не е свързано с времето, средствата и последователността, в която Той е творил. Днешното концентриране върху подобни теми показва единствено, че голяма част от съвременните читатели са изгубили фокуса и разбирането си за истинското послание на текста.

Сътворението е една от централните теми в християнското богословие. Това винаги е било признавано и подчертавано от Църквата. Не случайно символът на вярата започва с думите: „Вярвам във всемогъщия Бог-Отец, Създател на всичко видимо и невидимо.” Това кратко твърдение поставя ударението на правилното място – сътворението говори първо и преди всичко за Бога-Творец – един Бог, Който съществува в три лица като Отец, Син и Свети Дух. Тази троица се характеризира със свой вътрешен социален живот – нейните съставни части общуват помежду си и съществуват в пълна хармония, съвършенство, задоволеност и единство. Бог не създава творението понеже има някаква нужда от него – Той не е подтикнат към това от никаква вътрешна или външна необходимост, а единствено от Собственото Си желание[1]. Това означава, че творението е напълно свободно действие на Бога, чрез което Той изразява Своята любов, доброта и желание да споделя всичко, което има – включително и Самия Себе Си. Може би някаква аналогия на това намираме във вътрешният стремеж на човека-творец (художник, музикант, писател) да изрази и да сподели себе си чрез своя шедьовър[2] (в Ефесяни 1 Павел всъщност казва, че от Божията гледна точка самите ние сме такъв шедьовър).

Една от най-дебело подчертаваните идеи в първите глави на Битие е, че творението е добро (виж Бит. 1:4,10,12,18,21,25,31). То не е лошо или маловажно, а добро и значимо. Нито пък имаме някакво противопоставяне между материално и духовно. Тялото не е затвор за душата. Нашата цел не е да избягаме от земята, за да отидем на небето. Автентичното християнско богословие систематично се противопоставя на всяка форма на дуализъм, платонизъм или гностицизъм. И макар че тези думи може да ни изглеждат чужди и далечни всъщност идеите, които те носят са много близки до нас[3]. Макар и често неосъзнато много съвременни християни чувстват, че съществува някакво противоборство между материалния свят (включително телата им) и тяхната „духовност”. Стихове като Гал. 5:16-17 нерядко биват разбирани напълно погрешно. Павел наистина многократно говори за борба между плътта и духа, но под плът той има в предвид не физическото тяло (техническата гръцка дума е soma), а вътрешната склонност към грях (изразявана със sarx). Същото може да се каже и за виждането на вярващите за спасението (под което се разбира – а често и проповядва – спасението на душата). Изглежда някои от тях си представят вечността като някакво неопределено съществуване в духовно, безтелесно състояние. Ясното учение за възкресението на тялото (и за неговото спасение – виж напр. Ефесяни 5:23) и последиците от това разбиране за ежедневния живот им убягва по необясним начин – и това на фона на централността на телесното възкресение на Христос[4]….

Макар да е Творец на „всичко видимо и невидимо” Бог не е идентичен със Своето творение. Света не е нито еманация, нито „тяло” на Бога. За разлика от вечния Бог той има своето начало. Той е нещо различно, което съществува реално и самостоятелно, макар и не независимо от Него. Това рязко разграничава християнството както от източните религии така и от съвременните чисто натуралистични светогледи. В същото време, макар и различен Бог не е дистанциран от творението. Той не е богът на деистите, който е създал света и след това се е отдръпнал оставяйки го да бъде поддържан от безлични закони без повече да се намесва по никакъв начин. Той обича и поддържа Своето творение. Пряко следствие от това разбиране е учението за Божието провидение, най-просто изразено чрез думите на Исус в евангелието според Матей 10:29 Не се ли продават две врабчета за един асарий? И пак нито едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец (виж също Евреи 1:3). Но Бог прави и нещо повече от това – Той не само поддържа творението, а желае да общува с него. Той се открива на хората, търси ги, влиза в завет с тях, прави им добро, обича ги и желае да бъде обичан в отговор.

Бог е триединен и цялата троица участва в сътворението на света. Отец е причината за творението. Синът е неговият принцип (виж Притчи 8 ) – Той задава моделът на правилната връзка между творението и Бога чрез Собственото Си отношение на пълно покорство към Бог-Отец. В Йоан 1:1-3,10 откриваме идеята за Исус-Логоса, чрез Който Бог-Отец твори. В това можем да видим както еврейската идея за творческата сила на Божието Слово изразена толкова ясно в Битие 1-2 така и гръцката представа за рационалния принцип, който стои зад вселената[5]. В Колосяни 1:16-17 Павел прави още една крачка по-нататък – Синът не само е принципа на творението, но и неговата крайна цел. В крайна сметка цялото творение ще намери своето пълно осъществяване в своя изкупител Христос. Накрая, гръцката конструкция на Колосяни 1 показва доста ясно, че Синът не е творил директно, а индиректно[6]. Силата, която действа директно в творението е Светия Дух (виж Бит. 1:2; Йов 26:13; Бит. 6:17; 7:22; Пс. 104:30).

Акта на творението по недвусмислен начин изявява Бога като всемогъщ. Библията го описва като заповед на владетел – Бог казва и творението идва в съществуване („рече…и стана” виж още Пс. 104:7) или като отношение на суверен, който има правото да направи каквото пожелае с творението подобно на грънчар, който може да избере какво да извае от глината (Ер. 18:1-6; Римл. 9:21; Ис. 29:15-16; 45:9; 64:8). По този начин Бог отново подчертано е разграничен от творението. Нищо създадено не може да се сравни или да бъде поставено наравно с Твореца. Това е един от най-силните акценти на разказа в Битие, който е изграден като диалог с вярванията на съседните на Израел народи, които се покланят на сътворени неща – вода, слънце, звезди….Тези неща, наистина са величествени, но те са единствено отражение на неизмеримо по-голямото величие на Бога. По този начин цялото творение сочи към Твореца (виж Римляни 1:19-20). Това важи с най-голяма сила за човека, който е създаден по Негов образ и подобие (виж Битие 1:27) и би трябвало най-ясно да показва (включително чрез начина, по който осъществява себе си като личност) кой и какъв е Бог.

Творението е създадено свободно. Бог желае да общува с него и единственият начин да направи това истински е когато му даде възможност доброволно да отговори на любовта на своя Създател. Това означава, че Бог поема определен риск творението да не отговори така. Библията казва, че то наистина е избрало този път. Това до известна степен дава отговор на въпроса защо в едно добро творение наблюдаваме толкова много зло: светът, в който живеем показва последствията от откъсването от Бога и от решението да живеем автономно. Ако Бог се намесваше във всеки случай, когато ние постъпвахме зле или неправилно не би могло да съществува истинска свобода. Не е необходимо да избираме между Бог, Който или не е достатъчно могъщ или не желае да се справи със злото[7].

Въпросът за всемогъществото на Бога по отношение на творението заслужава допълнително внимание. Вярно е, че в момента не всичко, което се случва в и с творението е по волята на Бога. От друга страна Бог движи творението в определена посока, така че един ден то да стане съобразно с Неговата воля и Бог ще бъде „все во все.” Тази крайна точка е неговото привеждане в хармония и общение със своя Създател (виж Римл. 8:18-23; Откр. 21-22 виж също Фил. 2:10-11 и 1 Кор. 15:24-26). Агентите, чрез който Бог-Отец постига Своята цел отново са Сина и Духа, а начинът е въплъщението на Исус Христос. Бог слиза и влиза в Своето творение, в определен смисъл става част от него, за да може да ги изкупи и приближи към Себе Си. Това е най-големия парадокс, тайна и връхна точка на християнската вяра и най-пълното себеразкриване на личността и характера на Твореца.

Няма да е пресилено да кажем, че християнството не би могло да съществува без учението за сътворението. То разкрива Създателя и Неговото отношение към нас. То ни показва кои сме ние и ни уверява, че живота ни не е случаен и лишен от и цел. То подрежда и придава смисъл на света, в който живеем То ни помага да се обърнем към Бога и посредством това да имаме правилни отношения с останалата част от творението и най-вече с останалите хора. Накрая, то ни дава надежда за „ново небе и нова земя,” за свят приведен в хармония и осъществен в своята пълнота и за живот, който качествено толкова ще надхвърля живота, който сега познаваме, че просто не сме в състояние да си го представим.

Нашето съгласие с това като християни не зависи от мнението ни за времето, средствата и последователността, в които Бог е творил. Същевременно това е послание, което е много по-важно, значимо и заслужаващо да бъде изявено от боричканията по тези въпроси. Поставяйки акцент върху нещо, което е твърде второстепенно ние сами омаловажаваме посланието си. А това е жалко.

КЪМ СЛЕДВАЩАТА ЧАСТ


[1] Богословът Стенли Гренц посочва, че това е един друг начин да разбираме идеята за creatio ex nihilo – не само (или дори основно) като сътворение от нищо, а като творение, което не е обусловено от никава друга вътрешна или външна необходимост освен волята на Бога. Виж Theology for the community of God, Eerdmans, 2000, стр. 99

[2] Всъщност вземайки в предвид, че ние сме създадени по Божия образ  може би аналогията не е толкова далечна

[3] Виж например статията на N.T.Wright, Mind, Spirit, Soul and Body: All for One and One for All

[4] Забележи също колко ясно последната книга на библията, Откровение, не разделя, а свързва небето и земята под образа на ново творение.

[5] Йоан неслучайно използва думата Logos, която носи именно това внушение.

[6] Виж Stanley Grentz, Theology for the community of God, стр. 104

[7] По същата причина често използваното от някои християни твърдение, че всичко, което се случва е или извършено или допуснато от Бога също е погрешно или най-малкото изводите, които се извеждат от него са неверни.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.