Научният креационизъм – догма или алтернатива – част 2


НАУЧЕН УЧЕБНИК ЛИ Е БИБЛИЯТА

от Радостин Марчев

Известният евангелки богослов Бен Уитърингтън III в една своя книга разказва следната случка: „През 1969 г. луната се беше превърнала във водеща новина понеже Нийл Армстронг току що беше стъпил на прашната й повърхност. Заедно с един приятел от училище взехме шевролета на баща ми (двутонна класика) и потеглихме през планините на северна Каролина.  Имахме всичко, което ни трябваше, за да прекараме чудесно (включително и огромна диня в багажника) и възнамерявахме да направим точно това. За съжаление нещата не потръгнаха. Докато карахме без да се бъркаме в чужди работи колата се развали. На паркинга в Блу Ридж нямаше бензиностанция. Всъщност нямаше дори знак, който да сочи пътя към такава, но ние имахме късмет. Една преминаваща кола ни извлече до изхода и след това до една Texaco. Веднъж стигнали дотам ние спряхме. Накрая решихме да се изкатерим пеша обратно по целия път до Хай поинт, където живеехме. За съжаление забравихме да вземем динята от багажника и я оставихме под лъчите на изгарящото юлско слънце. Можете да си представите как миришеше колата след седмица когато се върнахме за нея.

Късметът ни се усмихна и ние скоро бяхме взети на автостоп от една възрастна двойка караща стар черен плимут. Отначало те не бяха особено разговорливи, но моят приятел Дъг беше решен да започне разговор. Първите му думи бяха: „Е, какво мислите за разходката на Нийл Армстронг по луната?” Мъжът, който шофираше веднага отговори: „Всичко това е една измама. Някакъв трик на Холивуд, с който се опитват да ни накарат да вярваме, че земята е кръгла и луната се върти около нея.” Аз стоях в изумено мълчание на задната седалка мислейки за това, което бях видял по телевизията. Започнах да осъзнавам, че се намирам в една кола с хора, които смятат, че светът е плосък. Приятелят ми Дъг, който сега е адвокат и който винаги е знаел как да спори, реши да не оставя нещата така. Очевидно не можеше да разпознае неуязвимото невежество когато го срещне. Прошепнах му: „Тихо, Дъг, не искам да ни свалят.” Напразно. Дъг попита мъжа: „А защо мислиш, че земята е плоска и че луната не се върти около нея?” Човекът отговори: „В книгата Откровение пише, че ангелите ще застанат на четирите ъгъла на земята. Едно нещо не може да е кръгло ако има ъгли, нали[1]?””

Този хумористичен разказ повдига пред нас някои доста сложни въпроси: Как четем библията? Какво очакваме да ни каже тя за естествения свят? Кога приемаме едно нейно изказване буквално и кога не?

Нещо просто, но изключително важно, което трябва да разберем за библията е, че тя не е научен учебник и не трябва да се използва като такъв. Нейната цел е да ни води към Исус, а не да ни съобщава научни факти. Всеки, който търси в нея твърдения в областта на природните науки, които след това да използва с апологетична или някаква друга цел неизбежно поема сериозен риск. Още през 4 век Августин предупреждава за тази опасност. Подобни занимания според него „отнемат голяма част от скъпоценното ни време отклонявайки по този начин вниманието ни от по-важни неща. Макар нашите автори да са знаели истината за формата на небето, Божия Дух, Който е говорел чрез тях не е възнамерявал да учи хората на тези неща, които по никакъв начин не са от полза за спасението.”

По-нататък той продължава: „Мнозина измежду невярващите имат добро познание за земята, небето, за всички други елементи на света, за движенията, за бурите, за размера и разстоянията на звездите, за големината на слънцето и луната, за такива периодични явления като сезоните и приливите, за естеството на зверовете, растенията, камъните и за други неща, които могат да бъдат разбрани чрез сериозно разсъждение или опит. Следователно, за оплакване е когато християни, които макар привидно да основават своите твърдения на библията, говорят толкова много безсмислици, че правят себе си достойни за присмех. Докато присмех наистина е всичко, което заслужават те също така създават впечатлението, че библейските автори са отговорни за тяхното мърморене, дискредитирайки по този начин християнството пред света, който е каран да вярва, че авторите на Писанията също са невежи глупаци. В каквото и да греши и да се проявява като празнословец някой християнин неговото мърморене е приписвано на Свещените Писания. Не е за учудване, че противниците отказват да вярват на това, което Писанията казват за възкресението, за вечния живот и за небесното царство когато могат да посочат, че библията очевидно греши относно факти, които те самите могат да видят или да проверят. По този начин тези безделни самохвалци причиняват неизказана скръб на нашите мислещи братя[2].”

Макар да пише преди цели 17 века Августин посочва две грешки, които много християни продължават да правят и днес. От една страна те задават погрешни въпроси. Библията има какво да каже на всяко поколение, но тя също така има и първоначални читатели, в много конкретна ситуация, към които се обръща. Ако забравим това ние неизбежно поставяме себе си на тяхно място. Това съвсем естествено ни кара да търсим в текста отговори, които той няма за цел да даде. В този смисъл да питаме например: „Какво казва библията за еволюцията” е безсмислено понеже тя не казва нищо. Идеята за еволюция, такава каквато я познаваме ние, е била напълно непозната на първоначалните читатели на Битие, не ги е вълнувала и нито Бог нито Мойсей си поставят за цел да говорят за нея. Това не означава, че в библейския разказ няма нищо, което може можем да извлечем във връзка с въпроса, но значи, че трябва да внимаваме с каква нагласа подхождаме към него. В противен случай е много лесно да започнем да виждаме неща, които не извличаме, а сами внасяме в него заслепени от своите погрешни предпоставки.  Д-р Алън Коул формулира това доста точно: “Всъщност в известен смисъл ние проектираме собствените си проблеми към писанията и после обвиняваме писанията, защото не откриваме отговорите там. Със сигурност за първоначалните писатели това изобщо не са били проблеми и те са поставяли своите разкази в съвсем друга рамка. Не можем да бъдем обвинявани, че сме “научно устроени хора”, също както не можем да обвиняваме евреите, че са били “преднаучно устроени хора”, но трябва да се научим да не задаваме на писанието въпроси, чиито отговори то не е предназначено да дава. Ако изобщо задаваме тези въпроси, можем само да гадаем за отговорите[3].”

Направили веднъж тази грешка е много лесно да направим и втора – по думите на Бернар Рам да объркаме вдъхновението с тълкуването. Това, което той казва през 1954 г. продължават да е съвсем актуално и днес: „След като години наред съм преподавал богословие аз осъзнавам един много труден психологически проблем при дискутирането на въпросите за науката и религията с моите братя. Психологическият проблем е, че много християни не могат да разграничат вдъхновението от тълкуването. Например, ако един студент от детството си е чувал единствено за универсален потоп, той би сметнал един локален потоп за еретическо нововъведение. Или ако един християнин познава само теорията за дупката в Битие 1, за която е чел в Scofield Reference bible или в популярните книги на Хари Римар той би сметнал всяка различна интерпретация за пренебрежение към святото писание. И в двата случая е явна грешката да не се направи разлика между вдъхновение и тълкуване. Първо, човек трябва да осъзнае, че откровението не е тълкуване и обратното, тълкуването не е откровение. Откровението е предаване на Божия истина; тълкуването е нашия опит да я разберем. Човек не може да каже: “Аз вярвам именно това, което е написано в Битие 1 и нямам нужда от никаква теория за помиряването й с науката.” Подобно твърдение приравнява вдъхновението с тълкуването. Проблема си остава: какво именно казва Битие 1? Нашият общ проблем не е дали Битие е вдъхновено. Ние сме съгласни с това. Проблемът ни е: какво означава Битие 1 – как да го тълкуваме? Да изразим вярва в неговия божествен произход не ни помага задължително да разберем каква е неговата връзка с науката. Нито пък можем да приравняваме тълкуването с непогрешимостта на откровението. Можем да догматизираме ако желаем и да отъждествяваме своите тълкувания с ортодоксалността. Джон Пий Смит трябва да е имал доста проблеми с някои от своите съвременници-хиперортодоксални братя когато е писал: “Не с Божието слово, а с мненията и изводите на човеците не съм съгласен[4].”

За да видим как тези грешки се проявяват на практика е достатъчно да се обърнем към твърденията на някои съвременни младоземни креационисти. Вернер Гитт има няколко книги публикувани на български език от издателство „Верен”. Във „Въпроси, които е задават много често[5]” той пише: „Библията в никакъв случай не използва мирогледа на тогавашното време. Дори напротив, либералната теология интерпретира в библейските тестове представите на древния ориент….Само някои стихове от Библията са достатъчни за оборването на подобни предубеждения и показват как библейските твърдения съответстват на действителността, преди още да е била доказана известната ни днес форма на земята. В книгата Йов 26:7 четем: „Простира севера върху празния простор; окача земята на нищо.“ Земята нито плува върху първичен океан, нито е закрепена върху нещо: тя кръжи свободно в заобикалящия я вакуум. Библията говори за формата на земят по директен и индиректен начин, въпреки че това не е основното й намерение: „Онзи, който седи над кръга (евр. хуг = кръг или кълбо) на земята…“ (Исая 40:22). Сферичната форма на земята е изявена още по-ясно в текстовете за второто идване на Исус. Тъй като Господ ще дойде внезапно (Мт. 24:27) и това ще бъде видяно от всички хора на земята едновременно (Откр. 1:7), то при Неговото идване за човечеството от едното полукълбо ще бъде ден, а за хората от другото полукълбо – нощ. Точно това се казва в текста от Лука 17:34-36 като страничен ефект: „Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; един ще се вземе, а другият ще се остави. Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се остави. Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, другият ще се остави.“ Приведената за пример едновременно нощна и дневна ситуация, маркирани чрез работата на полето и нощната почивка, зависят само от това, в каква позиция ще се намира в този момент въртящата се земя. Захария също свидетелства за идването на Господа не според мирогледа на своето време, а съответно на действителността (Зах. 14:7): „Но ще бъде единствен ден, познат само на Господа – нито ден, нито нощ; а привечер ще има виделина.“

Авторът явно смята, че когато говори за природата библията прави това по начин отговарящ на съвременните стандарти и следователно може да се използва като надежден ресурс за научни твърдения. За съжаление обаче за всеки, който има някакви познания по темата е ясно, че проблемите с приведения цитат са легион. Гитт не само, че допуска и двете споменати по-горе грешки, но и или е съзнателно нечестен към библията или не осъзнава колко избирателно я използва. Цитирайки Йов 26:7 като доказателство, че „земята нито плува върху първичен океан, нито е закрепена върху нещо: тя кръжи свободно в заобикалящия я вакуум” той явно пропуска стихове като Йов 9:6 Той поклаща земята от мястото й, така че стълбовете й треперят и Пс. 24:1-2 Господня е земята и всичко, което има в нея, вселената и тези, които живеят в нея; защото Той я е основал върху моретата и затвърдил върху водите. Първият (който се намира в същата книга, от която цитира и Гитт) казва, че земята (а също и небето ако погледнем Йов 26:11) се крепи на стълбове (Виж също 1 Царе 2:8, Пс. 75:3 – всъщност достатъчно е само да отворим конкорданса и стиховете започват да се появяват един след друг), a вторият – че плува в първичен океан. Няма нужда да виждаме в Исая 40:2 кълбо, а кръгла форма – така както една плоска чиния може да бъде наречена кръгла. Така стихът не разкрива някакво тайнствено предзнание за кълбовидната форма на земята (между другото ако настояваме на подобен буквализъм Исая 11:12 – отново точно същата книга, която Гитт използва – казва, че тя има четири ъгъла). Накрая Лука 17:34-36 не ни казва, че периодите на ден и нощ в различните полукълба са обърнати, а просто, че Исус ще се върне изненадващо и че завръщането Му може да стане както през деня така и през нощта. Да твърдим обратното, както казах по-горе, означава да виждаме собствените си предубеждения в текста[6].

Важно е да подчертаем, че подобна критика няма нищо общо с богословски либерализъм. Либерализмът отрича de jure и de facto възможността от свръхестествена намеса от страна на Бога и третира библията единствено като човешки продукт. Но човек може да вярва в боговдъхновеността на библията, да я приема като непогрешим стандарт за вярата и практиката и въпреки това да желае да бъде честен към нейните твърдения дори те да го изправят пред някои трудности. Големият реформатор Жан Калвин поема по този път. Той въвежда понятието „приспособяване” което разбира, да се изразим така, като педагогическо средство, чрез което Бог общува с хората. Бог е безкраен, а ние сме крайни. Божието знание е неограничено, а нашето – твърде малко. Това създава пропаст, която трябва да бъде преодоляна, за да съществува смислено общуване между две толкова различни страни. Бог прави това като снизхожда, говорейки ни на нашия език и снишавайки Себе Си до нивото, на което ние сме в състояние да Го разбираме много подобно на родител, който говори на малките си деца[7]. Забележете как това виждане рефлектира върху тълкуването на Калвин на Битие 1:6: „Мойсей казва, че специалната функция на този простор е да разделя вода от вода, от които думи произлизат големи трудности. Защото изглежда противоречи на здравия разум и е съвсем невероятно да има води над небето. Поради тази причина някои хора прибягват до алегория и философстват говорейки за ангели; но това е твърде далеч от истината. Понеже, според мен, тук не се говори за нищо друго освен за видимата форма на света. Този, който желае да учи астрономия нека да потърси на друго място. Тук Божият Дух учи всички хора без изключение….т.е. това е една книга за неучените….Следователно думите имат същото предназначение като декорите в театъра, които Той поставя пред очите ни. Откъдето аз заключавам, че водите, които се имат в предвид са тези, които грубите и неучени хора могат да си представят. Твърденията на някои, че те приемат чрез вяра това, което четат за водите над небето, независимо че ние не знаем нищо за тях, не са в съгласие с намерението на Мойсей[8].”

Бог не ни дава невярна информация за света, в който живеем. Той просто използва представите на първоначалните читатели, към които се обръща, за да предаде истини за Себе Си, понеже това е единственият начин, по който може да ги направи разбираеми за тях[9]. Библията не е научна книга. Пс. 103:3 не ни учи на медицина, Пс. 135:7 на метеорология нито Пс. 139:13 на ембриология[10]. Както казва Августин „тези неща нямат никакво отношение към спасението” и не това Бог иска да ни каже. Ако гледаме на писанието като на научен алманах ще влагаме в него собствените си предубеждения, ще прилагаме лоша егзегетика и в края на краищата ще завършим едновременно с лоша наука и лошо богословие.

В следващата част ние ще продължим да говорим за твърденията, които библията прави за света разглеждайки ги в един експериментален и исторически контекст.

КЪМ СЛЕДВАЩАТА ЧАСТ


[1] Ben Whitarington, The living word of God, Baylor University Press, 2007, стр. 51 и сл.  Пълният текст на книгата на английски може да се изтегли от ТУК.

[2] De acts com Felice Manichaeo 1:10 и The literal meaning of Genesis 1:19 и 2:20. цит. от Jack Rogers and Donald McKim, The authority and interpretation of the bible, p. 26-28.

[3] А. Коул, Изход, БХСС, 2002, стр. 18

[4] Bernard Ramm, The Christian View of Science and Scripture, Eerdmas, 1954.  Макар и писана доста отдавна, за да бъде актуална като фактология книгата е изключително добра от гледна точка на своя подход и може да бъде четена и днес с голяма полза.

[5] Пълният текст на книгата на български език може да се изтегли от ТУК

[6] Подминавам последния текст Зах. 14:7 понеже не успях да разбера по какъв начин служи в подкрепа на твърденията на автора.

[7] Виж Pete Eens, Evolution and Our Theological Traditions: Calvinism, Part 3. Интересуващите се вероятно ще намерят за интересни и останалите части дори да не са съгласни с мнението на автора. Виж също Darrel E. Falk, Coming to peace with science, IVP, 2004, стр. 26 и сл. и моята статия Отвъд непогрешимостта, която говори по-подробно по въпроса.

[8] Калвин, коментар към Битие 1:6 – връзката дава пълен достъп до текста на английски език. Някои младоземни креацинисти виждат в този стих идеята, че земята е била покрита с дебел слой пара, която е останала до времето на ноевия потоп, когато е паднала като първия дъжд. Тя е служела като защита от вредните космически лъчения, с което се обяснява огромната продължителност на живота на хората описан в библията. Оставяйки настрана научните доказателства (или тяхната пълна липса) на мен ми е интересно на основата на каква егзегетика те достигат до подобно чудовищно заключение и насилствено нагаждане на текста.

[9] Виж статията на Тодор Велчев, Основи на християнския възглед за творението, в която авторът според мен съвсем правило посочва накъде сочи разказът от Битие 1-2.

[10] Виж Gordon J. Glover, Beyond the firmament: understanding science and the theology of creation, Watertree PressLLC, 2007, стр. 83. Частичен дотъп до текста, включващ цитирания пасаж, може да бъде получен от ТУК.

3 thoughts on “Научният креационизъм – догма или алтернатива – част 2

  1. Много интересен и полезен материал, Радо! Поздравления!

    Същевременно смятам, че подходът ти ще създаде повече проблеми отколкото яснота. Той е приемлив само за онези, които вече са склонни да мислят като теб и да приемат отправните ти точки. Какво имам предвид? Ти започваш от твърдението, че Библията не е научен учебник. Но мнозина биха попитали: „А защо си убеден в това?“ Факт е, че мнозинството от вярващите в обратното намират това за най-естествения подход на четене на Библията. В крайна сметка, ако Бог е всемогъщ и желае да общува ясно, нима не е могъл да предвиди, че ще има милиони и поколения от вярващи, които да тълкуват откровението му буквално и да приемат всяка негова дума за фактологически вярна във всичките й възможни значения и контексти? Нима Бог очаква, че ще има само малцина специалисти богослови и тълкуватели, които да разбират Неговото откровение до света? Последното сякаш противоречи на цялостната ни представа за Бога изградена от същата тази Библия. Нима не са именно това възраженията, които мотивират Одолам в спора по предната публикация?

    Аз разбира се съм съгласен с теб. Но мисля, че дедуктивният ти подход ще остане неубедителен за повечето читатели (и то с основание). По-добре би било да подходиш индуктивно като използваш конкретни текстове и покажеш как горните презумпции не се подкрепят от самата Библия. По този начин постепенно ще покажеш как въпросните презумпции не са естествено следствие от самото „откровение“, а са формирани от културни и исторически фактори. Т.е. онова, което за мнозинството християни днес е „най-естествен“ подход към четене и разбиране на Библията, въобще не е толкова естествен колкото ни се струва.

    Съзнавам, че вместо да ти давам препоръки би било по-добре сам да направя това, за което пиша, но на този етап надали ще стигна дотам. Както и да е, това, което правиш от няколко години насам в областта на разбирането и тълкуването на Библията е много полезно!

    Поздрави,

    Анди

  2. Приемам забележката Анди – справедлива е. Всъщност аз си давах сметка за нея още преди да пусна текста. Мисля, че нещата ще си дойдат на мястото със следващата част. Това е недостатъка да пускаш на части един иначе тясно свързан текст. В случая реших да направя компромис (всъщност няколко) защото броячът ме убеди, че хората като цяло не четат по-дълги статии.
    Много се радвам, че се включи – може би дискусията върху предишната част е най-смислената откакто съм започнал блога.
    Ако все пак решиш да представиш нещата от твоя гледна точка ще ми е много интересно.

    Поздрави:
    Радо

  3. Страхотно, човече! Отново прекрасен материал! Нямам какво да кажа, освен „продължавай така“!!! Това благославя всички ни! 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.