Научният креационизъм – догма или алтернатива – част 3

КАК БИБЛИЯТА ГОВОРИ ЗА СВЕТА

от Радостин Марчев

През Април, далечната 1633 г. в Италия започва един от най-интересните съдебни процеси в историята. Галилео Галилей (1564-1642) се обявява в защита на идеите на Коперник (1473-1543) и поставя под съмнение вярването, че земята е център на вселената и че слънцето се върти около нея. Заради тези си убеждения той е изправен пред инквизицията. Историята е доста по-сложна от начина, по койтo обикновено се представя[1], но част от опозицията срещу Галелей получава библейска окраска. Писанието ясно казва, че слънцето се върти около земята, а не обратното. И понеже то е по-надежден източник от науката учените в случая несъмнено грешат.

В едно свое съчинение йезуитът Людовико Деле Коломбе изразява това по следния начин: „Който си положил земята на основата й, за да се не поклати за вечни времена.” (Псалм 104:5). “Земята не може да се поклати” (1 Летописи 16:30). „Окачва земята на нищо т.е. над центъра” (Йов 26:7). „Небето е горе и земята е долу” (Притчи 30:3). „Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото гдето трябва да изгрява” (Еклесиаст 1:5). „И Бог ги постави на небесния простор, да светят над земята” (Битие 1:17)….Могат ли тези, на които това не им харесва да се позоват на тълкуване различно от буквалното? Със сигурност не понеже всички богослови, без изключения, казват, че когато библията може да се разбира буквално тя не трябва никога да се разбира по различен начин, разбирайки заедно с това, че мистичното значение превъзхожда всяка философия и преобръща всяка наука надолу с главата[2].”

Не можем да обвиняваме единствено католическата църква заради тази полемика. И Лутер и Меланхтон правят много подобни изказвания използвайки подобни аргументи. Малко по-късно лутеранският богослов Ейбрахам Каловий (1612-1686) дискутирайки вижданията на учени като Кеплер, Брае и Коперник твърди, че луната не може да получава своята светлина от слънцето понеже Мойсей я нарича „светило“ (Бит. 1:16). По същото време Гисберт Воетий (1589-1676) водещ богослов на реформираната църква в университета в Утрехт, настоява въз основа на текстове като Еклесиаст 1:4 и Йов 26:7, че земята с неподвижна, а слънцето се върти около нея (виж Пс. 19:5-6; Екл.1:5-6; Йс. Н. 10:12-14).

Разбира се, днес християните не се чувстват принудени да избират между верността си към библията и твърденията на науката, че земята не е център на вселената и че се върти около слънцето. Остава обаче въпросът как се е стигнало до подобно „примирие”? Ако библията прави твърдения за природата (а тя прави), които взети в своя буквален смисъл наистина представят горните възражения (а такива наистина има) и ако самият текст не ни дава основания да ги разбираме небуквално (което често е вярно) какво означава това? Става ясно, че начинът, по който библията говори за природата съвсем не е толкова прост, ясен, лесно разбираем и еднозначен колкото може да ни се струва отначало. Ако изразът слънцето обикаля земята не означава това очевидно имаме нужда от подход различен от „Следвай най-ясното, естествено, буквално значение на текста и няма да сбъркаш.” Това често е добър херменевтически метод, но в случая няма да ни свърши работа. Историята на Галилей е само един от множеството примери за това.

Изхождайки от тези затруднения Бернар Рам извежда четири твърдения, които, според мен, водят в правилна посока[3].

1. Библейските автори и учените говорят на различни езици. Езикът на науката е строго специализиран и технически. Той се е развивал, за да служи за много конкретни цели и нерядко може да бъде разбран единствено от специалисти. Езикът на библията по отношение на природата е популярен т.е. този, на който говорят обикновените хора в съответната епоха и на съответното време. Поради тази причина е нечестно както библейският егзегет така и ученията да търсят в нея научна терминология.

2. Езикът на библията е феноменологичен – т.е. той отразява нещата така както изглеждат. Дори и днес ние употребяваме изрази като “във всеки ъгъл на земята” (ср.  Исая 11:12) или „слънцето изгрява и залязва” (ср. Еклесиаст 1:5, Пс. 104:22, Як. 1:11). Подобни твърдения не са нито научни нито ненаучни, а популярни и феноменологични. Това може лесно да се демонстрира в Битие 1. Главата очевидно говори за това, което очите могат да видят. В областта на астрономията тя говори за земята, небето, слънцето, луната и звездите, но не споменава астероиди, планети и комети. В биологията говори за риби, птици, добитък, пълзящи; за трева и дървета. Тя не говори за амфибиите и за водните бозайници. Това е класификацията на обикновения човек, който не се занимава с наука. Библията не отразява нещата според принципите и законите на природата действащи в тези феномени, а според фактите и резултатите, които би видял един обикновен наблюдател. Това е език, който е разбираем за всяка епоха.

3. Библията не теоретизира относно действителната природа на нещата. Евреи 11:3 не е теория за материята. Битие 1 не защитава или оборва теориите на Аристотел, Птоломей, Нютон, Айнщайн или Дарвин. Тя просто отказва да говори за подобни теории в каквато и да е област – астрономия, геология, физика, химия, биология – и в нея липсват научни постулати. Тя просто описва природата, но не я обяснява в научен аспект.

4. Езикът на библията използва културата на времето, в което е била написана като средство за предаване на откровението. Това е едно от най-важните неща, които трябва да бъдат разбрани, за да имаме правилно виждане за връзката между науката и библията. Дали библията говори с езика на науката или с езика на древните култури, в които е писана? Дали говори истината по буквален начин когато се обръща към нещата свързани с науката или говори богословски истини използвайки древни културни модели? Ако Бог говори чрез говорещи еврейски пророци или говорещи гръцки евреи това, което Той казва до определена степен е зависимо от природата на еврейския и гръцкия език. По-нататък самият език не може да бъде отделен от културата, в която се използва, следователно Бог е говорил според характеристиките на културата, с която е бил свързан езика. Не трябва да се учудваме ако намерим в библията древни културни модели. Това не означава, че откровението е погрешно и се съобразява с тези модели, но че е предадено чрез тях понеже това е единственият начин то да бъде смислено за  хората, които го приемат (виж отново това, което казахме за приспособяването на Калвин в предишната част).

Един от най-силните примери, които д-р Рам дава е свързан с психологическите термини използвани в библията. Тя говори за сърце, дробове, кости, вътрешности в психологически смисъл приписвайки подобни функции на тази органи. Това може да бъде наречено физиологична психология. Така сърцето вярва (Римл. 10:9-10), червата се смущават (Плач 2:11), вътрешностите биват изпитвани морално (Откр. 2:23). Взето в буквалне смисъл всичко това очевидно не може да бъде защитено. Но взето от гледна точка на разбиранията на тогавашната култура, истината която е предавана е вярна и разбираема. Древната психологическа система е използвана като средство за предаване на откровението, а не като вярна сама по себе си.

Накрая, казал всичко това, Рам задава въпроса: Как  можем да разберем какво в библията е културно и какво е надкултурно? Ето неговият отговор: “Можем да предложим следното общо правило: (1) всичко в писанието, което е в пряка връзка с естествените неща най-вероятно е изразено с термините на преобладаващите културни концепции; (2) това, което е директно богословско или дидактично най-вероятно е надкултурно; и (3) чрез ясно разграничаване на надкултурните елементи в писанието и ясно разбиране на социологията на езика можем да дешифрираме това, което е надкултурно, но е изразено в културна форма…..Когато псалмисът хвали Бога с костите си богословът разбира, че на богословски език това означава да хвалиш Бога искрено и от дълбочините на душата си. Искреното хваление към Бога е обвързващо; физическата функция на костите не е.”

Намирам насоките, които дава Рам за много удачни, но към тях трябва да се добави още нещо. В библията има твърдения за природата, които са буквални: Тревата съхне, цветът вехне (Исая 40:7). Има и твърдения от друг тип. Когато четем, че хълмовете се радват и реките пляскат (Псалм. 98:8), а планините бягат от смъмрянето на Бога (Пс. 104:7) на всички ни е ясно, че тези изрази нямат за цел да бъдат разбирани буквално, а представляват литературен похват използван от еврейски поет. Но защо? Как формираме това заключение? Отговорът е, че ние имаме някаква представа за света, в който живеем, според която преценяваме написаното. Ежедневният опит и наблюдение ни водят към правилното разбиране на текста.

Нека да направим още една крачка по-нататък: Еклесиаст 1:5-6 говори за слънцето обикалящо земята. Това буквално ли трябва да бъде разбирано или не? Болшинството християни по времето на Галилей са го разбирали буквално. Днес практически всички консервативни християни, които вярват в непогрешимостта на библията са съгласни, че това не е така. Явно не само, че значението не е очевидно, но и са действали определени фактори, които са довели до промяна на тълкуването. Кои са те? Това е напредъка на науката, която е доказала без съмнение, че земята се върти около слънцето, а не обратното. Това означава, че научните открития са хвърлили нова светлина върху начина, по който четем библията; на практика те са променили начина, по който я тълкуваме. Този извод колкото и изненадващ да е за някои християни е неоспорим факт.

Всъщност изненада не би трябвало да има. Така както позволяваме например на археологията да хвърли нова светлина върху някои библейски текстове или на лингвистичния анализ да покаже, че книгата Еклесиаст не е написана от Соломон би трябвало да постъпим и с останалите научни дисциплини. Учудването ни би показало единствено колко малка сметка си даваме за сложното взаимодействие между различните обасти на познание, което виждаме в нашето тълкуване на библията.

Нека да направим още една последна стъпка. Когато Битие 1-2 описват сътворението като извършено в седем дни дали имат в предвид буквални 24 часови дни или позволяват тълкуване, което може да бъде хармонизирано с (например) теорията за еволюцията? Това е въпрос, по който различни християни стоят на противоположни мнения. В крайна сметка обаче той до голяма степен ще бъде разрешен от развитието на науката, която ще ни покаже фактите[4]. Поне доколкото аз виждам нещата просто не съществува друг начин за разрешаване на противоречията в тълкуването.

Исторически църквата от дълго време мъдро е казвала, че Бог ни е дал не една, а две книги: едната е библията, а другата природата[5] (виждане отразено ясно в самата структура на с. 19). Те никога не си противоречат, но всяка от тях помага за удачното разбиране на другата. Големият протестантски богослов Чарлз Ходж (който може да бъде обвинен във всичко друго, но не и в либерализъм) пише: „Природата е истинско Божие откровение така както и библията; и когато тълкуваме библията чрез науката ние просто тълкуваме Божието слово чрез Божието слово. Тъй като този принцип е очевидно верен, той е приеман и използван дори от тези, които без да обръщат внимание на термините на думи го отричат…. Ще продължим ли… да тълкуваме библията така, че да я накараме да учи лъжите, че слънцето се върти около земята или ще я тълкуваме чрез науката и ще хармонизираме двете?”

Към това той добавя едно необходимо предупреждение: “Има две злини, свързани с този въпрос, за които ние като християни трябва да внимаваме. Има някои добри хора, които са твърде готови да приемат теориите на учените и да налагат насилствени и неестествени тълкувания на библията, за да приведат в съответствие двете страни. Има други, които не само отказват да приемат мненията на хората, но и самата наука да има някакъв глас относно тълкуването на Писанието. И двете грешки трябва да се избягват[6].

Накрая Ходж завършва: “Църквата може да премине през жестока борба, за да се откаже от дадено тълкуване (т.е. за някаква теория на хармонизация на писанието с науката) и да приеме друго…но не трябва да смятаме, че това ще причини някаква реална вреда[7].”

В следващата част стъпвайки на вече казаното ще се обърнем към началните глави на книгата Битие.

КЪМ СЛЕДВАЩАТА ЧАСТ

---

[1] За едно добро въведение по въпроса виж статията на Maurice A. Finocchiaro,That Galileo was imprisoned and tortured for advocating Copernicanism в книгата на Ronald Numbers, Galileo goes to jail and other myths about science and religion, Cambridge, 2008. Пълният текст на книгата може да се изтегли от ТУК. За по-детайлно разглеждане на връзката между наука и вяра относно този предмет виж Alister McGrath, Science and religion: an introduction, Wiley-Blackwell, 1998, chapter 1. Пълният текст на книгата на английски може да се изтегли от ТУК

[2] Цитирано от Darrel E. Falk, Coming to peace with science, IVP, 2004, стр. 27. Някои от цитатите се различават от тези, които намираме в българските преводи.

[3][3] Bernard Ramm, The Christian view of science and scripture, Eerdmans, 1954 стр. 65-80. Той до голяма степен се обляга на по-ранната работа на Tayler Lewis, The six days of creation, 1855 – влияние, което самият той посочва. Пълният текст на книгата на английски може да се прочете или свали от ТУК.

[4] Давам си сметка, че понятието наука може да бъде доста спекулативно. Тук аз го употребявам в смисъл не на (поне донякъде) спекулативните и несигурни теории, а на факти, които е твърде невероятно да бъдат оборени в бъдеще – например формата или орбитата на земята.

[5] Аз успях да проследя това до самото начало на 16 век в книгата на Реймонд от Себунд (Theologia Naturalis, Prologue), 1502, цит. от G. R. Evans, The language and logic of the bible: the road to reformation, Cambridge university press, 1985, стр. 11. Твърде вероятно е идеята да е много по-древна. Виж също Белгийската изповед на вярата чл. 2. По-нататък тя може да се намери в съчиненията на автори като Франсис Бейкън и Робърт Бойл.

[6] Цитирано от Mark Noll, „The Scandal of the Evangelicl mind”, Eermens Publishing compny, 1994, стр. 183-4

[7] Циритано от Bernard Ramm, цит. съч.