Последните неща – 2


 

ЛЕКЦИЯ 3

1. Част 1 – Библейски перспективи за църквата

Секция 1: Матей 16:17-18  – Предсказанията на Христос за победата на Неговата воюваща църква.

През по-голямата част от 20 век в евангелското движение са преобладавали песимистични виждания за бъдещето на църквата. Най-популярната учебна библия на столетието е казвала на християните да очакват отстъпление и отпадане на църквата. Тя е продукт на едно движение, което учело вярващите в библията християни да оставят своите църкви, да се събират в малки групи за общение и да очакват завръщането на Господа. За тази система е аксиома, че всяка диспенсация завършва с поражение – включително и диспенсацията на църквата. Една ясна тенденция свързана с подобни виждания е, че тя убивала всяка инициатива и предприемаческа страст на църквата. Защо да търкаме палубата на един потъващ кораб?

Подобни възгледи са учудващи в светлината на учението на Господа. Може би най-известното и със сигурност най-фундаменталното пророчество за църквата, което Господ някога е правил се намира в Матей 16:17-18. То показва колко силно и удивително учението на нашия Господ контрастира с такива виждания. Това е предсказанието на Христос за победата на Неговата църква. Бих желал да обясня важността на това удивително предсказание под формата на три подточки.

1. Неговото същност

2. Неговите обещания

3. Неговите цели

I. Неговата същност

Целта ми не е да представя цялостна експозиция на пасажа, в който се намира това пророчество. Все пак аз трябва да отговоря накратко на два важни въпроса свързан с него. Ако не го направя вие можете (1) да бъдете объркани от това, което по-нататък казвам за текста и (2) да не оцените приложението на предсказанието на Христос за нас, Неговата църква.

А. В какъв смисъл за Петър е казано, че е скалата на църквата? 

Римокатолицизма никога не се уморява да цитира този пасаж като доказателство, че римския папа е по някакъв начин викарий на Христос на земята, което е изцяло неоснователно. Тази употреба на текста предполага, че Петър е имал наследници, които са наследили неговата позиция като скала на църквата. Но Петър е бил апостол и не имал такива наследници. Използването на текста от Рим също така предполага, че наследниците на Петър са тези, които по-късно започват да се наричат римски епископи. Библията е дори още по-мълчалива по отношение на тази идея. По-нататък, твърденията на Рим предполагат, че е имало епископи в смисъла, в който Рим вярва в тях. Но библията ясно казва, че епископ е просто друга дума за презвитер или пастор (Деяния 20:17-28; 1 Петър 5:1-2). В църквата, според библията, не е имало подобен епископски офис, който владее над другите църковни ръководители и над много църкви. Самото разбиране на Рим за епископата противоречи на учението на Божието слово…

Но тогава в какъв смисъл в нашия текст се казва за Петър, че е скалата на църквата? Краткият отговор е следния: За него се казва, че е скалата на църквата конфесионално (според изповедта) и апостолски. Нека да обясня.

За него е казано, че е скала на църквата конфесионално (според изповедта). Под вдъхновението на Святия Дух той току що е изповядал истината, която е основа на христовата църква – истината, че Исус е Христос, Синът на живия Бог (Матей 16:16). Тази основа на христовата църква е повторена в 1 Кор. 3:11 Понеже никой не може да постави друга основа освен тази, която е Исус Христос.

За него е казано, че е скала на църквата апостолски. Исус поверил Своето благовестие на избрана група от хора, които надарил специално със Святия Дух, за да учат непогрешимо благовестието за Неговата църква и за да бъдат сигурни, че църквата няма да бъде измамена от сатана. Не само Петър е бил избран за това. Основата или канарата на църквата според писанието е не само Петър, но всичките апостоли. Така Павел се обръща към Матей 16:18 когато говори за църквата в Ефесяни 2:20: бяхте съградени на основата на апостолите и пророците на която крайъгълен камък е сам Исус Христос.

Б. За каква църква говори Исус?

Но каква е църквата, за която говори Исус и на която Петър е канара заедно с останалите апостоли? Църквата или събранието, за което Исус говори явно е тази, която се нарича вселенска църква. Единствено тази е църквата, която все още продължава да се изгражда сред всички народи и която ще продължи до края както тук предсказва Исус.

Но ние не трябва да смятаме, че щом Исус говори за вселенската църква, тя е нещо напълно мистично и невидимо. В писанията тази вселенска църква е неотделима от местната църква. Местната църква е избрания и видим израз на вселенската църква. Една конкретна църква е местния израз на едното, вселенско тяло на Христос.

Очевидно това е начина, по който Исус говори за църквата следващия път когато е използвана същата дума. В Матей 18:17 думата, църква се отнася до местната църква. Местната църква, която е спомената тук също така притежава ключовете на царството споменати и дадени на Петър в Матей 16:19. Това също така е очевидно от начина, по който тази местна църква е описана навсякъде в НЗ. Например Първото послание към Тимотей е написано, за да знае Тимотей как да сложи ред в църквата в Ефес и как да извършва своето служение там. Все пак Павел описва църквата като местно проявление на вселенската църква. 1 Тим. 3:15 казва: Писах ти, за да знаеш как да се обхождаш в Божия дом , който е църквата на живия Бог, стълб и подпорка на истината. Без съмнение местната църква в Ефес не е била сама по себе си всички тези неща, но е била такава като израз на вселенската църква. Вселенската църква намира своето пълно и явно проявление в местните църкви. Следователно, вселенската църква означава сбора от хиляди и милиони местни църкви. Това е свързано с изграждането на местни църкви посредством ученичество и наставление дадено във великата заповед. По този начин предсказанието в Матей 16:18 се отнася напълно и за местната църква, от която вие и аз сме част.

II. Неговото обещание

Предсказанието на Христос съдържа две обещания. Нека да ги разгледаме едно по едно.

А. Първото обещание: „Ще съградя Моята църква.“

1. Неговият проблематичен характер.

Изучавайки първото обещание ние веднага се натъкваме на проблем. Какво има в предвид Исус когато говори за съграждане н Неговата църква? Това е твърде особен език. Той може да не ни се струва такъв единствено понеже мислим за изграждане на църкви в смисъла на изграждане на църковни сгради. Разбира се, не за това говори Исус. Това не ни се струва странно също така понеже думите на Исус са ни добре познати. Но поставете се на мястото на учениците. На нито едно място СЗ не говори за съграждане на църква. Църквата е събрание. Какво всъщност може да има в предвид Исус използвайки подобен език?

Макар СЗ никъде да не говори за съграждане на църква той говори за съграждане на нещо, което е доста близко свързано с църква и за което Исус говори в нашия текст. СЗ говори за съграждането на месианското царство. В превода на LXX Псалм 89:4 казва: Ще установя потомството ти завинаги. Ще укрепя твоя трон за всичките поколения.  Тази идея за изграждане на месианското царство се появява в множество СЗ пророчества:

Исая 9:7 Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават на Давидовия престол и на неговото царство, за да го утвърди и поддържа
чрез правосъдие и правда, отсега и довека.
Ревността на Господа на Силите ще извърши това.

Данаил 2:44 И в дните на онези царе небесният Бог ще издигне царство, което довека няма да се разруши и владичеството над което няма да премине към друг народ; но то ще строши и довърши всички тези царства, а самото то ще пребъде довека.

Аз твърдя, че идеята за съграждането на месианското царство е тясно свързана с Матей 16:18. Защо? Защото следващия стих обещава на Петър (канарата на църквата) ключовете на царството. По този начин Исус тясно свързва църквата и царството. Чрез съграждането на църквата в тази епоха бива утвърден тронът на Месията за всичките поколения. Когато Месията седне на давидовия трон и управлява Своето царство властта и мирът Му постоянно ще се увеличават понеже цъквате е съградена по цялата земя. Камъкът отсечен не с ръце, който пораства и запълва цялата земя е месианското царство. Така древния автор е прав да учи църквата да пее:

Behold the mountain of the Lord in latter days shall rise

On mountain tops above the hills and draw the wond’ring eyes

To this the joyful nations round all tribes and tongues shll flow

Up to the hill of God they’ll say and to his house we’ll go

The beam that shines from Zion hill shall lighten every land

The King who reigns in Salem’s towers shall al the world command

Among the nations he shall judge, His judgments truth shall guide

His scepter shall protect the just and quell the sinners pride

Come then, O House of Jacob, come to worship at His shrine

And walking in the light of God with holy beauties shine

2. Неговият личен характер

Удивителното в това първо обещание е как Исус поема лична отговорност за неговото изпълнение. Исус излага обещанието толкова лично. Аз ще съградя моята църква! Тя е моя и Аз ще я съградя. Думите ще съградя показват Неговото лично посвещение за нейното изграждане и Неговата способност да я съгради чрез всемогъща благодат. Това ми напомня за Откровение 5 където никой не може да вземе книгата и да я отвори. Докато напред не пристъпва Този, Който е едновременно лъвът от юдовото племе и заклано, но живо агне със 7 рога и 7 очи няма никой, който да е в състояние да изпълни изкупителната цел на Бога.

Б. Второто обещание „Портите на ада няма да й надделеят

1. Какво означава портите на ада?

За Хадес в библията се говори на първо място фигуративно като за мястото на умрелите или за гроба. То също така се свързва с мястото на наказание след смъртта заради греха. Смъртта и Хадес са последните и най-жестоки неприятели на христовите хора. Спомнете си 1 Кор. 15:25-26. Защото Той трябва да царува докато положи всичките Му врагове под подножието Му. И смъртта последния враг и тя ще бъде победена. Аз вярвам, че портите на ада (Хадес) в нашия текст се използват като обобщение на всичко, което се противопоставя на съграждането на църквата на Христос. Последния и най-зъл враг стои и обобщава всички врагове на царството на Христос.

2. Дали църквата е описана като нападаща или защитаваща се?

Това е един от най-важните въпроси свързани с тълкуването на Матей 16:18. На пръв поглед споменаването на портите на ада ни кара да си представим църквата като обсаждаща града на Хадес със своята могъща войска. При едно повторно вглеждане мнозина християни отбелязват начина, по който глагола е преведен – надделеят. Този превод ни кара да си представяме, че портите на ада са в атака. Той предполага, че портите на ада нападат опитвайки се да надделеят над църквата, но не са в състояние да направят това. Кое е вярно? Дали църквата е описана като нападаща или като защитаваща се от Хадес?

За дълго време аз нямах отговор на този въпрос, но сега вярвам, че църквата определено е описана като нападаща. Разбира се, есхатологичните следствия от това, ако то е вярно, са от голямо значение. Вярвам, че църквата е описана като нападателна поради две причини.

Първо, тук църквата е описана като воюваща църква. Това е странен език и вие може да се чудите какво означава той. Може би никога по-рано не сте чували терминологията на воюваща църква. Нека да обясня какво има в предвид под това.

Гръцката версия на СЗ използвана от първите последователи на Христос (Септуагинта или LXX) говори на много места за Израел като за църква (ekklesia). Израел е станал Божий заветен народ на така наречения ден на църквата на планината Синай (Втор. 9:10; 18:16). Израел често се е събирал като църква за поклонение (1 Царе 18:14; 2 Лет. 29:28). Израза църква също така е използван и за събиране с цел война. Когато Израел се е събирал, за да започне война срещу неприятелите си това също е било наричано църква. Това е било едно войнско събиране или воюваща църква! За воюваща църква се говори в Съдии 20:2; 21:5; 8:1; 1 Самуил 17:47; Пс. 149:1 (ср. ст. 6). Аз твърдя, че тук Исус описва Своята църква като воюваща църква, която се сражава срещу портите на Хадес. Ето някои от текстовете, които току що споменах и които потвърждават идеята за воюваща църква в СЗ:

Съдии 20:2 И хора от всички краища, всичките Израелеви племена, четиристотин хиляди мъже пехотинци, които носеха меч, се присъединиха към събранието на Божия народ.

Съдии 21:5 Тогава израелтяните казаха: Кой измежду всичките Израелеви племена не се присъедини към събранието при Господа? Защото се бяха заклели твърдо относно онзи, който не би дошъл при Господа в Масфа, като бяха казали: Непременно да бъде умъртвен

Псалм 149:1 Алилуя! Пейте на Господа нова песен и хвалението Му в събранието на светиите.

Второ, думата преведена като „надделея“ естествено предполага, че Хадес напада църквата. Обаче тази дума (глагола katischuo) не се  използва винаги за нападателни действия. Понякога тя се използва за укрепяване или подсилване при защитни дейности като например по портите или стените на град. Това е начина, по който тя е използвана в Матей 16:18 където Исус говори за портите на Хадес. Следователно, тя трябва да бъде преведена по следния начин: Портите на Хадес няма да бъдат достатъчно силни т.е. срещу воюващата църква на Христос. Нека да ви покажа две места където това значение е илюстрирано.

2 Летописи 26:9 Озия съгради и кули в Йерусалим, върху портата на ъгъла, върху портата на долината и върху ъгъла на стената, и ги укрепи

2 Летосписи 32:5 Езекия се ободри и съгради пак цялата стена, която беше съборена, направи кулите й по-високи, съгради и другата стена отвън и поправи Мило в Давидовия град, и направи много копия и щитове.

В Матей 16:18 воюващата църква действително е описана като нападаща защитата на града на Хадес. Портите на Хадес са масивни, укрепени и подсилени по всеки начин, който злия може да измисли, но те  не могат и няма да устоят. Те падат под яростната атака на църквата на Христос. Именно това описва тук Исус. Няма съмнение относно това. Единственият въпрос е дали ние ще вярваме и действаме в светлината на това!

Заключение:

Църквата е описана като нападаща и в двете обещания във великото предсказание на Христос. Църквата е изграждана. Това описва универсалното разпространение на царството на Христос. Портите на Хадес няма да й устоят. Това говори за провала на отбраната на града на Хадес като символ на падането на всички врагове на Христос пред яростната атака на църквата.

III. Неговата цел

Тук аз достигам до приложението на предсказанието на Христос. Защо Христос казва това на Петър и на останалите апостоли? Вярвам,  съвсем очевидно е, че Христос казва това на Петър, за да го окуражи. Той казва това на буйния, слабия и страхливия Петър. Петър – Исус знае това – един ден ще се нуждае от насърчението, което Той тук му дава.

Мога ли да използвам един добър пример от „Властелина на пръстените?“ Вие си спомняте как в последната част на филма Арагорн и остатъка от армията, която е защитавала Гондор решава да нападне Черните порти на Мордор. Това са огромни порти, които пазят входа към царството на Саурон, земята на Мордор. Те са защитавани от огромни тролове. Зад тях стоят армиите на Мордор, които наброяват десетки хиляди и превъзхождат по брой малката сила, която придружава Арагорн и Гандалф в тяхната атака на черните порти. Арагорн се приближава и иска господаря на Мордор да излезе и да получи справедливост и наказание от ръцете му. Това, което Арагорн прави е изключително смело. Но за църквата е още по-смело  – малката и слаба църква – да нападне портите на Хадес. Поради тази причина Исус нарича буйния, слаб, колеблив и страхлив Петър канара и му казва това предсказание и му дава тези обещания. Петър е прекрасна епитомия на всички нас, християните и нашата слабост пред заплахата на врага. Какво насърчение дава Исус в тези обещания?

(1) Ние не трябва да приемаме – трябва да отхвърляме   песимистичните виждания за бъдещето на църквата. Явно песимистичните прогнози за бъдещето на църквата, които формират вижданията на по-голямата част от евангелските християни за бъдещето са противни на най-фундаменталното предсказание за нейното бъдеще. По мое мнение тези предсказания не са това оптимистично виждане за бъдещето на света обикновено свързвано с премилениализма. Все пак те изискват оптимистично виждане за разпространението и растежа на църквата. Ние трябва да отхвърлим това, което се нарича премилениализъм ако желаем да бъдем библейски. И с нашето отхвърляне на песимистичните есхатологии ние трябва да подкрепим слабите си ръце и да работим за доброто и славата на църквата.

(2) Не трябва да се страхуваме да предприемаме смели действия срещу враговете на църквата.

Трябва да помним, че църквата на Христос е воюваща църква. Това означава, че църквата на Христос е мисионерска църква влизаща в битка със своя враг. Църква, която не е мисионерска не е истинска църква. Всяка църква изповядва, че е мисионерска църква когато изповядва, че е католическа църква. Добре разбирам, че мнозина от вас се плашат от думата католическа. Все пак това е добра дума когато се използва правилно. Тя означава просто вселенска. Тя казва, че църквата на Христос е и ще бъде вселенска както географски така и хронологично. Какво означава това? Христос (и църквата на Христос) не може да толерира никой съперник на Христос във времето и пространството, в историята или в света. Подобни изключителни твърдения за Христос и за църквата са един ужасен скандал за релативизма и толерантността на нашата епоха. Все пак църквата никога не може да направи компромис с портите на Хадес или да призовава за мирен договор с царството на тъмнината без да престане да бъде църква. Войната за католически контрол на цялото време и пространство трябва да продължи докато Христос няма повече съперници.

(3) Не трябва да забравяме, че вселенската църква намира свето изражение в местните църкви и че те са специфичния приемник на обещанията на Христос. Ако желаете да действате според Христовата цел и с пълната подкрепа на обещанията на Христос вие трябва да работите в, със и за църквата на Христос. Аз не казвам, че Христос никога не благославя парацърковни организации. Вярвам, че Той го прави независимо от техните различия. Това което казвам е, че това обещание е дадено на вселенската църква, която е представлявана от местните църкви.

(4) Не трябва да бъдем изненадани ако се намерим във война и се нуждаем от обещанията на Христос в нашето служение на Неговата църква. Понякога ние с удивление ще осъзнаваме, че се намираме във война. Понякога ще се чувстваме уплашени поради постоянното напрежение на битката. Може дори да останем объркани и дезориентираи. В такова време ние трябва да си припомняме обещанията на Христос.

(5) Когато усетим своята голяма слабост и нужда ние трябва да си припомняме личния интерес на Христос за нейната победа. Със собствената си сила ние не сме в състояние да нападнем портите на Хадес. Но никога не трябва да забравяме Христовото обещание. Аз ще съградя Моята църква. Това е Моята църква и Аз ще я съградя. Той казва това и ние не трябва да го забравяме. Никога не трябва да забравяме, че това е Христовата църква не нашата. Макар да прекарваме живота си работейки за нашата църква тя не е наша. Никога не трябва да забравяме, че единствено Той може да я съгради. Ние трябва да работим за църквата, но не трябва да забравяме, че сами не можем да постигнем нищо. Това ни призовава към смирение. Нуждаем се от смирение, за да приемем, че ние не можем да я съградим. Единствено Христос може. При всичките си усилия ние трябва постоянно да връщаме църквата отново на Христос  и постоянно да падаме в зависимост пред нозете Му. Ние трябва постоянно, отново и отново да казваме: това е Твоята църква и само Ти можеш да я съградиш.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.