Казусът Пулиева


ОТВОРЕНО ПИСМО ДО СВЕТОСЛАВ АНГЕЛОВ ОТНОСНО „КАЗУСЪТ ДЕСИСЛАВА ПАНАЙОТОВА“: ПЕТ МНЕНИЯ

Статията провокирала написването на това писмо беше публикувана в pravoslavie.bg. Пълният й текст може да бъде видян тук.

Изказвам специална благодарност за обективността на екипа на pravoslavie.bg, който прие да го публикува като алтернативно виждане

Здравей Светльо,

Чел съм повечето от твоите коментари свързани с, както ти го наричаш, „Казуса Панайотова“ без нито за миг да съм имал желание или намерение да им отговарям. Правя изключение понеже с последната си статия намеси доста други имена (визирам хората, с които си провел интервюта) и понеже смятам, че няма лошо ако чуеш мнението на хора, които стоят от „другата страна“ и възприемат нещата по доста по-различен начин. Казвам „чуеш“ понеже имам в предвид точно това – понеже се познаваме достатъчно добре се надявам, че няма да ме опишеш в някой коментар като поредния сектант с промит мозък – най-малкото понеже така ще хвърлиш камък в собствения си двор (Все пак  два пъти по твоя покана съм говорил в църквата, в която поучаваш като ти лично си ме уверявал, че си сигурен, че няма да кажа нещо лошо. Дали с тези покани си нарушил с нещо правилата на собствената си църква не знам и не е моя работа). Пиша също така понеже мисля, че същността на проблема се изкривява поне в две направления – в това от каква позиция д-р Пулиева взема отношение и в обхвата на нейните твърдения. Моето мнение е, че ти  (не мога и не желая да имам мнение за петимата интервюирани най-малкото защото не ги познавам лично) съзнателно правиш това. Ако съм прав това не е нито честен подход нито достойно поведение.

Конкретно по темата.

Всички интервюирани изказват виждането, че православната църква смята всички останали вероизповедания за отделили се от истината и поради тази причина – за секти. При това виждане думата „секта“ е използвана в чисто богословски смисъл. Аз не оспорвам правото на православната църква и на всеки неин член да има такова мнение както и да го изразява в богословски дебати. Това е част от нейната догматика, в подкрепа на която могат да бъдат приведени съответните аргументи. Според дякон Михаил д-р Пулиева изказва своите виждания като православен богослов: „Когато д-р Панайотова изговаря своите тези, тя го прави от православно-християнска гледна точка.“ С това аз не съм съгласен. В своите интервюта тя често „прескача“ (и то без да направи това ясно) от позицията на богослов изразяващ православно виждане към позицията на експерт по религиозните движения, който говори по граждански проблем. Разбира се, двете роли в никакъв случай не са несъвместими. Един богослов може (и според мен дори трябва) да говори по граждански проблеми и обратно – човек, който се изказва по граждански проблеми може (и отново дори трябва) да съобрази позицията си със своята (православна) вяра. Напрежение в конкретния случай възниква когато започвайки с понятието „секта“ в неговия религиозен смисъл (богословско несъгласие) д-р Пулиева го пренася в гражданската сфера като по този начин го натоварва със съвсем друг смисъл (религиозна група опасна и вредна както за обществото така и за своите членове). А че тя прави това многократно и свободно ясно се вижда от нейните интервюта – например от статията в frognews или в Новинар .

Така например в своето интервю за frog news тя казва следното:

Как бихте определили дейността на едно подобно узаконено религиозно движение – странните начини за събиране на дарения в кофи за неясни каузи, изпадането в транс на поклонниците, мистичните срещи на един от пасторите с Бога, гонене на болести с викове и крясъци, предизвикващи дори демоничност? Не е ли това в разрез с християнските норми?

-Напълно е в разрез, разбира се. Забележете, когато в I в. Светите апостоли са получили на празника Петдесетница дара на Светия дух, те са лекували чрез Христовото име, чрез докосване, чрез полагане на ръце, чрез молитва, дори дрехите им са били целебни, но с мир и любов към Христа. При тях не е имало подобни форми на екзалтации и на трансове, каквито се срещат в сектантските общности. Именно това показва, че не Светият дух е този, който действа в тези общности. Те са много на брой в България – и регистрирани и нерегистрирани. Коментарът на българската църква, която има хилядолетен опит в това отношение, е следният: „Това е едно изключително опасно и дълбоко явление, наричано духовна прелест. Съответно пасторът или присъстващите в залата, където се събират, смятат, че те са избраните Христови воини, че са най-духовно развитите и не могат да направят разлика между духовете, т.е., дали това, което им се случва е от Бога и с помощта на неговите свети ангели или е чрез действието на демонични същества.“

Тук (макар и с някои уговори) д-р Пулиева говори като богослов, изразяващ позицията на БПЦ. Още при следващия въпрос обаче тя променя ролите:

– Какви най-често са хората, които ходят на подобен вид църкви? При моето посещение аз установих, че около 30-40% от поклонниците са на не повече от 25-годишна възраст, т.е. младежи. Какви са похватите, които пасторите използват?

-Това е обяснимо, защото по принцип сектите целят няколко рискови групи от обществото. Това са възрастните хора, които нямат социална среда, хората, преживели професионален или семеен крах, болните и младежите. Младите хора в повечето случаи са абсолютно духовно неориентирани и затова те най-лесно се зарибяват. Това е и в синхрон с тяхната възраст от гледна точка на техните духовни търсения. Те имат много въпроси, те се вълнуват от темата за вечността, от произхода на живота и на Бога, именно заради това често попадат в сектите. Друга причина е липсата на приемственост между времената, в които българският народ е бил духовно грамотен и днешното време, в което младежите, търсейки духовното, попадат в общности, където се предлага един по-либерален модел на молитвен живот. Това са: песни, транс-състояния и т.н. Те обаче не осъзнават, че подменят своята религиозна страст и копнежа към Бога с форма на социални музикални и екстазни събирания. Това е съвсем различно от реалния духовен живот. Методите, които се използват на молитвеното събрание от страна на пасторите, са изпитани хипнотично. Чрез тях се извършва масова хипноза – както при римските оратори през I-II в., така и при Хитлер. В сектите се използват тези похвати на викове и крясъци, на заповедната форма на обръщение, екзалтацията, тоталната емоционална разхвърляност на човека. Точно те влияят на крехката младежка психика и стават лесно манипулируеми и верни на своя водач.

Тук вече тя говори като обществен експерт.

А за Новинар тя определя понятието „секта“ по следния начин:

Г-жо Пулиева, какво е секта?

– „Секта“ е термин, който не е нещо мръсно или срамно. Това е религиозна общност, която се е оттеглила, самоизолирала от дадена основна религия или пък е възникнала на базата на някакво учение, като съдържа крайни елементи. Сектата има няколко основни признака – тоталитарен водач, затвореност на групата, спазване на стриктни правила, които нарушават човешката свобода. Когато имаме тези фактори, когато имаме зависимост на човека от сектанта, категорично става въпрос за секта. Ще ви дам пример. Има много ревностни християни или ревностни мюсюлмани по света, но те имат и здрави семейства и работа. Сектантите се намират в състояние на зависимост. Обикновено сектантът радикално се променя и започва да страни от приятелския си кръг. Често се разделя с работата си или с учебното заведение, което посещава, и в крайна сметка се стига до сериозни психически проблеми, дори до самоубийства.

Това отново е чисто гражданска позиция, която не е пряко свързана с богословието. Това е още по-видно от факта, че в същия параграф тя противопоставя някои християни и мюсюлмани на сектантите, с което явно подчертава, че споменатите не са такива (което според богословието на православната църква не е вярно).

Нека да обобщя – в своите изказвания д-р Пулиева тръгва от религиозното понятие „секта“ разбирано като богословско несъгласие, след което свободно го използва в нерелигиозен смисъл (разбирай вредни и опасни за обществото) по отношение на регистрирани (разбирай признати от закона) вероизповедания различни от православното.

Протейерей Василий Шаган пише: „Ако биха попитали мен, относно подобни религиозни организации и култове, сигурно и аз ще използвам същия термин. Ще го направя без притеснение, осланяйки се на това, че Светата Църква борави свободно с него, още от самото зараждане на явлението: подобни групи да се отделят, повличайки част от нейните членове, проповядвайки алтернативни форми на духовност и вървейки в разрез с основите на православната вяра и догматика.“ Той може да го направи като богослов и православен църковен служител. Но нито той нито д-р Пулиева имат правото да използват думата „секта“ в друг смисъл особено с оглед на съвсем неясните, но изключително негативни асоциации, които понятието предизвиква сред българското общество. Подобни квалификации според мен представляват открита обида, уронват обществения престиж на всяко регистрирано вероизповедание и подтикват към религиозна нетърпимост. Изглежда такова е и мнението на дякон Михаил, който казва: „Наистина става интересно, когато обърнем внимание на факта, че думата секта е изцяло църковна – тя не може да се употребява извън църковен контекст.“

С оглед на това ми се струва, че становището на Дирекцията по вероизповеданията от 21.08.2008  е съвсем уместно. То:

1. Напомня, че всички регистрирани вероизповедания се ползват с определени права, които следва да бъдат зачитани. Тъй като д-р Пулиева е нарушила тези права посредством медийните си изяви тя бива предупредена за това.

2. Дава възможност на д-р Пулиева като експерт по религиозните движения да използва законовите възможности (например посочените в чл. 8 от ЗВ) за пресичане на всяка нередност или поведение на определено вероизповедание, което вреди на обществото или личността.

3. По никакъв начин не засяга или ограничава нито нейните верски убеждения, че от гледна точка на православното богословие всички останали религиозни движения са секти нито правото й да ги защитава в богословски контекст.

Така че спорът, Светльо, изобщо не е „чисто богословски“ както твърдиш ти. Точно обратното, чисто богословските му аспекти нямат никакво отношение към случая.

Нещо повече – и това е второто ми основно възражение – въпросът в никакъв случай не се изчерпва със становището на г-жа Пулиева към църквите „Прелом“ или „Ново поколение“ (макар че до голяма степен именно тези две имена излязоха на преден план), по простата причина, че нейните изказвания не се  ограничават до тях. Ето няколко примера:

„- Колко регистрирани секти има в България?

– Ние не ги делим на това дали са регистрирани или не. Близо 100 са регистрираните общности от този тип в малка България. В страни като Белгия, Австрия, Румъния има между 6 и 13 вероизповедания. Законът ни е твърде либерален и той трябва да бъде коренно променен.

– Как трябва да се промени законът?

– Това, което трябва да се направи, е първо да се сложи праг с различни изисквания, над които да могат да преминават възможно най-малко религиозни движения. Да се предотврати регистрацията на откровени секти, трябва да има минимален праг на членовете и той да е колкото може по-висок. В Румъния минимумът е 22 000 души, за да се регистрира. Това снема автоматично броя на регистрираните. Второ, може да се проследи досието на тази общност. Ако тя има смутни практики, ако има съдебни производства, свързани с престъпления на религиозна основа или заплаха на човешки права, да не се разрешава такава регистрация.“

И отново:

Към момента тези узаконени религиозни общности са 96, скандално много регистрирани вероизповедания в България. Давам пример – в Швеция и Румъния те са 7-8, и то традиционните – православие, римокатолицизъм, ислям, лутеранство – там, където има протестантски традиции. Тези секти обаче, които се нароиха в САЩ още след 90-те години и нахлуха в България, да имат статута на вероизповедание, за мен е абсурдно. Те нямат тези характеристики на вероизповеданието, на една дълговечна традиция, на голям брой членове. То е престъпно и от гледна точка на това, че хора, които рушат човешки съдби, имат статута на вероизповедания – с всички данъчни облекчения….. Проблемът е, че трябва да се ревизира много кардинално Закона за вероизповеданията. В момента той е твърде либерален, но можем да почерпим опит от съседна Румъния. Там религиозните общности в страната са регистрирани дотолкова, доколкото отговарят на няколко критерия – липса на заплаха на здравето и благоденствието на гражданите, дълбоки исторически корени в съответната страна, членска маса над 25 хил. души и още няколко критерия. Ако ние постъпим по подобен начин, аз съм сигурна, че броят на подобни секти значително ще намалее. Останалите религиозни общности в Румъния са с друг статут, например – фондации и сдружения, и така нещата ще станат ясни. Същото трябва да се случи и в България, стига да има политическа воля за подобни промени… Тези църкви пак могат да действат, но тогава държавата ще бъде свободна от тази отговорност, че е дала карт бланш на откровена тоталитарна и сектантска общност да мъти главите на хората и да им проваля съдбите. Второ – съответната секта няма да има правото да използва данъчни, митнически и други преференции, нито ще има право да строи храм. Друга необходимост при промяната на закона е да се засили контролът, който в момента е занижен до абсолютния минимум. Трябва да се дадат правомощия на някои институции в България – както на „Дирекция по вероизповеданията“, така и на полицейските служби, които да имат специфични отговорности за наблюдение на сектите. Мисля, че това ще постави в малко по-различна ситуация недобросъвестните духовни водачи, които имат право да вярват в каквото си искат, но нямат право да провалят човешки съдби.“

Повече от очевидно е, че г-жа Пулиева визира всички (или поне почти всички, но според нея изключенията могат да бъдат много малко) вероизповедания различни от православното. Тя ги нарича „секти“ и то отново в обществения смисъл на това понятие и предлага държавата да предприеме редица ограничителни мерки спрямо тях – например затруднения за регистрация, поставяне в неравностойно положение спрямо данъчното законодателство в сравнение с православната църква, забрана да строят свои молитвени домове както и даване правомощия на полицията да ги проверява и контролира.

Според мен в това, което тя казва има и разумни предложения. Логично е всяко ново религиозно движение, което кандидатства за регистрация да бъде проверявано и ако „има смутни практики, ако има съдебни производства, свързани с престъпления на религиозна основа или заплаха на човешки права, да не се разрешава такава регистрация.“ Това е необходимо и разумно. С основната теза на г-жа Пулиева обаче аз не мога да се съглася по никакъв начин. Конституцията на РБ дава право на всеки човек да избере и изповядва свободно своята вяра и съответно забранява фаворитизирането на някоя такава от страна на държавата. Следователно, докато моята вяра не нарушава законите на страната и не е вредна или опасна за обществото като цяло, за отделни личности от него или дори за самия мен аз мога да претендирам за правото си тя да бъде уважавана и третирана наравно с всички останали без значене дали е възникнала преди 2, 200 или 2000 години, дали е традиционна за България, за Америка или за луната както и от броят на хората, които я изповядват. Тези неща в случая нямат и не би трябвало да имат никакво значение. Наличието на около 100 вероизповедания в България показва решението на хората да се възползват от правото, което им дава закона и тук аз не виждам нищо смущаващо. Според мен подобно равноправно отношение към тях е задължително, но г-жа Пулиева го определя като „абсурдно“. Следователно, когато протойерей В. Шаган казва „Безусловно, всичко това не е призив за някаква държавна разправа със сектите“ той не е прав – именно за това е призив. И ако православието наистина е най-толерантната религия както твърди арх. Павел Стефанов в този случай то би трябвало да се разграничи от нейните действия вместо да ги защитава и одобрява.

Василий Шаган продължава „…смятам, че всяка една кампания подлежи на одобрение и (съответно) неодобрение, според това какви средства за работа и какви методи при воденето на диалога с другомислещите се използва.“ С това той признава, че има средства и методи, които не могат да бъдат одобрени и толерирани. Според мен именно такива си позволява да използва д-р Панайотова. Един от тях е свободния пренос на думата „секта“ от богословската в обществената сфера без да се направи нужното разграничение, за което вече говорихме. Втори е създаване на обществено напрежение срещу „всичко що не е православно“ като „на едро“ се говори за самоубийства, психически разстройства, промяна на личността, промиване на мозъци и т.н. без да се спазва каквато и да е обективност или конкретност. Трябва ли например да разбираме, че тя смята да кажем Методистката или Конгрешанската църква (използвам именно тези единствено по причина, че имат над 200 г. история в България) за не по-малко опасна от църквата „Ново поколение,“ срещу която изказва толкова остри нападки? Не би ли трябвало един експерт по религиозните движения да бъде по-внимателен в своите изказвания и по-прецизен във формулировките си, особено когато те могат да предизвикат отрицателен отзвук и да навредят на споменатите две общности? Не бива ли обществото подвеждано по този начин?

Но дори когато говори конкретно г-жа Пулиева не е коректна. Ще приведа два примера.

Не се изненадвам, ако той разполага с много пари…. Във всички съвременни протестантски общности се практикува даването на десятък, т.е. всеки дава 1/10 част от своите доходи. Не винаги това е напълно задължително, но в повечето секти хората се задължават по духовен път, като им се втълпява, че ако не дадат сумата, няма да са угодни на Бога и Светият дух няма да ги посети.“

Това твърдение просто не е вярно. Има значителен брой протестантски общности, които практикуват даването на десятък, но в никакъв случай всички. Нещо повече – голям брой именно от по-съвременните общности не прибягват до тази практика. Смятам също, че би било добре редом с това да се спомене, че в България (освен ако не пропускам някое изключение) никоя протестантска църква не събира пари за извършване на ритуали като бракосъчетание, кръщение или погребение каквато практика има в православната църква.

Това обаче бледнее пред втория пример:

Дават ли наркотици там?

– Да, има практики. При нас постъпи оплакване на майка на едно момче, студент от Русе, който участва в баптистка църква. Тази майка сподели, че в Русенската окръжна болница често постъпвали младежи, след като падат на улицата, след прием на някаква двойка хапченца, докато си пиели кафето с техния пастор. След като им се вземе кръв, се доказва, че са взимали някакви психотропни вещества. Интересното е, че тези младежи, когато вписват имената си в техните листове, срещу името винаги пишат пастора, тоест той да е човекът, който да ги вземе от клиниката. Лаборантките са казали на тази майка.“

Въпросите към подобно изказване са толкова много, че просто не зная откъде да започна. Първо, в писмото на Дирекцията по вероизповеданията д-р Пулиева е посъветвана ако разполага с подобна информация да я предава по предвидения от закона ред на съответните органи вместо да тиражира клевети по пресата, за които напълно справедливо може да й бъде потърсена отговорност. Второ, не е упоменато за коя точно баптистка църква става въпрос – в България съществуват няколко такива. Трето, макар да е напълно възможно наркоман да посещава официална баптистка църква твърдението, че множество младежи редовно постъпват в болницата след като са изпили двойка хапчета дадени им от техния пастор е явна лъжа. Така както д-р Пулиева прави своето изказване се налага извода, че баптистката църква е секта, която раздава наркотици. Питам се, когато православния йеромонах Нектарий от Гложенския манастир дава интервю пред Дарик нюз, че е пушил марихуана в манастира, че не смята това за грях и е за нейното легитимиране, трябва ли да приема, че БПЦ подкрепя наркоманията?

Спирам дотук. Макар че по въпроса биха могли да се кажат още много неща самата необходимост да правя това е отблъскваща. И за да не бъда криво разбран от теб или от хората, които си интервюирал ще го кажа още веднъж: Макар да не споделям това виждане не оспорвам правото на никой да смята, че от богословска гледна точка всички останали вероизповедания са секти. Това, с което не съм съгласен е това богословско понятие да се тиражира в общественото пространство като неговото значение коренно се подменя представяйки го за нещо опасно и вредно, срещу което държавата е призована да вземе мерки. Не съм съгласен някоя вяра да бъде ограничавана в зависимост от своята древност, произход, членска маса или по някакъв друг признак освен ако изповядващите я не дадат повод за подобно ограничение нито да бъде поставяна в неравноправно положение спрямо някоя друга вяра. Не съм съгласен за защита дадена позиция да се използват клевети, неточности или обобщение да едро, които уронват престижа на някой друг. Да твърдиш, ти или някой друг, че проявите на д-р Пулиева (дори и да са били провокирани от най-добри мотиви) са единствено участие в богословски спор е невярно и нито е достойно нито ти прави чест.

26.01.2009

Радостин Марчев

ДОПЪЛНЕНИЕ: Виж ВАС защити д-р Десислава Панайотова, религиозните права на православните християни в България и статута на БПЦ-БП и дискусията ТУК

36 thoughts on “Казусът Пулиева

  1. Прецизен анализ, който аргументирано разкрива злонамерените мотиви на Ангелов и компания!

  2. Става ми драго като чета това, но не съм важен аз, нито е важно дали някой ще погали, погъделичка или понатупа моето его. Ако въпросната госпожа е богослов, би трябвало да си служи с апологетски доводи. НАпример: „Кой в какво вярва и как това противоречи на Светото Писание?“ От почти всяко писание на въпросната (знам й името, но не искам да го използвам) ми става ясно, че е отсъствала от лекциите по Апологетика, най-вероятно, за да посещава курсове по клеветничество и злословие. Бог да пази България!

  3. Господин Марчев,

    много ми хареса писмото Ви и особено неговия конструктивен и позитивен тон. Крайно време е да се научим да разговаряме и водим дебати цивилизовано и умно. Вашето писмо е пример за това.

    Радвам се, че в публичното пространство се появяват повече подобни материали, които казват истината и изваждат наяве манипулативността, пропагандата, правенето на дивиденти на чужд гръб, а в случая на гърба освен на протестантските вярващи, и за сметка на обществото ни в дългосрочен план.

    Време е тези опити както на г-жа Пулиева да бъдат публично разобличени и изяснени. Вашето писмо е стъпка в тази посока!

  4. коментарът беше изтрит понеже съдържа обидни квалификации.

    Радостин
    blog admin

  5. ПОЗДРАВЛЕНИЯ РАДО…
    Въпреки че едва ли ще спрат да плюват по нас, хора които са православни или наричащи себе си „богослови“. Постоянно чета такива статии – все в нещо сме криви, но може би и ние сме дали повод в някои неща…

  6. Дааа, ти определено си човек със здрави нерви. Дано хората на които си отделил толкова внимание да го заслужават.

  7. Извини ме за любопитството, но въпросния Светослав Ангелов „нашия“ Светльо ли е или просто съвпадение на име и фамилия? Предполагам разбираш, защо ми е интересно… 🙂

  8. А… забравих ли да се легитимирам 🙂 Същия Ангелов, за когото подозирах 🙂 Благодаря! Поздрави! Мишо

  9. Здравейте, Радостин!
    Първо, искам да Ви поздравя за чудесния БЛОГ! От него си свалих доста материали, които се надявам да ми послужат при подготовката на дипломната ми работа.
    А сега по темата: Наистина д-р Панайотова е допуснала някои неточности в изказванията си. Но с малко усилие нещата могат да се корегират и прецизират, т.е. онези протестантски църкви, чиито имена погрешно са свързани с деструктивни практики да бъдат реабилитирани. Но защо никои от вас не обръща внимание на онези еретични доктрини, които свободно се ширят в харизматичните църкви?! (Вече писах по въпроса – виж http://www.pravoslavie.bg/content/view/10379/58/) Дори да приемем, че „Комисията по защита от дискриминация“ осъди г-жа Панайотова да корегира мнението си и да плати някаква глоба, това ще промени ли нещата? Защо вие като интелигентни и образовани християни не сезирате хората в харизматичните общности за тези „измамителни духове и бесовски учения“ (І Тим. 4:1), които ги водят към погибел? Нас, като православни, по презумция ни считат за врагове, но вие сте от тяхната „черга“ – дано вас да послушат! И не забравяйте какво ни казва Писанието: „който е обърнал грешния от заблудения му път ще спаси душа от смърт и ще покрие много грехове“ (Яков 5:20). Ако продължавате да премълчавате истината за тези неща обаче, помислете си дали сте водени от Христовата любов, защото Бог казва, че ако не предупредим свърналите от правия път, от нашата ръка ще изиска кръвта им (Езек. 3:18).

  10. В коментара си открих две правописни грешки, за което се извинявам. Правилно е да се напише „коригират“, а не – „корегират“ и „но защо никой от вас…“, а не – „но защо никои от вас…“.

  11. Здравей Валентите,
    Благодаря ти за конструктивния коментар.
    По въпроса свързан с д-р Панайотова моето мнение съвпада с твоето – с малко усилие нещата могат да се коригират и прецизират. Струва ми се обаче, че такива усилия не се правят – точно обратното тези неточности (аз бих употребил по-силен израз) се одобряват и оправдават и то от отфициални служители на БПЦ. Обърни внимание, че аз написах коментара си именно по този повод. С други думи моето мненеие е, че въпросът изобщо не се свежда до дискусия върху някои конкретни крайни харизматични практики или дори по-общо до някакъв богословски спор.
    Четох твоите (2 ?) статии в pravoslavie.bg. Аз не съм харизматик и не одобрявам богословието и практиките, за които пишеш. Все пак не мисля, че „вие“ се опитвате с всички сили да се справите с проблема, а „ние“ безучастн стоим отстрани и само гледаме да се заядем с някой като д-р Пулиева. Това, че най-добрата литература по въпроса (като „Друго благовестие,“ „Игра с огъня,“ „Благословението от Торонто“) са издадени от протестантски издателства би трябвало да ти говори нещо. Поне аз не познавам православен труд, който може да се мери с тях. Мога да те уверя, че значителен брой протестантски църкви споделят мнението на авторите. Някои го изразяват по-директно, други с повече такт.
    Искам също така да ти обърна внимание, че петдесятното и харизматичното движение са твърде широки и разнородни, за да бъдат поставени под един знаменател. Факта, че може би най-сериозната критика на „Движението на вярата“ – „Друго благовестие“ идва от харизматик говори достатъчно красноречиво. Следователно, според мен, отношението и подходът към различните петдесятни и харизматични общности трябва да бъде доста различен.
    Последно, протестантското движение в България е изправено пред много проблеми и предизвикателства. Някои крайни прояви са само един от тях. Същото може да се каже и за БПЦ, която също агонизира пред някои болни теми. Да вземаме един проблем (или дори няколко) и след това да го генерализираме до обобщение на цялото движение не е коректно – нито за протестантизма нито за православието.
    Надявам се никой от нас двамата да не прави това.

    Още веднъж искам да ти благодаря за конструктивния коментар. Оставам отворен за по-нататъшна дискусия.

    С уважение:
    Радостин

  12. Скъпи Радостине,

    Ти ли не разбра или аз бях неясен? Неморално е да бъде съдена д-р Панайотова, задето е изказала гражданска позиция в публичното пространство, формирана от нейните богословски възгледи.

    Спорът може ли да се употребява в публичното пространство понятието секта е чисто богословски, понеже в светското право този термин е безсъдържателен. Дебата може да бъде „дали да му се придаде богословско съдържание и ако да – как да стане“. А не с агресивни изблици: „Сега ще ви съдим, задето сте го употребили.

    „Ваш“ Светльо…

  13. Скъпи „мой” Светльо,

    Спорът не е дали д-р Пулиева може да бъде съдена защото е изказала гражданска позиция определена от нейните богословски разбирания.
    Спорът е, че г-жа Пулиева не може да използва понятието секта за всички религиозни общности различни от БПЦ дефинирайки го като затворена група, в която се изповядва някакво крайно учение характеризираща се с тоталитарен водач и спазване на стриктни правила, които нарушават човешката свобода, довеждане на членовете й до състояние на зависимост, напускане на работа, училище или семейство, опасност от психични отклонения и дори от самоубийство (характеристиките са взети от изказванията на споменатата г-жа). А не може просто защото няма как да прикачиш тези характеристики към „всичко що не е православно.”
    Спорът е, че г-жа Пулиева не може да призовава за нарушаване на основни човешки права гарантирани от конституцията на РБ, според която никоя вяра не може да бъде поставяна в неравностойно положение спрямо друга.
    Накрая, спорът е, че г-жа Пулиева не може да използва непочтени средства като клевети, невярна или неточна информация, обобщения „на едро” и др. подобни с цел генериране на обществено напрежение или защита на своята гражданска позиция…дори и тя да е определена от нейните богословски разбирания.
    Терминът „секта” в светското законодателство наистина е безсъдържателен, но това не го прави автоматично богословски. В религиозен смисъл той означава отделяне поради отклонение във вярата и/или практиката. Но в общественото пространство под „секта” се разбира нещо много по-различно. Макар и много неясна и мъглива тя се свързва с редица негативни асоциации като самоубийства, манипулиране, промяна на личността и всякакви опасни и екстремни вярвания и практики. Така че всъщност една дума има две доста различни значения, които в никакъв случай не се припокриват задължително. Ако искаш дебата да се сведе до “дали да му се придаде богословско съдържание и ако да – как да стане” намирам това за много позитивно. Ясно ти писах, че не виждам проблем православни богослови да използват думата секта в богословския му смисъл дори и в публичните си изказвания стига само коректно да дефинират нейното съдържание. Когато обаче използват думата съзнавайки (и дори с цел), че тя ще бъде разбрана в нейното „светско” значение, а после се оправдават казвайки: „Ама ние говорехме от богословска гледна точка” това вече е нечестно, неетично и нехристиянско. Впрочем д-р Пулиева не прави дори и това – от нейните интервюта ясно се вижда в какъв смисъл тя употребява и към кого прикача понятието „секта.”

    Всичко това е ясно казано по-горе, така че, моля те, престани да се правиш на неразбиращ.

  14. Драги ми, пресладкий Радостине,

    Посочвайки негативните прояви и практики на някои секти и наричайки други тоталитарни, ние не правим обобщения на едро, както ти тука манипулираш.

    На други места г-жа Панайотова ясно разграничава сектите. Това, че е нарекла Бакалов лидер на тоталитарна секта е ясно като истина и за мене и за тебе. Така, че в случая именно ти се правиш на глупав.

    Какво е изговорила в публичното пространство – „Тези мръсни, гадни местенца, които вие с право ненавиждате – сектите“ или е казала „Някои секти имат такива и онакива практики“.

    Къде клеветата бе, Радостине?! Сякаш сам не си ги виждал как ходят зомбирани и как се търкалят по земята?! Не е ли твоя репликата: „Ако някой се опита да ми положи ръце, ще му ги счупя!“…

  15. Целите й ли започна да определяш и подбудите, сърцеведецо Радо?

  16. Коментарът е изтрит по причина, че единствено спамва блога.

    Радостин
    blog admin

  17. Не е вярно, че не се правят обобщения на едро. Ето ти един пример от интервюто на д-р Пулиева пред вестник Новинар:
    Г-жо Пулиева, какво е секта?
    “Секта” е термин, който не е нещо мръсно или срамно. Това е религиозна общност, която се е оттеглила, самоизолирала от дадена основна религия или пък е възникнала на базата на някакво учение, като съдържа крайни елементи. Сектата има няколко основни признака – тоталитарен водач, затвореност на групата, спазване на стриктни правила, които нарушават човешката свобода. Когато имаме тези фактори, когато имаме зависимост на човека от сектанта, категорично става въпрос за секта. Ще ви дам пример. Има много ревностни християни или ревностни мюсюлмани по света, но те имат и здрави семейства и работа. Сектантите се намират в състояние на зависимост. Обикновено сектантът радикално се променя и започва да страни от приятелския си кръг. Често се разделя с работата си или с учебното заведение, което посещава, и в крайна сметка се стига до сериозни психически проблеми, дори до самоубийства.
    Малко по-надолу й е зададен следващ въпрос:
    Колко регистрирани секти има в България?
    Ние не ги делим на това дали са регистрирани или не. Близо 100 са регистрираните общности от този тип в малка България. В страни като Белгия, Австрия, Румъния има между 6 и 13 вероизповедания. Законът ни е твърде либерален и той трябва да бъде коренно променен.
    Казано ясно според д-р Пулиева в Б-я има около 100 секти като към тях се причисляват всички религиозни движения освен БПЦ. Отговарят ли всички на горното определение и не е ли това обобщение на едро? Ти не виждаш ли в това клевета ???
    При такива ясни изказвания май някой наистина се опитва да манипулира….
    Аз не симпатизирам на богословието и практиките на Г. Бакалов и на религиозните общности, които той ръководи. Но както писах вече няколко пъти д-р Пулиева си позволява да прави изказвания много по-широки и много по на едро. И когато това се приема и дори толерира от официални представители на БПЦ аз виждам проблем. Виждал съм много грози и отблъскващи неща в протестантски общности. Запознат съм и с много грозни и отблъскващи неща в много православни общности. В нито един от двата случая не одобрявам генерализирането.

  18. Моите поздравления, Радостин. Много точен коментар.

  19. ХАРЕСВАТЕ МИ МОМЧЕТА, НАПРАВО МИ ВДИГНАХТЕ НАСТРОЕНИЕТО ДНЕС, все пак значи има будни хора, които мислят, анализират и не са безучастни свидетели на всичко което се случва в Б-я. На фона на голямото безразличие и апатия, която е обхванала по-голяма част от християните вие сте СУПЕР!!!

  20. Здравей, Радо! (Нямам нищо против да си говорим на „ти“ щом така желаеш, макар да не се познаваме.)
    Цитат: „Това, че най-добрата литература по въпроса (като “Друго благовестие,” “Игра с огъня,” “Благословението от Торонто”) са издадени от протестантски издателства би трябвало да ти говори нещо.“
    Работата е там, че харизматичните лидери скриха тези книги от миряните. Макконъл макар да е петдесятен и да се опитваше да предупреди точно своите единоверци да се пазят от „Движение на вярата“, същите не само, че не го послушаха и не дадоха никаква гласност на неговия труд, но разпространиха именно онези учения, които той характеризира като злокачествени ереси. Това направиха с цел да се облагодетелстват, т.е. да напълнят църквите си с хора (които са източник на огромни приходи от десятъци и дарения) чрез популистки лозунги за здраве и богатство. Не изобличили Христос религиозните водачи от своето време, че правят същото, т.е. че извръщават мойсеевия закон, за да ограбват народа? Не изобличили М. Лутер католическите свещеници, че са духовни спекуланти, които продават индулгенции, а крият библейското знание за спасението чрез кръстната жертва на Спасителя?
    Понеже твърдиш, че значителен брой протестантски църкви са наясно с проблема, ще те попитам кой от вас изобличи харизматичните лидери, че са скрили истината от своите последователи, за да ги манипулират и ограбват? Посочи едно единствено име или публикация? Д-р Панайотова може да е допуснала неточности (които, пак повтарям, лесно ще бъдат отстранени), но поне алармира цялата общественост за нередностите, които се вършат в тези църкви. Не смятате ли, че Господ я използва, за да свърши нещо, което трябваше именно вие да направите?!

  21. Здравей отново Валентите,

    Съжалявам ако съм те засегнал когато преминах „неканен” на „ти” – не съм го направил злонамерено и се надявам да не го приемаш така.
    Ти какво очакване – водачите на движението на вярата в Бг да си счупят ръцете да разпространяват „Друго благовестие” ли? Книгите бяха издадени от Методистката църква (Друго благовестие) и от Верен (Игра с огъня и Благословението от Торонто). От това по-ясно заявена позиция здраве му кажи. Това вече са не 1 (колкото ти искаш да ти покажа), а 3 публични изяви и предупреждения. Така че, както ти писах и предния път, смятам, че по този въпрос протестантите си свършиха домашната работа по-добре от православните (което е и логично и редно при положение, че движението на вярата претендира, че е именно протестантско движение).
    Освен това не съм съгласен, че книгите са били изцяло „скрити”. Съществуват книжарници посещавани от всякакви християни и в които тази литература може да се закупи. Същата може да се поръча и online. Ти самият казваш, че си успял да се снабдиш с нея. Аз имах копие от „Благословението от Торонто” изпратена ми от преводачите още преди книгата да бъде официално публикувана. И т.н.
    И понеже поиска и други примери ето няколко: Организирания от „Верен” семинар в НДК с участието на Фред Колвин посветен именно на някои от тези проблеми. По-късно лекциите бяха обработени и издадени като книга „Превъзходен път.” (обърни също така внимание на книгата „Само въодушевен или изпълнен със Святия Дух” на Йоханес Рат). Множество публични проповеди (разпространявани също така на дискове, касети или писмено) и публикации в различни списания (най-вече баптистки) на Иван Вълков, моята публикация в методисткото списание „Промяна” (вече не се издава) за просперитета и страданието. В моя блог виж Cenneth Copeland Reference Bible (https://rado76.wordpress.com/2008/11/13/copeland_bible/). Виж също „Исус може да е бил беден, но съвременните християни не бива…портрет на Джоел Остийн” от Андрей Неделчев (http://andrewnedelchevnews.blogspot.com/2008/07/blog-post_25.html), „Просперитетът” (http://yatanski.blogspot.com/2008/05/blog-post.html) на п-р Людмил Ятански. Мога да посоча и други примери.
    Валентине, мога да те уверя, че съм присъствал на много дискусии, отговарял съм на много въпроси и съм чувал много мнения по темата. По нея не се мълчи. Моето лично впечатление е, че християните в България (включително и християни от много петдесятни и харизматични църкви) сега са по-добре информирани, по-зрели и е по-трудно да бъдат излъгани от ученията на Движението на вярата отколкото преди няколко години. Ако искаш да кажеш, че може да се направи и повече, съгласен съм – винаги може и по-добре – но като цяло не смятам, че критиката ти е напълно обективна.
    За д-р Пулиева мога само да повторя това, което ти писах миналия път – когато тя лично и БПЦ в лицето на одобряващите нейното поведение и стил свещеници проявят желание за обективност (за което да си кажа честно не съм оптимист) можем да говорим отново. Кой знае, тогава можем дори да се намерим на една и съща страна по някои въпроси….

    Поздрави:
    Радостин

  22. Като потърсих в интернет за да разбера коя е тази Пулиева, открих следния видео материал от бТВ:

    http://bibliata.tv/video/2bbc84bbc629a57/ТАЗИ%20СУТРИН:%20Павел%20Чернев%20и%20Деси%20Пулиева

    Не съм сигурен дали това е въпросното лице, тъй като има целенасочена промяна в името с цел прикритие на идентичност. Но от видеото си личи, че е директор на центъра за ЦИРК и това най-вероятно е тя. Отново от интервюто и от казаното по-горе от участниците в горния форум, аз си правя следното заключение:

    1. Пулиева никога не е посещавала истинска протестантска църква без предубеждения.
    2. Тя няма реални наблюдения върху живота на протестантските общности в България.
    3. Тя не притежава образователен ценз който да специализира по въпросите на протестантските общества в България.
    4. Тя не ръководи колектив, който притежава нужните качества за да възпроизведе анализ на което и да е протестантско общество в България
    5. Връзката и с въпросния Чернев, който във видеото е представен си за богослов и поборник на сатаната, е под въпрос: защо и кой я насочи към такова партньорство? Какви са точно взаимоотношенията им – лични или емпирични, защото явно не са професионални? Т.е. ясно е, че име конфликт на интереси. Има политическо използване.
    6. Притеснителни са увлеченията й по НЛО за които тя така разпалено се самосезира.
    7. От изключително ниско нива са определенията и езика с който си служи. Това не е езика на богослов. Това е езика на службите за борба с религиозната диверсия от преди 30-40 години.

    Не е законно в едно демократично общество някой безнаказано да сипе обвинения против личности и цели общества .

    Не е етично въпросната Пулиева да се изсипе тон мръсотия, и после да се крие ни лук яла ни лук мирисала.

    Не е нормално, протестантските църкви да се наричат секти. Да не говорим, че е богословски некоректно.

    Противоконституционно е шефа на дадена комисия на НС какъвто май беше Чернев да се показват и да пее като плешиво попе в черковен хор по телевизията с директорката на офиса на ЦИРК. Това показва, че ЦИРК е политически обвързан и не може да дава религиозни консултации, пък камо ли експертно мнение. Има смесване на вяра и власт, на правителството с уж неправителствения ЦИРК. Има конфликт на интереси. Нужно е прокуратурата трябва да се самосезира и да отнеме регистрацията на ЦИРК, а самия ЦИРК да се саморазпусне.

    Нужен ли е съдебен процес за Пулиева и ЦИРК. Аз бих казала: ДА. Абсолютно. Той е в полза на Пулиева и нейния ЦИРК. И ще се обоснова защо.

    Ако Пулиева и ЦИРК са наистина прави, един основателен съдебен процес, ще ги оправдае.

    Ако Пулиева и ЦИРК са наистина прави, Светата православна черква ще излезе с декрет в тяхна защита.

    Ако Пулиева и ЦИРК са наистина прави, будните умове в интернет блоговете като този няма да се занимават с техните изказвания.

    Ако Пулиева и ЦИРК са наистина прави, те нямаше да имат нужда да подбуждат верска нетърпимост и да обвиняват в сектантство традиционни български християнски общества, които съществуват и работят на територията на България, години преди да им автокефална българска православна църква.

  23. Няма да изтрия горния коментар, но искам да се разгранича от него и да помоля всички участници в дискусията да бъдат по-умерени в своите изказания. Писмото беше написано не за да се даде възможност за взаимни нападки и обвинения, а за да се изложи една различна гледна точка на фактите. Ето защо бих желал всички да обсъждат конкретно фактите и да гадаят по-малко например за отношенията между г-жа Пулиева и г-н Чернев, за предполагаемата намеса на определени политици или политически групи и т.н. Най-вече моля всички да бъдат по-конструктивни и цивилизовани в своите изказвания. Обидите, квалификациите, нападките и ударите под кръста не правят чест на никого. Този блог нито е създаден с тази цел нито ще изпълнява подобно предназначение.

    Радостин
    blog admin

  24. На мен ми харесва прямотата на Ели и мисля, че сравнението е съвсем уместно. Ако ще се говори за казус Пулиева е нужно да се уточни за какво точно става дума. А то става дума за масирана акция срещу евангелските църкви в България, в която хора като Пулиева и Чернев се явяват само маши на определени партии и икономически интереси.

    Радо, ти много правилно отбелязваш, че в този казус няма и не може да има богословски спор. Нашата православна вяра по канон не ни позволява да наричаме някого сектант. Хора, като Светльо и Десислава се разграничават от православния канон като някакви православни „талибани”. А спор дефакто, както и ти посочи няма. Поне не богословски. Тематиката секти в България винаги е била с политически заряд в услуга на определени политически гурпировки. Имено за това и синодът не взима отношение – защото няма богословски казус секти. Това е.

  25. Хора, като Светльо и Десислава се разграничават от православния канон като някакви православни „талибани”.

    Този коментар беше редактиран понеже съдържа обидни квалификации.

    Радостин
    Blog admin

  26. Здравей, Радо!
    Не си ме засегнал, както споменах, нямам нищо против да си говорим на „ти“. Искам да се извиня, че в края на предния си коментар бях малко афектиран. Радвам се, че сте се опитали да говорите на петдесятните, но отзвука явно е бил минимален. Те не само прикриват съществуването на тези книги, но ако някой вярващ от техните църкви случайно попадне на тях, пасторите дават такива негативни оценки за тях, че хората се отказват да ги четат. Разбира се, всеки може да вярва в каквото си иска, но трябва да има възможността обективно да се запознае със становището на двете страни, а както казах, там това не става. Виж диалога, който се опитвам да водя на този сайт http://www.center-religiousfreedom.com/bl/?p=26 Предлагам да се преместим там, защото тук посещаемостта е много слаба, а и не мога да пиша едновременно на няколко места.
    Благословени почивни дни!
    В.В.

  27. Да, разбира се, Валентине, макар че аз май казах кавото имах за казване :))).
    Ще следя с интерес диалога стига да се получи…
    Приятна почивка и на теб.

  28. Радо – благодаря за поправката. Приемам я чистосърдечно, но посочи ми моля те какво е точното им определение след като се разграничават от православния конон – православни сектанти ли?

  29. Не знам, може би трява да го кажеш иманно така – че са се отдалечили от православния канон и след това, разбира се, да покажеш как и в какво.

  30. И аз си го знам Светльо, мога доста неща да кажа по диспута, но е достатъчно и това дотук. Стига да сравним стила и езика на дискутиращите и изводите се налагат сами. Искам само да благодаря за естетическото удоволствие от прочетеното- винаги е така, когато интелигентността и посредствеността се сблъскат. Емо М.

  31. Премахнах последните 2 коментара заради грозното съдържание.
    Моля всички, които пишат за малко повече уважение към четящите ги, към хората, за които пишат и към самите себе си.

    the boss
    blog admin

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.