БИСЕРИ БИСЕРИ
Във връзка с моята критика на д-р Пулиева, че слага всички неправославни вероизповедания под един знаменател получих следния отговор:
При православното християнство задължителен елемент е ТРЕЗВОСТТА на религиозното чувство, от тук-и на доктрината, на практиката!…Съществен същностен богословски момент е и апофатимния принцип, без който християнтсвото върви малко към нелепост, а ЕДНА ОТ ОСНОВНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЕРЕТИЗМА Е ОТСТЪПЛЕНИЕТО ОТ АПОФАТИЧЕСКИЯ СТИЛ (вж. Вл. Лоски)!…Искам да кажа, че доколкото неправославните изповедания „тръгват“ от позициите на БОЛНА МИСТИКА, дотолкова има основание да се смята, че те са ТЛАСЪК към ПСИХОТИЗИРАНЕ и хората, на обществото!….Всеки има право да се „разболява“ религиозно, но не може да се очаква, че обществото трябва да толерира този ТЛАСЪК КЪМ ПОЛУНАЛУДНИЧАВОСТ (изповедания, чиято основа е болна мистика!), казано хиперболизирано, а и не само !….Погледнато от тази гледна точка, има морални основания за идейна борба с еретичните изповедания, която, обаче, не трябва да влиза в „стълкновение“ с Наказателния кодекс на страната!
Ако правилно разбирам с това всички неправославни са обявени за (поне) леко чалнати….
Забележително е също изказването на Игумен Исидор, представител на Патриарха на Москва и цяла Русия при Българския Патриарх относно просеца в Старстбург свързан с претенциите на алтернативния синод на Инокентий. Ето няколко цитата от него:
Стана ясно, че законодателната база на Евросъюза е доста несъвършена, особено в областта на религията. В нея отсъстват такива необходими понятия, като грях, ерес, разкол.
Защо материалистичният (светският) мироглед господствува в конституцията на Европейския съюз…и потиска религиозния мироглед? Защо да не се позволи на световните религии на територията на Евросъюза да живеят съгласно своите устави и канони, а не според светските измислици?
Мисля, че няма нужда европейските страни да имат някакъв общ, универсален за всички нации религиозен (по-точно псевдорелигиозен) мироглед. По-добре би било да се признае на всяка страна нейната традиционна държавообразуваща религия (в някои страни – няколко традиционни религии) и да й се признае правото да определя духовно-нравствените норми на своята историческа каноническа територия.
В Първо послание до Коринтяни апостол Павел показва разликата между духовните хора (вярващите) и душевните хора (материалистите) и забранява на материалистите да съдят вярващите: „Ала ние приехме не духа на тоя свят, а Духа, Който иде от Бога, за да знаем това, що ни е дарувано от Бога; това и проповядваме не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа Светаго, като сравняваме духовното с духовно. Душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух: за него това е безумство; и не може да го разбере, защото то се изследва духовно. Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва. Защото кой е познал ума Господен, та да го обясни? А ние имаме ум Христов“ (1 Кор. 2:12-16). От тези думи следва, че никакъв Европейски съд не може да се меси в делата на Поместната църква и да я съди.
Смятам коментара за излишен…
Rado's blog 
Всъщност, коментарът не е чак толкова излишен.
Госпожата казва, че едно учение го определяме като ерес не на основа на основните доктрини на вярата, а на основата на ПОВЕДЕНИЕТО на неговите привърженици. Ако човекът има вид на „трезво вярващ,“ той е християнин, ако няма такъв вид, значи е еретик.
И тъй като няма абсолютен критерий за определяне на поведението, всичко е оставено на личните чувства на преценяващия. На госпожата Пулиева протестантите ИЗГЛЕЖДАТ като болни мистици, следователно те трябва да са еретици. От друга страна, на протестантите пък православните им ИЗГЛЕЖДАТ като болни мистици, следователно православните трябва да са еретици.
Ако следваме логиката на госпожата Пулиева, тогава арианите през ранните векове на църквата трябва да са праведни, а ортодоксалната църква трябва да е еретична. Защото арианите са обвинявали учението на триединството именно като „болен мистицизъм.“ Чудя се какво щеше да каже госпожата Пулиева, ако я пренесат в 3-4 век, и да трябва да защитава ортодоксалната църква срещу арианите със същите нескопосани аргументи.
А като цяло трагедията е, че от двете страни на дебата имаме хора без достатъчни познания за да водят въобще някакъв дебат.