Грабването на църквата


ГРАБВАНЕТО[1]

Резултат с изображение за rapture of the church

от Еверет И. Кървър

Съществуват три виждания за грабването на църквата, които заслужават да бъдат споменати. Диспенсационалистите и други защитници на грабването преди голямата скръб твърдят, че църквата ще бъде взета в небето преди скръбта, която те очакват да последва. В продължение на 7 години църквата ще празнува своето сватбено празненство в небето, след което светиите ще се завърнат на земята придружаващи Христос, Който ще установи на Своето милениално царство. По-голямата част от тези хора смятат, че грабването ще бъде тайно събитие, по време на което праведните мъртъвци ще бъдат възкресени, праведниците, които са живи ще бъдат променени и двете групи ще напуснат този свят без невярващите да имат никаква представа какво се случва.

Вярването поддържано от защитниците на грабване след голямата скръб е до голяма степен аналогично що се отнася до редa на събитията, които се случват на земята по време на 7 годишния период, но смята, че през това време църквата ще остане на земята. В края на 7 годишния период те очакват църквата да бъде грабната, но не в небето. По пътя тя ще се срещне с Христос, Който слиза на земята. Според това виждане Църквата ще служи като приветствена процесия. Срещнала Христос тя ще се върне заедно с Христос, за да установи Неговото милениално царство.

Третото виждане е поддържано от автора. Това е разбирането на постмилениалистите и амилениалистите. Според него грабването ще съвпадне по време с второто пришествие. Всички мъртви, както добрите така и неправедните, ще бъдат възкресени, а всички живи ще бъдат променени от смъртни в безсмъртни. Ще последва съда на всички хора, след което праведните ще бъдат взети в небето, а злите ще отидат в огненото езеро.

Като богословско виждане учението за грабването преди голямата скръб се е появило късно. То е било напълно непозната на църквата до началото на 19 век и е свързано най-вече с имената на Дарби, Кели, Гебелин, Скофийлд, Айрънсайд и Блакстоун. Известен брой влиятелни мъже за известно време са подкрепяли това учение, но след това са го отхвърлили. У. Д. Ердмън и У. Д. Морхед, двама от консултантите-редактори на библията Скофийлд, са два примера. Други включват имена като Д. Кембъл Морган, Филип Мауро, Р.В. Бингам, Освалд, Д. Смит и Х. Д. Окенга. Някои от тях стават амилениалисти, други остават в редовете на премилениалистите, но се отказват от дарбиизма, както то е било наричано първоначално. Термина, който се използва сега в диспенсационализъм.

Диспенсационализма получава своето име от ударението, което поставя върху 7 диспенсации в Божия план. Но не това е най-голямото нововъведение, което тези хора въвеждат в християнската църква. Учението, което аз имам в предвид е грабването на църквата преди голямата скръб. Това е един специфичен клон на премилениализма. Той предполага две втори идвания или както често се наричат второ идване в две фази. То пренася „блажената надежда“ на църквата от истинското второ идване към едно т.нар. тайно идване 7 години преди истинското второ идване. Термина „грабване“ идва от гръцката дума   arpagesometha (да сграбча). Бележката на Скофийлд към 1 Солунци 4:17 казва за грабването: „Именно то е „блажената надежда“ на църквата.“ Но Павел казва, че „блажената надежда“ е свързана със „славното явление на великия Бог и Спасител Исус Христос“ (Тит 2:13). Това не може да означава нещо друго освен истинското второ идване.

Не може да бъде цитиран текст от библията, който да казва, че църквата ще бъде грабната 7 години преди истинското второ идване. Учението зависи от тълкуването на специфични пасажи, които на свой ред зависят от тълкуването на други пасажи. Толкова голяма част е чисто предположение, а не ясно доказателство, че аз се учудвам как то е толкова широко приемано. Тан, един от по-скорошните защитници на това учение, изброява 7 причини, поради които можем да вярваме, че църквата ще бъде грабната 7 години преди второто пришествие. Мястото няма да ни позволи да цитираме изчерпателно всичките 7 доказателства на Тан, но ще се опитаме да представим неговите идеи колкото е възможно по-ясно.

Първата причина е, че естеството на скръбта предполага църквата да бъде избавена от нея.“[2] Това твърдение е безсмислено отделено от премилениалното тълкуване на текстовете, които разглеждат времето на скръбта. Понеже вярвам, че скръбта описана в „Маслиновата проповед“ се е изпълнила при разрушаването на Ерусалим през 70 г. горното твърдение за мен няма никаква стойност. В най-добрия случай силата на това доказателство е просто една аналогия. Всеки който е учил логика знае много добре, че аналогията не доказва нищо и, следователно, първата точка на Тан е отхвърлена като безсмислена.

Второто му доказателство отчасти казва: „Докато на народа на Израел са дадени знаци за второто идване на Христос (Матей 24-25) на църквата в пасажа не са дадени никакви знаци за възкресението на мъртвите в Христос и за промяната на вярващите (ср. Йоан 14:1-3; 1 Сол. 4:13-18; 1 Кор. 15:51-58)[3]“ Почти никой освен убедени диспенсационалисти няма да бъдат в състояние да приемат идеята, че Матей 24-25 не е написана за църквата. За тях проблема е дали т. нар. знаци от Матей 24 наистина се отнасят за второто пришествие. Автора смята, че по-голямата част от знаците описани в „Маслинената проповед“ изобщо не са знаци. По-скоро те са събития, които Исус е знаел, че ще се случат, но които нямат връзка с второто пришествие. Други знаци са свързани с предстоящото разрушаване на Ерусалим или са апокалиптичен израз, а не знаци за 2-то пришествие.

От тази твърде несигурна основа Тан достига до сигурно заключение. Той пише: „Идеята е ясна: църквата, която няма да премине през скръбта няма нужда от знаци.“[4] Това показва начина, по който диспенсациналистите защитават своите виждания чрез тълкуване, което лежи върху други тълкувания. Ако само едно тълкуване не е вярно цялата постройка пада. Ако тяхната теория, че Матей пише за евреите е вярна и ако тяхното вярване за голямата скръб е вярно и ако тяхното тълкуване за начина, по който Бог ще опази църквата от голямата скръб е правилно тогава това доказва, че църквата ще бъде грабната в небето преди началото на скръбта.

Тан настоява, че това тълкуване е необходимо, за да може да се запази очакването от връщането на Христос. Той пише: „Връщането на Господа винаги е очаквано от църквата.“[5] Аз съм съгласен с това твърдение, но не и с неговото тълкуване. Тан, заедно с повечето диспенсационалисти, настоява, че никакво междинно събитие, което очаква изпълнение не може да стои между някой момент във времето и завръщането на Христос. Те настояват, че второто идване в две фази е единственото средство, чрез което може да бъде постигнато истинското очакване на Христовото завръщане. В това твърдение има две фатални слабости.

Първо, твърдението, че грабването на църквата 7 години преди истинскотоo второ идване е тази „блажена надежда“ не може да бъде подкрепено. Второто идване не може да се състои от две фази. Възнесението на Христос беше от една фаза (Деяния 1:10-11) и тези стихове изискват Той да се върне по същия начин. Връщането на Христос ще бъде единично събитие. То не може да бъде две различни събития разделени с интервал от 7 години. Никой тест от библията не говори за две бъдещи идвания и Деяния 1:1 ясно казва, че няма да има такива. Библията подкрепя идеята за едно връщане, а не за две.

Вторият проблем в аргумента на Тан е, че той учи един вид очакване, което е небиблейско. Библейското виждане позволява намесата на определени събития. Исус предсказва някои неща, които ще се случат преди Неговото връщане. Разрушаването на храма е едно от тях. Тези неща не са знаци за Неговото второ идване, но трябва да се случат преди второто Му идване. Павел казва, че преди връщането трябва да се случи отстъплението (2 Солунци 2:3). Това не е белег за второто идване, но трябва да се случи преди идването.

Някои други пророчества, особено от Откровение, говорят за различни събития, които ще се случат преди завръщането на Христос, но те са описани по начин, който е доста неясен и позволява на всяко поколение да очаква второто пришествие по времето на своя живот. Според моето тълкуване отстъплението, което споменава Павел във 2 Солунци трябва да продължава 1260 години (Откр. 11:3; 12:14), но това може да се разбере едва след като периода е вече завършил. Павел не казва колко дълъг ще бъде този период. Откровение определя периода като 1260 дни и „време времена и половин време„. Едва след Реформацията от 16 век е било възможно правилно да определим тези времеви елементи в Откровение.

От това може да се види, че библейското виждане за очакването не изключва възможността за определени междинни събития. Все пак то наистина изключва две неща. Първо, междинните събития не могат да бъдат дадени по такъв начин, че някое поколение да разбере, че второто идване не може да се случи по време на неговия живот. Другото нещо, което не може да бъде направено е те да позволят определянето на точното време на завръщането на Господа. Исус казва, че ще се завърне когато не Го очакваме. Следователно, всяка есхатологична система, която определя времето за връщането на Христос със сигурност е погрешна.

Забележете, че диспенсационалистите и повечето премилениалисти учат, че определени събития трябва да се изпълнят преди да настъпи грабването. Римската империя трябва да бъде възстановена, за да може антихрист да управлява преди грабването. Според мнозина от тях Европейския общ пазар е началото[6]. Според времевата схема, която те приемат Антихрист ще бъде готов да се открие веднага щом европейската конфедерация се оформи. Също така държавата Израел трябва да стане реалност преди да настъпи грабването. Следователно очакването, което те поучават за грабването е отречено от самата тяхна времева схема на събития. Те или трябва да приемат, че пророчествата трябва да се изпълнят преди това време и грабването или да коригират своето учение относно възродената Римска империя и възстановяването на Израел. Двете неща не могат да бъдат примирени.

Третото доказателство на Тан е една защита на грабването преди голямата скръб срещу грабването след скръбта.[7] Тя включва въпроса за раждането на деца по време на скръбта и отделни технически детайли за тълкуване на милениума. Понеже аз не намирам в библията основа за милениално царство аргументите, които той привежда нямат отношение към моята позиция.

Четвъртото доказателство на Тан също така е атака на грабването преди скръбта срещу грабването след скръбта.[8] Идеята е, че хората, които вярват в грабване след скръбта примат кратък период между предполагаемата среща с Христос във въздуха при грабването и връщането на земята. Той настоява, че дори един кратък период от време прави възможен един 7 годишен период. Доказателството не е истинско доказателство защото времевия период, който приемат защитниците на грабването след скръбта е след голямата скръб докато времето, за което говорят защитниците на грабването преди голямата скръб е по време на скръбта. Подобно на доказателство 3 то няма отношение към настоящото оборване понеже аз отричам отделно грабване на църквата. Аз вярвам, че библията учи, че второто идване на Христос и свършека не могат да бъдат отделени едно от друго.

Петото доказателство включва една дискусия върху 2 Солунци 2:1-2.[9] Тан повтаря това, което мнозина писатели диспенсационалисти често казват: „Някои хора в Солун са учили, че голямата скръб вече е реалност и, следователно, те са били оставени“ (2 Солунци 2:1-2).“[10] Това е безочлив опит да се вмъкнат съвременни представи в есхатологията на християните от 1 век. Ранната църква не е знаела нищо за тайно грабване на църквата отделено от истинското второ идване. Нито пък контекста изисква подобно предположение, макар че Тан се опитва да докаже обратното. Опита му да покаже, че „отстъплението“ от гръцката дума apostasia се отнася до грабването е напразно усилие от негова страна. Той заема незащитима позиция. Тан пише: „Гръцката дума за „отпадане“ взета сама по себе си не означава религиозно отпадане или отстъпничество…Най-добрият превод на думата е „да се отделя.“ Тук Апостол Павел говори за едно определено събитие, което той нарича „отделянето“ и което ще се случи точно преди началото на скръбта. Това е грабването на църквата.  Апостол Павел използва тази дума в 1 Тим. 4:1 „Някои отпаднаха от вярата.“ Необходимостта да се поясни значението на думата с фразата „от вярата“ показва, че сама по себе си те не носи подобен смисъл.“[11]

Думата, за която говорим е apostasia. Тя спада към едно семейството на гръцки думи оформени посредством прибавянето на гръцкото apo, което означава „от“ към гръцкия термин histemi който означава „да стоя.“ Така основното значение на тези думи е „да стоя от“ Това семейство включва aph-histemi, apostasia, и apostasion. Тан греши когато казва, че в 1 Тим 4:1 Павел използва същата дума, която използва в 2 Сол. 2:3. Двете думи са от същото семейство, но не са взаимно заменяеми. Apostasion в НЗ винаги е използвана във връзка с разделеня. Apostasia винаги  е използвана във връзка с религиозно отпадане. Aph-histemi се използва за различни видове отделения. Именно тази дума Павел използва в 1 Тим. 4:1. И понеже той е използвал тази по-обща дума той също така добавя пояснителната фраза „от вярата.“ Ако беше използвал apostasia пояснението нямаше да е необходимо. Единственото значение на apostasia е достатъчно потвърдено в Септуагинта, така че Тейлър казва „в библията нейното значение е да се отдели от истинската религия.“

Тан настоява,че това „отделяне“ ще се „случи точно преди началото на скръбта.“ Но Павел не казва това. Павел не казва колко преди някое събитие ще се случи това. Той просто посочва, че отстъплението ще се случи преди второто идване на Христос. Моето мнение е, че това отстъпление е започнало през 3-ти век след Хр. и е завършило с лутеровата реформация. Ако Павел беше казал, че отстъплението ще се случи „точно преди началото на скръбта“ аз трябваше да променя богословието си. Но Павел не казва това. Това е твърдение на Тан.

Шестото доказателство е, че 24 старци, които се появяват в Откровение 4 „представляват светиите, които са грабнати преди началото на скръбта.“[12] Неговият аргумент се базира на твърдението, че Откровение 2 и 3 описват различни състояния на църквата по време на нейното съществуване. Тан вярва, че историята на църквата завършва в Откровени 3. Глава 4 е картина на грабнатите в небето светии или поне на 24 старци, които ги представляват. И всичко това според Тан е буквално тълкуване.

На първо място посланията до 7-те църкви в Азия (Откр. 2-3) не казват, че са символи на промените в църквата. В този случай буквалиста съм аз. Аз смятам, че тези писма са това, което казват, че са. Така наречените буквалисти се изневеряват на своя буквализъм казвайки, че те представляват 7 последователни етапа в живота на църквата.

Те се отдалечават още повече от своите претенции за буквализъм като твърдят, че думите „Ела тук“ (Откровение 4:1) към Йоан са символ на грабването на църквата. Отново аз съм буквалиста. Аз вярвам, че това не означава нищо повече от това, че Йоан трябва да бъде издигнат по-високо, за да види нещата, които Бог е пожелал да му открие.

Моето виждане за 24 старци е по-близко до буквалното отколкото това на Тан, който казва, че те символизират грабнатата църква. В НЗ думата presbuteroi (старейшини) се използва за две групи от хора: възрастните и тези надарени личности, които упражняват водаческа роля в църквата. Понеже думата presbuteroi няколко пъти е използвана по отношение на такива хора по-близо до буквализма е да кажем, че те представляват служителите на църквата отколкото, че представляват цялата църква.

Тан не дискутира 4-те звяра (живи същества е по-добър превод) в гл. 4, но аз ще ги използвам, за да оборя още по-пълно неговата позиция. Когато Израел лагерува в пустинята 3 племена се разполагат на изток, 3 на юг, 3 на запад и 3 на север. Водачите на тези групи били Юда, Рувим, Ефрем и Дан. Техните символите са били същите както обектите, които 4-те живи същества наподобяват. Така ние имаме символизъм базиран на лагеруването на Изарел. 24 старци са сравними с левитите, които са лагерували на отделни групи.

Аз вярвам, че 24 старци и 4-те живи същества символизират църквата. Но това е картина на рая преди възкресението, а не след него. И Тан както и други диспенсационалисти настоява, че 24 старци представляват църквата независимо от неговото твърдение, че тълкува библията буквално. Това го принуждава да каже какво представляват 4-те живи същества. Айронсайд ги тълкува като образ на Божиите атрибути.[13] Това е абсурдно, като че ли Божиите атрибути могат да бъда отделени от Неговата личност. Нищо не подкрепя подобно виждане.

Все пак факта, че 4-те живи същества наподобяват емблемите на водещите племена на Израел, когато те са лагерували е силен аргумент да тълкуваме 4-те живи същества като Израел. Ако картината наистина се отнася до Израел тя може да се тълкува по 2 начина. Буквалния Израел би могъл да се вземе като символ на духовния Израел както правя аз; или той би могъл да представлява буквалния Израел. Но Тан не би желал Израел да бъде виждан като преобраз на църквата, така че той би казал че 4-те живи същества представляват буквалния Израел. Така обаче той би изпаднал в противоречие защото той поставя Израел на земята като сключва договор с Антихрист по времето когато църквата е грабната на небето. По-късно, според диспенсационализма, същите евреи трябва да понесат голямо преследване от антихрист. Следователно, би било унищожително да се приеме, че Израел е на небето по време на 7 годишния период. Обаче 4-те живи същества наистина символизират Израел като лагеруващ в пустинята. Нито Тан нито Айронсайд могат да приемат това. Ние вярваме, че тези хора ще видят грешката в свята позиция така както са я видели и много други.

Последното доказателство на Тан е, че библията учи за няколко телесни възкресения, така че да се поучава още едно допълнително телесно възкресение е сравнимо с други текстове от Писанието.[14] Но идеята, че ще има няколко телесни възкресения не може да се намери в библията. Оборването на тази идея ще бъде направено по-нататък.

Текстове и аргументи в полза на грабване преди голямата скръб

Матей 24:36-42 е част от „Маслиновата проповед,“ за която често се казва, че се отнася до грабването на църквата. Конкретните стихове (40-41) ни казват, че някои щe бъдат взети, а други ще бъдат оставени при „идването“ (parousia) на Човешкия Син.“ Все пак в двете притчи, които говорят за това разделяне (мрежата и плевелите) злите са тези, които са взети, а праведните са оставени. Това не отговаря на използването на тези стихове във връзка с грабването на църквата. Трябва да бъде намерен друго значение. Също така и двете притчи учат, че разделението ще настъпи при края на света  – не 1007 години преди края.

Интересно е също така да отбележим нещата, които ще се бъдат завършени при 2-то идване (parousia) на нашия Господ. Християните ще бъдат установени в святост (1 Сол. 3:13) при идването (parousia) на Христос „заедно с всичките светии.“ Ако Той дойде „за“ Своите светии при едно грабване и се върне „със“ Своите светии 7 години по-късно както учат диспенсационалистите тогава християните ще бъдат напълно установени след като са прекарали 7 години в небето, а не в момента, в който са взети в небето. Това не е разумно заключение.

По-нататък Павел ни казва, че „нашето събиране с Него“ ще стане при parousia (2 Солунци 2:1). Твърде интересно е да видим, че Павел продължава и казва, че „човекът на греха“ ще бъде унищожен при parousia (2 Сол. 2:8). Така нашето събиране заедно с Христос също така включва и унищожението на „човека на греха.“ Но диспенсационалситите казват, че ние ще бъдем събрани с Христос 7 години преди антихрист да бъде унищожен. Това ефективно оборва виждането за второ идване състоящо се от две фази.

Независимо от факта, че повечето диспенсационалисти признават, че Лука 21:20 се отнася до разрушението на Ерусалим през 70 г. те също така настояват, че Лука 21:36 се отнася до голямата скръб и че това показва, че църквата ще избегне това време на преследване. Но преди това беше показано, че ст. 36 се отнася до избягване на изпитанията при обсадата на Ерусалим, а не до някаква бъдеща скръб. Исторически факт е, че църквата е избягнала лишенията и страданията на този погром.

Последния враг, който ще бъде унищожен е смъртта (1 Кор. 15:26). Но кога ще бъде унищожена смъртта? Отговорът на този въпрос е съвсем естествено при възкресението. Но понеже диспенсационалисте учат за няколко възкресения въпросът остава неотговорен освен ако не бъде определено конкретното възкресение, което премахва смъртта. Правел посочва, че това ще бъде „при последна тръба: понеже тръбата ще затръби и мъртвите (всички мъртви както добрите така и злите) ще възкръснат нетленни“ (по това време). „Погълната биде смъртта победоносно“ (1 Кор. 15:52-54).  Гръцката дума обикновено се използва символично или метафорично, за да покаже унищожение или погиване. Няколкото гръцки лексикона, с които се консултирах без изключение бяха съгласни, че тя има именно това значение и някои от тях представят този стих като пример.

Всички са съгласни, че в 1 Коринтяни 15 Правел има в предвид най-вече възкресението на вярващите. Той казва, че смъртта ще бъде унищожена по времето когато праведните ще възкръснат. Това означава, че ако праведните бъдат възкресени и взети в небето седем години преди истинското второ идване, тогава смъртта трябва да изчезне по време на тези 7 години дори тук на земята. Но диспенсационалистите настояват, че хората ще продължават да умират не само по време на тези 7 години, но също така и по време на милениалното царство. Това противоречи на Павел, който казва, че смъртта е унищожена при възкресението на праведните.

Защитниците на грабването преди голямата скръб посочват на 1 Сол. 4:13-18 като ключов текст. Всички са съгласни, че този текст говори за възкресението и грабването на църквата, но човек напразно би търсил някакъв знак, че това става по време различно от общото възкресение. Нечестивите са пренебрегнати в този пасаж точно както и в 1 Коринтяни 15. В нито един от двата пасажи не се излага виждането за две възкресения. Твърдението за обратното  е било оборвано отново и отново, но това не спира потока литература защитаващ две възкресения. Редът на събитията не е възкресение на праведните и по-късно възкресение на неправедните, понеже неправедните не са споменати. Първото събитие е възкресението на праведните, а второто промяната на живите вярващи. Със сигурност праведни са и първите и вторите. Първи са праведните мъртви; след това следват праведните живи. И завършващата фраза в ст. 17 обобщава това. Там четем: „И така ще бъдем завинаги с Господа.“ Това означава, че ние ще бъдем в небето не за 7 години, а завинаги.

Други подобни пасажи като 1 Солунци 5:9 и Откровение 3:10 често са тълкувани в смисъл, че църквата ще бъде грабната преди голямата скръб. Но тези стихове не казват нищо за грабването. Първия от тях казва, че Божия гняв няма да падне върху църквата, но не казва, че гнева на човеците няма да я засегне. Дългия списък на мъченици показва, че в миналото Бог е допускал Неговите деца да понесат гнева на човеците. В Откровение 3:10 подобна защита е обещана единствено на църквата във Филаделфия и не е необходимо това да означава, че те ще бъдат взети в небето. Бог може да ни защитава дори когато живеем в този свят когато пожелае това.

Тъй като нито един текст от Писанието не казва, че църквата ще бъде грабната в небето 7 годни преди второто идване би било добре да разгледаме начина, по който защитниците на грабването преди голямата скръб тълкуват най-важните есхатологични текстове. Матей 24 не споменава грабването на църквата, но те настояват, че грабването трябва да настъпи преди мерзостта на запустението (Матей 24:15). Но те трябва да признаят, че не можем да намирим това в Матей 24. Със сигурност Христос би казал нещо за грабването ако то беше събитие различно от окончателния завършек.

Следващия значим есхатологичен пасаж е 1 Коринтяни 15. Този текст говори за грабването на църквата, но не го представя като отделно събитие, което се случва 7 години преди истинското второ идване. За да се справи с тази трудност Скофийлд на два пъти препраща читателя към 1 Солунци 4:14-17 (виж неговата бележка към 1 Кор. 15:24 и вмъкването му ст. 50 и 51 на 1 Кор. 15). Разбира се, когато се обърнем към 1 Солунци. 4:14-17 то не се среща и там. И факта, че смъртта е унищожена при възкресението на праведните (1 Кор. 15:54) прави твърдението за едно тайно грабване 7 години преди истинското второ идване напълно неприемливо.

Опита да се промени смисъла на това, което Павел казва в 1 Солунци 4, за да се покаже, че праведните ще бъдат грабнати 1007 години преди възкресението на злите все още продължава. Понеже този пасаж е един от техните най-здрави опори защитниците на грабването преди голямата скръб силно настояват на своето макар за всеки истински егзегет да е очевидно, че когато го тълкуват по този начин те вмъкват чуждо виждане в пасажа. Всъщност това само показва слабостта на тяхната позиция. Трагичното е, че те са в състояние да излъжат мнозина посредством това изопачаване на писанието.

Във 2 Солунци опита да се покаже, че грабването настъпва преди истинското второ идване се центрира около термините „денят Господен“ и „денят на Христос.“ Тези термини имат едно и също значение. Твърдението, че денят на Христос се отнася до грабването, а денят Господен до истинското второ идване не се потвърждава от сериозната егзегетика. Това учение беше оборено по-рано. И в тази глава беше показано, че „нашето събиране с Него“ (2 Солунци 2:1) и унищожението на „човекът на греха“ се случват при parousia на Господа. Parousia не може да бъде разтегната, така че да включва две бъдещи идвания, което е необходимо, за да можем да се съгласим със защитниците на грабването преди голямата скръб.

Защитниците на грабването преди голямата скръб зависят до голяма степен от своето тълкуване на Откровение за голяма част от есхатологията си. Силно ударение е поставено на идеята, че всичко в Откровение след гл. 3 се отнася за бъдещето. За глава 4 се казва, че учи грабването на църквата и след нея започва 7 годишния период, по време на който управлява антихрист. Най-слабата връзка във всичко това е грабването преди голямата скръб. Откровение 4 не казва абсолютно нищо за грабването на църквата. Но понеже това тълкуване е почти най-важната за тяхната цялостна програма те трябва да намерят грабването в нея дори ако то не е там. В това те са предадени от своя т.нар буквализъм. В Откровение 4:1 четем „Ела тук и ще ти покажа това, което има да стане подире.“ Тези думи са казани на Йоан. Аз ги приемам буквално като насочени към него. Скофийлд коментира изречението: „Това изглежда ясно показва изпълнението на 1 Солунци 4:14-17.“ Така буквалистите жертват своя буквализъм, за да накарат хората да вярват, че апостол Йоан символизира църквата. Понеже се казва, че последователността е скъпоценност тази хитрост е имитация без стойност.

Грабване след голямата скръб

Виждането за грабване след голямата скръб е много по-малко нападателно от виждането за грабване преди скръбта. То допуска някои от същите грешки в тълкуването, които намерихме при виждането за грабване преди скръбта. Основната разлика е, че виждането на грабването преди голямата скръб включва второ идване, което се състои от две фази докато виждането, което сега разглеждаме очаква само едно второ идване. И двете смятат, че след края на голямата скръб Христос ще се върне, за да установи Своето милениално царство. При завръщането на Христос Антихрист ще бъде унищожен, нечестивите ще бъдат убити и целия свят ще се покори под господството на Христос. Извън това дали ще има едно или две втори идвания основното различие между двете виждания е, че първото е силно юдаистично докато второто не е.

Слабостта на виждането за грабване след голямата скръб се вижда при неговото тълкуване на 1 Солунци 4. Джордж Лед е еди от най-способните защитници на грабване след скръбта. Той посочва, че думата използвана за посрещане на праведните на Господа във въздуха (1 Солунци 4:17) е същата дума, която е използвана за 5-те девици, които посрещат младоженеца със запалени и светещи лампи (Матей 25:6). Той казва: „Възможно е, и както ние ще покажем по-нататък, е дори вероятно, според думата използвана за срещата, че след тази среща Исус продължава Своето слизане към земята, но придружен от Своите светии.“[15]

Гръцката дума, която е използвана тук не подкрепя такова предположение. Тя не означава нищо повече от „да посрещна.“ Какво следва трябва да бъде разбрано от контекста. Тя със сигурност е използвана 3 пъти, а вероятно и на още едно място. Спорният текст е Матей 25:1, но понеже думата е използвана в ст. 6 на тази глава проблемът е маловажен. От тези 3 използвания в НЗ единственото, което се използва за отиване да се посрещне някой, което след това е последвано от връщане до началната точка е когато братята от Рим отиват да посрещнат Павел (Деяния 28:15). Тези братя наистина се връщат в Рим с него, но ние научаваме това от контекста а не от apantesis, думата която е използвана.

Примера, който Лед дава не включва връщане на мястото където девиците са чакали, а на мястото подготвено за сватба. Ако това място има някакво значение в притчата то следва да се отнася до небето, а не до земята. И в 1 Солунци 4:17 посоката отново е към небето. Това е показано от израза: „и така ще бъдем завинаги с Господа.“ По-рано ние показвахме, че това означава „по този начин“ ние винаги ще бъдем с Господа. И начина на „заедност“ е извън земята – не на нея.

Горното ясно показва, че гръцката дума сама по себе си не включва завръщане, но когато бъде сравнена със Септуагинта доказателството става още по-сигурно. Таяр казва, че apantesis, гръцката дума, която разглеждаме, често е еквивалент на еврейската liquerah. Дайвидсън дава едно значение на liquerah като враждебна среща. Три цитата от Септуагинта са дадени, за да докажат валидността н тези твърдения.

В това време Израел беше във война с филистимците и разположи стан близо до Евен-езер; а филистимците разположиха стан в Афек. И филистимците се опълчиха против Израел; и когато започна битката, Израел се разбяга пред филистимците и около четири хиляди мъже бяха убити на полесражението“ (1 Царе 4:1-2). Суптуагинта използва „да срещне“ вместо „срещу“ – превод на apantesis, коятo на свой ред е превод на liquerah. Подобен е случая при срещaта на Охозия и Иорам (4 Царе 9:21). Гръцките и еврейските думи са същите както в предишния пример и контекста показва, че това не е била мирна среща. Тя завършва с убийството на Иорам от Охозия (ст.24). Когато Йосия излиза срещу фараона Нехао от Египет (4 Царе 23:29) отново са използвани същите думи. Не може да има съмнение в намерението на Йосия. Все пак той е този, който бива убит.

Тъй като apantesis е използвана за най-различни видове срещи погрешно е да вадим някакви заключения от самата дума. Всичко, което тя казва е, че двама души или де групи се срещат. Какво е случва след това изцяло зависи от контекста на срещата. Иорам не се връща с Охозия (4 Царе 9:24) понеже го убива. В целия НЗ може да бъде намерен само един пример, в който тези, които излизат да посрещнат един човек след това се връщат обратно с него. Лед прави едно твърдение, което не може да бъде прието понеже е погрешно. Когато църквата срещне Господа във въздуха, Христос ще ни вземе в небесния дом, който Той е приготвил за нас. И това ще бъде завинаги – не само за 7 години.

Грабването като част от края

Амилениалистите и постмилениалистите очакват църквата да бъде грабната в небето, но те виждат това като част от края. Когато Христос се завърне Той ще възкреси мъртвите, ще промени живите от смъртни в безсмъртни, ще съди всички хора, ще унищожи света и ще даде на всеки човек наказанието или наградата, което той заслужава. Настъпва вечността и времето такова каквото го познаваме престава да съществува. В тази глава идеята за отделно грабване на църквата, разделено от края с 100 години  или от 1007 години беше оборено. Единствената останала ни възможност да вярваме е, че е част от края. Все пак може да бъде необходимо кратко представяне.

В „Маслинената проповед“ Исус говори за някои, които биват взети, а други оставени, но от притчите за плевелите и за мрежата ние знаем, че нечестивите ще бъдат взети, а праведните оставени. Следователно, самият Христос по-рано прави ясно, че нечестивите ще бъдат взети отсред праведните, а не праведните взети отсред нечестивите, както казват, че ще бъде премилениалистите. Исус не учи отделно грабване на църквата.

Нито пък Павел учи това. Във великата глава за възкресението (1 Коринтяни 15) Павел показва, че по времето  на грабването църквата, са били възкресени или променени, смъртта ще бъде унищожена (1 Кор. 15:54). Премилениалситите настояват, че смъртта ще продължи да царува над тези, които не са грабнати и над тези, които са родени след грабването. Но в текста Павел не учи за едно отделно грабване на църквата.

Единствено когато се изопачи Писанието 1 Солунци 4 може да учи едно отделно грабване. За нечестивите в този пасаж не се казва нищо както е и в 1 Коринтяни 15. Вярно е, че Павел казва, че мъртвите праведници ще бъдат възкресени първи, но да кажем, че нечестивите ще бъдат възкресени в един по-късен период означава да тълкуваме Павел неправилно. Това, което той казва всъщност е, че живите праведници няма да бъдат взети в небето преди праведните, които са починали и за това праведните мъртъвци ще бъдат възкресени първи, така че да могат да отидат на небето като отделна група. В тази глава Павел не казва кога ще бъдат възкресени неправедните. И ст. 17 намеква, че  по това време ние ще отидем на небето завинаги.

Опита да се накара Откровение да учи за отделно грабване на църквата е еднакво  незащитим. В част 1 на тази книга беше показан мита за едно единствено тълкуване на библията. Тези, които твърдят, че тълкуват библията буквално не могат да накарат откровение да учи за едно отделно грабване на църквата без да се отклонят от своя буквализъм. Те правят писмата до 7-те църкви да представляват 7 епохи в живота на църквата. Няма никакво основание за това. Още по-странно е тяхното твърдение, че вземането на Йоан на небето всъщност се отнася за грабването на църквата. Така докато твърдят, че са буквалисти те се чувстват напълно свободни да се отклоняват от своята позиция винаги когато това подсилва твърденията им. Това показва тяхната непоследователност.

Заключителни бележки

Учението, че църквата ще бъде грабната в небето точно преди времето наречено голямата скръб не е било известно преди 1800 година. Недопустимо е църквата да съществува толкова много години без да бъде издигнат някой глас в защита на това учение ако то е имал някаква валидност. Понеже никой не говори в полза на това учение единственото възможно заключение е, че църквата не го е поучвала от самото начало и че то не следва да бъде учено и днес. То се нарежда сред ересите.

Учението за възкресението на мъртвите е било умело защитавано от мнозина ранни автори, но реда на събитията рядко бива подреждан по някакъв определен начин. Следователно, трудно е да знаем със сигурност точно какво са вярвали те относно реда на събитията. Аз не намирам нищо в писанията на ранната църква, което да говори за едно отделно грабване на църквата. Лактанций, един от пред никейските отци признава две възкресения на тялото, но не говори конкретно за грабване.[16] Комодиан вярва в две възкресения та тялото[17], но аз не намирам нищо за едно отделно грабване в неговите писания. Юстин Мъченик вярва в „едно общо възкресение, при което ще бъдат съдени всички хора по еднакъв начин.“[18] Иполит вярва в едно възкресение на тялото.[19] Викторин казва: „Има две възкресения. Но едното възкресение е това, което се случва сега в душите и което става чрез вяра.“[20] От Августун нататък свидетелствата са почти единодушно в полза на едно единствено възкресение. Цитираното твърдение на Викторин се превръща в общоприетото виждане.

Еверет Карвър е защитил 3 научни степени вкл. Master of Divinity от Southwestern Baptist Theological Seminary и Master of Arts от University of Houston. Той е бил ръкоположен за служение през 1936 г. и е пастирувал в Арканзас, Луизиана и Тексас. От 1955 г. до своето пенсиониране през 1974 г. той е преподавал в Gulf-Coast Bible College. Там той е служил като Director of Counseling and Testing както и като наставник по богословие и психология. Пенсионира се  титлата Professor Emeritus.

Виж още Това, което се издига трябва да слезе от Бен Уитърингтън


[1] Тази статия е част от книгата на Карвър When Jesus comes anew; P&R Publishing, pp. 267-277.

[2]Tan, op. cit., p. 338

[3] Ibid

[4] Ibid

[5] Ibid

[6] Статията е писана преди формирането на Европейския съюз

[7] Ibid., p. 339

[8] Ibid., p. 340

[9] Ibid., pp. 340ff

[10] lbid., p. 340

[11] Ibid., p. 341

[12] Ibid., p. 342

[13] Ironside, op. cit., p. 85

[14] Tan, op. cit., pp. 341-342

[15] George E. Ladd, The Blessed Hope, p. 78

[16] Lactantius, op. cit., vol. VII, pp. 216ff

[17] Commodianus, op. cit., vol. IV, p. 212

[18] Justin Martyr, op. cit., vol. I, p. 240

[19] Hippolytus, op. cit., vol. V, p. 222

[20] Victorinus, op. cit., vol. VII, p. 359

9 thoughts on “Грабването на църквата

  1. KAGETE MI KOGA IDVA GRABVANETO SLED ILI PREDI QZVITE I 4A6ITE I KOI SA TEZI OT OTKROVENIE 9;4 KOI SA TEZI S BOGIQT PE4AT PO VREMETO NA PETATA TURBA

  2. Според този пасаж не става ясно кога точно е „грабването“…!?

  3. Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,
    в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. AKO ISUS SHTE DOIDE PREDI SKRUBTA TOGAVA ZA KAKVA POSLEDNA TRUBA GOVORI PAVEL…ZASHTOTO PREDI SKRUBTA NYAMA DA IMA TRUBI ……A OTGORE NA TOVA TUK SE GOVORI ZA POSLEDNATA TRUBA…

  4. Грабването е след Скръбта. много лъжеучители от харизматичните църкви лъжат, че те ще бъдат грабнати преди скръбта, за да наблюдават събитията от балкона. и, ако бъдат грабнати те, праведните самодоволци, срещу кого ще се бори дяволът – срещу неговите ли, които са невярващи? в писанията е ясно казано кога ще бъде грабването, много ясно. поздрави.

  5. Може ли някой да покаже стих в който се казва че църквата ще бъде грабната на НЕБЕТО? В Солунци не се споменава такова нещо, там се говори за ПОСРЕЩАНЕ на Господа.

  6. Всъщност цялата статия казва, че ние ще бъдем грабнати, за да посрещнем Господа докато Той идва на земята.

  7. То и за Светата Троица и за много други истини не пише директно , пък вярваме в тях.Затова ни е дадено духовно зрение /просветление/, Святия дух отваря очите на сърцето ни , изследвайки Писанията да отриваме истини , които за невярващите са глупост , а за християните са сила божия за спасение. Къде са Енох , Илия и Моисей ,къде са светиите възкръснали с Христос от Матея 27 гл. , къде е разбойника на кръста , а нашите близки починали в Христа.Защо любящия Бог да не избави децата си от страданията на Голямата скръб .За да разбере , кой ще му остане верен ли !Сякаш не знае.Много въпроси !!!

  8. До Стоян.Ето няколко стиха ,които се отнасят за второто пришествие и грабването на църквата.

    Евреи 9:28
    28. така и Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, БЕЗ ДА ИМА РАБОТА С ГРЯХ, за спасението на ония, които Го очакват.

    Тук Господ иде за невестата си ,като казва … ще се яви втори път, без да има работа с грях…! Това не е пришествието от Откровение 19 гл. ,където Христос идва заедно с небесното войнство и църквата ,за да воюва с антихрист и непокорните човеци.

    Първо солунци
    Глава 4
    14. Защото, ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исуса Бог ще приведе заедно с Него.
    15. Защото това ви казваме чрез Господното слово, че ние, които останем живи до Господното пришествие, няма да предварим починалите.
    16. Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред;
    17. после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа.
    Тук се говори,че ще го срещнем в облаците ,за да сме всякога с Него а не да се върнем веднага с Него на земята.Ако си правил сватба , трябва да помниш, че си взел булката от домът и за да я заведеш на сватбеното тържество.
    Поздрави!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.