Колсън vs. МакЛарън


КОЛСЪН VS. МАКЛАРЪН 

или що е то постмодернизъм

I. ПРОВАЛЪТ НА ПОСТОМОДЕРНИЗМА

от Чарлз Колсън

 

Дали постмодернизма – една философия, която твърди, че няма трансцедентна истина – е на изкуствено дишане? Вероятно е твърде рано да подписване смъртното й свидетелство, но има знаци, които показват, че  постмодернизма губи сила:

Когато през Юни говорех в моята Алма Матер – Университета Браун – аз заявих, че без да признават моралните истини за колежите е невъзможно да преподават етика. Аз повтарям това от средата на 80-те в цяла Америка и до сега никой не ми опонирал успешно. Когато някой твърди, че неговата Алма Матер преподава етика аз го моля да ми изпрати учебната програма, която без изключение се оказва изцяло прагматична, утилитарна или свързана със социални въпроси като различията и средата – неща, които са добри, но не са етика. В Браун – един от най-либералните учебни центрове в страната – аз бях удивен чувайки професора, който ме представяше да признава, че не е в състояние повече да преподава етика добавяйки: „Чък Колсън ще ви обясни защо.“

В Ред Уинг, Минестота – един град, койтопрез 2000  подкрепяше Ал Гор  – по-голямата част от учениците в горните класове се определят по думите на един второкурсник: „Аз мисля, че би било добре да преразгледаме случая Roe vs. Wade[1].“

Според Ню Йорк Таймс децата не са наследили това виждане от техните родители, които се обявяват за правото на избор на жената да направи аборт. Но те отразяват статистиката за страната. Сред младите подкрепата за легализиране на аборта пада от 48 % през 1993 на 39 % днес. Очевидно това поколение, виждайки ужасяващото наследство на абортите, не приема твърденията за право на избор. През последните години американците стават все по-толерантни по отношение на правата на хомосексуалистите. Но след решението на Върховния съд относно Lawrence, което изглежда прокарва пътя за гей-бракоете, подкрепата за гей-каузата рязко падна. Защо? Понеже докато е модерно да се смяташ за толерантен Lawrence ни връща обратно към реалността – обратно към осъзнаването колко унищожително би било да променим дефиницията за семейство като съюз между един мъж и една жена.

Майките на футболистите – една избирателна колегия, която се бори за правото на аборт, добри училища и граждански свободи вече се наричат майки на сигурността понеже сега се притесняват най-вече за сигурността на своите деца. Списание „Тайм“ наскоро цитира една майка, която казва, че избира политически кандидати, които силно подкрепят благоденствието и абортите. Но след 11 Септември тя казва: „Всичко, което търся в един президент е той да бъде силен.“

„11 Септември,“ казва богословът Майкъл Новак, „беше началото на края на господството на постмодернизма. Хората започнаха да забелязват, че постмодерните твърдения просто не работят. И какви бяха тези твърдения? Постмодернистите твърдят, че ние не можем да имаме „основен метанератив,“ който да създава чувство за реалност. Понеже няма такова нещо като истина всички принципи са единствено лични предпочитания. Професор Ед Вейт обобщава постмодерните твърдения казвайки, че всичко, което можеш да направиш е да се опиташ да наложиш своите предпочитания на другите преди те да наложат своите на теб.

Но тогава идва 11 Септември, денят, в който терористите наложиха своите предпочитания убивайки 3000 невинни американци. Ако виждането на някого за света е вярно то трябва да отговаря на реалността – на нашите опитности в реалния живот. След 11/9 малцина американци продължават да вярват, че няма такова нещо като морална истина, няма такива неща като добро и зло.

Тези окуражителни знаци – че американците разпознават крехкостта на постмодерните твърдения – предлагат една голяма възможност. Вярвам, че днес хората могат да бъдат привлечени към една вяра, която е рационална и защитима. Въпросът е – Кой или какво ще запълни вакуума ако постмодернизма падне?

Християнството предлага вяра, която, както казва Павел на Фест, е „вярна и заслужава доверие.“ Не мога да си представя по-ключово време за пастири, учени и миряни да бъдат основани на библейското виждане за света и да го представят ясно на хората жадни за истината.

Но подготвени ли сме за такова предизвикателство? Наскоро Джордж Барна приключи една обиколка из американските църкви и се завърна с ужасяващата новина, че по-голямата част от църковните водачи и миряните  – 90% според едно изследване – нямат ясно виждане за света. Как можем да се защитаваме срещу съперничещите философии ако дори не сме вкоренени в собствената си вяра?

Иронично, точно когато има толкова насърчителни знаци се появяват също така и знаци, че църквата става все по-безмълвна преминавайки от послание водено от словото към послание водено от образи и емоции (забележете колко голяма част от християнските радиостанции напоследък преминаха от говорене и проповядване изцяло към музика).

Би бил голяма ирония – и ужасна трагедия – ако се окаже, че ние се хлъзгаме към постмодерността точно когато по-широката култура открива, че тя води в задънена улица.

II. ОТВОРЕНО ПОСМО ДО ЧЪК КОЛСЪН

От Брайън МакЛарън

 

Уважаеми г-н Колсън,

Току що почетох вашата статия. Обикновено нямам навика да отговарям на подобни публикации поради поне четири причини:

1. На мнозина от тези, които смятат, че разбират постмодернизма и говорят или пишат за него не им достига време, енергия или историческо и философско виждане, за да започнат да разбират какво не разбират за него, така че е губене на време дори да се опитваш да влизаш в диалог с тях.

2. В по-широката рамка на нещата тяхното погрешно разбиране не е от толкова голямо значение.

3. Зная, че има много неща, които самият аз не разбирам и без значение дали съм прав или греша моето мнение също не е чак толкова важно.

4. Религиозният дебат може много да наподобява порнографията, злоупотребата с наркотици или хазарта: глупава и все пак привлекателна, потенциално пристрастяваща и следователно опасна духовност.

„Само този път“ е опасен израз (за порнографията, хазарта, употребата на наркотици или дебата). Но аз смятам, че казвам това понеже (1) вие винаги сте ме впечатлявали като мислещ брат в Христос, за когото мисля, че е способен по-добре да разбере нещата свързани с постмодерността отколкото мнозина от своите колеги; (2) понеже поради вашия публичен профил ако имате по-добро разбиране можете да направите много повече добро отколкото в момента правите и (3) понеже…е, понеже чувствам, че някой трябва да отговори на вашата статия и очевидно на мен ми липсва смирението да осъзная колко неквалифициран съм да направя това.

Може би едно припомняне ще ви помогне да разберете защо се захващам с този хазарт. Преди няколко години вие се опитахте да съберете заедно евангелските вярващи и католиците, един опит, който аз приветствах и в който сам се включих. Някои протестанти бяха толкова изпълнени с предразсъдъци срещу католиците, че те не виждаха никакво добро в това, което вие правихте независимо от учението на нашия Господ да бъдем миротворци и ви нападнаха доста злобно. Предполагам, че вие сте желаели вашите критици да разбират по-добре какво се опитвате да направите, така че да престанат да пречат на добрата кауза.

Не зная дали някога сте писали отговор към тях както аз се опитвам да направя сега, но моите приятели и аз, които в момента се борим с въпросите на постмодернизма желаем да разберете по-добре какво се опитваме да направим. За съжаление това, което пишете в тази скорошна статия заедно с други неща, които сте написали по същата тема, ни изглежда безполезно по същия начин, по който критиците на „Евангелистите и католиците заедно“ вероятно са ви накарали да се чувствате само преди няколко години. Тогава вие видяхте някои неща, които вашите критици не виждаха относно сътрудничеството на евангелските християни с католиците и аз смятам, че ние виждаме някои неща, които вие не виждате относно връзката на хората с постмодернизма и техните въпроси.

Във вашата статия вие обявявате постмодернизма за „мъртъв,“ на изкуствено дишане или поне губещ сили. До известна степен вие сте прав понеже вида постмодернизъм, който описвате – „една философия, която твърди, че няма абсолютна истина“ – никога не е бил истински жив. Това е чучело, Чък, неоснователен страх, подобен на „голямата конспирация от дясното крило“ на Хилари Клинтън използвана, за да всява страх, да предизвиква симпатия и подкрепа и вероятно да набира средства.

Това, което вие описвате като постмодернизъм – едно твърдение, че „няма такова нещо като истина,“ едно отрицание на моралните стойности или на тяхното свеждане просто до лични предпочитания – може да е било казано от малцина луди, дипломирали се студенти отишли на среднощен запой. Но да описваш едно цяло движение по този начин е неправилно. Този вид вменяване на вина въз основа на връзка означава да ви опишем като политически консерватор под един знаменател с всички консервативни вакоси от Айдахо, които складират оръжие, шепнат си за черни хеликоптери и обвиняват президента Буш за 11/9 – все пак те също са срещу „либералите“ точно както и вие. Или да представим вас и мен като християни свързвайки ни с Клонката на Давид[2] (нали ние всички цитираме библията?) или вакосите, които обвиняват 9/11 за ACLU (нали ние всички играем?). Много вероятно е тези, които живеят мушкайки сламено чучело с мечове сами да бъдат представени като сламени чучела и да бъдат промушени чрез същата детинска логика. Надявам се за в бъдеще да бъдете по-внимателен в това отношение. (Вероятно някои от Клонката на Давид – ако въобще има някой останал – смятат, че аз не съм бил достатъчно предпазлив в предишните си изказвания).

Струва ми се, че вашата статия приема един опростен подход понеже вие не сте насяно какво се случва при прехода към постмодернизма. Надявам се, че след този отговор ще започнете да разбирате, че се случва нещо повече от това, което вие сте разбирали, така че за в бъдеще вашите коментари ще бъдат по-отговорни и полезни.

Аз мога да се съглася с вас, че вида постмодернизъм, при който „няма трансцедентна истина“ е мъртъв, понеже, както казах, той никога не е бил особено жив. В по-голямата си част той е представлявал ранна, реакционна фаза на едно все още ембрионално движение, което в момента е много по-конструктивно, зряло и позитивно. Подобно на вас, аз съм прекарал много време разговаряйки със студенти и други мислещи постмодернисти. Всъщност, преди  да поема пастирско служение аз бях преподавател по английски в университет – и както вие знаете, факултетите по английски бяха най-горещите люпилни на постомодерната мисъл през 70-те и 80-те г. Но аз трябва да ви кажа: никога не съм чувал някой да излага за свои виждания това, което вие многократно твърдите, че казват постмодернистите. Наистина, мнозина първокурсници ще използват крайни твърдения, когато бъдат нападнати от ядосани християни размахващ меча на „абсолютната истина,“ но ако вие (и подобно на вас Джордж Барна и други) разберат какво те мислят, че вие имате в предвид под „абсолютна истина“ бихте разбрали защо реагират по този начин. Никой не обича да замахват към него с меч!

Аз разбирам, че вие реагирате срещу нещо, което наистина е опасно и вероятно при тези обстоятелства малко хиперболизиране е допустимо. Освен това аз разбирам, че на статия от една страница или кратко радио интервю може да изисква известна… няма да кажа „глупост,“ но ще кажа „опростяване.“ Както и да е, аз напълно съм съгласен с вас, че ако хората защитават идеята, че няма морал, няма етика, няма реалност, е, това наистина е патетична и опасна ситуация. Тези хора се нуждаят от лекарства или хоспитализиране или поне от изолиране – най-малкото от една добра отпуска. Но отново, Чък, дори когато хора като вас казват, че „постмодернистите“ защитават релативизма, аз все още не съм срещал някой сериозен постмодерен говорител да казва това, което вие твърдите, че те казват. Дори Жак Дерида, любимата мишена на модерните критици достатъчно ясно пояснява, че справедливостта не може да бъде деконструирана. Ако наистина разбирахте хората, които критикувате бихте разбрали, че те са движени, поне отчасти  – както и вие – от желание да се противопоставят на несправедливостта.

В процеса да стоиш срещу нещо, срещу което си заслужава да стоиш (за вас моралния релативизъм, за тях, зверствата извършени от могъщи елитисти) е възможно да застанем за нещо, за което не си струва да се застава. На мен ми се струва, че  се случва именно това – както с вас така и с мнозина евангелски водачи от вашето поколение и крайния „постмодернизъм“, който вие критикувате.

Фактически, когато размислите какви са чувствата ви към „постмодернистите“ и за това, което мислите, че те приемат и отхвърлят, вие ще започнете да разбирате как истинските постмодернисти се чувстват по отношение на християните като вас и нещата, за които те стоят…неща като „метанеративи.“ Този термин, между другото, е твърде нюансиран. Сега не е времето да се захващаме с неговото разясняване (можете да намерите добър списък за четене по този и свързани въпроси на http://www.emergentvillage.com), но нека да предложа следната аналогия. Думата пропаганда се определя по следния начин:

1. Систематично пропагандиране на дадено учение или кауза или на информация отразяваща вижданията и интересите на защитниците на едно учение или кауза.

2. Материално разпространение на едно учение или кауза от неговите защитници или противници: пропаганда в условия на война.

Въз основа на тази дефиниция бихте ли желали да дефинирате евангелието като пропаганда? Дефиницията на първо място, нали така? Но вие не бихте желали да използвате тази дума за евангелието понеже тя носи негативни конотации  – конотации свързани с полуистини, манипулативна реторика, предполагаема контра-информация, и т.н. По подобен начин метанератива предполага доминиране, насилие, премахване на опонентите, налагане на вярване или поведение на малцинствата срещу тяхната воля и др. подобни неща. Много хора не осъзнават, че тези конотации се свързват  с тях понеже те са получили своята информация от други хора в християнската общност, които никога не са разбирали или дори чели първичните документи. Докато аз съм сигурен, че вие не попадате в тази категория на мен ми се струва, че не сте схванал напълно смисъла на метанеративита така както той се използва от постмодерните теоретици. Лесно е да разбереш погрешно отчасти поради трудността на постмодерните философски съчинения, но в по-голяма степен поради обърканата пропаганда подета по въпроса от твърде много от нашите не напълно информирани братя-християни .

Казвайки това аз разбирам, че вие стоите срещу нещо, срещу което си заслужава да се стои. Вие чувствате, че постмодернистите създават едно противоречащо си послание (това е абсолютната истина: няма абсолютна истина!) Тази абсурд може да им позволи да направят всичко, което си поискат в името на липсата на абсолюти (което за вас означава „липса на морал“). Вие знаете, че ако те изберат пътя на морална анархия, личният и социалния резултат ще бъде ужасна болка и унищожение – СПИН, нежелана бременност, разводи и повече от това. Вие желаете да спасите тях и другите хора от тази болка. Това е добро и аз ви приветствам и споделям вашата загриженост!

Но опитайте се да разберете как това кореспондира с реалността. В края на 20-ти век постмодерните мислители се обръщат назад към режими като този на Сталин и Хитлер. (Човек не може да забрави как постмодерната мисъл се разви в периода след Холокоста когато дълбоко етични европейски интелектуалци подобно на Майкал Полани отразяваха жестокостите, които техните ближни е трябвало да понесат). Постмодерните мислители осъзнаха, че тези мегаломани използват големите верски системи , за да оправдаят своите жестокости. Тези системи от вярвания – които постмодерните мислител наричат „метанеративи,“ но които също така могат да бъдат наречени „виждания за света“ или „идеологии“ – са били толкова могъщи, че са били в състояние да преобразят добрите европейски интелектуалци в убийци или съучастници. Те са разсъждавали за миналата европейска история и са осъзнали (подобно на Клайв С. Луис), че тези, които са страстно посветени на определена система от вярвания са най-готови не само да умрат за нея, но и да убиват за нея.

Те гледат към силните системи от вярвания на 20 век – виждания за света (крайният марксизъм е едно подобно виждане за света), големи истории (антисемитизма е една история, превъзходството на белия човек е друга, американската съдба да доминира е трета) идеологии (подобно на индустриалната идеология, че земята и нейните ресурси не са Божие творение, което заслужава да се грижим за него чрез благоговейно служение, a по-скоро са просто природни ресурси, които са тук, за да бъдат заграбени от светски индустриалци) и били ужасени. Тези доминиращи системи от вярвания били отговорни за толкова милиона убити, за толкова мъчения, за толкова много загуба на свобода и достойнство, за толкова много поражения на планетата, че те са пожеали да подкопаят тяхното доминиране. Те изказали недоверие и скептицизъм към подобни истории или системи от вярвания.

Между другото вие многократно се позовавате на 9/11 като водораздел в това отношение, но на мен ми се струва „метанератива“ на талибаните и радикалните ислямисти просто добавя още една причина за недоверието или скептицизъм по отношение на системите от вярвания, които търсят контрол посредством сила или заплаха, не сте ли съгласен? И правилни или погрешни действията на американската армия в Ирак може да убедят много хора по света, че ние сме просто още един силен елит, склонен към доминиране, насилие и премахване на нашите опоненти чрез един месиански метанератив на американската империя. Така 9/11 може да не посочва едно връщане към добрите стари дни на модерността, поне не извън нашите граници и не за дълго.

Все пак, Чък, вие оправдано се опасявате, че „постмодернистите“ ще използват своя релативизъм, за да правят всичко което си поискат. Но те се опасяват, че вие и други „модернисти“ ще използвате своя абсолютизъм като едно извинение да правите всичко, което си поискате. (Ако не можете да видите някакво оправдание за тази тревога тогава аз наистина няма какво повече да кажа и едва ли си заслужава да четете останалата част от моето писмо). От моята позиция аз се опасявам, че всеки от вас вижда една реална опасност в лицето на другия. Постмодерните хора като мен – вие може да ме наречете пост-постмодернист ако желаете да твърдите, че постмодернизма е мъртъв, но моля ви, не ни наричайте отричащи истината релативисти, понеже не сме такива, макар да не харесваме вашето нечувствително използване на думи като „абсолютна истина“ – хората като мен не желаят нито извиняващия себе си нарцисизъм на единия нито нечувствителния абсолютизъм на другия. Вие сте срещу предполагаемото им отричане на истината в интерес на себесниизхождението и те са срещу вашето очевидно монополизиране на истината в интерес на политическо доминиране – и вие убедихте някои от останалите , че всеки от нас поне отчасти е прав относно другия.

Надявам се да виждате, че този разумни опасения не могат да бъдат сведени до абсурдното твърдение, че наистина няма такова нещо като „истина.“ Отново, някои постмодерни хора може да реагират прекомерно и от време на време да казват абсурдни неща – но това, което те казват като прекомерна реакция не ми изглежда много по-различно от това, което вие написахте за Християнството днес[3]  – особено когато вземем под внимание, че християнски писатели като вас трябва да полагат една по голяма от обичайната грижа за истината.

За истината: Бих желал вие и някои от вашите колеги, които говорите на религиозни теми да отделите известно време за размишлени над думата истина, която толкова често използвате. Ако за вас истината означава толкова много колкото казвате (и аз знам, че е така) и ако думите са важни за предаване на истината (а ние и двамата знаем, че те са – иначе защо пишем?) ние трябва да мислим сериозно за самата дума истина. Какво имате в предвид когато я изговаряте? Дали думата се е превърнала в бухалка, която използваме без да влагаме съдържание в нея – просто, за да удряме противниците си, подобно на начина, по който думите „патриотизъм“ и „толерантност“ са използвани от консерваторите и либералите на политическата арена? Когато миля върху това аз смятам, че истина означава поне седем много важни неща в зависимост от контекста:

1. Реалност – понякога ние използваме истината в смисъл на „това, което е там“ или „ което е наистина, наистина реално.“

2. Човешкото схващане за реалността – понякога използваме думата със значение как един човек или група схващат нещата. Например, в съда, когато един човек се кълне да казва истината цялата стина и само истината ние разбираме, че единствено Бог може да изпълни това обещание освен ако не определим истината да означава „честно и пълно описание на това, което съм схванал.“

3. Знание за реалността- Явно винаги има някаква степен на разминаване между 2 и 1 по-горе и когато ние свържем нашите схващания в цялостно, съзнателно обобщение и наречем тези обобщения знание разликата не изчезва. С други думи реалността такава каквато е виждана и познавана от нашия безкраен и чуден Бог винаги е по-пълна и в някаква степен по-различна от реалността, която е виждана и схващана от ограничените хора. Писанието потвърждава това напомняйки ни, че ние знаем само отчасти.

4. Твърдения за реалността – Когато вземем познанието, резултат на нашите несъвършени схващания относно това каква е реалността и когато споделим това познание с други хора чрез определени изказвания ние трябва да признаем, че добавяме нови слоеве на несъвършенство – посредством чудното, но понякога несъвършено разменяне на кодирани, изпратени, приети и интерпретирани символи, които ние наричаме език. Човешките твърдения явно описват реалността в някаква степен, но дори ако половината от моята критика на вашата статия (един опит да направя верни изказвания за реалността) е валидна вие трябва да признаете, че дори най-добрите ни опити да правим верни изказвания за реалността са все пак несъвършени. Например, вярвате ли, гледайки назад, че всички изказвания във вашата статия са съвършено, напълно, абсолютно, обективно верни? Ако кажете нещо по-малко от несъмнено „да“ вие сте чувствителен към някои притеснения, които постмодерните хора изпитват към тези неща.

5. Морални или етически присъди – Ситуацията става дори още по-сложна когато нашите твърдения са присъди относно морално или етично поведение. Дори тези от нас, които твърдят, че познават Бога и вярват в библията трябва да погледнат назад в собствената си история и да осъзнаят, че макар там да виждаме твърде ужасни последствия, за да твърдим, че няма такова нещо като легитимни морални присъди също така има и ужасни последствия да твърдим, че нашите морални присъди са несъмнено легитимни. Нашите предци са смятали робството за морално оправдано и са използвали писанието, за да докажат своето мнение; сега ние го смятаме за погрешно и отново се обосноваваме чрез писанието. И кой е толкова наивен да смята, че всички наши присъди са напълно верни, просто понеже цитираме библията?

6.  Система от вярвания или виждане за света – Аз смятам, че концепцията за виждане за света е много силна. И поради тази причина тя може да бъде много опасна. Например, аз подозирам, че за мнозина религиозни говорители и писатели „Християнското виждане за света“ означава „Модерното, западно, християнско виждане за света“ или „Калвинисткoтo систематично богословие“ или „Смесването на християнското богословие и консервативната републиканска политика“,  но нито те нито техните слушатели разбират това. Около думата има твърде много мистика и мъгла. Поставяйки „християнско“ с пълен член пред едно виждане за света не означава, че това виждане е 100% в синхрон с 1 по-горе, но то със сигурност може да създаде това впечатление в някои хора, които не са чувствителни по отношение на една статия в „Християнството днес“ особено ако те вече се чувстват заплашени от промените, които се случват в нашия свят и се надяват да получат нова надежда.

7. Едно чувство за сигурност – Смятам, че когато хората използват думата истина те имат в предвид едно чувство на сигурност и покой, което означава, че те няма нужда повече да мислят и да задават въпроси. С други думи, истина означава „случаят е приключен“. Това въздържане от по-нататъшно мислене е нещо, което от време на време всеки от нас желае особено в края на един уморителен ден на четене и критикуване на „Християнството днес“ (и след това критикуване на критиката). Но човек сам трябва да помисли за някой, който е хоспитализиран за психоза, за да осъзнае, че чувството на сигурност може да има много малко общо с 1  по-горе.

Аз посочвам тези сложност не за да „отричам истината“ и не защото не ме е грижа за истината, но именно понеже ме е грижа – вярвайки, че търсенето на истината трябва да съответства на 1 по-горе. Моето желание да бъда верен на реалността/истината (неразделна част от моето желание да бъда верен на истинския и жив Бог) ме кара да се изправя пред сложността на това как хората в действителност използват думата истина по тези различни начини. И ако това не е достатъчно сложно хората добавят определения като „абсолютен“, „обективен,“ „субективен“ и „релативен“ – често без да съзнават дори още по-голямата сложност и неизказания философски товар, който тези думи носят. Аз се опасявам, че вашата статия води към най-опростено (не)разбиране на тези въпроси.

Ако релативизма, който вие правилно нападате, е толкова голяма опасност колкото вие вярвате, че е (и аз вярвам, че той наистина е!) тогава опростената критика, която вие предлагате не е адекватно решение. (Ако сте склонен да прочетете отново изреченията предишното може би си заслужава усилието; изкушен съм да кажа това, за да подчертая важността).

Преди години един ваш колега беше запитан относно постмодерното мислене. Той отговори, че трябва да му се противопоставяме на всяка цена. Когато го попитаха защо той отговори: „Понеже то унищожава нашата апологетика.“ Тогава аз си помислих за него същото, което сега мисля за вас: „Слава Богу, че е над 55. Той може да си позволи да смята, че можем да се противопоставим на постмодерната култура. Той може да си позволи да се придържа към staus quo на апологетиката.“ Но тези от нас, които са по-млади или са по-въвлечени в истинския постмодернизъм (в кой смисъл аз използвам думата „истина“ в предишния израз?) не могат да си позволят този лукс.

Постмодерната култура е света, в който много от нас живеят, работят и служат, споделяйки добрата вест и следвайки добрия път на Исус Христос. Старата модерна апологетика просто не работи за нас, за нашите църкви, или за нашите приятели. Тя не просто не работи: аз не съм просто прагматичен. Модерната апологетика дори не се обръща към въпросите, които се задават.  Така за нас трудните въпроси повдигнати от реални, мислещи постмодерни хора (не карикатурата, която представяте във вашата статия) изискват добри отговори и тези отговори изискват по-добро, по-дълбоко, по-внимателно, по-малко опростенческо мислене от това, което вие демонстрирате във вашата статия или в другите си съчинения. Аз мога да кажа това за тях колкото и добри да са те в други отношения.

Можете да намерите стотици грешки в моето мислене, Чък, но аз се надявам, че ще помислите върху тези въпроси втори пъти и се надявам, че ще се молите за мен и за другите като мен вместо просто да обрисувате всички „постмодернисти“ като карикатурни герои, понеже с всички наши недостатъци ние поне се опитваме да работим в един свят, който вие очевидно изобщо не разбирате и просто се надявате да се срути и да си отиде. Ако той не пропадне и не си отиде вие ще бъдете благодарен някои от нас да го приемат по-насериозно и да комуникират по-рационално с него заради евангелието.

Вие предполагате, че християните, които не споделят вашето виждане са „глупави“ и се придвижват от „послание движено от думи“ към „послание движено от емоции.“ Вярно е, че има твърде много глупост, но съжалявам, подобно изказване не подобава на човек с вашия статус. По-скоро мнозина от нас се опитват да избягнат от глупавото разбиране на настоящите въпроси, които вие и твърде много други неволно демонстрирате. Ние вярваме, че образите (езика на въображението) и емоциите (включително емоцията на учудване) са важни елементи от пълното човешко познание и поради тази причина се опитваме да ги интегрираме в нашето търсене на този ценен, чудесен, свят дар наречен истина, който и двамата обичаме – и твърде често предаваме независимо от най-добрите си намерения.

Вашата статия завършва по следния начин: „Би било голяма ирония – и ужасна трагедия – ако ние се намерим хлъзгащи се по постмодерността точно когато по-широката култура открива, че тя води до задънена улица.“ Изкушен съм да посоча иронията, че някои християни като вас изглежда са се въвлекли по-дълбоко в „модерността точно когато по-широката култура открива, че тя води до задънена улица.“ Освен да посоча необходимите различия между (а) постмодерността като едно по-широко културно движение (включително както културните тенденции правят, противоречащи си движения и вако екстремисти) – което е живо и действено и (б) постмодернизма така както вие го дефинирате (една твърде измислена позиция, която малцина ако изобщо някои мислещи хора биха приели за своя – която е чудесно да обявяваш за задънена улица, понеже тя никога не е имала голямо начало) и (в) постмодернизма както аз и други хора го разбираме (един много по-широк и нюансиран философски обрат, който започва след върха на модерния абсолютизъм/позитивизъм и късния модерен/ранен постмодерен релативизъм) …Освен да посочи тези различия аз желая да завърша с две неща, за които и двамата сме съгласни:

1. Нито аз нито вие смятаме, че постмодерността или модерността е „отговора“ По-скоро ние и двамата вярваме, че евангелието на Исус Христос е Божия сила за спасение – и за модерния и за постмодерния човек. Подобно на вас аз мисля, че по сърце съм евангелизатор. Точно както вие и вашите чудесни колеги от Prison Fellowship сте прекарали десетилетия, за да проникнете в трудния свят на затворите заради благовестието мнозина от нас излизат на предизвикателната арена на постмодерната култура. Мнозина смятат затворниците за безполезни и негодни за нищо, но вашето сърце на евангелизатор и личната ви опитност не ви позволяват да достигнете до това крайно заключение. Вярвам, че  вие ще ме разберете когато ви кажа, че се чувствам по същия начин по отношение на моите приятели и ближни от постмодерната култура както вие се чувствате за затворниците. Аз ги обичам. Желая да се отнасям към тях с нежност и уважение когато те ме питат за надеждата, която имам в Христос. Може би вие бихте могли да мислите за мен и за другите като мен като за „Postmodern Fellowship,[4]“ организация подобна на Prison Fellowship търсеща да занесе благата вест за Исус на едни забравени, понякога отчаяни, често неразбрани хора.

2.  Аз споделям тъгата ви за състоянието на много християнски радиостанции. Вие съжалявате, че някои от тях превключват от „проповядване и говорене“ към „изцяло музика.“ Всъщност аз бих бил по-щастлив ако имаше по-малко религиозна радио реторика –  между другото намирам, че вашите статии и интервюта са над средното ниво. Аз просто съм тъжен, че по-голямата част от музиката по християнските радиостанции не е по-добра от проповядването и говоренето. Евангелието заслужава по-добро проповядване и по-добра музика пот тази, която ние произвеждаме. То заслужава по-добро писане и мислене от това, което както вие така и аз успяваме да постигнем във вашата статия или в този отговор. Но ние поне се опитваме, и двамата, всички ние. Нека Бог да ни помогне да растем. Имаме да извървим много път.

Зная, че сте зает човек, който върши много неща и може би никога няма да имате време да прочетете това. Но ако го прочетете, моля ви, не се чувствайте принуден да отговорите. Сигурен съм, че в някои отношения съм ви разбрал погрешно или погрешно съм представил вашата позиция и, както казах, аз не съм твърде умел в дебатите, нито пък желая да натрупам практика. Независимо от липсата  на квалификация и от многото ми недостатъци (знайни и незнайни) аз искрено се надявам, че част от моят отговор на вашата статия ще бъде полезен за вас (или за хората, с които работите) по някакъв начин във вашата продължаваща и важна работа за Христос и Неговото царство.

Ваш брат в Христос:

Брайън МакЛарън

Emergentvillage.com


[1] Съдебно дело в САЩ, което служи като прецедент за легализиране на абортите

[2] Религиозна секта, основана от Дейвид Берг, мнозина последователи, от която извършиха масово самоубийство.

[3] Статията на Колсън първоначално е публикувана в Християнството днес

[4] Игра на думи с името на организацията на Ч. Колсън Prison Fellowship

1 thought on “Колсън vs. МакЛарън

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.