За Турция и Божието наказание

от Радостин Марчев

През последните два дена пред очите ми преминаха множество реакции на християни за трагедията в Турция и Сирия. Някои от тях (макар и по никакъв начин преобладаващата част) изглежда смятаха, че това е някакъв вид  наказание от Бога – и дори че могат да посочат точната причина за него.

Библията със сигурност ни дава примери когато Бог наистина нанася наказание за конкретна постъпка – била тя грехът на Содом и Гомор, множеството бунтове на евреите в пустинята или гордостта на цар Ирод (Деяния 12).

Това обаче далеч не е всичко, което Писанието казва по въпроса за връзката между греха и Божието наказание. Цялата книга Йов е написана с цел да преобърне като погрешно – дори еретично и омразно на Бога – богословието, което вижда двете неща като причина и следствие. Но най-ясното му отхвърляне се намира във въплъщението на Исус Христос. Виждайки човешкия грях и бунт, човешкото отричане и предизвикване на Бога Той не отговаря с наказание, не изпраща бедствие. Това, което Бог изпраща е Собствения Си Син, Който да умре заради грешника, за да може последният да живее. Бог се жертва, за да може неговият враг да живее.

Някой може да възрази, че това е валидно наблюдение единствено ако грешникът се покае. Несъмнено е така. Но колко дълго Бог е готов да чака нашето покаяние? Понякога цял един живот. Всъщност колкото повече задълбаваме в този въпрос толкова по-заплетен става той. Защо някои хора получават възможности в продължение на години, а други губят живота си в ранна възраст? Какъв е мотивът, по който това се определя? Това е скрито за нас и Божиите критерии остават загадка.

Истината е, че ние не знаем защо се случва дадено бедствие – чумната епидемия, ковид или земетресението в Турция. Всяка спекулация тук би била неуместна – и християните трябва ясно да си дадат сметка за това и да замълчат там където това е наложително.

Като вярващи обаче ние би трябвало много ясно да знаем какво да направим. Първо, ние трябва да плачем и да скърбим за случилото се. Всяко самодоволство, че някой си е получил заслуженото или че Бог е отговорил по този начин на предизвикателството, което Му е било отправено не е духовна нагласа, която можем да бъде наречена християнска.

Второ, ние трябва да се молим – за милост, за помощ, за спасение на повече хора и за изцеление и възстановяване.

Но има и още нещо, което трябва да направим и което Новия завет ясно ни казва.

Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна, и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза? (Яков 2:15-16).

Яков е бил практичен човек и посланието му е много ясно. Затова нека да се замислим за организация, на която имаме доверие – била тя православна, католически, протестантска или светска – и да дадем това, което сме в състояние да отделим.

Това би била автентична християнска реакция. Обясненията защо бедствието се е стоварило над тези хора не е такава.