Серия амвонна – 16


ВЪВЕДЕНИЕТО

img-church-stained-glass.tmb-16x9large

„Лошото въведение прилича на обезобразено лице – иска ти се да отвърнеш погледа си от него” (Квинтилиан, римски оратор)

Мнозина проповедници смятат, че най-голяма подготовка трябва да се отдели за същинската част на проповедта, т.е. на нейното изложение. Но това не е вярно. Всъщност двете части, върху които трябва да работи най-много са въведението и заключението. За това има определена причина – всъщност причините са повече от една.

Първо, проповедниците не следва да предполагат интерес от страна на слушателите. Интересът трябва да се предизвика, а това става чрез въведението. Да скочим направо към изложението на предмета, по който искаме да говорим означава да се провалим от самото начало.

Разбира се, доста проповедници смятат, че щом хората са дошли в църква те са достатъчно заинтересувани да слушат, но това просто не е така. Без съмнение има хора, за които това е вярно, но в едно обичайно църковно събрание далеч не всички са готови да слушат. Някои хор идват с недоверие. Някои идват по навик и още от началото са отегчени. Някои идват с надежда, но ако още в началото не чуят нещо, което отговаря на нуждата им те ще престанат да слушат. Всеки проповедник и при всяка проповед трябва да заслужи правото си да говори и да бъде чут. Може да не ни харесва, но това е реалността и по-добре да се съобразим с нея.

Второ, статистиката потвърждава мрачната вест, която току що казахме. Преди едно поколение хората са решавали дали искат да слушат дадена тема и говорител или не през първите 60 секунди, през които човекът говори. Ако не ги заинтересува достатъчно през това време те изключват и престават да слушат активно. Телесно са в църква, но умът им е на съвсем друго място. 60 секунди. Но това е било преди едно поколение. Днес хората са много повече заливани с информация чрез най-различни медии и в резултат на това времето за решение е паднало на половина – 30 секунди.

Понеже умът получава много повече информация отколкото може да приеме той създава филтри, които определят дали това, което ушите чуват е важно за него и ако прецени, че не е го изключва, престава да го възприема активно. Това се извършва подсъзнателно, без да го съзнаваме. Така че имате 30 секунди, за да решат хората дали ще ви слушат или не.

Ето затова въведението е изключително важно. Ние трябва да подберем началните си думи изключително внимателно – ако се провалим с тях хората може да не ни дадат втори шанс.

Съществуват различни начини, по който въведението може да предизвика интерес.

– Стъписващо изказване: “Ръцете ви са твърде къси, за да се боксирате с Бога.”

– Провокативен въпрос.

– Каталог/списък – напр. изброяване на бедствия и нещастия може да напомни за идеята за несигурността на живота, който е живян без вяра.

– Интересни цитати, статистики и др.

Ето един пример за добро въведение:

Днес в нашето събрание има човек, който е убиец….Точно това искам да кажа. Вчера той е убил друг човек и си мисли, че никой не го е видял, но греши. Аз разполагам с писмено свидетелство на очевидец, което сега ще ви прочета. Ето какво казва то: „Всеки, който мрази брат и е убиец“ (1 Йоан 3:15). (Кавлин Милър)

Но не всяко въведение, което предизвиква интерес е добро въведение.  Доброто въведението не само предизвиква интерес, но трябва да е свързано с темата, по която ще се говори. Ако кажем несвързана шега това може да предизвика смях, но изследванията показват, че води и до недоверие в слушателите. Когато усетят, че връзката с основната тема липсва те се чувстват манипулирани или предадени. Или пък те ще останат при въведението, за да продължат да мислят за него и няма да чуят какво ще каже проповедникът по-нататък понеже изложението не е свързано с изложението, което ги е заинтересувало. Така може да се окаже, че ние едновременно сме привлекли интереса на хората и сме ги изгубили за това, което всъщност искаме да им кажем понеже неволно сме ги насочили към нещо друго. Така че ако сме въвели проблем с въведението задължително трябва да достигнем до неговото разрешаване в изложението на проповедта.

Какво въведение е лошо?

– Въведението трябва да пробужда чувство на напрежение в слушателите или да предизвика осъзнаване на определена нужда/проблем (това е начин да се предизвика напрежение), който касае ТЯХ. Когато това се случи те слушат и започват да мислят за неговото разрешаване. Ето защо да представим във въведението абстрактен, несвързан с тях проблем не ни върши работа. Просто да съобщим темата на дадена проповед е твърде лошо въведение, макар че много проповедници го правят. Те излизат на амвона и казват: „Днес ще говоря за…“ или „Темата на нашия духовен разговор е….“ Това не върши работа, всъщност работи срещу тях.

– По същата причина въведение, което започва с директен прочит на библейски текст НЕ Е добро. Подобна практика може да изглежда благочестива и библейска, но то всъщност не привлича вниманието и по този начин всъщност пречи на хората да чуят с внимание текста, към който желаем да ги насочим. То предполага наличието на достатъчен интерес в хората – нещо, което казахме, че не трябва да бъде предполагано. Напротив, понеже не е грабващо то ГУБИ вниманието на хората и по този начин пречи на проповедта и от омилетична гледна точка не е добър подход.

Разбира се, аз не казвам, че ние трябва изцяло да премахнем прочита на текст от Писанието. Това, което казвам е, че не е удачно той да изпълнява ролята на въведение в цялостната структура на проповедта.

„Не започвайте с (прочит на) текста. Започнете със слушателите както правят Петър и Павел. Обърнете се към текста на Писанието едва когато вече сте ориентирали слушателите си към това, което ще намерят в него и само тогава когато вече сте пробудили в тях достатъчен интерес към темата.“

Въпреки това, противно на всичко което казахме има случи когато провокирането на интерес чрез поставяне на актуален проблем не е необходимо. Случаят е такъв когато такъв проблем вече съществува – напр. при погребения или когато се проповядва във връзка с наскоро случило се събитие, което е важно за слушателите. При това положение можете направо да пристъпите към темата.

Във всички останали случи е най-добре да напишете въведението си дума по дума. Омилетиците спорят кога е най-доброто време да се направя това. Някои препоръчат след като основното тяло на проповедта (или поне нейния план) е вече подготвено. Това позволява да имаме поглед върху цялото и да помислим как въведението може най-добре да му послужи. Но има и други възможности – да подготвим въведението в самото начало когато силите и въображението ни са свежи и най-продуктивни. Ако това е времето когато ни споходи удачна идея въведението може да бъде написано дори по средата на подготовката. Няма задължително правило, което да бъде неизменно следвано. Важното е въведението ни да бъде добре подготвено.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.