Притчи за разбитите семейства


от Радостин Марчев

Чували ли сте израза „дисфункционално семейство?” Най-общо това е смейство, в което нещо е сериозно счупено, семейство, което живее в конфликт, някой се държи неприемливо, децата са пренебрегвани или дори насилвани по някакъв начин. Причините може да са най-различни – напр. някой от родителите да е прекалено властен или дори насилник. Може да е и точно обратното – родителят да е прекалено слаб и мекушав, който не може да наложи никакви правила в семейството. Или пък това може да е семейство, в което се е случило някакво нещастие и което не успява да се съвземе от него и да продължи нататък.

Всички в едно такова семейство страдат. Но най-големите поражения понасят децата. Статистиката казва, че в опита си да  избегнат миналата болка някои прибягват до себеразрушителни практики като употреба на наркотици или алкохол. Други имат проблем с изграждането на близки приятелства, не могат да вярват на хората, страдат от ниско самочувствие, усещат необяснимо вътрешно безпокойство или искат винаги да държат всичко под контрол. Трети са податливи на депресия, агресивни са и се бунтуват срещу правилата и нормите.

Процентът на такива семейства е различен в различните страни и е труден за определяне. Аз не успях да намеря данни за България и дори не съм сигурен, че съществува достоверна статистика. Но съм сигурен, че вие знаете за какво говоря и сте се срещали с такива семейства и хора пострадали от тях.

Може би след това сте се питали: има ли надежда за такива хора? Могат ли да бъдат те изцелени?

Може би дори някой от вас идват от разбити семейства. Може би се чудите дали живота ви нямаше да е съвсем друг, сигурно по-добър, ако бихте имали шанса да израстете в различно семейство, да получавате по-голяма подкрепа, да бъдете обичани повече. Може би сте израснали само с един родител и смятате, че това ви е ощетило по някакъв начин.

И може би някои от вас се чудят: може ли дори Бог да компенсира пораженията от едно такова семейство?

Днес искам да ви запозная с един човек израснал в такова семейство, и който цял живот носи последствията от това. Библията е много честна и откровена за хората, които описва и понякога говори за неща, които ако зависеше от нас със сигурност бихме спестили. Но когато такива истории са разказвани толкова открито те могат да се превърнат в един вид притча за нас, макар че живеем в съвсем различно време, обстоятелства и култура.

Семейството е на един човек на име Яков. Самият Яков израства в семейство, в което всеки от родителите толерира различен син. Така двамата братя се борят един с друг като по-малкият мами, а по-големия прибягва до физическа сила и дори заплашва с убийство. Яков трябва да бяга при друг свой роднина. Но там нещата не се променят – години наред той се надлъгва с чичо си като всеки се стреми да измами другия.

Не е за учудване, че когато Яков създава свое собствено семейство нещата в него често не вървят – меко казано.

Той се жени не за една, а за две жени (нещо, което е било позволено в тогавашното полигамно общество) и това поражда съперничество между тях и отношенията в семейството често не са добри. Но Яков не спира дотук, той има връзки и с две от слугините на съпругите си. След време най-големия син на Яков също има афера с една от тези слугини, от които баща му има деца. Други двама от синовете му избиват цяло село защото местният първенец е изнасилил сестра им. Това е семейство пълно с огорчение, разбити отношения и насилие.

Най-голямата трагедия обаче се случва с едно от децата на име Йосиф. Той е любимец на баща си и Яков ясно показва това свое предпочитание. Книгата Битие споделя само един епизод за това – Яков прави на Йосиф шарена дреха. Представяте ли си картината – братята работят тежка работа, а Йосиф се разхожда с шарената си дреха.

Накрая Йосиф е намразен до смърт – и то съвсем буквално. Това, което едва е избягнато в предишното поколение ще се случи в следващото. Когато веднъж откриват Йосиф далеч от дома братята му съвсем съзнателно и хладнокръвно решават да го убият. В крайна сметка, за да не си цапат ръцете с кръв те го продадат като роб.

Както и да го погледнем семейството на Яков е дисфункционално семейство, токсично семейство. Ако живееше днес социалните служби сигурно биха се намесили.

Едно от децата, което се ражда в това семейство се казва Юда. Ние го свързваме с друг библейски герой, който предава Исус, но всъщност името е много хубаво – то означава прослава или славословие. Но животът на този човек съвсем не е толкова хубав – той е поредица от действия, които ни разкриват един характер, с който не бихме искали да живеем. Той е описан в Битие 38 и това е една от най-грозните текстове в цялата Библия. Ето какво ни казва тя.

Скоро след като продава брат си в робство Юда напуска семейството си. Библията отбелязва това съвсем кратко:

Битие 38:1 По онова време Юда се отдели от братята си

Ние не знаем защо го прави. Дали го преследва спомена за това, което е извършил? Или токсичната семейна атмосфера го потиска толкова, че повече не може да издържа?

Понякога хората бягат – от дома си, от населеното си място, от средата, в която са израснали, дори от семейството си. Бързат да напуснат дома си защото нещо ги задушава и искат да се махнат оттам. Сигурно познавате такива хора.

Но в тази история има нещо по-дълбоко. Семейството на Яков по това време е единствената група хора, които познават истинския Бог. Можем да кажем, че това е единствената църква, която съществува по това време. Но това не й пречи да е токсична и хората да бягат от нея.

И аз мисля, че историята на Юда може да бъде една скрита притча за нас. Понякога ние смятаме, че щом сме църква това автоматично ни прави добрите хора, а другите, невярващите, са лошите. Но Юда е едно предупреждение за нас. Аз съм бил в църква достатъчно дълго, за да знам, че понякога хора може да поискат съвсем буквално да избягат заради нас и начина, по който живеем и ги третираме. Много често след това такива хора не желаят да имат нищо общо с Бога – не заради самия Него, а заради нас. Библията сравнява църквата с едно семейство на вяра, но тя също така казва, че е възможно това семейство да стане дисфункционално, токсично. И една от темите, към които НЗ постоянно се връща е именно начина, по който вярващите трябва да се отнасят един към друг. Добрата атмосфера в една църква не е нещо, което идва от самосебе си. Добрите отношения и любовта между хората не винаги са лесни – изисква се ние да направим усилие, за да ги създадем и след това постоянно да работим над себе си, за да ги запазим и поддържаме. Неща като егоизъм, безразличие към другите, караници и клюки много лесно могат да ги унищожат.

Когато семейството на вярата е дисфункционално пораженията, което то нанася са също толкова тежки колкото и биологичното семейство и по същия начин те често се предават на следващите поколения.

 Затова искам да ви помоля днес – внимавайте на себе си, молете се, търсете начини семейството на вярата да бъде изцелено ако има проблеми, поемете инициатива ако е необходимо, не си спестявайте дребните жестове на внимание и грижа. Защото тежко ни ако някой пожелае да е далеч от Бога заради нас.

Това е първият начин, по който историята на Юда действа като притча за нас.

Разказът продължава. Юда захвърля своето семейство, своето минало, своята вяра и тръгва по свой собствен път. По професия той е животновъд, една трудна, но уважавана професия в древността. Работата му върви добре и малко по малко Юда става богат човек.

Той живее при народа на ханаанците – хора, с които малко по-късно Бог ще забрани на евреите да имат нищо общо. Но Юда се заселва сред тях и се жени за момиче от техния народ. Раждат му се трима сина. Те порастват и най-големият от тях също се жени. Дотук историята изглежда доста хубава. И точно когато очакваме да научим, че Юда е станал дядо започва обратът.

Битие 38:7 А първородният син на Юда беше нечестив пред Господа; и Господ го уби.

Нямаме никаква представа защо се случва това. Бог се намесва по такъв краен начин много, много рядко – иначе повечето от нас нямаше да сме живи. Явно става дума за нещо много сериозно.

Животът на Юда който е изглеждал успешен и щастлив изведнъж се преобръща и той стои пред гроба на собствения си син.

Но това не е краят.

По онова време в близкия изток е имало широко разпространен обичай вдовицата да се омъжи за брат на починалия. Днес това може да ни изглежда странно и дори варварско, но е било създадено с най-добри намерения. Във време когато социалната система е липсвала напълно, а обществото е било силно патриархално жената е получавала защита и грижа, а децата родени от този брак са се считали за потомство на първия й съпруг като по този начин са запазвали неговия род. Така втория син на Юда се жени за вдовицата на брат си, която се нарича Тамар. Но той знае, че ако тя роди дете то ще се смята за потомък на брат му и той ще трябва да дели с него наследството. А синът на Юда не желае това. Затова той взема мерки, Тамар да не забременее.

Битие 38:10 коментира кратко: А това, което правеше, бе зло пред Господа; затова и него уби.

Така богатият и успешен Юда стои пред втори гроб на свой син.

Сега става още по-интересно. Юда има трима сина. Според обичая е ред на третия да се омъжи за вдовицата. Но Юда има нещо наум.

Битие 38:11 Тогава, Юда, рече на снаха си Тамар: Живей, като вдовица в бащиния си дом, догде отрасне син ми Шела; защото си думаше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом.

Текста ни казва ясно защо умират двамата сина на Юда – заради личните си грехове. Но кого обвинява Юда – Тамар, тяхната съпруга. Юда бяга от едно токсично семейство, само за да създаде сам друго такова. Той не се е научил да поема вината за действията си – дори не си задава въпроса: „Не сбърках ли нещо с възпитанието им?” Той продължава да обвинява другите. Навремето виновен е бил Йосиф защото ги дразни – и го продават в робство. Сега виновна е Тамар – и тя е пратена в дома на баща си – но не като свободна жена, а като вдовица, която няма право да се омъжи и да продължи живота си. Юда всъщност няма намерение да я свърже с третия си син. Но в същото време той разрушава живота й, оставя я без бъдеще. И отказва да поеме отговорност за това – тя не живее при него, изпратена е в дома на баща си, за да не му се пречка.

Тук историята на Юда още веднъж може да бъде притча за нас самите. На много хора, нека да кажа и на много християни, им е трудно да признаят, че са сбъркали. Ние стискаме зъби и търсим вината в другите, във възпитанието си, в трудните условия, в които живеем, в нещо друго и намираме извинения за себе си. Понякога сякаш сме по-готови да си отхапем езика отколкото да признаем, че не сме прави и да помолим за прошка.

Но признаването на собствените ни грешки стои в основата на християнската вяра. Ние идваме при Бога като признаваме, че сме сбъркали в много неща и молим за прошка. Християните наричат това с думата покаяние и без него не е възможно да говорим за никакво християнство. И това не е нещо, което се случва само веднъж в живота ни и само по отношение на Бога. Ние трябва да сме готови да се покаем всеки път когато сбъркаме и да признаем това както на Бога така и на хората, които сме ощетили.

Ние също така трябва да разберем правилно смисълът на християнската дума покаяние. Покаяние не означава просто да изпитваш съжаление за някоя грешка и да поискаш прошка за нея. Думата покаяние означава буквално „промяна на ума,” означава да смениш посоката и начина, по който живеееш, така че да не се налага отново да се покайваш за същото нещо.

Християните не са съвършени хора, понякога не сме дори по-добри от невярващите. Но християните трябва да са хора, които се учат да поемат отговорност за грешките си и да направят нещо за това на практика. Да, ние не можем да направим това със собствените си сили и постоянно имаме нужда от Божията помощ. Но ние също имаме отговорност. И едно от първите неща, които трябва да направим е да престанем да обвиняваме другите и да видим проблемите вътре в самите нас.

Това е втората притча, която е за нас историята на Юда.

Разказът продължава. Тамар е пратена при баща си. Минава време и тя разбира какво прави Юда. Но Тамар се оказва смела жена и отказва да се примири. И на един от големите древни празници, – времето когато се стриже вълната на овцете – тя се преоблича като проститутка, скрива лицето си и застава на пътя на Юда. Какво смятате, че прави Юда? Без много да му мисли той се възползва от услугите й. Понеже няма с какво да й плати той й дава един вид визитната си картичка или дори личната си карта (Печата си, ширита си и тоягата си).

По този начин Тамар се оказва бремена от своя тъст. Това е грозна история. Но когато бременността на Тамар започва да личи без да е известен бащата реакцията на Юда е много интересна.

Около три месеца подир това, известиха на Юда, казвайки: Снаха ти Тамар блудствува; а още, ето, непразна е от блудството. А Юда рече: Изведете я да се изгори.

Тамар естествено държи в себе си визитната картичка на Юда, която може да послужи като тест за бащинство. И естествено екзекуцията е отменена, а Юда трябва да поеме лично отговорност за децата и майката. Но реакцията му ни показва още една страна от характера на Юда.

Външно той е дълбоко загрижен за морала и добрите нрави. Той е готов да осъди всеки грях, който види. Но вътрешно, там където хората не могат да надникнат, нещата са съвсем различни. Виждали ли сте такива хора?

Християнството никога не е било религия на външната форма лишена от вътрешно съдържание. Христос винаги е обръщал най-голямо внимание на сърцата на хората, с които общува. Ако сърцето е чисто и честно това ще намери и външна изява по-рано или по-късно. Но ако външната праведност крие вътрешни проблеми Бога не можем да излъжем. Затова както ние винаги трябва да обръщаме внимание на състоянието на сърцата си, а не на начина, по който сме виждаме външно от хората. Така историята на Юда за трети път се превръща в една притча за нас.

Но историята все още не е свършила. Йосиф, братът когото продават в робство в Египет се издига до първи министър на Египет и спасява страната от големия глад, който връхлита тази област на света. В Егиет има достатъчно храна но Ханаан гладува. Единствената възможност за хората там е да отиват в Египет, за да купят храна. Така прави и семейството на Яков. И когато бащата изпраща синовете си за наша изненада Юда се оказва сред тях. През изминалото време се е случило нещо и той се е  примирил със семейството си и се е върнал при него.

Йосиф – изпитва ги, за да види дали отново ще са готови да пожертват още един брат. И когато Вениамин трябва да остане роб се случва нещо, което внимателният читател на книгата не очаква.

Битие 44:33-34 Сега, прочее, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си. Защото, как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.

Преди много години Юда е накарал братята си да продадат Йосиф като роб. Сега обаче, когато е на път да изгуби още един брат по този начин, той пристъпва напред и се моли: Позволи ми да разменя моят живот за неговия. Аз ще остана роб, но нека той да си отиде свободен.

Какво е станало с Юда? Юда, който обвинява другите? Юда, който не е готов да се изправи пред собствените си проблеми? Юда, който осъжда чуждите грехове, но прикрива своите?

Това, което се е случило с Юда християните наричат благодат. Благодатта е незаслужената Божия любов, милост и грижа към нас, която действа в живота ни отвъд нашата чисто човешка способност.

Юда се е отказал от своето семейство и вяра, но  Бог не се е отказал от него. През цялото време когато изглежда, че той все повече пропада Бог тайно е работил в него, за да го изцели и да го направи друг човек.

И това е най-важната притча, която Юда  ни казва днес. Ако му дадем възможност Бог може да се справи пораженията от разбитото семейство от което идваме, може да се справи с личните провали, които сме преживели, може да подреди нашият живот, колкото и разбъркан да е той.

Нашето биологично семейство може да е било всякакво, но сега Бог желае да бъде наш баща и да поеме отговорността за нашето възпитание в едно ново семейство. Когато е въплъщава и става човек Христос приема нашата човешка природа и се нарича наш брат. И Той е брат, който няма да ни предаде нито ще се съревновава с нас – Той дава живота Си заради нас.

Няма значение колко сме възрастни, няма значение какво сме направили, няма значение какъв е характерът ни – Бог е готов да ни приеме в Своето Собствено семейство ако Му позволим. Не защото има нужда от нас, а защото ни обича.

И Той не само ни обича – Той е Бог, който може. Той може да направи така, че дори грешките ни да се превърнат в благословение. Може понякога да гледаме назад към живота си и да не виждаме нещо особено смислено, което сме постигнали в него. Може дори да ни се струва пълен провал. Но ако сме го предали на Бога можем да сме сигурни, че Той знае какво да направи с него.

Юда и Тамар – от децата им по права линия се ражда Христос. Матей записва техните имена в родословието в началото на своето евангелие, за да можем да погледнем назад и да разберем какво всъщност се е случило.

Бог може да направи нещо подобно и с моя и твоя живот. Може сега ние да не го разбираме, може дори никога да не го разберем, може чак след няколко поколения да стане ясно както Бог прави, но можем да сме сигурни, че Той работи. И това, което Той днес ни казва е, че ако сме отишли с вяра при Христос, ако Го оставим да работи в нас, ние можем да имаме надежда.

И аз се надявам вие никога да не забравяте това. Ние ще минаваме през трудни моменти, но няма да преминаваме през тях сами. Ние ще се борим със собствените си недостатъци или белези от миналото ни и понякога можем да се чувстваме напълно безсилни, но с Божията благодат ние малко по малко ще се превръщаме в хората, които Бог иска да бъдем. Ние ще правим грешки, понякога дори големи грешки, но Бог е в състояние да се справи с тях и дори от злото да изведе нещо добро.

Историята на Юда е едновременно един от най-грозните текстове в Библията и една добра новина за един добър Бог. И като църква ние сме призовани да я споделим с другите. И заедно с това да живее по начин, който показва, че това, което говори е истина.

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.