от Радостин Марчев
ТИАТИР
Откровение 2:18–29: „До ангела на тиатирската църква пиши: Това казва Божият Син, Който има очи като огнен пламък, и Чиито нозе приличат на лъскава мед: Зная твоите дела и любовта, вярата, служението и търпението ти, и че последните ти дела са по-много от първите. Но имам против тебе това, че търпиш жената Езавел, която нарича себе си пророчица и която учи и прилъгва Моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено. И дадох ѝ време да се покае, но не иска да се покае от блудството си. Ето, Аз скоро ще я тръшна на болно легло: и ще туря в голяма скръб ония, които прелюбодействат с нея, ако се не покаят от нейните с тях дела. И чадата ѝ ще убия с мор. И всичките църкви ще познаят, че Аз съм Който изпитвам вътрешности и сърца; и ще въздам на всеки от вас според делата му. А на вас, останалите в Тиатир, които не държат това учение, и които не са познали дълбоките работи (както те ги наричат) на сатана, казвам: Няма да наложа на вас друг товар; но дръжте онова, което имате, докле дойда. И на този, който победи, и който се пази до край, за да върши дела чисти като Моите, ще дам власт над народите, (и той „Ще ги управлява с желязна тояга; Те ще се строшат като грънчарски съдове“) както и Аз получих от Отца Си. И ще му дам зорницата. Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.“
Тиатир (днешен Алкасар, Турция) е бил най-малкия, най-незабележимия и града, за който знаем най-малко от всички, описани в Откровение 2–3. Въпреки това на него е посветено най-дългото и може би най-трудното за разбиране писмо.
За разлика от всички останали градове в Откровение 2–3, които са се виждали отдалеч, Тиатир лежал в низина, почти на морското равнище и бил обкръжен от постепенно издигащи се хълмове. Равнинния терен не предлагал защита от потенциални врагове, настъпващи откъм Сардис и Магнезия. Допълнително той се намирал на границата между враждуващите царствата на Птолемеите и Селевкидите. Въпреки че на теория трябвало да бъде граничен гарнизон, уязвимото му положение го правило да преминава от едни в други ръце при всяка промяна на силите и преразпределение на територията. Когато обаче Рим наложил мир, градът започнал да расте и да просперира. Равнинното му местоположение и важните търговски пътища наоколо го превърнали във важен манифактурен и търговски център. Така посланието на Христос в Откровение е насочено към растяща църква в един растящ град. Той представлявал смесица от много раси и синкретизма в религиозно отношение е бил широко разпространен – тук се срещали границите на египетската, персийската, гръцката и римската цивилизации.
Характерна особеност на Тиатир бил необикновено големият брой търговски гилдии, които били локализирани доста стриктно в града (пазара). Техните фестивали били до голяма степен религиозни по своя характер и занаятчиите, които отказвали да участват в тях били изключвани, което ги лишавало от възможността да практикуват професията си[1].
Изглежда най-силната от тези гилдии била на търговците на платове. В Деяния 16 гл. първата жена, повярвала в Македония (Филипи) – Лидия, била точно от Тиатир и търгувала именно с (морави) платове[2]. Понеже тя е описана като жена, която се е „бояла от Бога“ (характерен израз за езичници обърнати към юдазима) е възможно в Тиатир да е имало синагога, макар да не разполагаме със сигурни доказателства за това.
От посланието към църквата в Тиатир ние оставаме с впечатлението, че нейният проблем бил точно обратният на този в Ефес – те са имали силна любов, но слаба доктрина.
2:18: „Божият Син“ – Това е единственото място в Откровение, където Христос се нарича с това име. Може би титлата идва от факта, че в Тиатир е бил почитан митичният герой Тиримней, когото наричали син на боговете. Той е бил патрон на местната „медна“ гилдия и е изобразяван на монети яхнал кон, носещ двуостра брадва. Титимней често бил изобразяван на местни монети заедно с римския император, който също е бил наричан Божий Син. Вероятно, за да подчертае контраста между истинския Бог и лъжливите карикатури, Христос описва Себе Си по този начин и след това в ст. 26–27 дава обещание, заимствано от Пс. 2:7–8.
Накрая, Тиатир бил център на поклонение на Аполон, който също бил наричан син на боговете и вдъхновител на пророчествата (жената Езавел в писмото също е наречена пророчица).
2:18: „крака като лъскава мед“ – Може би изразът е скрит намек, че с тях ще стъпче нечестивите, които съзнателно вървят срещу Неговите заповеди. (Ис. 63:3,6. Виж също Езек. 1:4,7,27; Дан. 10:6). Подобно тълкуване намира допълнително основание в историята на града, в който една от най-големите търговски гилдии била медникарската. Думата преведена като „мед“ се среща единствено тук и в 1:15 в цялата известна ни гръцка литература и може да означава „бронз“ или „месинг“. Може би това е било специално название на продукта, който се произвеждал в Тиатир и след това се е употребявал за изработване на оръжия (Тиатир е бил граничен гарнизон).
2:20–23: „Езавел“ – Името едва ли е истинско. То представлява ясна алюзия към 3 Царе 16–22 и 4 Царе 9 (особено 9:22 в контекста на посланието към Тиатир) – царица Езавел в Стария Завет, която се опитва да отклони Израел от Йехова към бога Ваал и преследвала пророк Илия. Образно е използван и изразът „чадата ѝ“ от ст. 23, който по всяка вероятност означава хората, които следват нейните лъжливи учения. От писмото на Христос оставаме с впечатление, че това не са външни хора, а част от вярващото общество в Тиатир. Такава по всяка вероятност е и самата „Езавел“[3].
Оттук нататък почти всичко, което може да се каже представлява единствено догадка.
Възможно е обвинението в блудството да е употребено в преносен смисъл подобно на Езавел в Стария Завет. В този случай думата сочи към някакво синкретично учение, което без да отрича християнството, го съчетава с някакви езически (и/или юдейски) вярвания.
Яденето на идоложертвено (ст. 20), както и блудството, може би е свързано с налаганото поклонение на императора. Възможно е също някои хора в църквата да са учили, че участието в езическите поклонения в търговските гилдии е без значение дотогава, докато християните запазват знанието и вярата си, че съществува само един Бог. Подобен компромис би спестил много проблеми, но би свел християнството до някаква форма на гностицизъм, тайно знание, което спасява и по този начин съвсем естествено би накарал Йоан да го определи като „дълбоките работи на сатана“ (ст. 24).
Описанието на Езавел като „пророчица“ (ст. 20) може би показва, че тя е претендирала за пророчески авторитет, чрез който по-лесно е въвеждала своите учения в църквата.
Ст. 21 може би означава, че Христос е дал някакво предупреждение на Езавел, което обаче тя е отхвърлила.
Тъй като обвиненията към Езавел и нейните ученици са еднакви с тези на николаитите в Ефес и Пергам, някои коментатори предполагат, че става дума за същата група. Това е възможно, но не и сигурно.
2:26–27: „власт над народите“ – Това е обещание, дадено на хора, които в момента са слаби и гонени. То идва директно от Пс. 2:9, в контекста на който се говори за бунта на народите срещу Бога и желанието да управляват сами. Пътят към управление обаче, казва Христос, минава през покорство към Него. Ако останат верни, християните ще бъдат победители над тези, които сега изглежда ги превъзхождат много и ги заплашват. Изразът „грънчарски съдове“ може би е свързан с грънчарската гилдия, която е съществувала в града.
2:28: „Зорницата“ е планетата Венера (богинята на победата), но също и Христос (22:16), от Когото в крайна сметка вярващите ще имат своята победа, ако Му останат верни. Тъй като Венера изчезва от небето малко преди зазоряване, възможно е Христос да намеква, че е почти дошло времето за настъпването на деня, т.е. на Неговото идване и окончателната победа и те трябва само още малко да удържат[4].
[1] Вероятно тази тема намира отражение в забраната тези, които не са приели белега на звяра да купуват и продават. Точно това се е случвало с изключените от търговските гилдии.
[2] В бунта на златарите, свързан с култа към Артемида (Диана), описан в Деяния 19 е замесена подобна търговска гилдия.
[3] Според една традиция Езавел е била жената на местен епископ и като такава е могла да упражнява значително влияние върху църквата. Тя се основава на един от ранните ръкописи и не е достатъчно подкрепена с доказателства.
[4] Виж Wright, N.T. Revelation for everyone. Westminster John Knox Press, 2009.
Rado's blog 