Тънката морална линия


от Радостин Марчев

red-line-brush-5834052

Замисляли ли сте се някога защо християните виждат някои грехове много по-ясно и съответно реагират срещу тях много по-бурно? Ако трябва да илюстрираме това визуално – ако оприличим границата между моралното и неморалното на червена линия ние виждаме тази линия като по-удебелена на някои места и по-тънка на други.

Вероятно това е неизбежно – всяка епоха се характеризира със склонност да залита към определени грехове и когато това стане християните съвсем естествено виждат в тях по-голяма заплаха. Много други фактори (доктринални ударения, исторически обстоятелства, влияние на дадена личност – пастир, автор и т.н.) със сигурност също оказват влияние създавайки една нагласа в определени християнски общности, които ги карат да виждат света около себе си по определен начин.

Нека да илюстрирам това с два пресни примера. Тази година съвсем близо във времето се проведоха две шествия – поредния грей прайд и шествията призоваващи за съдебна реформа. Не е никак трудно да видим, че и двете са свързани с морални въпроси, по които вярващите не би трябвало да имат особено големи различия. Ортодоксалното християнство винаги е виждало хомосексуалните отношения като неприемливи, но същото може да се каже и за генерираните от неработеща съдебна система злини като корупция, изкривено правосъдие и експлоатация. Без да изключвам възможността един грях да бъде по-тежък от друг ми се струва, че в случая подобно степенуване е трудно да бъде направено. Нещо повече – ако отворим своите Библии и преброим основните пасажи, в които тя осъжда хомосексуализма те ще се съберат на пръстите на двете ни ръце, но за да преброим предупрежденията срещу изкривено правосъдие и произлизащите от това злини ще трябва да изпишем доста страници.

Продължавайки по-нататък на мен съвсем не е ясно, че хомосексуалния проблем е по-голям за нашата страна от правосъдния – всъщност може да се спори, че е точно обратното. Нито пък натискът за неговото налагане е по-силен от натиска за замитане на правосъдния казус под килима.

Защо тогава обществото съвсем ясно вижда отношението на християните към хомосексуализма, но не припознава църквата като съюзник в борбата срещу корупцията и за справедливостта? Всяка година има чисто християнски реакции срещу гей-прайда, но макар в шествията за съдебна реформа да участваха много християни те направиха това еднолично и църквата като цяло не припозна проблема като „свой.” Разбира се, християните често говорят за корупцията и правораздаването по принцип – но когато „принципа” не се свързва с конкретната действителност, която е под носа ни това съвсем естествено предизвиква повдигане на вежди.

В своята книга unChristian: What a New Generation Really Thinks about Christianity…and Why It Matters Дейвид Кинеман и Гейб Лайънс поставят именно този проблем – християните често гледат избирателно, което (съвсем естествено) ги прави да изглеждат като лицемери в очите на заобикалящия свят. Без значение дали сме съгласни или не с изводите на авторите и без да слагаме знак на равенство между американската и българската действителност книгата със сигурност може да ни накара да се замислим сериозно (виж също книгата на Кинеман You Lost Me: Why Young Christians Are Leaving Church . . . and Rethinking Faith).

Така че, Защо? Защо виждаме моралната червена линия като по-дебела на някои места и като доста по-тънка на други? И даваме ли си сметка какви послания изпращаме по този начин в общественото пространство, в което искаме да имаме глас?

Някакви идеи?

26 thoughts on “Тънката морална линия

  1. Дебелината и зависи от границата на комфорта ни (църква, отделна личност).Имаме само мнение, но не и позиция. Лицемерни и безгръбначни, това сме може би в нечии очи. Просто защото е по-лесно, от това да си нежелан и неудобен, заемайки позиция различна от „стадната“.

  2. Радо, проблема с корупция, сбъркана съдебна система и всичко останало е свързан пряко с управлението на държавата. А в църквите критиката на управлението е табу. Почва се едно вадене на стихове как трябвало да се подчиняваме на властите и оттам до наведената главица дето сабя не я сечала е една крачка. Докато чуваме от амвоните как трябва да благославяме доказани престъпници, не очаквай християните да заявят гражданска позиция по гореспоменатите наболели теми. А зад геевете стоят лобита, които са свързани с властимащите, но това не е толкова явно и затова народа смело скача срещу тях. Те така:)

  3. Радо, интересен въпрос, но твърде сложен. Както самият ти пишеш, „всяка епоха се характеризира със склонност да залита към определени грехове“. Така че, според мен това е един комплексен въпрос на културни влияния – като започнем от доминиращата културна среда, до особеностите на различни суб-култури, в частност – евангелско- или православно-християнските.

    Едва ли си струва да си изсмукваме от пръстите отговори на въпроса ти в най-общия му смисъл. За това е нужно някакво обстойно изследване. Дори мисля, че отговор на въпроса ти „Защо?“ не е толкова интересен (грубо казано, по най-различни причини), колкото по-практичния въпрос „Как да не гледаме на моралната червена линия избирателно?“ Как да обучим мисленето си да подрежда правилно по приоритет моралните въпроси като развие духовна чувствителност въз основа на Евангелската вест (в която по презумпция всички християни вярват). Всъщност, тогава пак ще гледаме на морала избирателно, нали? Защо това да е лошо? Всеки го прави. Но нека нашата избирателност е основана на Евангелието, а не на културните бури и течения. Нали това според Яков е характеристика на липса на вяра… Едва тогава, ако изглеждаме странни в очите на обществото, бихме могли да кажем като ап. Павел, че това е „заради Христос“ (и Той е изглеждал странен за мнозина), а не поради собствените ни предразсъдъци и невежество. Защото те създават просто дим, който скрива Евангелието от очите на света.

    На частния пример, който даваш, мисля че християнките шумни протести срещу гей-прайдовете са такъв тип „дим“. Създават впечатление, че физиологичната предразположеност у някои хора към хомосексуални връзки е същинския проблем. А това въобще не е дори морален въпрос. Морален въпрос е как владеем сексуалните си нагони. Но той отдавна не се задава и поради тази причина около 60% от децата в страната се раждат като извънбрачни. Да протестираме срещу това (ако въобще има смисъл) би било поне много по-морално-последователно.

    Интересна е и съпоставката ти с християнското отношение (или липса на такова) към правосъдната система. Предполагам (само моя догадка), че ако се направи социологическо проучване може да се открие корелация в нагласите в подкрепа на гей-общността и в подкрепара на реформата в правосъдието. В по-голямата си цялост онези, които подкрепят едното предполагам ще подкрепят и другото. Така че следвайки чисто културните течения, ако християните си сложат етикет „анти-гей“, неусетно биха се оказали в лагера на поддръжниците на статуквото в правосъдието. (Защото човек неизменно си избира от кои медии да се „информира“.) Ето ти една (изцяло спекулативна) идея за обяснение на феномена, който посочваш 🙂

    Може и да е друго… Вярно казваш, че моралната страна на правосъдието е доста широко застъпена в Библията, но е несъразмерно на това застъпена в проповедите, които съм слушал напоследък. Защо и как сме решили, че правосъдието не е „духовен“ въпрос? Добър въпрос, но като риторичен. Няма голяма полза да му отговаряме. Има полза да служи като уместна провокация.

  4. Чудесен коментар, Иво.
    Да, точно като провокация писах това. Иначе и аз смятам, че кратки и смислени отговори не могат да се дадат. Не съм сигурен, че мога да дам и дълъг. 😉

  5. Не е работа на християните да протестират срещу корупцията в съдебната система и безобразията на политиците. Всяка власт е от Бога и ни е дадена за благословение или за проклятие.Един от плодовете ха Духа е дълготърпение.Християните са солта на земята и пазят света от загниване ,но по други начини.

  6. Оставяйки настрана въпроса дали това е правилното разбиране на тези стихове на мен ми се струва доста очевидно, че крайната власт в една демократична система на управление лежи в избирателя, а не в политика, съдията и т.н. Т.е. ти и аз сме натоварени да упражняване тази власт изразявайки гражданска позиция. И ако не го правим може съвсем спокойно да се окаже, че самите ние злоупотребяваме с отговорността, която ни е дадена.

  7. В крайна сметка земния живот е само един миг от вечноста, който просто трябва да изтърпиш, разбира се , ако имаш надеждата! Бог ни повиква в действително съществуване на мястото и във времето което Той определя. А пък знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.Обстоятелствата в които Ни поставя да живеем са за наше добро , така че всякакви демократични измишлотини са си чист ропот и бунт срещу Бога.Не заслужаваме нищо повече от това което ни се случва!

  8. Да, разбира се, че е така. Лекарите-християни не трябва да се борят за спасяване живота на болните, гладните не трябва да бъдат хранени, учените не трябва да се стремят да изобретяват нови неща, които да подобрят живота на хората и т.н. – защото „не заслужаваме нищо повече от това което ни се случва“ и „обстоятелствата в които ни поставя да живеем са за наше добро“ и не трябва да се опитваме да ги променим. Всеки подобен опит е „чист ропот и бунт срещу Бога.“ Нали?

  9. Ми те лекарите – християни , не че са много, като те церят пък ти не изцеряваш , да идеш да стачкуваш ли!!!И не е ли от Господ това -39. А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.
    40. На тогава, който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната дреха.
    41. Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.
    А претенцията че , заслужаваме нещо повече идва още от Едем !!!

  10. Не въпросът беше друг – дали лекарите християни трябва да се борят за живота и здравето на болните, които идват при тях като служение на любов към Бога и ближния или трябва да откажат да лекуват защото „не заслужаваме нищо повече от това което ни се случва“ и „обстоятелствата в които ни поставя да живеем са за наше добро“ и не трябва да се опитваме да ги променим. Всеки подобен опит е „чист ропот и бунт срещу Бога.“
    Въпросът е аналогичен и за останалите професии, които изредих (или пропуснах).

  11. Аз не съм фаталист и никога няма да бъда !! – се пееше в една песен. Разбира се , че ежедневната грижа за ближния е наше неотменимо задължение , още повече , че Господ го правеше а и ни Го заповядва да го правим.Но това няма нищо общо с това да градим Божието царство тук на Земята и то без Него!!! Нали това прокламирате – стачки ,протести промяна.

  12. Напълно съм съгласен с теб. Божието царство няма да дойде в своята пълнота преди Самият Христос да дойде втори път. Докато това стане ние сме оставени да живеем следвайки принципите на това царство. Част от това поведение е търсене доброто на ближния и заявяване на несъгласие с всяка неправда и зло, която пречи на неговото добруване. Когато един лекар християнин прави това като лекува ти го виждаш като „неотменимо задължение.“ Когато същият този лекар се бори с нередностите и слабостите в здравната система воден от своите християнски убеждения за добро и зло и от своята любов към Бога и ближния ти си готов да го наречеш „чист ропот и бунт срещу Бога.“ Интересно ми е как разграничаваш едното от другото?
    П.П. За да не направиш отново грешен извод ти обръщам внимание, че не твърдя, че някое от тези две неща ще донесе Божието царство на земята. Но твърдя, че и двете са последователна изява на принципите на Царството, по които ни е заповядано да живеем.

  13. 12. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.
    Пастирите в Украйна изкараха евангелските християни да ги изтрепят по улиците и барикадите , за каква кауза ,че не мога да се сетя !!!
    Задачата ни е да благовестваме ,т.е да прокламираме Евангелието – най – добре с Римляни 3.9 и надолу, да живеем свят живот израствайки във вяра, благодат и в познаването на Господа Исуса Христа.А какво ще става с непокорните не е наша грижа!!!

  14. Струва ми се, че отговор на въпроса си така и не получих. Как става така че, когато лекар-християнин лекува тялото на своя пациент това е негово „неотменимо задължение,“ но когато работи за по-добра здравна система, която да способства отпуснатите пари за лечение наистина да отиват при пациентите чрез осигуряване на необходимите им лекарства и апаратура това е „чист ропот и бунт срещу Бога?“ Как когато даваме на бедняка храна и облекло това е „неотменимо задължение,“ но когато искаме действаща съдебна система, която не позволява той да бъде грабен това е „чист ропот и бунт срещу Бога?“
    И Стария и Новия завет наричат всяко от тези неща грях и ни заповядват ако имаме възможност да направим нещо по въпроса (Темата за съдебната справедливост например, за която говоря в статията си е толкова дебело подчертана в СЗ и Божието отношение е толкова ясно, че ми е трудно да разбера как въобще може да се възразява на това) . В историята християните винаги са разбирали и практикували това – прибирайки изоставените деца в древен Рим, създавайки сиропиталища, лобирайки за премахването на робството в Англия и САЩ, настоявайки за премахването на детския труд, създавайки движението на хосписите и т.н. Обратно, ако пренебрегнем тези неща и кажем, че те не ни засягат и че не са наша работа в нас няма истинска любов към нашите ближни и съответно растежът „във вяра, благодат и в познаването на Господа Исуса Христа“ стават трудна работа.
    Аз напълно приемам, че ние можем да спорим за начина, по който да действаме – и тук примера за Украйна, към който се обръщаш може да е (а може и да не е) удачен. Но не виждам как можем смислено да дискутираме дали ангажираността ни със злините около нас и с подкрепянето на морално добри каузи е наша християнска задача.
    Отново – с това ние няма да направим света съвършен, нито ще донесем Божието царство на земята. Но ние вече сме граждани на Божието царство и изявяваме различността на това царство чрез начина, по който живеем. Принципите на царството, които живеем на практика са част от нашето благовестие. Или обратно – ако не живеем тези принципи е много вероятно да не разбираме смисъла на думата „благовестие.“

  15. Моята мисъл не е гладка като твоята но ще разбереш понеже в случая ти си мъдреца.
    14. Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;
    15. И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.
    23. Затова Той каза, че ще ги изтреби; Само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби.
    А нашия Моисей къде е!Той ще стане депутат или зам министър за да може тайно да променя състемата отвътре.Ще стои при фараона и от време на време ще прави по някоя конференция на робите и после пак при фараона.Или ще докопа парите на някоя чужда фондация за да върши божиите дела за собствена слава.
    А за нашия народ е това
    29. Людете на тая земя прибягваха до притеснение и грабеха насилствено, да! угнетяваха сиромаха и немощния, и притесняваха чужденеца неправедно.
    30. И като потърсих между тях мъж, който би издигнал ограда и би застанал в пролома пред Мене заради страната, та да я не разоря, не намерих.
    31. Затова излях негодуванието Си върху тях, довърших ги с огнения Си гняв, и възвърнах върху главите им техните постъпки, казва Господ Иеова.
    Ето затова ни слага такива управници!!!И ропота срещу тях е ропот срещу Него, защото такава е волята Му за нас докато … 10. А на Давидовия дом И на ерусалимските жители Ще излея дух на благодат и на моление; И те ще погледнат на Мене, Когото прободоха; И ще плачат за Него Както плаче някой за едничкия си син, И ще скърбят горчиво за Него Както скърби някой за първородния си
    И понеже настояваш с твоя хуманизъм пак ти пиша за оръжията на християнина
    10. Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество.
    11. Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола.
    12. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.
    13. Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и, като надвиете на всичко, да устоите.
    14. Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник,
    15. и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира.
    16. А освен всичко това, вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия;
    17. вземете тоже за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово;
    18. молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии,
    Молитвата приятел е силата на нашего брата.Това е да направим нещо по въпроса – да се молим!!!А за благовестието -ние сме глашатайте на Царя -другото е негово дело!
    Доста често си имам работа с лекари и ти казвам че нищо друго освен парите и това как да ограбят здравната каса нямат в главите си.Всичките.Даже и лекари християни.И като твоя човек отиде и иска да променя ,как точно ще стане това.Освен ако Господ не покаже милост и не подейства свръхестествено.
    Дори и да се намери някой да иска да промени нещо , то пак ще е за негова а не за Божия слава.

  16. Да си призная не зная какво точно да кажа.
    Стиховете, които цитираш ми се струват до такава степен извадени от контекст и насилени да означават нещо, което те всъщност не означават, че не си заслужава да бъдат коментирани. Ако не смяташ така очаквам да покажеш как от тези пасажи взети в техния контекст достигаш до изводите, които извеждаш – чисто егзегетично, разбира се.
    Това, което аз казвам е много простичко. Бог ни е заповядал да наричаме злото зло и да се опитваме да направим всичкото добро, за което ни стигат силите водени от любов към Бога и ближния. Така че да повторя въпроса, на който продължавам да не получавам смислен отговор – Ако това е така защо когато лекар-християнин лекува тялото на своя пациент това е негово „неотменимо задължение,“ но когато работи за по-добра здравна система, която да способства отпуснатите пари за лечение наистина да отиват при пациентите чрез осигуряване на необходимите им лекарства и апаратура това е „чист ропот и бунт срещу Бога?“ Как когато даваме на бедняка храна и облекло това е „неотменимо задължение,“ но когато искаме действаща съдебна система, която не позволява той да бъде грабен това е „чист ропот и бунт срещу Бога?“ Какво общо имат тук фондации, конференции, министри, депутати, промени на системата отвътре или алчни лекари (християни или нехристияни) не ми е ясно.
    Ако трябва да съм още по-конкретен – в Писанието Бог е пределно ясен за Своето отношение към изкривеното правосъдие и произтичащите от това злини – темата, която повдигам в статията си. Това се вижда дори в пасажите, които самият ти цитираш. И, не, посланието на Библията не е просто, че когато правосъдието е изкривено Бог изпраща наказание и ние не трябва да се месим по-никакъв начин. Точно обратното – цялото Писание ни призовава да заемаме активно отношение и да предприемаме действия срещу злото. Всъщност (да посоча само един от безбройните текстове) – това е определението за истински пост в Исая 58 където тази тема е поставена редом с молитвата, за която ти пишеш. Обърни внимание, че всъщност единствено въздържането от храна и молитвата, казва Бог в този текст, е недостатъчно. Аз не отричам нуждата от молитва, но казвам, че Писанието често изисква от нас да направим повече – да заемем съответното отношение като християни и ако ни стигат силите да предприемем и практически стъпки. Какви може и следва да са те е предмет на друга тема.
    Мога само за пореден път да те помоля да отговориш на въпросите, които задавам от самото начало.

  17. Златен, В Изход Фараон е лицето на робството (не на властите като цяло). Вашата логика, приложена в този случай би означавала, останете си в Египет, защото това може би е справедливото Божие наказание на еврейския народ; останете си във Вавилон, останете си в Персия. (Защото ако за Фараон не е ясно, то за Вавилон е много ясно, че е наказание от Бога към този народ.) Такъв прочит е противен на Божия характер, който винаги в дългосрочен план има предвид възстановяване и изцеление на болното.

    Ако анализираме новозаветните призиви към християните да се покоряват на всластите и ако е възможно да живеят в мир със всички, ще стигнем до това, което вече писах. Това е призив да живеят благоразумно в света в светлината на Благовестието и да си подбират битките. Защото светът, в който Благата вест е проникнала, и без това е враждебен към нея (добре цитирате Еф. 6, но тук е място на пасажа). Няма полза да се акумулита враждебност на други фронтове. Това би изместило фокуса и би лишило християнското свидетелство от силата му. Но това не означава, че християните не се ангажират в обществени битки. Свидетелство все пак трябва да има.

    Пишете: „А за благовестието – ние сме глашатаите на Царя – другото е негово дело!“ Глашатаи на какво точно и по какъв начин? Ако правилно разбирам посланието на НЗ, Неговото дело е вече завършено на кръста. Няма какво повече да се направи от Негова страна. Единствено отложен във времето е триумфът на това дело. „Сватбата е готова“ – казва царят от притчата (Мт. 22) – „но поканените не бяха достойни“. Защо на са достойни? Защото животът им не отразява значимостта на това събитие и не е подчинен на него. Живот, подчинен на ценностите на Божието царство е израз на вяра в Царя (както добре наричате Исус) и свидетелство за Него, и за Неговото дело. Ако човек знае отнапред каква е развръзката, би посветил живота си да съгражда всичко онова, което е ценно според идващия ред, знаейки, че „в Господа трудът му не е напразен“ (както пише Павел). Не би се оттал на цинизъм, с какъвто е пропит (съжалявам, че го казвам) последният ви постинг.

  18. Четем едно и също Слово,един Дух ни отваря очите на сърцето да го разбираме, но въпреки това все едно говорим на различни езици.Какво ще кажете за това-
    10. Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенствува чрез страдания начинателя на тяхното спасение.
    Е щом Сина усъвършенствува чрез страдание ,какво да кажем за непокорните човеци.
    Не е ли пропито цялото Писание със страданието на един народ ,който трябва да дойде до покаяние.И това страдание е благодат ,чрез която обръща човеците към себе си.
    След като това важи първо за юдеина после и за гръка ,не важи ли и за народа български.
    Щом държи всичко в ръката си ,чрез могъщото си Слово и щом като …26. направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им;
    27. за да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас;
    Не създава ли обстоятелсва за народите и в часност за всеки човек ,чрез които да го доведе до покаяние.Не включват ли тези обстоятелства страдания ,бедствия и нечестиви човеци които поставя да ни управляват.
    9. И тая трета част Аз ще прекарам през огън, Пречиствайки ги както се чисти среброто, И изпитвайки ги както се изпитва златото. Те ще призоват Моето име, И Аз ще ги послушам; Ще река: Тия са Мои люде; А те ще рекат, всеки един: Господ е мой Бог.
    13. Защото „всеки, който призове Господното име, ще се спаси“.Това е целта!!!
    Когато се опитваш чрез собствени сили да променяш обстоятелствата , които са част от плана Му за спасение на човеците ,противоречиш на волята МУ тоест се бунтуваш.
    Когато чрез ежедневни добри дела облекчаваш страданията в обстоятелствата -първо си инструмент на божията милост чрез която им се показва ,че не са изоставени от Бога ,и второ това е полезно за теб ,защото усъвършенстваш вярата си.Така мисля.

  19. До Атанасов.
    Казваш Неговото дело е вече завършено на кръста. Няма какво повече да се направи от Негова страна.
    Какво става с престола на благодатта тогава.!!!

  20. Позволете и аз да споделя няколко мисли.

    Без да се опитвам категорично да заема страна или да балансирам, мисля че всички знаем, че нашата основна цел е помирението ни с Бога и устояването в благодатта Му. В този смисъл много „неправди“ (изпитания) ни се дават за да ни помогнат в това дело. Мисля че всички бихме се съгласили с това. Въпросът е как гледаме на тези неправди, като средство да смирим себе си или като нещо която трябва да отстраним на всяка цена? Няма да е правилно ако гледаме еднозначно на това и да имаме един отговор, защото всяка ситуация е различна и изисква отделно внимание. Mного от неправдите са от липсата на покаяние, от разбирането че бедите са в резултат на откъсването ни с Твореца, в този смисъл избора ни като християни не е много голям и можем да залитнем в две посоки, да се опитаме да направим наше си царство божие (факт случвало се е) или да станем пасивни и недеятелни. Истинската любов, не е чувство тя е действие, а действието е според способностите и възможностите, а не според желанията. „Ако не можеш да нахраниш 100 човека, нахрани 1“ е казала майка Тереза. Прави ми впечътление, че българина напоследък е станал много обидчив, а това е признак за гордост и липса на покаяние, ако понесем неправди те ни помагат да се борим с гордоста си (стига да осъзнаваме състоянието си), но ако гледаме безучастно на очевадна несправедливост и си казваме нещо от рода на „те си го заслужават“, приличаме повече на изповедници на индийска философия, а не на носители на светлината, но пак всеки проблем си има своето си решение. Нека търпеливо да понасяме сполетяващите ни беди и с вяра в Бога да знаем, че като Негови чада сме и запечатани в Него, и нека не оставаме безчувствени за бедата сполетяла ближния ни, но с действена любов, като добрия самарянин да вършим делата на правдата.

  21. Браво Стояне!Не бих могъл да го кажа по – добре!!!

  22. Нека да опитам да обясня още веднъж:
    С много от нещата, които казваш аз съм напълно съгласен. Библията наистина е ясна, че Бог използва страданията за изграждане на характера и за довеждане на хората до Бога.
    Оттук нататък извода, който правиш е напълно непонятен за мен. Ако виждаш във всяко зло и страдание Божие определение, в което не трябва да се бъркаме то не би трябвало да правиш нищо за облекчаване на това страдание. Лекарят християнин не би трябвало да лекува болните защото по този начин „противоречиш на Божията воля и се бунтуваш.“ Когато храниш гладния, обличаш голя, измисляш уред, който подобрява живота или гласуваш за политик или партия, които управляват страната по-добре ти „противоречиш на Божията воля и се бунтуваш.“ Казано просто не би трябвало да вършиш никакво добро на ближния си.
    Ти ясно не мислиш така. Въпросът ми е защо приемаш например действието на лекаря, чрез което той лекува тялото, но не и неговата борба парите отпускани за здравеопазване да се употребяват по предназначение, а не да се крадат. Когато един лекар направи операция, която помага на един досега парализиран човек да проходи това напълно променя неговите „обстоятелства“ както ти се изразяваш. Но когато чрез намесата на същия този лекар се отпускат пари за лекарства за онкоболни и по този начин са излекувани други хора това води до същия резултат. Как правиш разлика между двете неща?
    Въпроса за правосъдието, за което аз говоря не е по-различен. Когато един човек е ограбен и оставен на улицата ти смяташ за християнски дълг да го нахраниш и облечеш, но за бунт против Бога да работиш за по-добре действаща правосъдна система, която не допуска несправедливо ограбване на този (и други хора). Ако смяташ, че Бог желае да нанесе страдание на този човек не би трябвало изобщо да му помагаш. Но ако му помагаш защо си против ако някой се бори да помогне на дори повече хора?
    Истината е, че макар Бог понякога да използва злото и страданието, за да донесе добро Той в същото време ясно ни е казал, че мрази злото и греха във всяка негова форма. Той очаква същото морално разпознаване и отношение от Своите деца и това пределно ясно ни е показал това. Накрая Той ни е заповядвал да правим всяко добро, което имаме сила да направим (всъщност в Яков 4:17 казва, че ако не правим това вършим грях). Лекар християнин никога не трябва да се чуди дали е Божията воля да лекува. Съдия християнин никога не трябва да се чуди дали да съди справедливо. Обикновеният гражданин християнин никога не трябва да се чуди дали да подкрепи добра и справедлива кауза, за която може да допринесе понеже по този начин може да донесе добро на своето семейство, квартал, град или страна, а Бог може да иска те да страдат и греха да се шири. Това е абсурд.
    Всичко което казвам не означава, че ние ще построим Божието царство на земята или ще направим света съвършен. Това няма да стане докато Христос не се върне втори път. Страдания и грях ще има и понякога Бог ще ги използва, за да привлече хора към Себе Си вкл. християни. Понякога християните няма да са в състояние да направят нищо и ще трябва смирено и търпеливо да понасят страданията. Но когато имат възможност те трябва да изявят своята позиция и да действат за премахването на греха злото. И тази позиция, любов и действия също ще привличат хора към Бога.
    П.П. С това, което казва Стоян аз също нямам несъгласия. Обръщам само внимание, че на мен то не ми се струва идентично с това, което ти пишеш.

  23. Съмнява ме да си бил някога овчар.Е аз съм бил в детството, макар и само на десетина.Овцата е интересно животно.Изключително кротко и неагресивно същество и малко глуповато.Даже когато я удариш с тоягата , тя не бяга а се навира в центъра на стадото възможно най- близо до пастира.Много е полезно да изгледаш как вълци нападат стадото – има клипчета в мрежата.Направо е шокиращо.Абсолютно никаква съпротива направо са като под хипноза.Случайно ли Годпод ни сравнява със стадо овце на което сам той е пастир.За овцете и стадото има много писано в Евангелието – особенно в Йоана.Сега си представи какво ли е Агнето щом овцете са такива.А какви трябва да сме ние след като Агнето трябвада се изобрази в нас.
    Боже , как ми се иска да съм овца ама от твоите!!!

  24. Наистина не съм бил овчар.
    Освен това да си призная не ми е ясно каква е връзката на последния коментар с цялостната дискусия.

  25. Добре.Няма значение.Успех в доброто дело което правиш!!!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.