Диспут срещу схоластичното богословие

от Мартин Лутер (1517)

1. Да кажем, че Августин преувеличава говорейки срещу еретиците означава да кажем, че той лъже почти навсякъде. Това е противно на общото познание.

2. Това е същото както да позволим на пелагианите и на всички еретици да триумфират, наистина да признаем тяхната победа.

3. Това е все едно да се подиграваме с авторитета на всички доктори на богословието.

5. Лъжливо е да твърдим, че човешката склонност е свободна да избира между две противположности. Склоността не е свободна, а поробена. Това е казано противно на общото мнение.

6. Погрешно е да се твърди, че волята може по природа да се съгласява с вярната заповед. Това е казано противно на (Дънс) Скот и Габриел (Бил).

7. Факт е, че без Божията благодат волята произвежда извратено и зло действие.

8. Все пак от това не следва, че волята е по природа зла т.е. същностно зла, както твърдят манихеите.

9. Все пак тя е наследствено и неизбежно покварена.

10. Човек трябва да признае, че волята не е свободна да следва това, което е изявено като добро. Това е противно на Скот и Габриел.

11. Нито пък тя е способна да желае или да не желае това, което е заповядано.

12. Човек не противоречи на св. Августин когато казва, че нищо не е толкова в силата на волята колкото самата воля.

13. Абсурдно е да се заключи, че понеже грешащия човек може да обича творението повече от всичко следователно може да обича и Бога. Това е противно на Скот и Габриел.

14. Не е изненадващо, че волята може да се съгласява с погрешни, а не с верни заповеди.

15. Наистина за нея е характерно, че тя може да се съгласява единствено с погрешни, а не с верни заповеди.

16. Човек трябва да заключи: понеже грешащия човек може да обича творението за него е невъзможно да обича Бога.

17. Човек по природа е неспособен да желае Бог да бъде Бог. Всъщност той сам желае да бъде Бог и не желае Бог да бъде Бог.

18 Да се обича Бога над всичко по природа е нещо измислено, химера. Това е противно на обичайното учение.

19. Нито пък можем да приложим разсъжденията на Скот за храбрия гражданин, който обича своята страна повече от себе си.

20. Едно приятелско действие е извършено не по природа, а според предпазващата благодат. Това е противно на Габриел.

21. Всяко действие извършено според природата е извършено според конкуписценцията и противно на Бога.

22. Всяко действие според конкуписценцията и противно на  Бога е зло и представлява духовно прелюбодейство.

23. Нито пък е вярно, че едно действие на конкуписценцията може да бъде поправено чрез добродетелта на надеждата. Това е противно на Габриел.

24. Защото надеждата не е противна на любовта, която търси и желае единствено Божието.

25. Надеждата не се появява поради заслуги, а поради страдание, което унищожава заслугите. Това е противно на мнението на мнозина.

26. Едно дело на притялство не е най-съвършното средство за осъществяване на това, което е в човека. Нито пък е най-съвършеното средство за получаване на Божията благодат или за обръщане към Бога.

27. Но то е едно дело на вече извършилото се обръщание, следващо благодатта както във времето така и по природа.

28. Ако в Писанието е казано: “Обърнете се към Мен…и Аз ще се обърна към вас” (Зах. 1:3), “Приближавайте се към Бога и Той ще се приближава към вас” (Яков 4:8) “Търсете и ще намерите” (Матей 7:7); “Ако ме потърсите и ще ме намерите” (Еремия 29:13) и други подобни неща в смисъл, че някой ги върши по природа, без благодатта, това е все едно да се твърди, това, което е казвал Пелагий.

29. Най-добрата и непогрешима подготовка за благодатта и единственото разположение към благоатта е вечният избор и предопределение на Бога.

30. Все пак от човешка страна нищо не предшества благодатта освен неразположение и дори бунт срещу благодатта.

31. Казано е с най-празни демонстрации, че предопределените могат да бъдат осъдени индивидуално, макар и не колективно. Това е противно на схоластиците.

32. Освен това нищо не е постигнато чрез следните думи: Предопределението е необходимо поради следствията от Божията воля, но не от това, което действително следва, а именно, че Бог е избрал един определен човек.

33. И е погрешно, че правейки всичко, което човек е в състояние да направи може да премахне препятствията за благодатта. Това е противно на някои авторитети.

  34. Накратко, човек по природа няма нито правилна посока нито добра воля.

35. Не е вярно, че непреодолимото невежество извинява напълно човека (всички схоластици)

36. Защото невежеството за Бога и за себе си и доброто дело е винаги непреодолимо по природа.

37. Все пак природата вътрешно и по необходимост прославя и се хвали във всяко дело, което изглежда външно добро.

38. Няма смъртна добродетел без гордост или скръб т.е. без грях.

39. Ние не сме господари на своите действия от началото до края; т.е. ние сме слуги. Това е противно на философите.

40. Ние не ставаме праведни вършейки праведни дела, а направени праведни ние вършим праведни дела. Това е противно на философите.

41. На практика цялата етика на Аристотел е най-злият враг на благодатта. Това е противно на схоластиците.

42. Грешка е да казваме, че твърдението на Аристотел за щастието не противоречи на католическото учение. Това е противно на учението за морала.

43. Грешка е да се твърди, че никой човек не може да стане богослов без Аристотел. Това е противно на общото мнение

44.  Всъщност никой не може да стане богослов освен ако не стане такъв без Аристотел.

45. Да се твърди, че един богослов, който не е логик е чудовищен еретик е чудовищно и еретично твърдение. Това е противно на общото мнение.

46. Напразнно човек формира логика относно вярата, един заместител внасян без оглед на мярката. Това е противно на новите диалектици.

47. Никоя силогитична форма не е валидна когато бъде отнесена към божествените неща. Това е противно на кардинал (Питър от Айли).

48. Все пак поради тази причина не следва, че истината на учението за троицата е противно на силогитичните форми. Това е противно на същите нови диалектици и на кардинала.

49. Ако една силогистична форма на разсъждение може да бъде успешно приложена към божествените неща тогава доктрината за троицата може да бъде демонстрирана и повече не е обект на вяра.

50. На практика целият Аристотел се отнася към богословието както тъмнината към светлината. Това е противно на схоластиците.

51. Много е съмнително дали латинците разбират верния смисъл на Аристотел.

52. За църквата би било по-добре ако Порфирий с неговите универсалии не се беше раждал, за да бъде използван от богословите.

53. Дори по-полезните дефиниции на Аристотел могат да бъдат поставени под въпрос.

54. За да бъде едно действие носещо заслуги или присъствието на благодатта е достатъчно или присъствието й не означава нищо. Това е противно на Габриел.

55. Божията благодат никога не присъства по такъв начин, че да е бездействена, но е един жив действен и работещ дух, нито пък, посредством абсолютната сила на Бога, може да съществува притялско действие без наличието на Божията благодат. Това е противно на Габриел.

56. Не е вярно, че Бог може да приеме човека без Своята оправдаваща благодат. Това е противно на Окам.

57. Опасно е да се каже, че законът заповядва едно действие на покорство на заповедта да бъде извършено чрез Божията благодат. Това е противно на кардинал и Габриел.

48. От това би следвало, че “притежаването на Божията благодат” всъщност е едно ново изискване отиващо отвъд закона.

59. Също така би следвало, че изпълнението на закона може да стане без Божията благодат.

60. По подобен начин би следвало, че Божията благодат е по-омразна от самият закон.

61. От това не следва, че законът трябва да бъде спазен и изпълнен в Божията благодат. Това е противно на Габриел.

62. И следователно този, който е извън Божията благодат греши непрестанно дори да не убива, прелюбодейства или се гневи.

63. Но следва, че той греши понеже не изпълнява духовно закона.

64. Духовно този човек не убива, не върши зло, не се гневи когато той нито се гневи нито пожелава.

65. Наистина извън Божията благодат не е възможно да не се гневи, така както дори в благодатта не е възможно законът да бъде изпълнен съвършено.

66. Праведността на лицемерите е тази, която дейстително и външно не убива, не върши зло и т.н.

67. Чрез Божията благодат човек не пожелава и не се гневи.

68. Следователно не е възможно да се изпълни закона по никакъв начин без Божията благодат.

69. Всъщност е по-вярно да се каже, че природата на закона бива унищожена без Божията благодат.

70. Един добър закон по необходимост би бил лош за естествената воля.

71. Законът и волята са неумолими врагове без Божията благодат.

72. Това, което законът желае волята никога не желае освен ако не претендира, че го желае поради любов или страх.

73. Законът, като поставящ задачи на волята, няма да бъде победен освен чрез “детето, което ни се роди” (Исая 9:6).

74. Законът прави греха да изобилства понеже дразни и отблъсква волята (Римляни 7:13).

75. Все пак Божията благодат прави да преизобилства правдата чрез Исус Христос понеже кара човека да се наслаждава на закона.

76. Всяко дело на закона без Божията благодат изглежда външно добро, но върешно е грях. Това е противно на схоластиците.

77. Волята винаги е противна и отблъсква Господния закон без Божията благодат.

78. Волята, която е благосклонна към закона без Божията благодат е такава поради собствената си облага.

79. Проклети са всички, които вършат делата на закона.

80. Блажени са всички тези, които вършат делата на Божията благодат.

81. Хартата на Фалс за покаянието, разгр. 5, потвърждава факта, че делата без Божията благодат не са добри, ако не бъде разбирано погрешно.

82. Не само, че религиозните церемонии не са добър закон  и заповди, чрез които човек не може да живее (провивно на мнозина учители);

83. Но дори самият Декалог и всичко, което може да бъде поучавано и предписано вътрешно и външно също не е добър закон.

84. Добър закон, чрез който човек може да живее е Божията любов, изпълнила цялото ни сърце чрез Светия Дух.

85. Всяка воля би предпочела, ако е възможно, да няма никаъв закон и да е напълно свободна.

86. Всяка воля мрази необходимостта да й бъде наложен закон; все пак ако волята желае да й бъде наложен закон тя прави това от любов към себе си.

87. Тъй като законът е добър, волята, която е враждебна към него, не може да е добра.

88. И от това е ясно, че всяка естествена воля е нечестива и зла.

89. Благодатта като посредник е необходима, за да примири закона с волята.

90. Божията благодат е дадена с цел да насочва волята, за да не греши тя в обичта към Бога. Противно на Габриел.

91. Тя не е дадена, за да могат добрите дела да бъдат вършени по-често и с по-голяма готовност, но понеже без нея не се извършва нито едно действие на любов. Потивно на Габриел.

92. Не може да се отрече, че любовта е безполезна ако човек е по природа способен да действа приятелски. Противно на Габриел

94. Това е вярно също и за твърдението, че Божията любов може да продължи заедно с една голяма любов на творението.

95. Да се обича Бога означава в същото време да се мрази себе си и да не се знае нищо освен Бога.

96. Ние трябва да съобразим волята си във всичко с Божията воля (противно на кардинал)

97. Така ние не само желаем това, което Бог желае, но също и трябва да желаем това, което Бог желае.

С тези твърдения ние не желаем да кажем нищо, което не е в съгласие с католчиеката църква и с учителите на църквата.