Хайделбергски дебат – 1 част


ХАЙДЕЛБЕРГСКИ ДЕБАТ

от Мартин Лутер (1518)

luter1

Предговор

След призива на Лутер за дебат свързан с въпроса за индулгенциите августинаският орден като цяло подкрепил неговите виждания. Главата на ордена в Германия, Йохан Щаупиц, призовал към формален дебат, на който да присъстват водачите на ордена и на който Лутер да получи възможност да изкаже своите притеснения. Дебата се състоял на срещата на Августианския орден в Хайделберг през Април 1518. Противниците на Лутер се надявали, че той ще бъде накаран да замълчи, но Щаупиц желаел Лутер да бъде изслушан честно понеже като цяло симпатизирал на вижданията му. На срещата Лутер изложил “богословието на кръста” като противно на “богословието на славата”. Дебата в много отношения е по-важен от 95-те тезиса понеже развива по-нататък растящото осъзнаване на Лутер, че богословието на средновековната римокатолическа църква е фундаментално и същностно противно на библейското богословие. В резултат на дебата Джон Ек предложел дебат между себе си и подкрепящите виждането на Лутер, който се състоял в Лайпциг през Юли 1519.

Хайделбергски дебат

Брат Мартин Лутер, магистър по богословие, ще бъде председател и брат Леонард Байер, магистър по изкуства и философия, ще защитава следните тезиси пред августианците от бележития град Хайделберг на обичайното място на 26 Април, 1518.

Боголсовски тезиси

Твърде подозрителни към собствената си мъдрост според заповедтта на Светия Дух “Не се облягай на своя разум” (Притчи 3:50 ние смирено представяме на съда на всички желаещи да присъстват тези богословски парадокси, така че да стане ясно дали те са били извлечени добре и удачно от св. Павел, особено избрания съд и инструмент на Христос, и от св. Августин, неговият най-достоверен тълкувател.

1. Божият закон, най-полезното учение на живота, не може да помоне на човека по неговия път към праведността, а по-скоро го спъва.

2. Много по-малко могат да водят към целта човешките дела, които отново и отново са извършвани с помощта на естествените способности.

3. Макар човешките дела винаги да изглеждат привлекателни и добри все пак те твърде вероятно са смъртни грехове.

4. Макар Божиите дела винаги да са непривлекателни и да изглеждат зли все пак те всъщност са вечни заслуги.

5. По този начин човешките дела не са смъртни грехове (ние говорим за делата, които изглеждат добри), макар да са престъпления.

6. Божиите дела (ние говорим за тези, които Той върши чрез човеците) по този начин не са заслуги, макар да са безгрешни.

7. Делата на праведните биха били смъртни грехове ако самите праведници не се бояха от тях като от смъртни грехове поради благочестивия страх от Бога.

8. Но толкова повече човешките дела са смъртни грехове когато са извършени без страх и в една неподправена, зла себеувереност.

9. Да кажем, че делата без Христос са мъртви, но не са смъртни изглежда представлява едно опасно оставяне на страха от Бога.

10. Наистина много трудно е да видим как едно дело може да бъде мъртво и в същото време да не бъде вреден и смъртен грях.

11. Арогантността не  може да бъде избягната или истинската надежда да присъства освен ако при всяко дело не се страхуваме от осъдителна присъда.

12. Тогава пред Божиите очи греховете наистина са простими когато човеците се боят от тях като от смъртни.

13. Свободната воля след грехопадението съществува единствено на име и докато върши това, което е способна да върши, тя върши смъртен грях.

14. Свободната воля след грехопадението има силата да върши добро единствено като пасивна способност, но може винаги да върши зло като активна способност.

15. Нито пък свободната воля може да остане в състояие на невинност, много по-малко може активно да върши добро, а единствено пасивно.

16. Човекът, който вярва, че може да получи благодат като върши това, което е него добавя грях върху грях, така че става двойно виновен.

17. Говоренето по този начин не води до отчаяние, а до желание за себесмирение и за търсене на Божията благодат.

18. Вярно е, че човек трябва напълно да се отчае от собствените си способности преди да е готов да приеме благодатта на Христос.

19. Човекът, който търси “невидимите” неща на Бога, като че ли те са ясно “видими в това, което се е случило” (Римляни 1:20, 1 Коринтяни 1:21-25) не заслужава да се нарича богослов,

20. заслужава да бъде наречен богослов този, който разбира видимите и явни Божии неща чрез страданието на кръста.

21. Едно богословие на славата нарича злото добро и доброто зло. Едно богословие на кръста нарича нещата такива каквито те са в действителност.

22. Мъдростта, която вижда невидимите Божии неща в делата като схванати от човеците е изцяло надуваща се, сляпа и закоравяла.

23. Законът “докарва гняв” от Бога (Римляни 4:15), убива, хока, обвинява, съди и осъжда всичко, което не е в Христос.

24. Все пак тази мъдрост не е сама по себе си зла, нито законът трява да бъде избягван; но без богословието на кръста човекът използва най-доброто по най-лошият начин.

25. Не е праведен този, който прави много, а този, който без дела вярва много в Христос.

26. Законът казва “прави това” и то никога не е направено. Благодата казва “вярвай в това” и всичко е вече направено.

27. Всъщност човек може да нарече делото на Христос едно действено дело (operatus) и нашето дело завършено дело (operatum) и по този начин едно завършено дело угодно на Бога чрез благодатта на действеното дело.

28. Божията любов не намира, но създава това, което й е угоно. Човешката любов идва в съществуване чрез това, което й е угодно.

Доказателства на тезисите

 Дебатирани в църквата в Хайделберг, Май 1518

1. Божият закон, най-полезното учение на живота, не може да помогне на човека по неговия път към праведността, а по-скоро го спъва.

Това е направено ясно от апостола в писмото към рмляните (3:21) “Но сега Божията правда се открива независимо от закона”. Св. Агустин тълкува това в своята книга “Духът и буквата” (De Spiritu et Littera) “Без закона т.е. без неговата помощ.” В Римл. 5:20 апостолът казва: “дойде и законът, та се умножи прегрешението” и в Римл. 7:9 той добавя: “Но когато дойде заповедта грехът оживя.” Поради тази причина той нарича закона “закон на смъртта” и “закон на греха” в Римл. 8:2. Наистина в 2 Кор. 3:6 той казва: “буквата убива”, което св. Августин в своята книга: “Духът и буквата” го разбира като отнасящ се за всеки закон, дори за най-светия Божий закон.

2. Много по-малко могат да водят към целта човешките дела, които отново и отново са извършвани с помощта на естествените способности.

Тъй като Божият закон, който е свят и неопетнен, истинен, справедлив и т.н. е даден на човека от Бога като помощ надхвърляща неговата естествена сила да просветли себе си и да го подтикне да върши добро и все пак се случва обратното, а именно, че той става по-лош, как е възможно той, оставен на собствената си сила и без подобна помощ, да бъде убеден да върши добро? Ако един човек не върши добро с външна помощ той ще върши дори още по малко добро със собствената си сила. Следователно апостолът в Римляни 3:10-12 нарича всички човеци покварени и неспособни нито да разберат нито да търсят Бога, понеже всички, казва той, се отклониха.

3. Макар човешките дела винаги да изглеждат привлекателни и добри все пак те твърде вероятно са смъртни грехове.

Човешките дела изглеждат външно привлекателни, но отвътре са мръсни, както казва Христос за фарисеите в Матей 23:27. Понеже те изглеждат пред другите изпълнители, добри и красиви, но Бог не съди по изгледа, а изследва “умът и сърцето” (Пс. 7:9). Понеже без благодат и вяра е невъзможно да се придобие чисто сърце както казва Деяния 15:9 “Очисти сърцата им чрез вяра.”

Тази теза е доказана по следния начин: Ако делата на праведника са грехове, както твърди теза 7 от този дебат, много повече това е така с делата на неправедните. Но праведния говори за своите дела по следния начин: “Не влизай в съд със слугата си Господи, понеже кой жив човек е праведен пед Теб” (Пс. 143:2)? Апостолът говори по подобен начин в Галатяни 3:10: “Всички, които се облягат на дела от закона са под клетва.” Но човешките дела са дела под закона и клетвата няма да падне върху несмъртните грехове. Следователно те са смъртни грехове. На трето място, Римляни 2:21 казва: “Ти, който учиш другите да не крадат крадеш ли?” Св. Августин тълкува това в смисъл, че човеците са крадци според тяхната виновна съвест дори когато публично осъждат или укоряват други крадци.

4. Макар Божиите дела винаги да са непривлекателни и да изглеждат зли все пак те всъщност са вечни заслуги.

Това, че Божиите дела не са привлекателни е ясно от казаното в Исая 53:2 “Нямаше благообразие та да го гледаме”  в 1 Самуил 2:6: “Господ убива и сживява; сваля в шеол и въдига.” Това е разбирано в смисъл, че Господ смирява и плаши чрез закона и вида на нашите грехове, така че ние изглеждаме в очите на човеците, както и в нашите собствени, като нищо, глупави и зли, понеже наистина сме такива. Когато признаем и пзповядаме това в нас няма “изглед на благообразие,” но животът ни е скрит в Бога (т.е. единствено в увереността в Неговата милост) и не намираме в нас нищо освен грях, глупост, смърт и ад, според следния стих на апостола в 2 Коринтяни 6:9-10: “като наскърбени, а винаги радостни; като на умиране, а, ето, живеем.” И това  е, което Исая (28:21) нарича “чужди дела” на Бога “за да можем да вършим Неговите дела” (т.е., Той напълно ни смирява, довежда ни до отчаяние, така че да може да ни издигне в Своята милост, давайки ни надежда), точно както Евреи 3:2 казва: “В гнева Си помни милостта.” Следователно един такъв човек е разочарован от всиките си дела; той не вижда красота, а единствено своята поквара. Наистина той също върши тези неща, които изглеждат глупави и неугодни на другите.

Все пак покварата идва в нас или когато Бог ни наказва или когато ние обвиняваме себе си, както казва 1 Кор. 11:13: “Ако сами съдехме себе си няямаше да сме съдени от Бога.” Втор. 32:36 също казва: “Защото Господ ще съди людете Си и ще пожали слугите Си.” По този начин следователно непривлекателните дела, които Бог върши в нас, т.е. тези, които са смирени и посветени, са наистина вечни, понеже смирението и страха от Бога са нашата вечна заслуга.

5. По този начин човешките дела не са смъртни грехове (ние говорим за делата, които изглеждат добри), макар да са престъпления.

Понеже престъпленията са действия, които могат да бъдат осъдени пред човеците, като прелюбодейство, кражба, убийство, клевета и т.н. Морални грехове от друга страна са тези, които изглеждат добри и все пак са в своята същност плодове на лош корен и лошо дърво. Августин казва това в четвъртата книга на “Срещу Юлиан” (Contra Julianum).

6. Божиите дела (ние говорим за тези, коиото Той върши чрез човеците) по този начин не са заслуги, макар да са безгрешни.

В Еклесиаст 7:20 ние четем: “Наистина няма праведен човек на земята, който да върши добро и да не греши.” Все пак в тази връзка някои хора казват, че праведният наистина греши, но не и когато върши добро. На това може да бъде отговорено по следния начин: Ако това е което този стих желае да каже защо хаби толкова много думи? Или Светия Дух желае да се въвлече в приказливост и глупаво бърборене? Понеже това значение удачно би било изразено по следния начин: “Няма паведен човек на земята, който да не греши.” Защо добавя “който да върши добро,” като че ли друг човек е праведен и върши зло? Понеже никой освен правендият не върши добро. Все пак там където той говори за греховете, които не са добри дела той говори по следния начин (Пр. 24:16): “Праведникът пада седем пъти на ден.” Той не казва праведникът пада седем пъти на ден когато върши добро. Това е като едно сравнение: Ако някой сече с ръждясала и ненаточена брадва макар работещия да е добър майстор брадвата оставя лоши, нащърбени и грозни пукнатини. Така е и когато Бог работи чрез нас.

7. Делата на праведните биха били смъртни грехове ако самите праведници не се бояха от тях като от смъртни грехове поради благочестивия страх от Бога.

Това е ясно от теза 4. Да се вярва в дела, които човек трябва да върши в страх, е равносилно човек да даде честта на себе си и да я отнеме от Бога, на Когото подобава страха във връзка с всяко дело. Но това е напълно погрешно, а именно, да угажда на себе си, да се наслаждава човек в собствените си дела и да се почита човека като идол. Този, който е себеуверен и без страх от Бога все пак действа изцяло по този начин. Понеже ако има страх той не бил уверен в себе си и поради тази причина не би бил доволен от себе си, но би се радвал в Бога.

На второ място това е ясно от думите на псалмиста (Пс. 143:2): “Не влизай в съд със слугата си” и Пс. 32:5 “Аз казах: ще изповядам прегрешенията си на Господа” и т.н. Но, че това не са несмъртни грехове е ясно понеже тези пасажи казват, че изповедта и покаянието не са необходими за немсъртните грехове. Следователно, ако те са смъртни грехове и “всички светии ходатействат за тях,” както се казва на същото място, тогава делата на светиите са смъртни грехове. Но делата на светиите са добри дела, следователно те им носят заслуги само чрез страхът на тяхната смирена изповед.

На трето място това е ясно от Господната молитва “Прости ни дълговете” (Матей 6:12). Това е една молитва на светиите, следователно прегрешенията са добри дела, за които те се молят. Но че те са смъртни грехове е ясно от следващия стих: “Ако вие не простите на човеците прегрешенията им и вашият отец няма да прости вашите прегрешения” (матей 6:15). Забележете, че тези прегрешения са такива, че, ако останат непростени, те биха ги осъдили освен ако те не се молят с тази молитва искрено и не простят на другите.

На четвърто място това е ясно от Откровение 21:27: “В него няма да влезе нищо нечисто” (т.е. в небето). Но всичко, което препятства влизането в небесното царство е смъртен грях (или би било необходимо да тълкуваме концепцията ”смъртен грях” по друг начин). Несмъртните грехове все пак препятстват понеже те правят душата нечиста и нямат място в небесното царство. Следователно и т.н.

8. Но толкова повече човешките дела са смъртни грехове когато са извършени бе страх и в една неподправена, зла себеувереност.

Неизбежното заключение от предишната теза е ясно. Понеже където няма страх няма смирение. Там където няма смирение има гордост и където има гордост там са Божият гняв и съд “понеже Бог на горделивите се противи.” Наистина, ако гордостта изчезне никъде не би имало грях.

9.  Да кажем, че делата без Христос са мъртви, но не смъртни изглежда представлява едно опасно оставяне на страха от Бога.

Понеже по този начин човеците стават сигурни и следователно горделиви, което е опасно. Понеже по този начин Бог постоянно бива лишаван от подобаващата Му се слава, която е прехвърлена на други неща понеже ние трябва да се стремим с пълно усърдие да Му отдадем слава – и колкото по-скоро толкова по-добре. Поради тази причина библията ни съветва: “Не се бави да се обърнеш към Бога.” Понеже ако човек обижда този, от когото отдръпва славата си колко повече човек обижда този, от когото продължава да отдръпва славата си и прави това дръзко! Но всеки, който не е в Христос или който се е отдръпнал от Него отдръпва славата си от Него както е добре известно.

10. Наистина много трудно е да видим как едно дело може да бъде мъртво и в същото време да не бъде вреден и смъртен грях. 

Аз доказвам това по следния начин: Писанието не говори за мъртви неща по такъв начин казвайки, че не е смъртно нещо, което все пак е мъртво. Всъщност това не прави и граматиката, която казва, че “мъртъв” е по-силен термин от “смъртен.” Понеже граматиците наричат смъртно нещо, което убива, а “мъртво” дело не е това, което е било убито, а това, което не е живо. Но Бог презира това, което не е живо както е писано в Притчи 15:8: “Жертвата на нечестивите е мерзост Господу.”

Второ, волята ще направи нещо по отношение на едно такова мъртво дело, а именно или ще го обикне или ще го намрази. Волята не може да мрази едно мъртво дело понеже волята е зла. Следователно волята обича мъртвото дело и следователно обича нещо, което е мъртво. В самото това действие е извършено едно дело на волята срещу Бога Когото тя трябва да обича и да почита в това и във всяко дело.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.