Роднините на Исус


РОДНИНИТЕ НА ИСУС

от Ричард Бакъм

професор по Нов Завет в университета св. Андрей

Внимателните читатели на Новия Завет знаят, че един от роднините на Исус, неговият брат Яков, е играл важна роля в ранната история на църквата. Не толкова добре известен е факта, че други членове на семейството също са били важни фигури и са продължили да упражняват водачество в палестинското еврейско християнство поне до началото на 2 век[1].

Родословното дърво показва тези членове не семейството, чийто имена и връзка с Исус са известни. Четиримата братя на Исус са споменати в евангелията (Мт. 13:55; Мк. 6:3). Можем да сме сигурни, че Яков е най-възрастният от четиримата и Йосис е следващият, но тъй като Матей и Марк се разминават в реда, по който дават Симон и Юда не можем да сме сигурни кой е бил по-млад. Името Йосис, с което Марк свързва втория брат, е обичайно съкращение от Йосиф (под която форма то се появява при Матей[2]). Без съмнение Йосис е бил наричан с това съкратено име, за да бъде различаван от своя баща Йосиф. И четирите имена са сред най-често срещаните еврейски мъжки имена за периода. От същите пасажи в евангелията, които споменават четиримата братя ние научаваме, че Исус е имал и сестри. Макар Матей да казва „сестрите му не са ли всички” ние не можем да кажем дали те са били повече от 2 понеже гръцкия може да използва „всички” и единствено за две. По-късната християнска литература[3] приписва имената Мария и Саломе на сестрите на Исус. Тез имена са изключително популярни еврейски женски имена в Палестина, но изглежда Саломе не е билo използвано в  еврейската диаспора. Следователно има някаква вероятност традицията на тези две имена да води обратно към палестинската еврейска християнска традиция и по този начин до една достоверна традиция.

Братята на Исус очевидно са били известни като „братята на Господа” в ранните християнски кръгове (Гал. 1:19; 1 Кор. 5:9), но тъй като думата „брат” по никакъв начин не се отнася единствено до кръвен брат възниква въпросът за точното им родство с Исус, както и това на сестрите на Исус. Поне до 4 век въпросът е бил много дебатиран, най-вече поради значението му за учението за вечното девство на Мария. Известни са 3 основни виждания свързвани с имената на техните защитници от 4 век: Хелведий, Епфаний и Йероним. Виждането на Хелведий, което вероятно се поддържа от най-голям брой съвременни егзегети, в т. число и римокатолически учени, е че братята са били синове на Йосиф и Мария, родени след Исус[4]. Виждането на Епифаний, което е традиционното виждане за източноправославните църкви е, че те са билки синове на Йосиф от брак предшестващ този с Мария и по този начин по-възрастни от Исус. Виждането на Йероним, което е станало традиционното западно католическо виждане, е, че те са били първи братовчеди на Исус.

Тук не е възможно да разгледаме въпроса в детайли. Макар виждането на Йероним все още да има своите защитници трябва да кажем, че то е на-малко вероятното. Гръцката дума за „братя” може да бъде използвана за връзки по-далечни от тази в съвременния български език.  Все пак братята на Исус винаги са наричани Негови братя в ранната църковна литература (както в така и извън Новия Завет). Ако те наистина са били Негови братовчеди можем да очакваме това отношене да е споменато по-конкретно поне в някои случаи. На практика писателят от 2 век Хагезип[5], който нарича Яков в и Юда „братята на Господа” нарича Симеон, сина на Клопа, „братовчед на Исус,” очевидно разграничавайки двете връзки. Но ако виждането на Йероним не е вероятно не е лесно да вземем решение за останалите две. Според виждането на Епифаний братята на Исус биха били Негови природени братя (приемайки девственото зачатие на Исус за исторически факт). В този случай не можем да очакваме те да бъдат наричани по друг начин освен „братя.” Няма новозаветен текст, който да подкрепя това виждане, но идеята, че братята и сестрите на Исус са били деца на Йосиф от предишен брак се среща в 3 християнски творби от 2 век (протоевангелието на Яков, Детското евангелие на Тома и евангелието на Петър[6]), които вероятно всички произхождат от Сирия. Изглежда, че това е била ранна сирийска християнска традиция през 2 век. Достоверна традиция за важни ранни християнски водачи като братята на Господа все още би могла да е достъпна по това време и място. Вярно е, че протоевангелеито на Яков говори и за вечното девство на Мария и така е възможно отражението за девството на Мария да е довела до заключението, че братята и сестрите на Исус не могат да бъдат нейни деца. От друга страна също така е възможно идеята за вечното девство да се появява единствено понеже вече е било известно, че Мария не е била майка на братята и сестрите на Исус. Историческите данни не са достатъчни, за да можем да вземем твърдо решение между вижданията на Хелвидий и Епифаний (така моята версия за семейното дърво оставя въпроса отворен). Във всеки случай можем да бъдем сигурни, че братята и сестрите на Исус принадлежат, заедно с Него, към  семейството на Йосиф и Мария в Назарет. Евангелската традиция редовно споменава братята на Исус заедно с Неговата майка[7].

За да идентифицираме други роднини ние трябва да се обърнем към Хагезип, който е живял в Палестина в средата на 2 век и е записал някои местни еврейски традиции за роднините на Исус. Трудовете му са оцелели единствено като фрагменти най-вече в историята на християнския историк Евсевий, но Евсевий вероятно е извлякъл най-важното от това, което е казано за роднините на Исус. Традицията при Хагезип има склонност да бъде легендарна, но легендите са свързани с исторически фиури, които са почитани като християнски водачи и мъченици в паметта на еврейските християнски общини в Палестина. Че тези хора са съществували и са били свързани с Исус по начина, по който твърди Хагезип можем да бъдем сигурни.

Според Хагезип[8] предполагаемият баща на Исус е имал брат наречен Клопа. Името е изключително рядко: известни са само два сигурни източника, в които се среща. Единият от тях е Йоан 19:25[9]. Следователно можем да сме сигурни, че човекът, за когото говорят тези стихове от Йоан е същият Клопа, братът на Йосиф. Той е споменат в един списък от жени, които стоят до кръста на умиращият Исус „майката на Исус и майчината му сестра Мария Клеопова и Мария Магдалена.” Макар че може да бъде четен като списък от 4 жени, най-вероятно е те да само 3. Ако Мария Клеопова е била жената на Клеопа тогава на практика тя е била жена на брата на съпруга на Мария, майката на Исус – една връзка, която не е изненадващо, че евангелистът е изразил не толкова точно като „сестрата на майка му.” Така изглежда, че една леля на Исус, както и майка Му, са били сред галилейските жени, които са Го придружавали в последното Му пътуване към Ерусалим и са били при кръста.

Вероятно самият Клопа също е бил в Ерусалим по това време. Лука споменава един от двамата ученици в своята история по пътя към Емаус като Кеопа (Лука 24:18). Това гръцко име не е същото както семитското име Клопа, но за палестинските евреи от този период е било  обичайно да имат еврейско и гръцко име, които са звучали подобно. Така например гръцкото име Симон много често е било използвано като еквивалент на еврейското Симеон като всяко име е можело да се използва във връзка с човека. Много достоверно е да предположим, че братът на Йосиф Клопа също е използвал гръцкото име Клеопа. Лука го споменава понеже той е бил доста известна личност в ранната църква и някои от читателите му вероятно са чували за него. Вероятно неговият спътник по пътя за Емаус е била жена му Мария. Във всеки случай Йоан 19:24 и Лука 24:18 са две различни евангелски традиции, които се допълват една друга. Тези чичо и леля на Исус са били Негови лоялни последователи в края на служението Му.

Вероятно братята на Исус, които евангелията споменават като не особено ентусиазирани от действията на Исус в ранните фази на служението Му[10] са променили отношението си около времето на смъртта Му. Със сигурност те скоро са станали известни водачи в ранното християнско движение. Ние знаем най-много за Яков, но тъй като неговата роля за ерусалимската църква е доста добре известна ще преминем през него доста бързо[11]. Вече важна фигура по времето когато Павел посещава Ерусалим 3 години след обръщението си (Гал. 1:19) той изглежда достига до позицията на уникално превъзходство в ерусалимската църква след като дванадесетте се разпръскват така и вече не могат да упражняват водачество в църквата в града и особено след като Петър престава да живее за постоянно в града (виж Деяния 12:1-17). По-късните писатели го наричат „епископ” на Ерусалим и макар че терминът може да е анахронистки изглежда той е приличал повече на един по-късен монархически епископ отколкото всеки друг през периода от първото поколение християни . Но неговата роля по никакъв начин не е била ограничена до Ерусалим. Тъй като ерусалимската църква е била църквата-майка на всички църкви  по този начин е имала такъв авторитет над цялото християнско движение какъвто Ерусалим и храмът за дълго време са имали над евреите, Яков е заемал позиция от универсално значение в цялото ранно християнско движение. Една малка индикация за това е факта, че макар името Яков да е било много популярно този Яков е можел да бъде идентифициран просто като “Яков” без нужда от по-нататъшно обяснение (1 Кор. 15:7; Гал. 2:12; Деяния 12:17; 15:13; 21:18; Яков 1:1; Юда 1). Той също така е бил единственият християнин споменат по име от източник от 1 век, който не е написан от християнин. Еврейският историк Йосиф споменава за неговото мъченичество през 62[12]. Първосвещеника Анна II (син на Арета, зет на Каиафа) го е екзекутирал чрез убиване с камъни вероятно според закона предписващ това наказание за човек, който отклонява народа от следване на техния Бог (Вт. 13:6-11). По-легендарното описание на Хагезип[13] потвърждава, че той наистина е умрял по този начин.

Докато Яков е бил водач в центъра на християнското движение останалите братя на Исус работели като пътуващи мисионери. Ние знаем това от едни инцидентни, но важни думи на Павел. В 1 Коринтяни 9 Павел казва, че макар да не се  ползва от правото си като апостол да бъде подкрепян от своите обръщенци в Коринт той има това право също толкова колкото и останалите апостоли. В ранното християнско движение е било приет принцип пътуващите мисионери да имат правото на храна и подслон от християнските общности, сред които работят. Очевидно жените, които придружавали своите съпрузи в мисионерските им пътувания също имали това право. Павел приписва както правото да бъдат подкрепяни така и правото да бъдат придружавани от съпруги „както останалите апостоли и братята на Господа и Кифа.” (1 Кор. 9:5). Обръщайки се към останалите апостоли и братята на Господа и Кифа (Петър) Павел желае да присъедини себе си към хората, които имат претенции за апостолство и чийто права не са поставяни под въпрос. Братята на Исус трябва да са били толкова добре познати като пътуващи мисионери, че те, заедно с Петър, са били очевидния пример, който Павел избира дори когато говори на християните в Коринт. И понеже не е вероятно Яков да е бил известен като пътуващ мисионер Павел трябва да е мислел най-вече за другите братя: Йосес, Симон и Юда.

Подобно споменаване на хора, които Павел приема, че са много добре известни, но за чиято роля в ранната църква ние не знаем нищо ни показва колко фрагментарно е нашето познание за ранната християнска мисия. Ние можем да сравним това със споменаване на Павел за Адроник и Юния „които между апостолите се считат за бележити” (Римляни 16:7), които също трябва да са били членове на най-ранното палестинско християнско движение и да са играли важна мисионерска роля, за които ние не знаем нищо. Но в слаучая с братята на Исус информацията на Павел, че те са били известни като пътуващи мисионери съвпада с още един къс информация за роднините на Исус. То идва от Юлий Африкански, който е живял в началото на 3 век и предава свързана с роднините на Исус информация, която той вероятно е взел от писмен източник с палестински еврейски християнски произход. Той казва, че роднините на Исус са били известни като desposynoi дума означаваща „тези, които принадлежат на Господаря (или Суверена: despotes)”. Той обяснява, че те са били едни от тези еврейски семейства, които са запазили своето родословие когато Ирод е изгорил официалните родословни регистри. След това той казва:

„От еврейските села Назатет и Кокаба те пътували до останалите територии и тълкували родословието, което имали (от семейната традиция) и от книгата на Дните (т.е. на Летописите) дотам докъдето били в състояние да я проследят[14].”

Значението е, че вероятно членовете на семейството на Исус пътувайки из Израел и проповядвайки благовестието на своите сънародници-евреи са използвали една еврейско родословие подобно на Лука 3:23-38 като начин да обяснят християнското твърдение, че Исус е месианския син на Давид[15]. Кокаба най-вероятно е галилейското село с това име (днешна Каукаб) на около 10 мили северно от Назарет. Възможно е то, подобно на Назарет, да е било традиционен дом на членовете на семейството. Но значението на двете села като центрове, от които desposynoi са осъществявали своята мисия може да лежи и в техните имена. На тях може да им е било приписвано специално месианско значение понеже всяко е можело да бъде свързвано с един от най-популярните текстове за давидовия месианизъм. Назарет е можел да бъде свързан с месианската клонка (neser) от есеевеия корен (Ис. 11:1) докато Кокаба, която означава „звезда” насочва към пророчеството за месианската звезда от Яков (Числа 24:17).

Тази информация от Юлий Африкански е много интересна. Тя ни позволява да хвърлим един рядък поглед към християнското в Галилея показвайки ни, че не само Ерусалим, където водач е бил Яков, но също така и Назарет и Кокаба, където са живели други членове на семейството, са били важни центрове на ранното християнство в  еврейска Палестина. Освен това то запазва думата desposynoi, която не се среща в никой друг източник. Юлий Африкански обяснява какво има в предвид и е ясно, че това не е дума, която той би използвал освен ако не я е намерил в своя източник. Това трябва да е била думата, с която членовете на семейството на Исус са били известни в еврейските палестински християнски кръгове, в които са били почитани водачи. Тя показва, че не само „братята на Господа,” но също и един по-широк кръг от роднини  – „хората на Господаря” – са играли важна водаческа роля.

Ние вече знаем кои са били някои от тези роднини. Възможно е лелята и чичото на Исус, Мария и Клопа, да са били семеен тим на пътуващи мисионери, каквито очевидно са били Адроник и Юния (1 Кор. 9:5). Ако, както ние предполагаме, имената на сестрите на Исус – Мария  Саломе са били вярно запазени в традицията, това показва, че те също са били познати фигури в ранната църква. Вероятно е имало и други роднини активно включени в християнското ръководство, за които ние не знаем нищо.

Юлий Африкански говори за пътуванията на desposynoi единствено в Палестина, но си заслужава да помислим дали тяхната мисия не се е разпростирала до някои части на еврейската диаспора. По-конкретно има някои основания да мислим за източната диаспора. От Новия Завет научаваме за християнството разпространяващо се на запад от Палестина, но то би трябвало да се е разпространило също толкова бързо и на изток. За палестинските евреи източната диаспора – в Месопотамия и още по-на изток (виж Деян. 2:9) – са били също толкова важни колкото и западната и връзките с тях също толкова тесни. Пилигримите връщащи се у дома от Ерусалим където са слушали проповедите на ерусалимсата църква за Месията Исус биха могли да разнесат вярата в Исус на източните еврейски  общности точно както вероятно са направили това в Рим и на други места на запад. Но изтока също така  била очевидна посока, в която да потеглят еврейските християнски мисионери от Палестина. По време на обръщението на Павел в Дамаск е имало християнска църква, лесно достъпна от Галлея и първа спирка по пътя на север Едеса и Назибис в северна Месопотамия и на север за Вавилон.

Имаме едно забележително доказателство за еврейските връзки с мисията в източната диаспора. Евангелието от Тома, което отразява евангелската традиция на християните в северна Месопотамия, завършва своя диалог (логиа 12) по следния начин: „Учениците казаха на Исус: „Знаем, че ще ни напуснеш. Кой да бъде велик сред нас?” Исус им каза: „Където и да отидете трябва да се обръщате към Яков Праведния, понеже заради него са били създадени небето и земята.”

Забележителната хипербола от последното изречение е изцяло еврейска изразна форма, което показва, че това е една традиционна форма на еврейски християнски източник в северното месопотамско християнство. Приеманите за идващи от Исус думи предполагат мисията на апостолите и дават на Яков позиция на централен авторитет, към когото те да се обръщат където и да ги отведат техните мисионерски пътувания. Макар да няма вероятност тези думи наистина да идват от Исус те най-вероятно се връщат обратно до времето на Яков, в което имат смисъл като израз на ролята определена на Яков като водач на църквата майка, която е имала претенции за централен авторитет над мисията в диаспората. Докато в мисионерското поле на Павел авторитетът на Яков е бил омаловажаван в мисията в източната диаспора той е бил високо признаван.

Доказателство, че поне някои от desposynoi наистина са пътували на изток може би е запазен в един списък в средновековни хроники на ранните епископи на Ктесифон-Селевкия на Тигрис в централна Месопотамия. Трите имена следващи Мари, основателят н църквата в края на 1 век са Абрис, Авраам и Якуб (Яков). За Абрис се казва, че е бил от „семейството и расата на Йосиф,” съпругът на Мария, докато Авраам е бил от „рода на Яков наричан брата господен” и Якуб е бил син на Авраам. Докато може да е опасно да вярваме на толкова късни източници, средновековните хроники са имали достъп до добри по-древни източници. Твърденията за произход от семейството на Исус не трябва да бъдат смятани за знак за легендарност понеже подобни претенции са изключително редки в християнската литература и много малкото други подобни документи, които могат да се намерят в литературата (всички споменати по-долу) са изцяло достоверни. По-късните християнски писатели не са били ни най-малко склонни да измислят легендарни родословия на това семейство или да приписват подобен произход на исторически личности без основание. В подкрепа на историчността на тези три роднини на Исус е твърдението, че християнското водачество в Селевкия се е предавало в ръцете на членове на семейството. Както ще видим същото се случва и в Палестина. Това изглежда поне разумна възможност някой от членовете на desposynoi да са пътували като мисионери до източната диаспора където техните потомци да са били важни християнски водачи в началото на 2 век.

Това пътуване до изтока ни отведе отвъд времето на исусовите братя и е време да се върнем в Палестина, за да се опитаме да проследим развитието там след смъртта на Яков. Вторият „епископ” на Ерусалим, след Яков, е бил Симеон или Симон (и еврейската и гръцката форма се отнасят до един и същ човек), син на Клопа[16].  Вероятно това не е било стриктно династическо наследяване, при което следващият от семейната линия наследява своя предшественик. Преди всичко Яков никога не е бил смятан за „наследник” на своя брат Исус. Но един вид династическо чувство естествено за хората от това време свикнали да свързват авторитета със семейството, а не толкова с личността, трябва да е имало някаква тежест при избора на Симеон. Моделът, който вероятно най-добре обяснява ролята на роднините на Исус в ръководството на палестинската църква, не е това на династическо наследство колкото на свързване на семейството на управляващия с неговото  управление. Точно както е било естествена практика в древния близък изток за членовете на благородническите семейства да заемат високи длъжности в управлението така и палестинските еврейски християни са сметнали за удачно братята на Исус, братовчедите и други роднини да заемат водачески позизции в Неговата църква. Наистина думата desposynoi („тези, които ринадлежат на Суверена”) може много добре да предава това значение повече или по-малко на „членове на благородническото семейство.”

Симеон, синът на Клопа е бил водач а ерусалимската църква – и без съмнение най-важната фигура в еврейското християнство – за поне 40 години до своето мъченичество при управлението на Траян (или между 99 и 103 или между 108 и 117). Когато първите читатели на Лука са чели за Клопа (Лука 24:18) и читателите на Йоан за Мария Клеопова (Йн. 19:25) мнозина от тях без съмнение с лекота са разпознавали родителите на техния известен съвременник. Това, че ние знаем толкова малко за една толкова известна фигура е друго ясно напомняне за голямата липса на информация за ранното християнство. Но голямата почит, с която той е запомнен в еврейката християнска традиция може да бъде видяна в историческото писание на Хагезип за неговата смърт[17]. Исторически достоверна информация в описанието е, че Симеон е бил арестуван по обвинение в политически заговор понеже е бил от семейството на Давид и е във връзка с предполагаемия Двидов цар Исус и е бил осъден на смърт чрез разпъване. Това съответства добре на периода между двата големи еврейски бунта когато римските власти в Палестина са били много чувствителни за опасностите от еврейския политически национализъм. По-агиографско е твърдението, че „той свидетелствувал по време на мъченията в продължение на много дни, така че всички, включително и управителят, се чудели много как един стар човек на 120 години може да понесе толкова.” 120 години е библейския лимит за човешкия живот (Битие 6:3), който никой след Мойсей (Втор. 34:7) не може да премине, но който някой праведен като Мойсей може да достигне. Без съмнение Симеон е бил много стар, но ако Клопа е бил по-малък брат на Йосиф  напълно възможно е той да е бил на много по-достоверна възраст по време на смъртта си. Но възрастта, която Хагезип му приписва говори как палестинските еврейски християни са го виждали в годините следващи смъртта му.

Изглежда важни водачи в палестинското еврейско християнство в края на 1 век били двата внука на брата на Господа Юда наречени Зокер и Яков[18]. Според Хагезип[19] те също били заподозрени понеже били наследници на Давид и били доведени пред самият император Домициан. Когато били запитани за своите притежания те отговорили, че имат общи само 9000 динария; и то не под формата на пари, а като 39 платра земя, оценена на такава сума, от която със собствен труд те плащали данъците и сами се изхранвали. За да докажат, че са фермери навикнали на тежък труд те показали силните си тела и загрубелите си ръце. Те също така обяснили, че царството на Христос не било земно (и по този начин, внушава Хагезип, не е царство, поданиците на което се бунтуват срещу империята), но ще дойде в края на историята. Убеден, че те са безвредни и презирайки ги като прости селяни Домициан ги освободил и заповядал да се прекрати гонението срещу християните.

Няколко детайла в описанието на Хагезип като съдът пред Домициан са исторически невероятни и самата история има силна апологетична окраска. Тя има за цел да покаже, че еврейското християнство не е политически опасно движение посочвайки, че самият император Домициан разбира това.  Трудно е да се каже каква историческа истина лежи зад тази легенда. Но тя със сигурност е легенда свързана с реални личности.

Освен информацията, че членовете на третото поколение от семейството на Исус все още са били активни в ръководството на християните най-интересният аспект на историята е това, което тя ни казва за фермата, която двамата братя обработвали заедно. Размерът и цената са толкова конкретни и точни, че вероятно идват от достоверна традиция. Размерът на фермата би могъл да бъде запомнен не защото е бил помнен точният отговор даден от Зокер и Яков на Домициан, но понеже размерът на семейното имение в Назарет е бил добре известен сред палестинските християнски кръгове по това време. Фермата не е била разделена между братята, но обработвана заедно, без съмнение понеже това семейство е продължило старата еврейска традиция да пази наследството неразделено като обща собственост от бащиния дом вместо да го разделя между наследниците. Така преди две поколения таз ферма е можела да принадлежи на Йосиф и неговия брат Клопа. За съжаление тъй като има два възможни размера на платрона не е възможно да бъдем сигурни за нейния размер: тя може да е била ли 24 или 12 акра. Във всеки случай това не е много земя за изхранването на две семейства, а Йосиф е имал поне 7 деца, които е трябвало да храни. Така че не е изненадващо, че той (и Исус) са допълвали семейния доходи работейки като дърводелци. Както при много селски занаятчии търговията на Йосиф не е била алтернатива на обработването на земята, а начин да оцелее когато семейното имение не е било в състояние да изхранва семейството. То не е поставяло семейството на Исус по-горе от повечето селски семейства в Назарет.

След Зокер, Яков и Симеон синът на Клопа семейството на Исус изчезва в неяснотата, която обгръща последващата история на еврейското християнство в Палестина. Само още един член на семейството може да бъде идентифициран. По време на преследванията на християните 250-251 по времето на император Деций, някой си Конон, градинар на царския дворец, бил убит в Магидо в Памфилия, Мала Азия. Според деянията на мъченичеството когато бил запитан пред съда за своето родно място и произход той отговорил: „Аз съм от града Назарет в Галилея; от семейството на Христос, поклонението на Когото съм наследил от моите предшественици[20].” Възможно е това да е метафорично представяне на неговия духовен произход като християнин, но по-вероятно е да прочетем това като буквално твърдение за естествената семейна връзка с Исус. Ако е така то може да има непряка връзка с археологическите находки от Назарет. На входа на една от пещерите под църквата на Благовещение, на една мозайка от 4 век има следния надпис: „Дар от Конон, дякон в Ерусалим.” Вероятно както смятат францисканците археолози пещерата е била посветена на поклонение на на Конон, мъченикът от Назарет, и по-късно езичниците християни от Ерусалим посветили мозайката като уважение към този, който е възпоменат тук.


[1] Статията е базирана на много по-пълното изследване на Р. Бакам, Jude and the Relatives of Jesus in the Early Church (Edinburgh: T. & T. Clark, 1990), особено гл. 1-2, където може да се намери пълната документация. Виж още R. Bauckham, ‘Salome the Sister of Jesus, Salome the Disciple of Jesus, and the Secret Gospel of Mark’, Novum Testamentum 33 (1991), 246-254; и ‘Mary of Clopas (John 19:25)’, в G.J. Brooke (ed.), Women in the Biblical Tradition (Studies in Women and Religion 31; Lewiston / Queenston / Lampeter, 1992), pp. 231-255.

[2] Така във всички нащи преводи

[3] Протоевангелие на Яков 19:3-20:4; Евангелие на Филип 59:6-11; Epiphanius, Pan. 78.8.1; 78.9.6.

[4] За скорошен аргумент на римокатолически новозаветен учен, че това е най-вероятното предположение на основата на новозаветните доказателства виж  J.P. Meier, A Marginal Jew: Rethinking the Historical Jesus, Vol. 1 (New York: Doubleday, 1991), pp. 316-332; и ‘The Brothers and Sisters of Jesus in Ecumenical Perspective’, Catholic Biblical Quarterly 54 (1992),1-28. За критика на аргументите на Майер виж R. Bauckham, ‘The Brothers and Sisters of Jesus: An Epiphanian Response to John P. Meier’, Catholic Biblical Quarterly 56 (1994), 686-700.

[5] Цитирано в Eusebius, Hist. Eccl. 2.23.4; 3.11; 3.20.1; 4.22.4.

[6] Протоеванелие от Яков 9:2; 17:1-2; 18:1; Детско евангелие на Тома 16:1-2; Евангелие на Петър, според Ориген, In Matt. 10.17.

[7] Mт. 12:46-47; 13:55; Mк. 3:31-32; 6:3; Лк. 8:19-20; Йн. 2:12; Деян 1:14; Евангелието на назареите фрагмент. 2.

[8] Цитирано от Eusebius, Hist. Eccl. 3.11; 3.32.6; 4.22.4.

[9] Другото е един арамейски документ от началото на 2 век открит в Мураб’ат (Mur 33, line 5).

[10] Mт. 13:57; Mк. 3:21, 31; 6:4; Йн. 7:5.

[11] За по-пълно разгелждане виж R. Bauckham, ‘James and the Jerusalem Church’, in R. Bauckham (ed.), The Book of Acts in its Palestinian Setting (Grand Rapids: Eerdmans / Carlisle: Paternoster, 1995).

[12] Antiquities 20.200.

[13] Цитирано от Eusebius, Hist. Eccl. 2.23.4-18. Виж също Втория апокалипсис на Яков 61:1-63:32.

[14] Цитирано от Eusebius, Hist. Eccl. 1.7.14.

[15] В моята книга Jude and the Relatives of Jesus, ch. 7,  аз твърдя в детайли, че родословието на Лука произлиза произлиза от кръгове свързани с братята на Исус, които са адаптирали традиционното семейно родословие така че да служи за целите на едно христилогично послание.

[16] Eusebius, Hist. Eccl. 3.11; 4.22.4.

[17] Пак там., 3.32.3, 6.

[18] Техните имена не са запазени в цитатите на Евсевий от Хагезип, но в друг древен документ свързан с Хагезип  (Paris MS 1555A и Bodleian MS Barocc. 142).

[19] Цитирано в Eusebius, Hist. Eccl. 3.19.1-3.20.7; 3.32.5-6.

[20] Мъченичеството на Конон 4.2.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.