Настоящ или бъдещ Милениум


НАСТОЯЩ ИЛИ БЪДЕЩ МИЛЕНИУМ 

от Ким Ридълбергер 

Повечето евангелски християни са твърдо убедени в идеята, че земната милениална епоха ще започне непосредствено след второто идване на нашия Господ Исус Христос. Понеже премилениализма е толкова доминиращ в американските църковни среди мнозина, които за пръв път се натъкват на историческия протестантизъм са изненадани да научат, че всички протестантски реформатори и цялата реформирана и лутеранска традиции са амилениални. Амилениализма е това разбиране за есхатологията, което вижда милениума не като бъдеща златна епоха подобно на премилениалистите (епохата на триумфиращата църква), а като настоящия курс на историята между първото и второто идване на Господа (епохата на борещата се църква). Наистина има много читатели, които ще изразят своята изненада и разочарование научавайки за собствените ми амилениални убеждения. Все пак аз съм убеден, че много читатели просто не разбират основния сценарий на последното време, който е описан в Новия завет.

Част от проблема е, че диспенсациналисткия премилениализъм напълно доминира християнските медии и издателства. Има буквално стотици книги, църкви и парацърковни служения, всички посветени на разпространението на премилениализма и на идеята за грабване преди голямата скръб. И така, аз мога единствено да съжалявам заради факта, че собствената ми традиция е направила толкова малко, за да създаде популярни книги обясняващи и защитаващи амилениализма. Предполагам, че мнозина, които четат тази статия никога няма да чуят изложение на класическата позиция, която църквата е поддържала относно връщането на Христос и милениалната епоха.

Друг проблем, на който се натъкваме когато изследваме предмета е, че тази дискусия често генерира голямо количество топлина, но твърде малко светлина. Един местен „капацитет“ по пророчествата беше казал остроумно, че хората в небето с най-нисък коефициент на интелигентност ще бъдат амилениалистите. Хол Линдзи отива толкова далеч, че нарича амилениализма антисемитски, демоничен и еретичен[1]. Не е необичайно да чуем хора, които дискутират пророчествата да наричат амилениалистите „либерални“ или да ги осъждат, че не четат библията буквално. Резултатите от подобни изобличения са, че при подобни злочести коментари американските християни не могат да не бъдат предубедени и мнозина просто отхвърлят напълно (без да са изследвали в достатъчна степен другата страна) есхатологията на реформирания и класическия протестантизъм – една есхатолгия, която е удивително проста, библейска и христоцентрична. И така, ако вие сте в този лагер, вместо просто да ме пренебрегнете, моля ви, останете с мен, чуйте моята защита и след това решете за себе си на основата на Писанието.

За съжаление е твърде модерно библията да се тълкува в светлината на сутрешните вестници и CNN. Да, забавно е да четем библията през филтъра на всяка геополитическа криза, която се случва в съвременния свят. Казва ни се, че това я кара да звучи актуално. Това с пълна сигурност ще продаде хиляди книги и ще осигури повърхностни програми по християнските телевизии и радио документиращи всяко действие на Европейския съюз и всяко възможно технологично откритие, което може да подготви пътя за идващия белег на звяра. Тези чувствени драми на последните времена създават едно чувство за спешност относно идването на нашия Господ. Смята се, че те вярно предават библейската информация.

В допълнение, има един доста сериозен страничен ефект произведен от подобен подход към библейските пророчества: библията вече не говори за себе си понеже е изкривявана от всеки от нейните тълкуватели, който прави всичко възможно, за да покаже, че вълнението на народите описано в книгата Откровение няма нищо общо с първоначалните читатели през първи век страдащи от римските преследвания, а вместо това е по някакъв начин свързано с тазсутрешните новини. Колко пъти ние можем да кажем на нашите слушатели, че Исус идва скоро (да, този път наистина имаме това в предвид!) и след това да свържем посланието с някой съвременен деспот като Садам Хюсеин или с някоя дискусионна личност подобна на Михаил Горбачов? Как можем да предпазим тези, които имат най-голяма нужда да чуят за второто идване на Христос от това да станат все по-цинични относно посланието за Неговото идване? Но ако това стане то отново се тълкува като един знак за края, понеже ще дойдат присмиватели и ще кажат „къде е обещаното Му пришествие?“ (2 Петър 3:3-4). Колко трагично е, че спекулиращите с пророчествата всъщност допринасят за този скептицизъм, за който те самите признават, че е един от белезите за края. Класическата протестантска традиция има полезни отговори на тези проблеми както и на много други кризи, пред които се е изправила модерната църква, които повече или по-малко са били забравени от днешните евангелски християни.

Всеки от протестантските реформатори ако би могъл да  се върне и да  ни даде съвет би настоявал, че ние трябва да започнем с идеята, че самата библия трябва да бъде четена с analogia fidei (аналогията на вярата), което означава, че на святото писание трябва да му бъде позволено да тълкува писанието. С други думи ние трябва да развием един индуктивен библейски модел на есхатология като разгледаме всички пасажи свързани с връщането на Христос, възкресението, съда, милениума и т.н. Ние никога не трябва да изучаваме есхатологията просто като намираме библейски стихове (често извън техния контекст), които смятаме, че описват съвременни събития. И така, чрез утилизиране на аналогията на вярата ние започваме с ясните твърдения на писанието относно второто идване на нашия Господ и ги използваме, за да хвърлим светлина върху пасажите, които не са толкова ясни. Следвайки този метод ние можем да премахнем много от странните мистерии измислени от съвременните четци на пророчествата, които настояват да направят неясни и трудни пасажи стандарта, посредством който тълкуваме ясните и определени стихове. Ако се следва този основен херменевтичен принцип ние скоро ще открием, че не можем да тълкуваме всички останали книги посредством книгата Откровение. Вместо това ние трябва да четем книгата Откровение посредством останалата част от библията. Историческите протестанти също така настояват, например, че книгата Откровение тълкува Данаил, а не обратното. Трябва да позволим на Новия завет да тълкува стария. Няма нищо особено трудно или дълбоко в това и следването на този основен принцип на изучаване на библията донася едно по-ясно разбиране на библейските пророчества.

Ако започнем с ясните пасажи на писанието ние можем да конструираме една много прост, основен модел, който да ни помогне при по-трудните и неясни пасажи. Един такъв подход е известен като модела на „двете епохи.“ Например и Исус и Павел говорят за „този век“ и за „бъдещия век“ като за различни есхатолгични периоди от време (Мат. 12:32; Лука 18:30; 20:34-35; Еф. 1:21). И нашия Господ и апостола имат в предвид две контрастни епохи. Първата епоха (за която в Новия завет се говори като за „настоящия век“) е настоящия период от време преди второто идване на Христос. Втория период, който е различно време в бъдещето е наричан „бъдещия век.“ Когато тези две епохи („настоящия век“ и „бъдещия век“) са противопоставени един на друг ние сме способни да гледаме на качествата приписвани от библейските автори на всяка една от тях по начин, който може да отговори на въпросите относно времето на връщането на Христос и естеството и времето на милениума. Когато разгледаме качествата приписвани на „настоящия век“ от библейските писатели намираме, че се казва следното: „къщи, братя, сестри, майка, ниви, а също и гонения“ (Марк 10:30); „Хората от този век се женят и се омъжват“ (Лк. 20:34); „мъдрия, философа, разисквача на тоя век“ (1 Кор. 1:20); доминират светски и религиозни управници (1 Кор. 2:6-8); „богът на този свят (Сатана) е заслепил умовете на невярващите“ (2 Кор. 4:4); този век е конкретно наречен „настоящия зъл свят“ (Гал. 1:4); за него са типични безбожие и светски страсти (Тит 2:12). Всички тези характеристики са временни и със сигурност ще преминат при връщането на нашия Господ. „Тази век“ е векът в който ние живеем и времето, в което се борим като копнеем за идването на Христос и за по-добрите неща на бъдещия свят. Противно на него на „бъдещия век“ се приписват напълно различни качества: Няма да има прощение за хулата срещу Святия Дух (Матей 12:32); той е предшестван от знаци (Матей 24:3); той се характеризира с вечен живот (Матей 10:30; Лука 18:30); той също е споменат като времето когато не се женят и не се омъжват (Лука 20:35) и също така се характеризира с живота, който е истински живот (1 Тим. 6:19). Всички тези качества са вечни и показват състоянието на нещата и качеството на живота след връщането на Христос. С други думи тези две епохи, настоящата („настоящия век“) и бъдещата („бъдещия век“) стоят в диаметрална противоположност една на друга. Едната е временна другата е вечна. Едната се характеризира с неверие, другата е епохата на верните и домът за изкупените. Именно тази концепция за историята доминира в целия Нов завет.

Задължително е да видим как същите контрасти, които Исус и Павел правят между тези две епохи на свой ред са свързани с едно събитие, което завинаги ги разделя – връщането на Христос. Тази демаркационна линия е ясно изразена в Писанието. „Жетвата е свършека на века, а жетварите са ангели. И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века…. Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните, (Матей 13:39-49).

Тези твърдения са примери за ясен и недвусмислен текст като тези, за които споменахме по-горе. Забележете, че според този текст съда се случва непосредствено след връщането на Христос, а не след 1000 г. милениум (както е според премилениалната схема). Все пак това не е единствената линия на библейски доказателства понеже в добавка ние можем да намерим други такива твърдения за връщането на Христос, които много ясно отговарят на този модел на двете епохи. Според Писанието възкресението както на праведните така и на неправедните се случва едновременно в последния ден. Исус ясно казва, че Той ще възкреси вярващите в „последния ден“ (Йаон 6:39-40,44,54; 11:24). На нас ни е казано напълно ясно, че възкресението на праведните се случва в последния ден в края на тази ера. В допълнение Исус също така заявява, че : „“ (Йоан 12:48). Забележете, че за съвсем същото събитие се казва, че се случва по време на съда на тези, които отхвърлят Христос. Добавете към тези важни пасажи допълнителните стихове свързани с Божията тръба в „последния ден“ и с връщането на Христос. Връщането на Христос ще се случи „“ (1 Кор. 15:52 ср. 1 Сол. 4:16). Забележете, че няма дупки във времето между възкресението и съда. Заедно тези тестове говорят за възкресението, съда и връщането на Христос като за различни аспекти на едно събитие, което се случва по едно и също време (ср. Матей 25:31-46). Премилениалистите, които често укоряват амилениалистите, че не вземат библията „буквално“ и които защитават това, което те наричат „буквално“ тълкуване на писанието сега трябва да вмъкнат една 1000 годишна дупка между второто идване на Христос (и възкресението) и последния съд, за да направят място за едно предполагаемо 1000 г. управление на Христос! И това, иронично, когато ясните думи на писанието не позволяват подобно вмъкване.

Така ние можем да заключим, че „този век“ – периода, който Петър нарича „последните дни[2]“ (Деяния 2:17 и който Исус характеризира като период на родилни болки свързани с войни, трусове, глад и ужас (Матей 24; Марк 13) завършва с връщането на Христос, възкресението  и съда в „последния ден.“ Това е едно събитие, което Петър описва като „Господния ден (който) ще дойде като крадец. Тогава небесата ще преминат с бучене и стихиите ще бъдат разтопени с огън и земята и всичко, което се е вършело на нея ще изчезне“ (2 Петър 3;10). Едва след това „бъдещия век“ ще настъпи и ще стане видима реалност. Забележете, че ударението не е върху едно половинчато царство и някаква подобрена временна епоха на земята (т.е. бъдещ милениум), върху завършването на всичко със сътворението на новото небе и новата земя! Връщането на Исус Христос е ключовото събитие в библейското пророчество. Защото когато Господ Исус Христос се върне края на епохата, възкресението, съда и сътворението на новото небе и новата земя са наближили!

По този начин моделът на двете епохи е много прост по своята структура и е базиран на текстове, които могат да бъдат описани единствено като ясни и недвусмислени. Това ни позволява да направим следните заключения за естеството на новозаветното учение относно връщането на Христос и времето на милениалната епоха.

Първо, „последните дни“ започват с идването на Христос и ще продължат докато Христос се върне (Деяния 2:17; Евр. 1:2). Този период от време „тази епоха“ е определен да премине и се характеризира с войни, природни катаклизми, преследване и дори мъченичество на Божиите хора (Откр. 20:4-6). Докато по всяка вероятност това ще нарасне в периода непосредствено преди връщането на Христос никой не знае деня или часа на връщането на нашия Господ. По-нататък, образа на родилни билки, който използва Исус най-вероятно означава, че ние трябва да очакваме редуващи се периоди на мир и увеличаващо се зло, което ще накара мнозина да спекулират твърде много относно точното завръщане на Христос. Това са остри, пробождащи родилни болки, но те не са самото раждане. Следователно, ние не трябва да се занимаваме прекалено много със знаците на края, а вместо това да се обърнем към задачата поверена на църквата в последните дни: проповядване евангелието на царството.

Второ, връщането на Христос ясно обозначава края на временната природа на живота такъв какъвто го познаваме  – „настоящия зъл свят.“ При Своето връщане Исус ще възкреси умрелите вярващи, ще съди всички хора и ще изпрати злите в ада. Елементите на тази земя ще изгорят и ще бъдат създадени ново небе и нова земя. Този сценарий напълно унищожава  голяма част от съвременната спекулация с пророчествата от страна на евангелски християни, които защитават едно тайно идване на Христос и грабване на вярващите (и кой текст може да бъде показан в доказателство на това, че Исус ще се върне тайно?) и пълни 7 години преди последния съд при връщането на Христос в плът. Дали Христос ще се върне веднъж или два пъти като едното от тези връщания ще бъде тайно? Подобна спекулация е глупост когато бъде разгледана в светлината на ясните текстове от евангелието цитирани по-горе, всеки от които описва завръщането на Христос, възкресението на мъртвите и съда на вярващите и невярващите като части от едно и също събитие. Този сценарий също така унищожава идеята за едно земно бъдещо управление на Христос след като Той се върне за съд. Понеже тези предполагаеми 1000 г. се случват след като вечната съдба на всички мъже и жени е вече определена при съда самата идея за Исус управляващ света където все още има мъже и жени в естествени тела отново заселващи земята просто не се подкрепя от ясните текстове (спомняте ли си този за женитбата?).

Ако милениалното управление описано в Откровение 20 се отнася действително за един бъдещ период от време възниква друг, дори още по-сериозен проблем. В края на 1000 г. Йоан ни казва, че ще има голямо отстъпление (ако желаете можете да го наречете второ грехопадение) докато Исус управлява народите с желязна тояга (Откр. 20:7-10). Това звучи като нещо, което би се случило в тази епоха и когато бъде сравнено с  2 Сол. 2:1-12 – един често преувеличаван паралелен пасаж където се случва голямо отстъпление преди да се открие човека на греха (ст. 3) вероятността това да се случи в настоящата епоха става дори още по-голяма. Тъй като след съда няма да има хора в естествени тела (който се случва когато Исус се връща отново според ясните текстове, които видяхме по-горе) тези отстъпници могат да бъдат единствено тези същите вярващи, които Исус е възкресил от мъртвите при Своето връщане. С други думи ако премилениализма е верен тогава това са прославените светии, които ще последват сатана и ще се разбунтуват срещу Христос! Но действително ли сме готови да вярваме, че злото не е окончателно победено при връщането на Христос – дори когато управлението и съда на Христос вече са се състояли? Разбира се, че не и това е явно оборено от аналогията на вярата, която ясно ни казва, че Исус ще унищожи всички Свои врагове и ще предаде заемното царство на Своя Отец (1 Кор. 15:24) при второто Си идване. При по-близко изследване ние виждаме, че събитията в Откровение 20 изобщо не се случват на земята понеже троновете, които са описани в тезис стихове са в небето, а не на земята. По-нататък в една книга като Откровение където числата винаги се използват символично изглежда много по-вероятно да смятаме, че 1000 г. са символ на времето между първото и второто идване на Христос отколкото да ги виждаме като буквален бъдещ период с второ грехопадение по време на царуването на Исус след съда. Така съществуването на злото и предполагаемото отстъпление на прославените вярващи в една бъдеща милениална епоха представят един много сериозен проблем пред всички форми на премилениализъм.

Трето, и най-важно, моделът на двете епохи поставя целия фокус върху Исус Христос и Неговото второ идване, а не върху празни спекулации относно събитията в света. В класическия протестантски модел следващото събитие в пророческия календар  е връщането на Исус Христос на земята. На практика Исус може да се върне всеки миг дори преди да сте свършили да четете тази статия! Есхатологичния вик на протестантската ортодоксалност винаги е бил: „Мараната. Ела по-скоро Господи Исусе!“ Както и при много други неща в живота най-простия подход може да бъде най-добрият. Моделът на двете епохи е ясен, библейски и христицентричен. Той не допуска неуместни спекулации относно настоящите събития да замъглят ясното учение на Писанието. Срамота е, че той е бил изгубен за толкова много християни.

Д-р Ким Ридълбергер се е дипломирал в  California State University in Fullerton (B.A.), Westminster Theological Seminary в Калифорния (M.A.R.), and Fuller Theological Seminary (Ph.D.). Ким Ридълбергер е съавтор на книги като: Power Religion: The Selling Out of the Evangelical Church, Roman Catholicism: Evangelical Protestants Analyze What Unites & Divides Us, и Christ The Lord: The Reformation & Lordship Salvation. В монета той е пастор на Christ Reformed Church в Анахайм, Калифорния.


[1]

[2] В някои български преводи стои „послешните дни“ – б. пр.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.