666 и белега на звяра

666 И БЕЛЕГА НА ЗВЯРА

Ако сте футурист и вярвате, че звярът от Откровение 13 не е свързан с Римската империя от 1-ви век и предстои да се появи в края на историята (т.е. по време на 7 годишната голяма скръб както учат диспенсационалистите) тогава вие не гледате на белега на звяра през погледа на Новия завет и на историческата ситуация, през която видението на Йоан е било дадено. Вместо това вие ще смятате този тайнствен знак като нещо, което все още е скрито в бъдещето. Наблюдавайки развитието на технологиите напълно естествено е футуристите да виждат в думите на Йоан относно белега на звяра нещо свързано с технологичното развитие, чрез което звяра и лъжепророка ще поробят хората по света и ще ги подлъжат да се покланят на антихрист.

Според футуристите когато Йоан говори за белега на звяра той като цяло предсказва, че някаква форма на бъдеща технология ще бъде използвана от Антихриста, за да доминира и контролира хората. Според Питър и Пол Лалонд „Библията казва, че белега на звяра и съпътстващата го технология ще бъде въведена от антихрист не като цел сама по себе си, но като средство за управление на новия световен ред, който се оформя дори и в този момент“ (Peter LaLonde and Paul LaLonde, Racing Toward the Mark of the Beast, Harvest House Publishers, 1994, 148).

Футуристкия подход към Откровение е подвеждащ понеже той пренася в далечното бъдеще това, което вече е било една сериозна заплаха за християните през 1-ви век (поклонението на императора) и понеже пренебрегва историческия контекст за виденията в Откровение 13 и 17. Вместо това забележките на Йоан за белега на звяра трябва да бъдат виждани като протест срещу култа към императора и отдаваното им поклонението. Богохулния образ на императора е бил навсякъде в света на Йоан (мала Азия), от монетите до статуите изобразяващи различните императори като богове в много от големите градове (виж S. R. F. Price, Rituals and Power: The Roman Imperial Cult in Asia Minor, Cambridge University Press, 1984).

Думите на Йоан за белега поставени на дясната ръка или на челото звучат напълно смислено в светлината на широко разпространеното през 1-ви век практика да се жигосва или татуира белег на срам и робство (Caird, The Revelation of St. John, 173).

Богословското значение на тази практика на маркиране на робите е, че този които носят белега на императорския култ са именно последователите на звяра и слуги, които изпълняват волята му. С други думи този белег (charagama) идентифицира тези, които се покланят и служат на звяра. По-специално charagama, която се отнася до императорския печат на официални документи (Sweet, Revelation, 217) показва, че каквото и да има в предвид Йоан под този белег то е директно свързано с узурпирането от страна на държавата на този авторитет и поклонение, които принадлежат единствено на Бога. Йоан вече е увещал преследваните вярващи в Смирна във 2-та гл. на откровение „Не бой се от това, от което скоро ще пострадаш. Ето, дяволът скоро ще хвърли някои от вас в тъмница, за да бъдете изпитани, и ще имате скръб десет дни. Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам венеца на живота.“ (Откровение 2:10). Със сигурност това увещание не се отнася единствено до смирненците, а до хората от всяка епоха.

Що се отнася до числото на звяра (666) известна историческа перспектива тук отново би била полезна. Гръко-римския свят не е използвал арабски цифри като нас, а на буквите са били приписвана числена стойност. Използването на сбора от числовия еквивалент на буквите, за да се идентифицират думи или личности е билo известно като геметрия (Beale, Revelation, 718-728). Най-очевидния кандидат извлечен посредством сбора на числото 666 е Нерон Цезар, понеже гръцката форма на името Нерон в превод на еврейски наистина може да даде 666. Това широко приемано предположение не е неразумно (виж дискусията в Bauckham, The Climax of Prophecy, 384-452; Caird, The Revelation of St. John, 174-177; Gentry, Before Jerusalem Fell, 193-219). Все пак опита да се изчисли идентичността на звяра с такава степен на конкретност е оспорван с различни аргументи. Той не използва точно еврейските букви и Цезар не е единствената титла на Нерон. Очевидно никой от църковните отци не е бил уверен в тази връзка (Beale, Revelation, 720). На практика тази идентификация с името на Нерон не е била предложена преди 1831 г. от 4 германски учени (Bauckham, The Climax of Prophecy, 387). И накрая, както казва Йоан, това изисква мъдрост, а не знание. С други думи необходима е духовна проницателност, а не остроумие или математически умения.

Опита да се пресметне номера на звяра използвайки геметрия е също така проблематичен защото тази методология може да се манипулира така, че да означава почти всичко. Роналд Уилсън Рейгън веднъж е бил идентифициран като звяра понеже всяко от неговите 3 имена се състои от по 6 букви (Robert Fuller, Naming the Antichrist: The History of an American Obsession, Oxford University Press, 1995, 28). Същото се е случвало и с мнозина други.

Друг проблем с геметрията е, че от нашата гледна точка, която е отдалечена с 2000 г., е относително лесно да превърнем едно име в цифра, но много по-трудно да направим обратното – да превърнем цифрата в конкретно име. Именно това е обаче, което текста изисква „Тук е нужна мъдрост; нека всеки който е мъдър да сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е 666.“ (Откровение 13:18 – ср. Beale, Revelation, 724-725).

Докато тези възражения не са достатъчни, за да отрекат напълно това, което ни се струва очевидна връзка между числото 666 и Нерон те все пак ни карат да бъдем предпазливи просто да идентифицираме Нерон с този, за когото Йоан говори и след това да спрем дотук. На практика твърде голямото ангажиране с въпроса кой точно е и за кого това число се отнася създава една лоша тенденция да омаловажаваме (и дори да игнорираме) на богословското значение на това число. Това което числото 666 представя е поне толкова важно колкото човешката идентичност на звяра. Когато Йоан ни казва, че това е „число на човек“ той може дори да има в предвид, че това число не се отнася към някой конкретен човек като например Нерон, а до една серия от личности, които се държат по начина, по който го се е държал Нерон.

Както отбелязва Бийл „Пропускането на определителен член в 13:18 показва общата идея за човечество, а не някоя конкретна личност, която трябва да бъде разпозната чрез езотеричен метод на изчисление. Следователно, и в двата стиха anthropou (човек) е описателна или качествена дума, така че израза трябва да означава: „човешки номер“ (както е в RSV) или „числото на човечеството“ Това е едно число общо за падналото човечество (Beale, Revelation, 724).

В светлината на опитите на звяра да пародира изкупителното дело на Христос като получи поклонение от страна на народите виждането, че числото трябва да се разбира като число на падналото човечество придобива голям смисъл. Ако 7 е числото на съвършенството, числото 6 се приближава, но никога не достига целта. Както отбелязва Бийл: „Звярът е върховното представяне на необновеното човечество, разделено от Бога и неспособно да достигне до подобие на Бога, но винаги стремящо се към това. Човечеството е било сътворено на шестия ден, но без 7-я ден за почивка Адам и Ева биха били несъвършени и незавършени., Тройното повторение на 6 означава, че звярът и неговите последователи не изпълняват Божията цел при сътворението за човечеството (Beale, Revelation, 725).

Ако Бийл е прав, а аз мисля, че той е, това не означава, че Йоан изобщо няма в предвид Нерон. На практика, някои хора настояват, че Нерон наистина е човека, който първи носи знака 666, но числото също така е символично по своя смисъл.

Според Бийл: „Някои вярват, че Йоан едновременно има в предвид Нерон и числото има символичен смисъл, което е доста възможно… Букам настоява, че Йоан използва легендата за Нерон не, за да се фокусира върху една конкретна личност, но за посочи една последователност от императори, която е паралелна на смъртта, възкресението и последното връщане на Христос, според която Нерон и имперската сила са символи за всяка държавна сила, която надхвърля своите ограничения опитвайки се да узурпира това, което принадлежи на Христос и на Бога“ (Beale, Revelation, 725. Виж също така дискусията в Bauckham, Climax of Prophecy, 384-452). На мен ми се струва, че това съответства на сценария, който изложихме по-горе.

Тогава какво е номера на звяра? Той може наистина да е свързан с Нерон както показващ неговата лична поквара и омраза към Божиите хора, но Нерон не изчерпва всичко, което се включва в посочването на едно число – поклонението на държавата или на нейния водач, за да се избегне преследване за изповядването на Христос като Господ. Звярът е изявен до някаква степен през междуадвентния период, но е възпиран до времето на края чрез проповядването на евангелието и Божието провидение (ср. Откровение 20:1-10; 2 Солунци 2:1-12)

Значението на числото е поне толкова важно за идентифициране на този, за когото се отнася. Числото на човека „666″ е „съвършеното несъвършенство“ в контраст с числото на съвършенството – 7. Тройното повторение на числото „6″ означава непрестанен труд без почивка. Сътворения ред е бил човек да работи 6 дни след това да си почива на седмия. Но в този случай, тези, които приемат белега работят без почивка и никога не успяват да влязат в съботната почивка, за която копнеят.

Когато разгледаме по-широкия контекст на НЗ на християните е казано, че са „запечатани“ в Христос в тяхното кръщение (Римляни 4:11, ср. с 6:1-11). Белега на звяра може би е богословски еквивалент на отхвърлянето на кръщението (в случая на отстъпване от вярата) или на отхвърляне на Христовото господство чрез изповядване, че цезаря (или някоя друга политическа фигура) е Господ. Това съгласуване в НЗ на повтарящи се предупреждения за отстъпване се свързва с окончателното проявление на звяра (ср. 2 Солунци 2:1-12; Откровение 20:7-10).

Дори ако образа на безбожния Нерон е използван като фон този феномен се повтаря в хода на настоящата епоха винаги когато някой изповяда, че „цезаря е Господ.“ Никога няма да забравя въздишката, която премина през залата когато в академичния клас в нашата църква прожектирахме един филм от нацистка Германия. Германските ученици от стария кинопреглед радостно пееха: „Хитлер е нашият спасите. Хитлер е нашия Господ.“ Не мога да си представя по-ясен образ на това какво означава да „приемам знака“.

Със сигурност Нерон е предшественик или прототип на всички безбожни водачи, които идват след него, които вземат това, което принадлежи на Бога за себе си и които след това се присмиват на естествения ред на нещата. Такива хора отхвърлят всички конвенционални норми и използват силата за лични облаги и удоволствие. Това обяснява защо християните толкова често са говорели за Nero redvivus във връзка със звяра. Нерон не се е върнал към живот, но това, което Нерон представлява ще бъде един факт от живота до края на епохата. Защото „земното царство стана царство на нашия Господ и на неговия Христос и той ще управлява завинаги“ (Откровение 11:15) няма да се изпълни преди да затръби седмата тръба.

Макар в многобройните изяви на звяра и на лъжепророка през междуадвентната епоха да е възможно да се види как те използват за своите цели технологичните постижения в преследването на Божиите хора белега на звяра не може да се свърже конкретно с новите постижения в технологиите извън един подходящ богословски контекст. Йоан не говори за едно изолирано във времето малко преди края събитие както учат диспенсационалистите. Той предупреждава верните през цялата епоха за цената да се следва Христос. Наистина има време когато изповедта: „Христос е Господ“ ще вбеси някой тираничен водач.

Някои историцисти се опитват да свържат церемониите в Римската църква с белега на звяра дотолкова доколкото Римската църква понякога е пречела на тези, които отричат правото й да купува и продава. Връзката на Римската църква с известен брой правителства (монарси), особено тези от средните векове, (Свещената римска империя и нейните остатъци) може да служи за добър модел едно свързване в края на времето между ереста и държавата както и тези гротески случаи когато църквата е вземала меча и държавата е поставяла фалшива религия. Реформираните протестанти са били съвсем наясно за историята на постоянно преследване на вярващите в Нидерландия от страна на испанските армии в името на папата и Римокатолическата църква по време на т.нар. Събор на проблемите през 70-те. Това е една от основните причини поради които реформираните църкви са вярвали, че папството е антихрист и предмета на виденията на Йоан.

Разбира се, подобни преследвания на християните могат да се случат и в изцяло нерелигиозни страни (като например в бившия Съветски съюз), или в страна, която няма реална християнска история (Китай) или дори в страна, която преди това е била легално протестантска (нацистка Германия), или в страна доминирана от една плуралистична религия (САЩ) където в миналото, а може би и в бъдеще, водачите са имали изявени характеристиките на звяра като са вземали за себе си това, което по право принадлежи на Бога и са воювали срещу светиите само за да бъдат победени от Агнето.