ОТЦИТЕ НА ЦЪРКВАТА И ДЪЛЖИНАТА НА ТВОРЧЕСКИТЕ ДНИ
Всяка дискусия свързана с мненията на отците неизменно се затруднява от огромното разстояние във времето и в начина на мислене, което ни разделя от тях. От друга страна това може да се окаже немалко предимство – християните от други епохи не са обремени с нашите (понякога погрешни) предпоставки и по този начин могат да се окажат ценен коректив[1]. Това е особено вярно по отношение на нашата тема. Едно от честите обвинения към хората, които виждат дните на сътворението описани в книгата Битие като периоди с дължина различна от 24 часа е, че тяхното мнение е следствие не толкова от честно изучаване на текста колкото от капитулация пред съвременната наука. Това, разбира се, е друг начин да се каже, че за тях Писанието е по-малък авторитет от науката. Този въпрос не е стоял пред ранните отци на църквата. Без значение дали са верни или погрешни твърденията на съвременната геология, биология, физика или палеонтология не са оказвали влияние върху техния прочит на Битие по простата причина, че по това време тези науки изобщо не са съществували. Така опита да преодолеем трудностите и да надникнем през техните очи по всяка вероятност си заслужава усилието.
Без всякакви претенции, че ще обхванем всичко, което си заслужава да бъде казано ще посочим няколко интересни факта.
Изглежда, че отците поне до събора в Никея доста единодушно са виждали дните на сътворението като един вид преобраз, типология или аналогия за времето, през което създадения свят ще съществува. Свързвайки ги рутинно с 2 Петър 3:8 и Пс. 90:4 – стихове, които казват, че за Бога един ден е като 1000 години – мнозина от тях достигат до извода, че света ще продължи 6000 години, след което Бог ще установи Своето царство – идея, която може да се намери още във Вавилонския Талмуд. Това ще бъде седмия ден, Божията почивка, който остава незавършен (в разказа на Битие това е единствения ден, за който не се казва, че има „вечер и утро”) – виж Псевдо Варнава (Послание на Варнава 15), Ириней (Срещу ересите 5.28.3), Гаудентий от Бреския (Tractatus 10.15), Иполит (Коментар на Данаил 4.23), Лактанций (Divine Institutes 7.14-27) и Сулпиций Север (История, 1.2). Стъпвайки на тази схема някои от тях изчисляват колко години са минали от началото на света. Климен Александрийски достига до 5592 (Miscellanies 1.21), Юлий Афринакси – 5550 (Chronology, Fragment 1), Иполит Римски – 5500 (Данаил, 2.4), Ориген – по малко от 10 000 (Против Целз, 1.20), и Августин Блажени – по-малко от 5600 (За Божия град, 12.11[2]).
Оттук нататък нещата стават по-сложни. Въпросът е дали отците виждат в тези 7 творчески дни единствено преобраз на световната история или смятат, че тя се развива и завършва в тези дни? С други думи дали творческата седмица е реална седмица, която заедно с това се явява и предсказание за бъдещето или самата седмица все още продължава понеже всеки ден от нея трае 1000 години?
Следните думи от Посланието на Варнава могат да се разбират и по двата начина: „Съботата е спомената в началото на творението (по следния начин): „И на седмия ден, след като Бог завърши делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всички дела, които беше извършил.” Внимавайте, деца мои, на значението на израза: „Завърши за седем дни.” Това означава, че Бог ще завърши всички неща за 6000 години понеже един ден за Него е 1000 години. И Самият Той свидетелствува като казва: „Ето, един ден ще бъде като хиляда години” (Пс. 90:4; 2 Пт. 3:8). Следователно, деца мои, за шест дена, т.е. за 6000 години, всички неща ще бъдат звършени. „И почина си на седмия ден.” Това означава: когато Неговият Син дойде (отново) ще унищожи времето на нечестивите и ще съди неправедните и ще промени слънцето и луната и звездите, тогава Той истински ще си почине на седмия ден.” (Послание на Варнава 15. Виж също Ириней, Против ересите 5:28.3)
За щастие Киприан Картагенски е много по-ясен когато казва: „Първите седем дена от Божията наредба са 7000 години” (Treatises 11:11). Това решава въпроса, че поне някои от отците са виждали дните на сътворението като обхващащи целия период (според тях от 6000 години), през който света ще съществува.
Втора линия на доказателства, подкрепяща казаното може да бъде проследена във връзка с думите на Битие 2:16-17 „Господ Бог заповяда на човека: От всяко дърво в градината свободно да ядеш, но да не ядеш от дървото за познаване на доброто и злото, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.” Въпросът, който е занимавал отците е как трябва да се разбират думите на Бога понеже Адам не умира в деня, в който яде от забранения плод. Августин в своя Magnum opus „За Божия град” отговаря, че Адам, е умрял духовно т.е. отделил се е от Бога в същия този ден. Някои други обаче без да отричат това отиват и по-нататък. Ако за Бога един ден е 1000 години и Адам е умрял на възраст 930 години (Битие 5:5) то той наистина е умрял в деня, в който е бил създаден от Бога. Това виждане, което може да се намери още в неканоничната еврейска книга на Юбилеи[3], е застъпено от няколко ранноцърковни отци.
„Защото както на Адам е било казано, че в деня, в който яде от дървото ще умре ние знаем, че той не е навършил хиляда години (Бит. 5:5). Можем да разберем, че думите „Един ден за Бога е като 1000 години” (Пс. 90:4) са свързани с този въпрос (Юстин Мъченик, Диалог с Трифон, юдеинът, 81).
„Отново, има някои, които препращат смъртта на Адам към 1000 години; защото тъй като „за Бога един ден е хиляда години” той не е престъпил 1000 години, но е умрял преди това свидетелствувайки по този начин за своя грях[4]” (Ириней, Против ересите 5:23:2).
На трето място някои отци подчертават анормалността на творческите дни.
„Седем дни, според нашите пресмятания, по моделът на дните на сътворението, правят една седмица. Чрез преминаването на такива седмици времето тече и в тези седмици един ден се определя от курса на слънцето – от неговия изгрев до залеза му. Но ние трябва да имаме в предвид, че макар тези дни да напомнят за дните на сътворението те все пак по никакъв начин не са подобни на тях” (Августин, За битие буквално, 4:27).
„Ние поне знаем, че той (творческият ден на Битие) е различен от обикновения ден, който познаваме” (Августин, За битие буквално, 5:2).
„Понеже в тези дни (на сътворението) утрото и вечерта са споменавани докато на шестия ден всички неща, които Бог е направил били завършени и на седмия Божията почивка била тайнствено и велико обявена. Какви са били тези дни е изключително трудно или дори невъзможно да си представим и много по-трудно да кажем!” (Августин, За Божия град 11:6).
„И как е възможно творението да се извърши във времето когато виждаме, че самото време е било родено заедно със създадените неща? . . . Така, за да можем да бъдем научени, че света е започнал по този начин и да не предполагаме, че Бог го е създал във времето, пророчеството добавя: „Това е книгата на поколенията и на нещата в тях когато те бяха създадени в деня в който Бог създаде небето и земята” (Битие 2:4). Понеже изразът „когато бяха създадени” показва неопределена и безвременно създаване (к.м.). Но изразът: „в денят, в който Бог ги създаде” т.е. в и чрез който Бог е направил „всички неща” сочи към действието на Сина” (Климент Александрийски, Miscellanies 6:16).
“….ние не сме съгласни с тези, които вземайки думите в тяхното буквално значение, казват, че времето за създаването на света е било шест дни.” (Ориген, Против Целз 6:60)
Последно, отците обръщат специално внимание на седмия седми ден.Той е единственият от творческата седмица, за който не се казва, че има „вечер и утро”, което кара някои от тях да смятат, че продължава и до настоящия момент.
„Денят (седмия) трябва да се разбира не като тези, които виждаме според обиколката на слънцето, но по друг, специфичен начин, подобен на първите три дена от творението” (Августин, За битие буквално 4.26).
“Но седмият ден е без вечер и заник;
понеже Ти го освети вечно да остане.
И понеже си почина на седмия ден,
макар и всичко да стори Ти бездеен,
но тъй ни предвещава гласът на книгата Твоя:
че и ние след делата наши твърде добри –
а и тях пак Ти си ни дал –
в съботата на нашия живот ще почиваме в Тебе[5].” (Августин, Изповеди кн. 13, секция 51)
Изводите, които можем да изведем от тези наблюдения са донякъде разнопосочни. От една страна ясно е, че голяма част (ако не и всички) отци са виждали творението като извършено сравнително скоро във времето. В това те застават до младоземните креационисти. Аз също така не твърдя, че всички са смятали творческите дни за различни от обичайните дни, които ние познаваме. Но от друга страна очевидно е, че посветени християни живели дълго преди съвременните научни открития да имат възможност да влияят на тяхното мислене са виждали дните в творческата седмица от Битие като периоди от време много по-дълги от 24 часа. Доколкото ми е известно различията в мненията по този въпрос никога не са бил причина за взаимно обвинение или отхвърляне. Тези хора са разбирали, че това е нещо, по което библията позволява различни мнения[6]. Ние със сигурност можем да научим много от подобно отношение.
В следващата част ние ще се върнем към книгата Битие и ще разгледаме въпросите свързани с начина, по който Бог е творил и с хронологията на текста.
[1] Виж предговорът на К.С. Луис към „За въплъщението на словото” от Атанасий Велики където той чудесно излага това.
[2] Интересни подробности могат да се намерят ТУК, макар да не съм съгласен с крайния извод, до който автора достига. Две други интересни статии, които могат да се намерят онлайн са Jack P. Lewis, The days of creation и Robert Letham, In the space of six days: the days of creation from Origen to the Westminster assembly
[3] И в края на деветнадесетия Юбилей, в седмата седмица, в шестата година Адам умря и всичките му синове го погребаха в земята, в която беше създаден; и той беше първият погребан в земята. Не му достигнаха седемдесет години до хиляда; хиляда години са като един ден според свидетелството на небето и следователно поради това е записано за дървото на познанието: „В деня, когато ядеш от него ще умреш.” Поради тази причина той не завърши хилядата годни на този ден; понеже той умря в него.”
[4] Не е изключено този текст да се вижда като ключ за разбирането на донякъде неясния пасаж от 5.28.3, който беше споменат по-горе.
[5] Заслужават да се видят също така Методий Олимпийски Fragments, Extracts from the Work of things created, IX и Викторин от Патау, The created world, макар че не се вписват в нито една от изброените категории.
[6] Макар и в малко по-друг аспект 12 книга на Изповеди ни дава чудесен пример за подобна търпимост на различните мнения към началните глави на Битие.
Rado's blog 