Научният креационизъм – догма или алтернатива – част 4

БИТИЕ И ВРЕМЕ – КОГА Е ВЪЗНИКНАЛ СВЕТА

от Радостин Марчев

“Водещата идея на настоящата книга е да изложи библейската идея за творението… като разграничена от всяка научна или индуктивна теория за земята. Невъзможно е изцяло да изчистим умът си от всички асоциации и идеи идващи от странични източници; нито пък една честна интерпретация изисква подобно невежество за съвременните открития, без значение дали истински или само предполагаеми. Все пак авторът може да каже, че е положил всяко усилие да предпази умът си от някакво насилствено тълкуване повлияно от подобна външна идея. При един такъв опит е възможно да се придвижим към обратната крайност и понякога да отхвърлим научните предложения там където те заслужават честно внимание при определяне на истинското значение на най-неясните описания за произхода на света. Но ние трябва да имаме или честна вяра или изобщо да бъдем без вяра. Ужасна самоизмама е да смятаме, че имаме вяра основана върху писанието докато всъщност тя получава своята най-голяма подкрепа от Букленд, Лейл или Хаф Милър. Авторът винаги държи в умът си следната мисъл – какво Писанието ни учи за сътворението? Това учение за него като за вярващ е несъмнената истина, която никога не трябва да бъде изоставяна… Докато не е готов да се откаже от това той трябва да настоява, че описанието в Битие е описание на истинските събития, които са се случили. Той трябва да каже също така, че не съществуват филологически виждания (авторът е професор по древни езици и книгата му е базирана на лингвистичен анализ на текста – б. пр.), които не би отхвърлил в миг ако сметне, че те водят към някаква насилствена и неестествена интерпретация. Ако хипотезата за 24 часови дни е единствената, която следва от вярна и точна егзегетика на на светите Писания ние трябва да я приемем без значение в какви трудности с науката ще ни постави тя. Ние трябва да вярваме –  както често се налага на вярата да прави – срещу представяните доказателства, колкото и силни да изглеждат и срещу разсъжденията, колкото и убедителни да ни се струват те. И той не би бил ирационален в това. Едната истина е толкова по-висока от другата – последиците от отхвърлянето на това или на някое друго виждане, което хвърля мрак върху нея са толкова по-големи, че не сме дори в състояние да си помислим да ги поставим на еднакви везни или да ги разглеждаме като еднакъв авторитет. Можем да се справим много добре без геологията; нашето интелектуално и морално достойнство няма да бъде подкопано ако такава наука никога не беше съществувала. Но къде сме без Откровението; и къде е откровението ако думите му за човека и за началото на света се окажат изцяло погрешни, една лъжлива легенда – дело на измислица или на съзнателна измама? Тогава това, което Писанието учи, това, което е честното значение на тези древни Писания, които Исус – единствената светлина на света – потвърди със Своя авторитет, това е за нас като вярващи истината, накъдето и да ни води тя[1].”

Така преди 150 години Тейлър Люис започва своята книга “The six days of creation.” Неговата вярност към библията съчетана със страст да намери истинското, вярно значение на текста могат да бъде пример за всеки съвременен младоземен креационист. Не му липсват способности – като професор по древни езици в колежа Юнион след изследване продължило 2,5 години той представя повече от 400 стр., които в по-голямата си част представляват лингвистичен анализ  на еврейския разказ на сътворението.

И все пак резултатът е изненадващ. Вместо да достигне до сътворение извършено за седем, 24 часови дни той заключава, че Битие най-вероятно говори за серия от творчески периоди с неопределена дължина, през които, след едно първоначално действие във всеки от тях, Бог е използвал естествени процеси като средство за осъществяване на Своя план.

Как достига до това заключение? Не е ли разказа от Битие ясен и недвусмислен за всеки верен на библията и честен към текста й християнин? И не е ли това ужасен компромис с вярата?

Истината е, че разказа за сътворението е един от най-трудните текстове в цялата библия. Той е изпълнен с неясноти и предлага на всяка крачка изпитания пред егзегета посветил се на неговото изучаване и тълкуване. И заключенията, до които той ни води може да се окажат много по-различни от тези, които очакваме или от предварителната нагласа, с която пристъпваме към него.

Разбира се, ние нямаме възможност да предложим цялостен и подробен анализ на първите глави на Битие. Вместо това ще посочим няколко области, в които те дават възможност да се разглеждат по начин много по-различен от обичайния приеман от младоземните креационисти. Първият от тях, с който ще започнем, е възрастта на земята.

През 1650 и 1654 г. ирландският архиепископ Джеймс Ушър (1581–1656) публикува две книги, в които твърди, че света е бил създаден през 4004 пр. Хр. Една от опорните точки на неговото изследване[2] са хронологиите описани в библията, на които той гледа като на последователни, вярно предадени и непрекъснати[3]. Днес мнението на младоземните креационисти остава като цяло същото. Макар да са склонни да позволят известна ревизия – стандартните изчисления са между 6 и 10 000 години – те третират родословията по същия начин. Резултатът е непримиримо настояване за млада земя и непрестанна критика на всеки метод, който говори за по-голяма древност. Сериозното библейско изследване обаче от много време отхвърля подобни заключения. Още през 1890 г. Уилям Грийн, професор в “стария” Принстън и повече от 50 години изследовател на Стария завет ясно показва несъстоятелността на подобни изчисления (неговата статия Древната хронология може да се види преведена на български език ТУК). Заслужава си да отбележим, че проф. Грийн по никакъв начин не е либерал. Той е убеден противник на набиращата популярност по това време теория на Велхаузен за Петокнижието и вероятно нейният най-сериозен критик[4]. Ако това е вярно (а повечето сериозни библеисти са съгласни с неговите заключения) и родословията не са последователни и пълни то ние оставаме без каквато и да е била възможност да изчислим историята на света.

Дори и самият разказ за сътворението, който на пръв поглед може да изглежда ясен и недвусмислен, ни позволява да повдигнем този въпрос. Неговите начални думи са: “В началото Бог създаде небето и земята” (Битие 1:1)….Или поне така са преведени в нашите библии. “От граматическа гледна точка този израз може да въвежда изречение, което завършва в трети стих (след вмъкнатия втори ст.): “Когато Бог започна да създава.. (а земята беше пуста…) Бог каза: да бъде светлина[5].” Това означава, че не е изключено текста да казва, че преди света[6] да бъде създаден такъв какъвто го познаваме той е съществувал в някакво друго (неоформено) състояние на материята. В този случай Божието творческо действие се изразява не в creatio ex nihilo, а в оформянето на вече съществуващия материал от хаос към ред. Но защо тогава се казва, че небето и земята са създадени ако вече са съществували? Старозаветният учен Джон Уолтън отбелязва, че в древните източни представи съществуването на дадено нещо е било свързвано не с неговата действителна наличност, а с началото на упражняване на определената му функция. Според това виждане макар света да е съществувал и по-рано той не е съществувал функционално докато Бог не го “оформя” или “създава” като “небе и земя”. Това е неговото истинско начало[7].

Преди колко време е била създадена тази материя? Колко време е останала в това свое състояние? Дали е била статична или е търпяла някакво развитие? Това са въпроси, на които не можем да дадем отговор, но те възникват съвсем естествено от начина, по който Мойсей ни предава текста. Важното в случая е, че подобен превод тотално преобръща разбирането на младоземните креационисти за древността на вселената. В допълнение към това еврейската дума “създаде” (bara) може да означава както първоначалния момент от създаването на нещо така и търпеливият труд за неговото усъвършенстване[8] и в този смисъл не носи идеята за моментално, бързо сътворение, а поне допуска възможността за създаване чрез процес. Така въпросът за колко време Бог е създал небето и земята остава отворен. Той трябва да се реши на базата на значението на думата “ден.”

Древният еврейски език е сравнително беден. Той съдържа не повече от 8000 думи. За сравнение съвременния английски има поне няколко стотин хиляди. Това означава, че една дума има повече от едно значения. Случаят с еврейската дума “ден” (yom или нейното мн. ч. yomim) не прави изключение. Специалистите са единодушни, че на практика тя може да означава неопределен по своята продължителност период от време. Дори в самата библия тя не се изпозлва единствено за буквален 24 ден, а и за морални, политически и физически периоди далеч надхвърлящи тази продължителност. Така имаме “денят Господен”, ден на правда и милост, ден на някоя конкретна нация, ден на Израел, ден на Езраел, ден на спасение, ден на Ерусалим и т.н[9]. В Битие 2:4 думата е употребена като синоним на цялата творческа седмица. В Михей 5:2 се говори за произхода на Месията “от вечността” (според Протестантски, 1940, ББД 2005), като точните думи са “от вечните дни” (yomim – Православен, Цариградски). Виж също Ер. 1:2; Михей 4:1, 6; 5:10; 7:12; Ис. 12:1; 2:2; Ос. 6:2. Дори думите “вечер” и “утро” в Битие 1 не накланят везните към значението за реални дни понеже в някои случаи те могат да се използват и в различен смисъл (както е например в  Пс. 90:6). Тейлър Люис отбелязва, че “и в други езици, освен еврейския, вечер се използва като синоним на упадък, неактивност, покой, а сутрин за неочакваното въвеждане на нещо ново или на нещо по-голямо и по-добро[10].” Това наблюдение чудесно отговаря на начина, по който израза е използван в Битие 1-2. Във всеки случай когато той се употребява имаме подобен преход – от тъмнина към светлина, от смесеност и хаос към разделяне на небето и земята и от пустота към живот.

Последно, Битие 1 ни казва, че слънцето е създадено едва на четвъртия ден, което логично повдига въпроса: как е възможно да имаме вечер и утро без да има слънце? Текста формулира много ясно неговото предназначение: “за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване на времената, дните и годините;” (Битие 1:14). С други думи именно слънцето прави възможно съществуването и измерването на дните, такива каквито ние ги познаваме и каквито Бог ги е определил. Без слънце самата идея за измерване на 24 часови дни става безсмислена за древния (а до голяма степен и за съвременния) читател. Тогава няма нищо толкова насилено или неестествено да гледаме на творческите дни не като нормални дни, такива каквито ние ги познаваме, а като на анормални в някакъв смисъл.

Завършвайки своя лингвистичен анализ на текста Тейлър Люис пише: “Тези творчески периоди са неопределени или с продължителност, която не може да се измери чрез някакво допълнително разделение на времето основаващо се на настоящите определени условия. Те са наречени дни поради три причини: (1) Понеже това е най-доброто название, което еврейския или във всеки друг древен език притежава – всяка друга дума чрез която бихме се опитали да предадем период или цикъл в края на краищата се връща до същата идея, която лежи в корена на тази първа и най-проста дума. (2) Поради нейния цикличен или периодичен характер. И (3) Понеже този периодичен характер е маркиран от две противоположни състояния, които не могат да бъдат толкова добре изразени по никакъв друг начин освен чрез тези образи, които във всички древни езици се съдържат в думите за вечер и утро[11].”

Християните наистина се различават своите виждания за древността на света и за продължителността на периода, през който Бог е извършвал Своето творческо дело. Както ще видим по-нататък те се различават и относно начините, които според тях Той е използвал. Но това са въпроси, по които библията им дава възможност да мислят различно. Тя не представя строго, ясно дефинирано учение, което може да се разбира по един единствен начин. Вярващи хора достигат до различни изводи не защото са либерали, капитулират пред науката или тайно не вярват на библията, а именно защото поставят Писанието толкова високо, че смятат, че то заслужава всяко усилие, за да бъде разбрано правилно. Младоземният креационизъм е едно напълно възможно от богословска гледна точка виждане – но нищо повече. Неговите последователи трябва да признаят това – то е валидна богословска алтернатива, но единствено алтернатива, една от няколкото възможни.

В следващата част ние ще видим какви са били мненията на ранните отци на църквата за времето на сътворението.

КЪМ СЛЕДВАЩАТА ЧАСТ

---

[1] Tayler Lewis, Th six days of creation,  London, 1855, стр. 6-7

[2] Всъщност за времето си изследването на Ушър е забележително със своята научност и ерудираност и използва повечето от наличните извънбиблейски източници.

[3] Според схемата на младоземните креационисти света е бил създаден за 7 буквални, 24 часови дни. Понеже човекът е бил създаен на шестия ден и ние разполагаме с пълните родословия чрез определени изчисления бихме могли да определем времето на началната седмица на сътворението.

[4] Виж Evolution and Our Theological Traditions: Calvinism , Part 7

[5] Дерек Киднер, Битие, БХСС, 2001, ср. 50, За една по-подробна дискусия виж също Victor Hamilton, The book of Genesis, chapters 1-17, Eerdmans, 1990, 101 и сл., който предлага дори повече възможни преводи. Ограничен достъп до книгата на английски съдържащ интересуващата ни част може да се види ТУК

[6] По-точно израза, който Битие използва е “небето и земята”. Това обаче са понятия, които не е толкова лесно да дефинираме. Най-логично е да приемем, че Мойсей използва двата израза свързано като обобщение за “света” или “вселената”, но едно “заиграване” с използването на думите в други части на библията може да направи въпроса доста по-интересен. Какво означава небето? Вселената? Обиталището на Бога? Защо еврейската дума е използвана в множествено число (небеса) и носи ли това някакво по-особено значение? Наистина ли то се състои от няколко части – долно небе и небе на небесата (виж Втор. 10:4; 3 Царе 8:27; 2 Лет. 2:6; 6:18; Неем. 9:6). Какво е третото небе (2 Кор. 12:2)? А какво е земята? Понякога думата се употребява за света като цяло (Пс. 96:13) в смисъл на вселена (Пс. 98:9), но виж Пс. 90:2 и 1 Царе 2:8. Това би повдигнало въпроса КАКВО точно е създал Бог “в началото”? на който няма да се спираме понеже е страни от разглежданата тема.

[7] Виж John H. Walton, The lost world of Genesis one: ancient cosmology and the origins debate, IVP, 2009, Proposition 2: Ancient cosmology is function oriented. Частеичен дотъп до книгата включително и интресуващия ни текст може да се намери ТУК.

[8] Виж Дерек киднер, цит. Съч., стр. 51.

[9] Виж Teylar Lewis, цит. съч., стр. 82.

[10] Lewis, цит. съч., стр. 157

[11] Lewis, цит. съч.

Реклама