Древната хронология

ДРЕВНАТА ХРОНОЛОГИЯ

от преп. проф. Уилям Хенри Грийн

Принстън, Април 1890

Въпросът за възможното примиряване на резултатите от научното изследване на древността на човека и възрастта на света с хронологиите в Писанието е дискутиран отдавна и ревностно. От една страна учените, смятайки двете неща за несъвместими са били доведени до неверие в Божествения авторитет на Писанието, а от друга страна вярващите в Божието слово са започнали да гледат недоброжелателно на научните изследвания, като че ли те са враждебни на религиозната вяра. В своя отговор до епископ Коленсо през 1863 имах възможност да разгледам метода и структурата на библейските хронологии и инцидентно да направя забележката[1], че в тях лежи отговора на целия въпрос. Аз казах: „Има елемент на несигурност в изчислението на времето, което се основава на родословията както до голяма степен показват свещените хронологии. Кой може да ни гарантира, че родословията преди  потопа и преди Авраам не са съкратени така както и тези след Авраам?…Нашата настояща хронология е базирана prima fase именно на тези родословия. Но ако наскоро откритите данни за възрастта на човека, които в настоящия момент толкова вълнуват научните кръгове, след като бъдат щателно проучени и напълно претеглени, покажат това, което хората смятат, че могат да покажат, тогава какво? Те просто ще покажат, че популярната хронология е базирана на погрешно тълкуване и че един избирателен и частичен запис на имената преди Авраам е бил сметнат за пълен.”

Тук аз повтарям дискусията за библейските родословия, за която споменах и добавям някои допълнителни разсъждения, които смятам оправдават вярата, че родословията в Битие 5 и 11 нямат за цел да бъдат използвани и не могат удачно да бъдат използвани за конструиране на хронология.

Едва ли е необходимо да привеждам доказателства на човек, който дори и в най-малка степен е запознат с библейските родословия, че те често са съкратени чрез пропускане на маловажни имена. На практика съкращаването е основното правило продиктувано от нежеланието на свещените писатели да поставят на своите страници повече имена отколкото са необходими за тяхната непосредствена цел. Това е толкова явно и причината за това е толкова очевидна, че не би трябвало да предизвиква изненада.

Пропуските в родословието на нашия Господ, което ни дава евангелист Матей са известни на всички. Така в ст. 8 между Иорам и Озия (Узия) са изпуснати три имена а именно, Ахазия (1 Царе 8:25), Иоас (2 Царе 12:1) и Амасия (2 Царе 14:1), в ст. 14 Йехония е пропуснат след Йосия (2 Царе 23:34; 1 Лет. 3:16) и в ст. 1 цялото родословие е обобщено в две стъпки: „Исус Христос син на Давид, син на Авраам.”

Има и други примери, от които ние ще споменем само някои от най-очевидните. В 1 Летописи 26:24 в списъка за назначения направен от цар Давид (виж 1 Лет. 24:3; 25:1; 26:26) четем, че Суваил,[2] син на Гирсам, син на Мойсей е бил началник над съкровищата; и отново в 1 Лет. 23:15-16 е написано: „Синовете на Мойсей бяха Гирсам и Елзиезар. От синовете на Гирсим първороден беше Суваил.” Абсурдно е да предполагаме, че внука на Мойсей би могъл да живее по време на царуването на цар Давид и да бъде назначен от него на важна длъжност. Отново, в същата връзка, (1 Лет. 26:31) четем, че „между хеврновите синове Ерия беше главен” и че Ерия е, според 23:19, първия от синовете на Хеврон, и Хеврон е (ст. 12) син на Каат, син на Левий (ст. 6). Така ако не допускаме никакви пропуски в родословията пра-правнука на Левий заема важна позиция по времето на цар Давид.

Родословието на Езра е записано в книгата, носеща неговото име; но от един друг текст, който съдържа същия списък на потомци научаваме, че то е бил съкратено чрез пропускането на шест последователни имена. Това става ясно от следното сравнение:

1 Летописи 6:3-14 Езра 7:1-5

1.       Аарон                             Аарон

2.       Елеазар                           Елиезар

3.       Финеес                           Финеес

4.       Ависуй                           Ависуй

5.       Вукий                             Вукий

6.       Озий                               Озий

7.       Зарайя                            Зарайя

8.       Мерайот                         Мерайот

9.       Амария

10.     Ахитов

11.     Садок

12.     Ахимаас

13.     Азария

14.     ЙОанан

15.     Азария                           Азрия

16.     Амария                          Амария

17.     Ахитов                           Ахитов

18.     Садок                              Садок

19.     Селум                             Селум

20.     Хелкия                           Хелкия

21.     Азария                           Азария

22.     Сарайя                           Сарайя

Езра

По-нататък Езра (8:1-2) казва: „А ето началниците на бащините им домове, ето и родословието на онези, които излязоха с мен от Вавилон при царуването на цар Артаксеркс. От Финеесовите потомци – Гирсон; от Итамаровите потомци – Даниил; от Давидовите потомци – Хатус.” Тук, ако не  допускаме никакви пропуски в родословията, имаме пра-правнука и внука на Аарон и един син на Давид завръщащи се заедно с Ездра от Вавилон след плена.

Тази склонност към съкращаване на родословията чрез пропускане на всичко несъществено за непосредствената цел на писателя е показана от една редакция още по-забележителна от тези, които вече разгледахме. Хора с различни родствени връзки понякога са поставени един до друг под едно общо, описателно за мнозинството име и всички думи и изрази, дори тези, които изглеждат важни за обяснение на смисъла, са пропуснати като запълването на тази празнина е оставено на независимото познание на читателя. По тази причина  няколко пасажа в родословията на Летописи сега са станали безнадеждно неясни. Те може и да са били достатъчно разбираеми за съвременниците,  но за тези, които не разполагат с допълнителни източници  на информация, ключа за тяхното разбиране липсва. В други случаи ние можем да ги разберем понеже необходимата информация е дадена в други паралелни пасажи в Писанието. Така началните стихове на Летописи съдържат следния списък от имена, в който дори и една обяснителна дума на обяснение: Адам, Сит, Енос, Каинан, Маалалеил, Яред Енох, Матусал, Ламех, Ной, Сим, Хам и Яфет. Не ни е казано кои са тези личности, как са свързани един с друг или дали въобще са били свързани. Автора предполага, че читателите му притежават книгата Битие и че простото споменаване на имената в този ред ще бъде достатъчно, за да им напомни, че първите 10 имена в списъка следват потомствената линия от бащата до сина, от първия до втория велик родоначалник на човечеството; и че последните трима са братя макар да не е казано нищо, което да покаже, че връзката между тях се различава от предишните.

За семейството на Елифаз, сина на Исав, в 1 Летописи 1:36 се казва следното: „а Елифазови синове: Теман, Омар, Сефи, Готом, Кенез, Тамна и Амалик.” Когато обърнем към Битие 36:11-12 ще видим, че първите пет са синове на Елифаз, а шестия е неговата наложница, която е тяхна майка. Това е толкова ясно написано в Битие, че автора на Летописи, дори да е най-несръчния човек, не би могъл да обърка това. Разчитайки познанието на неговите читатели да запълни пропуска той оставя твърдението за наложницата на Елифаз, но в същото време свързва името й и с това на нейните синове и с фамилията, към която те принадлежат като по този начин дава ясни сведения за синовете на Елифаз.

По подобен начин родословието на Самуил, което е дадено в 1 Летописи 6, е описано както във възходящ така и в низходящ ред. Така в ст. 22-24: „Синовете на Каат: син му Аминадав; негов син – Корей; негов син – Асир; негов син – Елкана; негов син – Авиасаф; негов син – Асир; негов син – Тахат” и т.н. Степента, в която този списък следва изчерпателността и точността ще стане очевидна от факта, че никой, освен притежаващия предварителна информация от друг източник, не може да очаква, че докато общия закон, на който той се подчинява е от баща към син, третото, четвъртото и петото име са братя. Това при сравнение с Изх. 6:24 и паралелното родословие 1 Летописи 6:36-37,50 става очевидно, че истинския ред на родословието е следния:

В ст. 22-2 Каат                      В ст. 37-38 Каат

Аминадава                               Исаар

Корей                                        Корей

Асир, Елкана, Авиасаф    Авиасаф

Асир                                            Асир

Тохат, и т.н. .                          Тохат и т.н.

Обстоятелството, че сина на Корей е наречен в единия списък Аминадав и в другия Исаар не е реално несъответствие и не може да създаде объркване понеже не е било необичайно един и същ човек да има две имена. Свидетелство за това са Аврам и Авраам; Яков и Израел; Йосиф и Цефнат-пенаах, Осия и Йехония (Числа 13:16) Гедеон и Еровоам (Съдии 6:32), Соломон и Едидия (2 Самуил 12:24-25), Азария и Узия (2 Царе 15:1,13) Данаил и  Валтасасар; Анания, Мисах, Азария и Седрах, Мисах и Авденаго (Данаил 1:7), Савел и Павел; Тома и Дидим, Кифа и Петър и в светската история Ксеркс и Дарий, Октавиан и Август; Наполеон и Бонапарт, Ферети и Пий IX.

Родословието на Мойсей и Аарон описано в 6 глава на Изход:

Ст. 16 „Имената на Левиевите синове според поколенията им са тези: Гирсон, Каат и Мерарий; и годините на Левиевия живот станаха сто тридесет и седем.”

Ст. 17 „Синовете на Гирсон…”

Ст. 18 „А синовете на Каат са: Амрам, Исаар, Хеврон и Озиил; и годините на Каатовия живот станаха сто тридесет и три.”

Ст. 19 „И синовете на Мерарий…”

Ст. 20 „Амрам взе за жена леля си Йохаведа, която му роди Аарон и Моисей, и годините на Амрамовия живот станаха сто тридесет и седем….”

Ст.22 „А синовете на Озиил..”

Съществуват изобилни доказателства, че това родословие е било съкратено както вече видяхме, че е правено в толкова много други случаи, чрез изпускане на някои от по-маловажните имена. Това може да се види, на първо място, чрез паралелното родословие от същия период като това на Веселееил (1 Лет. 2:18-20), което описва седем поколения от Яков и това на Исус (1 Лет. 7:23-27), което описва 11. Едва ли може да се приеме, че е възможно да има 11 поколения в списъка на потомците от Яков до Исус и само 4 от Яков до Мойсей.

Още по-убедително доказателство намираме в Числа 3:19,27-28 от където е очевидно, че четиримата синове на Каат дават началото на родовете на амрамците, исаарците, хебронците и азааилците и че броят на мъжките членове на тези семейства на възраст от един месец и нагоре е бил 8600 една година след изхода. Ако в родословието няма съкращения бабата на Мойсей би имала 8600 внуци и то само момчета, 2750, от които са на възраст между 30 и 50 години (Числа 4:36).

Друго, също толкова убедително доказателство може да се намери във факта, че сина на Левий, Каат е роден преди слизането от Египет (Бит. 46:11) и че престоя на израилтяните в Египет продължава 430 години (Изх. 12:40-41). Тъй като Мойсей е бил на 80 години при изхода (Изход 7:7) той трябва да е бил роден повече от 370 г. след Каат, който следователно не би могъл да бъде негов собствен дядо.

Това родословие, чието съкратен характер е толкова ясно установен е от особена важност за непосредствената цел на тази статия понеже на пръв поглед може да изглежда, че подобно предположение в настоящия случай е изключено и че буквата на писанието ни води към неминуемото заключение, че е имало точно четири поколения между Яков и Мойсей. Имената, които се срещат във всички родословия са Яков, Левий, Каат, Амрам, Мойсей (Изх. 6:16-20; Числа 3:17-19; 36:57-59; 1 Лет. 6:1-3, 16-18; 23:6,12-13). Без съмнение Левий е роден син на Яков. По подобен начин Каат е син на Левий (Бит. 46:11) и роден преди слизането в Египет. Амрам също е пряк потомък на Каат. Не изглежда вероятно, както предлага Курц, между тях да съществува липсваща връзка. На първо място Числа 26:59 казва: „Името на Амрамовата жена беше Йохавед, Левиева дъщеря, която се роди на Левий в Египет; тя роди на Амрам Аарон и Моисей и сестра им Мариам” което означава (виж и Изх. 6:20), че Йохевед е леля на Амрам или сестра на баща му. Вярно е, че „дъщеря на Левий” може в общия смисъл да означава произлязла от Левий както жената излекувана от нашия Господ (Лука 13:16) е наречена „авраамова дъщеря” и това, че е родена от Левий да означава просто, че произхожда от него (ср. Бит. 46:25). Но тези изрази тук трябва да бъдат взети в стриктен смисъл и според това Йохавед трябва да е била родна дъщеря на Левий и сестра на Каат, който трябва впоследствие да е бил роден баща на Каат. Това става очевидно от едно второ наблюдение, а именно, че Амрам е бил (Числа 3:27) баща на едно от вторичните деления на каатците, които започват от родните деца на Каат и наброяват общо 8600 мъжки наследници. Бащата на Мойсей със сигурност не би могъл да бъде баща на ¼ от този брой в дните на Мойсей. За да избегнат тази трудност Тийл и Кийл предполагат, че е имало двама амрамовци, единият син на Каат, а другия баща на Мойсей, който е по-далечен наследник, но е носел името на своя предшественик. Това премахва объркването създадено от амриевците (Числа 3:27), но оставя това представящо Йохавед като майка на Мойсей. По-нататък, структурата на родословието в Изх. 6 е такава, че прави тази хипотеза ненужна и невероятна. Ст. 16 споменава трите сина на Левий, Гирсон, Каат и Мерарий; ст. 17-19 техните синове по ред; ст. 23-24 съдържат наследниците от следващото поколение и ст. 25 на следващото. Според виждането на Тийл и Кейл ние трябва да предполагаме, че Амрам, Исахар и Озиел от ст. 20-22 са различни от Амрам, Исахар и Озиел от ст. 18 или че Амрам макар да принадлежи към едно по-късно поколение от това на Исахар и Озиел е вмъкнат преди тях, което обичайната структура на родословията не позволява. Освен това, синовете на Исахар и синовете на Озиел, които тук са споменати по име, са съвременници на Мойсей и Аарон, синовете на Амрам (Числа 16:1; Левит 10:4).

Всякакви трудности изчезват ако отбележим, че Амарм и Йохавед не са били непосредствени родители, но предшественици на Аарон и Мойсей. Колко поколения могат да се добавят ние не знаем. Наистина, казва се (Изх. 6:20; Числа 26:59), че Йохавед ги е родила на Амрам. Но според езика на родословията това просто означава, че те са били нейни и на Амрам потомци. Така в Битие 46:18 след като споменава синовете на Зелфа, нейните внуци и правнуци автора добавя „Тези са синовете на Зелфа, които тя роди на Яков, 16 души.” Същото се казва и за Вала: „Тези тя роди на Яков, всичко 7 души” (ср. също ст. 15,22). Никой не може да твърди, че автора на този регистър не използва израза за потомци след първото поколение. По подобен начин според Матей 1:11 Йосия ражда своя правнук Иехония и според ст. 8 Иорам ражда своя пра-пра-правнук Озия. И в Бит. 10:15-18 за Канаан, внука на Ной, се казва, че е родил цели няколко нации, евусейците, аморейците, гергесейците, хевейците и т.н. (ср. също Бит. 25:23; Втор. 6:25; 2 Царе 20:18; Исая 51:2). Следователно непълно ясно е, че библията използва „да родя” и „роди” в по-широк смисъл от непосредствен наследник и без да се ограничава до него[3].  На това виждане не се противопоставя възражението, че в Левит 10:4 Озиил, брата на Арам е наречен „чичо на Аарон.” Еврейската дума преведена тук като „чичо” макар често да се използва за роднинска връзка има както етимологически така и практически много по-широко значение. Един пра-пра-чичо, все още е чичо и напълно може да се опише чрез този израз. Може също така да бъде отбелязано, че в действителната история на раждането на Мойсей неговите родители не са наречени Амрам и Йохавед. Казано е просто „И жената зачена и роди син; и като видя, че беше красиво дете, го скри за три месеца.” (Изх. 2:1).

След тези предварителни наблюдения, първоначално нахвърляни с друга цел, аз преминавам към по-непосредствения план на настоящата статия, а именно към въпроса дали родословията в Битие 5 и 11 трябва задължително да бъдат разглеждани като цялостни и съдържащи всички наследници от Адам до Ной и от Шем до Авраам. Относно това аз отбелязвам:

1. Аналогията в родословията на Писанията явно свидетелствува срещу подобно предположение. В множество други случаи има неоспорими доказателства за по-големи или по-малки съкращения. Това е така дори когато различни обстоятелства от самото начало създават едно различно впечатление. Ние видяхме, че това първоначално впечатление може да бъде променено от едно по-внимателно изследване и съпоставяне на наличната информация. Резултата от нашето изследване дотук е достатъчен да покаже несигурността на предположението, че някое библейско родословие е стриктно последователно освен ако то не бъде подложено на някои външни тестове, които доказват, че е такова. Писанието обаче не ни дава подобна допълнителна информация, за който и да е от споменатите периоди в родословията, които сега разглеждаме. Сътворението, потопа, призоваването на Авраам са велики събития, които се открояват ясно в древната свещена история. Малко са записаните неща свързани с нашите прародители и техните синове Каин и Авел. Следва почти пълно бяло петно почти до потопа без да имаме нищо, с което да запълним празнината и което да ни подскаже междинния период от време простиращ се между тези две точки. Случаят като цяло е идентичен що се отнася до времето между потопа и Авраам. Дотолкова доколкото говорим за библейския запис ние сме оставени не само без адекватни данни, но изобщо без каквито е да е данни, които да бъдат съпоставена с тези родословия с цел проверка на тяхната последователност и пълнота.

Следователно ако може да бъде събрана някаква достоверна информация от какъвто и да е било източник и от който и да е клон на науката, която да ни помогне да сравним тези родословия, за да отговорим на въпроса дали те съдържат всички наследниците или някои от тях са били изпуснати както е в други случаи, тя трябва да бъде приветствана и такова сравнение да бъде направено без страх. В този случай науката просто би изпълнила своите задължения.

Тук може би си заслужава да добавим, че всяко възможно сравнение с древната история на човека и Бит. 5 предполага голямо внимание преди да установим абсолютната завършеност на последното. Ако бяхме зависими единствено от родословието (ст. 3) би трябвало да смятаме, че Сит е бил първия син на Адам. Но от гл. 4 ние знаем, че той вече е имал двама други сина, Каин и Авел, от ст. 17, че той е трябвало да има и дъщеря и от 5:14, че е имал поне още няколко сина и дъщери, чийто потомци са станали доста многобройни преди Адам да роди Сит на възраст 113 години. Но родословията не ни дават никаква информация за това.

2. Има ли нещо интересно в конструкцията на тези родословия, което да не ни позволява да пренесем върху тях изводите направени за останалите? Факта, че за всеки член от тази серия се казва, че е родил този преди него в светлината на по-широкото използване на термина, което ние вече разгледахме, само по себе си не е доказателство, че не е била изпусната някоя връзка. Но не ни ли задължават добавените хронологични допълнения да ги смятаме по необходимост за последователни? Защо е било необходимо на автора да бъде толкова конкретен и във всеки отделен случай регулярно да споменава възрастта на всеки патриарх при раждането на  неговия син освен ако целта му не е била по този начин да конструира една хронология и да позволи на читател да изчисли междинния период от сътворението до потопа и от потопа до Авраам? Ако това е била целта той, разбира се, е имал за цел да състави пълно родословие. Пропускането дори на едно единствено име би довел до грешка.

Но наистина ли трябва да смятаме, че автора на тези родословия е имал такава цел? Забележителен е факта, че самият той никога не ги използва по подобен начин. Той никъде не събира цифрите нито предполага подобно събиране. Нито от него нито от някой друг вдъхновен писател не е извлечено хронологическо твърдение от тези родословия. Никъде в Писанието няма изчисление на времето от сътворението или от потопа както от слизането в Египет до изхода (Изх. 12:40) или от изхода до строежа на храма ( 1 Царе 6:1). И ако числата в тези родословия имат за цел да ни дадат хронология защо са дадени и числа, които нямат пряка връзка с тези цел? Защо ни е казано колко е живял всеки патриарх след раждането на неговия син и каква е била цялата продължителност на неговия живот? Тези числа се появяват със същата регулярност както и възрастта на всеки при раждането на неговия син. Те обаче не са ни от никаква полза за изчисление на целия период, а просто ни дават един конспект на живота на всяка от тези личности. Без съмнение те са записани именно поради тази причина. Чрез избраните примери те описват първоначалните условия на човешкия живот. Те ни дават информация за вековете преди потопа. Те казват как след това живота се е скъсил. Но за това не е необходимо да бъде споменат всеки наследник от Адам до Ной и от Ной до Авраам нито всичко, което се  е случило с тях. Дадена ни е една серия от образци снабдена с подходящите числа и това е всичко необходимо. Изглежда това е и всичко, което ни е било дадено. Ако случаят е такъв идеята да се основава хронологическо изчисление на тези родословия е една фундаментална грешка. Те са използвани за цел, която никога не са били предназначени да изпълняват и за която, поради начина на своето конструиране, те не могат да служат. Когато е казано, например, че „Енох е живял 90 години и е родил Кенан” добре установената употреба на думата „роди” прави това твърдение еднакво вярно и еднакво в съгласие с аналогията без значение дали Кенан е бил непосредствения потомък на Енох; дали на 90 г. Енох e родил него или този, чрез когото Кенан е произлязъл. Тези родословия могат да ни дадат минималното време за пeриода, който покриват; но те не могат да ни кажат продължителността на времето свързано с имената пропуснати в регистъра както ненужни за конкретната цел на автора.

3.  Пребиваването на потомците на Израел в Египет помага на нашата цел като ни дава възможно най-добрия паралел в Писанието за периодите, които сега разглеждаме. По-голямата част от тези 430 години от свещената история са оставени празни. Споменати са няколко случки в началото свързани със слизането на Яков и семейството му в Египет и тяхното установяване там както и няколко случки от живота на Мойсей и на събитията водещи до изхода. Но освен тези изключения не е казано нищо за целия дълъг период. Интервала просто е прехвърлен чрез едно  родословие простиращо се от Левий до Мойсей и Аарон и техните съвременници сред близките им роднини (Изх. 6:16-26). Това родословие записва продължителността на всеки човешки живот в низходящ ред т.е. Левий (ст. 16), Каат (ст. 18), Амрам (ст.20). Паралела с родословията от Бит. 5 и 11 и периодите, които те покриват със сигурност е забележителен. И тъй като те са дело на един и същ автор от подобието в конструкцията ние можем да приемем, че съществува подобие и в целта. Вече беше показано, че родословието от Левий до Мойсей не може да включва всички наследници в тази низходяща линия и следователно целта му не може да е хронологическо изчисление. Това става напълно сигурно от ясното изявление в Изх. 12:40. По-нататък това се вижда  от факта, че числата даден в това родословие посочват дълголетието на споменатите патриарси, но не могат да бъдат свързани, така че да обобщят целия период; това предполага, че числата в другите родословия, които сега разглеждаме, са били дадени с подобна цел, а не за да позволят на читателя да изчисли хронологията.

4. Дотолкова доколкото от хронологията на египетската цивилизация може да се изведе валиден аргумент нейните паметници и записи показват, че интервала между потопа и призоваването на Авраам трябва да е бил по-голям отколкото изглежда от родословието в Бит. 11. Този аргумент е еднакво валиден и срещу предположението, че това родословие е било дадено, за да предостави необходимите елементи за хронологическо изчисление. Защото дори да оставим настрана въпроса за вдъхновението тук Мойсей не може да е направил грешка. Той е израснал в двора на фараона, бил е научен на египетската мъдрост и е живял във великия период на египетската монархия. По това време техните паметници са били в своя блясък и завършеност. Те не са носели никоя от непоправимите щети, които времето и безмилостното варварство са нанесли по-късно. Фрагментарните записи, които сега учените с голям труд се опитват да  разгадаят и свържат с техните многобройни пропуски и безнадеждна неяснота тогава са били пълни и ясни. Твърденията на Египет за дълбоката древност са били много по-добре познати на Мойсей и той е бил в позицията да извлече много повече логически заключения от тях отколкото е възможно в наше време; понеже обилния материал, от който сега са оцелели само редки и безразборни остатъци се е намирал в ръцете му. И ако древните египетски паметници противоречат на настоящата хронология това просто показва, че тази хронология е базирана на неоснователни допускания. Тя почива на фундаментално погрешна интерпретация на предадамовото родословие като му предава значение, което Мойсей никога не е искал то да носи.

Добре е известно, че текста на Септуагинта и на самарийското петокнижие се разминават много систематично с еврейския текст по отношение на родословията от Битие 5 и 11. Според хронологията основана на тези текстове интервала между потопа и раждането на Авраам е 292 (еврейски) и 942 (самарийски) или 1172 години (Септуагинта). Някои учени са склонни да приемат хронологията извлечена от Септуагинта, но по-голямата точност на еврейския текст в този случай както и като цяло навсякъде може да бъде установена без всякакво съмнение. Това решение е пречупена тръстика. Все пак можем условно да си представим, както е било правено и на практика, че тези промени са направени от преводачите на Септуагинта или от някои други, за да съгласуват разказите на Мойсей с несъмнените изисквания на египетската история. Но ако наистина е така това е просто още едно потвърждение на вече използвания аргумент, че предадамовото родословие не може да било дадено от Мойсей като основа за хронологическо изчисление. Той е знаел за древността на Египет поне толкова колкото и преводачите на Септуагинта или който и да е друг в наши дни. И ако тази хронология според тяхната оценка несъмнено е била твърде кратка и те са си позволили да я удължат с почти 9 века не е ли ясно, че Мойсей никога не е възнамерявал родословията да бъдат тълкувани по този начин?

Според мен заслужава внимание дали оригиналното намерение, с което тези текстуални промени са били направени е било наистина такова. Принципите, които са ги водели почти несъмнено са свързани с едно групиране с цел съставяне на една по-симетрична схема на живота на хората отколкото да се удължи целия период. Ефекта от тези промени върху хронологията все пак е бил и такъв. Така в еврейския текст на Бит. 5 възрастта на различните патриарси при раждането на сина им е доста нерегулярна и варира от 65 до 187 години. Промените се стремят да постигнат една по-близка съгласуваност и да представят нещо като постоянна градация. Септуагинта започва от предположението, че патриарси с такава огромна продължителност на живота трябва да са поне на два века при раждането на сина им. Според това когато в еврейския текст те падат много под този стандарт 100 г. са добавени към числото предшестващо раждането на сина и същия число е извадено от следващите раждането; по този начин цялостната продължителност на всеки живот е запазена като са променени единствено пропорциите на всяка част. Самаряните от друга страна предполагат постепенно намаляване на възрастта на следващите патриарси преди раждането на техния син понеже никой не надхвърля един век освен първите двама. Тогава когато броя в еврейския текст надвишава 100 това число е извадено и след това е добавено към общия брой на годините след раждането. В случая с Ламех намалението е дори още по-голямо, за да се постигне необходимото намаление. Така възрастта приписвана на някои от хората преди потопа преди раждането на техния син в тези няколко текста е както следва:

Еврейски Септуагинта Самарийски

Адам             130                          230             230

Сет                105                          205             105

Енох              90                          190               90

Кенан            70                          170               70

Малялеил      65                          165               65

Яред              162                      162               62

Енох               65                         165               65

167

Метусал        187                        187               67

Ламех            182                        188              53

Ной                600                        600             600

Само един поглед върху тези числа е достатъчен, за да покаже, че еврейския текст е оригинала, от който останалите се отклоняват на едната или на другата страна според принципите, които са приели. Той също така позволява да предположим, че причината за тези промени е да се направи живота по-симетричен, а не да се създаде някаква хронология.

5. Структурата на родословията в Бит. 5 и 11 също е в пола на вярването, че те не съдържат всички имена на потомството, което описват. Тяхната регулярност изглежда показва съзнателна подредба. Всяко родословие съдържа 10 имена. Ной е десетия след Адам и Тара е десетия след Ной. Всяко завършва с баща, който има трима сина както е и в родословието на Каин (4:17-22). Родословието на Сит (гл. 5) достига своята кулминация в седмия член, Енох, който „ходеше по Бога и не се намираше понеже Бог го взе.” Родословието на Каин също достига своята кулминация в седмия потомък, Ламех, с неговата полигамия, кърваво отмъщение и горделива арогантност. Родословието на потомците на Шем се разделя по равно в своя пети член Фелек и „в тези дни се раздели земята.” Така подобно на подреждането на родословието в Матей 1 на 3 периода от по 14 души всеки е постигнато чрез изпускането  на определен брой имена изглежда твърде вероятно симетрията в тези древни родословия да е изкуствена, а не естествена. Много по-вероятно е имената съставляващи тази регулярна схема са били избрани като достатъчни за представянето на периода, към който принадлежат отколкото всички забележителни числени съвпадения да са се случили в тези последователности.

Може да бъде добавено и това, че ако родословието в гл. 11 е пълно Фелек, който отбелязва началото на нов период умира когато всички негови наследници от Ной нататък са все още живи. Наистина Сим, Арфахад, Села и Евер трябва да надживеят не само Фелек, но и всички следващи поколения включително и Тара. Цялостното впечатление на описанието в дните на Авраам е, че потопа се е случил в далечното минало и че участниците в него са починали преди векове. И все пак ако от родословието трябва да бъде изградена едно хронология Ной е бил в продължение на 58 години съвременник на Авраам и Сим всъщност го надживява с 35 години при положение, че 11:26 бъде взет буквално и Авраам е роден в 70-та година на Тара. Това предположение е твърде невероятно. Заключението, което води до този резултат трябва да произлиза от едно погрешно предположение.

От тези разнообразни разсъждения ние заключваме, че писанието не ни дава данни за хронологическо изчисление преди живота на Авраам; и че записа на Мойсей не конкретизира и няма за цел да конкретизира точна дата както на потопа така и на сътворението на света.

---

[1] The Pentateuch Vindicated from the Aspersions of Bishop Colenso, p. 128 footnote

[2] В 1 Лет. 24:20 той е наречен син на Амрам, наследника на Moses; Shubael и  Shebuel по всяка вероятност са просто mere ортографски варианти на едно и същ име.

[3] В Рут 4:17 детето на Рут е наречено „син роден на Наоми,” която е била свекърва на Рут и дори не е предшественичка на детето в стриктния смисъл на думата. Зоровавел е наречен синът на Сеалтиел (Ездра 3:2; Агей 1:1) и това е потвърдено от родословията както на Матей 1:12  така и в Лука 3:27, макар в действителност той да е бил негов племенник (1 Летописи 3:17-19). Това, че наследниците, споменати в родословията не винаги отразяват реалното бащинство става ясно от сравнение на предшествениците на нашия Господ записани от Матей и Лука.