Августин vs Дарвин

ПРОЗИХОД НА ВИДОВЕТЕ СПОРЕД АВГУСТИН

как великият богослов би погледнал на дебата с Дарвин

от Алистър МакГрат

Тази година се навършват 200 г. от раждането на Чарлз Дарвин и 150 години от публикуването на Произход на видовете. За някои, като Ричард Доукинс, дарвинизма се е превърнал от възможна научна теория в светоглед – виждане за реалността, което ясно и окончателно изключва Бога. Други възразяват срещу първосвещениците на секуларизма. Атеизма, настояват те, просто използва такива научни теории като оръжия в своята пропагандна война срещу религията.

Тези хора се страхуват, че библейското тълкуване се превръща просто в съгласуване, така че да пасва на научните теории. Със сигурност, настояват те, описанията на Сътворението в Битие трябва да бъдат приемани буквално като историческо описание на това, което в действителност се е случило. Нали именно това винаги са правили християните? Мнозина евангелски християни се страхуват, че новаторите и модернизаторите са изоставили дългата християнска традиция на вярна библейска егзегетика. Те казват, че църквата винаги е виждала описанията на сътворението като недвусмислени истории за това, как  всичко се е появило. Авторитета и яснотата на писанието – въпроси, които с право са скъпи на евангелските християни – изглеждат поставени на карта.

Това са оправдани страхове и годишнината на Дарвин ни приканва да се вгледаме в историята на църквата, за да разберем как нашите духовни предци са се справяли с подобни въпроси.

Да оставим писанието да говори

Северноафриканския епископ Августин от Хипо (354-430) не е взел участие в настоящия дебат за произхода на видовете. Той е тълкувал писанието 1000 години преди Научната революция и 1500 преди появата на книгата на Дарвин Произход на видовете. Августин не е „хармонизирал” или „правел компромис” с библейското тълкуване, така че то да съответства на новите научни теории. Важното за него е било да остави писанието да говори само за себе си.

Августин се е занимавал с книгата Битие 1-2 през цялата си кариера. В неговите произведения има поне четири места, в които той се опитва да развие една детайлна систематична схема за това как тези глави трябва да бъдат разбирани. Всяко от тях е до известна степен различно. Тук аз ще разгледам съчинението на Августин „За битие – буквално,” което е било написано между 401 и 415 г. Намерението на Августин е било това да представлява „буквален” коментар (което означава „в смисъла възнамеряван от автора”).

Августин развива следните важни теми: Бог е създал всичко мигновено. Все пак реда в творението не е статичен. Бог го е надарил със способност да се развива. Августин използва образа на спящото семе за да помогне на своите слушатели да разберат идеята. Бог е сътворил семена, които ще растат и ще се развиват на подходящото им време. Използвайки по-технически език Августин моли своите слушатели да мислят за сътворения ред като за съдържащ дадени от Бога качества, които се появяват или  еволюират на един по-късен етап. Все пак Августин не допуска никаква идея произволни промени в творението. Развитието на Божието творение винаги е въпрос на Божието сверено провидение. Богът, Който е посадил семената в момента на сътворението също така управлява и насочва времето и мястото на техния растеж.

Августин твърди, че първото описание на сътворението в Битие (1:1-2:4) не може да бъде тълкувано изолирано, а трябва да бъде разглеждано заедно с второто такова описание (2:4-25) както и с всяко друго твърдение за творението, което се намира в писанието. Той например смята, че Псалм 33:6-9 говори за едно мигновено творение на света чрез Божието творческо слово докато Йоан 5:17 посочва Бога като все още действащ в творението.

По-нататък той настоява, че един внимателен прочит на Битие 2:4 има следното значение: „Когато беше направен денят, Бог направи небето и земята и всяка зелена трева по полето.” Това го кара да заключи, че 6-те дена от сътворението не са хронологични. По-скоро те са начин да се категоризира Божието дело в творението. Бог е сътворил света в един миг, но продължава да го развива и да променя дори в настоящото време.

Августин е бил дълбоко загрижен, че тълкувателите на библията могат да се опитват да я четат през научните представи на настоящото време. Това, разбира се, се случва по време на коперниковия спор в края на 16 век. Традиционното тълкуване на библията твърдяло, че слънцето се върти около земята. Църквата е виждала предизвикателството на тази погрешна идея като предизвикателство срещу авторитета на библията. Разбира се, това не е било така. Това е било предизвикателство срещу едно научно тълкуване на библията – едно тълкуване, което, както се оказва, се нуждаело от спешна ревизия.

Августин предусещал това векове по-рано. Определени библейски пасажи, настоявал той, са реално отворени за различни тълкувания и не трябва да бъдат обвързвани с водещите за момента научни теории. В противен случай библията се превръща в затворник на това, което някога се е смятало за научно вярно: „За нещата, които са толкова неясни и много далеч от нашето разбиране ние намираме в Святото писание пасажи, които могат да бъдат тълкувани по много различни начини без това да накърни вярата, която сме приели. В такива случай ние не трябва да бъдем твърдоглави и неизменно да отстояваме нашата позиция ако по-нататъшното развитие при търсенето на истината я опровергава.”

Без компромис

Подхода на Августин позволява на богословието да избегне капана на едно преднаучно виждане и да не прави компромиси с културния натиск, който бил значителен. Мнозина съвременни мислители смятали християнското виждане за сътворение ex nihilo за пълна глупост. Гладий Гален (129-200) лекар на римския император Марк Аврелий го отхвърлял като логически и метафизичен абсурд.

Августин настоявал, че писанието учи, че времето също е част от сътворения ред, че Бог е създал времето и пространството заедно. Все пак за някои идеята за времето като нещо сътворено изглеждала смешна. На това Августин възразил, че библейския разказ не е отворен за друго тълкуване. Следователно, за времето трябва да се мисли като за едно от Божиите творения и служители. За Августин самото време е елемент на сътворения ред. Безвремието, от друга страна, е същностна черта на вечността.

Тогава какво е правил Бог преди да създаде вселената? Августин обезсилва този въпрос като посочва, че Бог не е създал творението в един определен момент във времето понеже то не е съществувало преди творението. За Августин вечността е една реалност без време и пространство. Интересно, това е точно твърдението за съществуването преди големия взрив, което поддържат много учени.

Разбира се, Августин може да греши в твърдението си, че писанието ясно учи, че творението е било мигновено. Евангелските християни вярват в достоверността на писанието, а не в достоверността на неговите тълкуватели. Както други са отбелязвали, самият Августин не е напълно последователен в собствените си твърдения за сътворението. Със сигурност съществуват други възможности – най-значимите от тях са, че шестте дни представляват шест периода от 24 часа или свързаната идея, че те представляват шест по-продължителни периода, които може да са продължавали дори милиони години. Все пак позицията на Августин следва да ни накара да се замислим за тази възможност дори ако някои от нас смятат, че той греши.

Продължаващо творение

И така, какво можем да разберем от това древно християнско тълкуване на Битие за празника на Дарвин? Първо, Августин не ограничава творческото действие до първоначалното действие. Бог, настоява той, все още действа в света, насочвайки неговото развитие и разкривайки потенциала му. Има два „момента” в сътворението: началното действие на сътворение и продължаващия процес на провиденческо водителство. Така сътворението не е изцяло минало събитие. Бог действа дори и сега, в настоящето, пише Августин, поддържайки, насочвайки и ръководейки развитието на „основата, която е положил, когато всичко е било установено за пръв път.”

Този двоен фокус върху сътворението ни позволява да четем Битие по начин, който утвърждава, че Бог е създал всичко от нищо в един единствен миг. Все пак той също така ни позволява да твърдим, че вселената е била сътворена с капацитет да се развива под Божието сверено водителство. Така първоначалното състояние на творението не съответства на това, което ние днес виждаме. За Августин Бог е създал една вселена, която съзнателно е била направена да се развива и да еволюира. Еволюцията не е абсурдна, но е програмирана в самата същност на творението. Божието провидение надзирава продължаващото разгръщане на сътворения ред.

По-ранни християнски писатели отбелязват как първото творение в Битие говори за земята и водите „произвеждащи” живи същества. Те заключават, че Бог е надарил естествения ред със способност да създава живи същества. Августин развива тази идея по-нататък: Бог е създал света цялостен, но също така и съдържащ латентни сили, които се актуализират в подходящия момент посредством Божието провидение.

Августин настоява, че Битие 1:12 намеква, че земята е приела сила или способност да произвежда неща от само себе си. „Писанието твърди, че земята е произвела плодовете и дърветата поради причина в смисъл, че тя е приела силата да ги произведе.”

Докато някои могат да мислят за творението като въвеждане от страна на Бога на нови видове растения и животни във вече съществуващите видове Августин отхвърля това като несъвместимо с цялото свидетелство на писанието. По-скоро, трябва да се мисли, че Бог е сътворил от самия начален момент потенциалите за всички видове живи същества, които ще се появят по-късно, включително и човечеството.

Това означава, че първото описание на сътворението описва моментното сътворяване на първоначалната материя включително и ресурсите за по-нататъшното развитие. Второто описание разглежда как тези възможности се появяват и се развиват от земята. Взети заедно двете описания за сътворението в Битие казват, че Бог е създал света мигновено като в същото време е определил, че различни видове живи същества ще се появят по-нататък, постепенно, след време – така както е било предвидено от Създателя.

Образа на „семе” внушава, че първоначалното творение съдържало в себе си потенциала за всичко живо, което след това се появява. Това не означава, че Бог е сътворил света незавършен или несъвършен, понеже „това, което Бог първоначално е създал като възможност Той след това довежда до реалност.” Процесите на развитие, заявява Августин, се управляват от фундаментални закони, които отразяват волята на своя Създател: „Бог е дал установени закони управляващи създаването на видовете и качествата на битието, които ги извеждат наяве до цялостната им изява.”

Августин би отхвърлил всяка идея за развитие на вселената като произволен или беззаконен процес. Поради тази причина той би се противопоставял на дарвинистката идея за произволни вариации настоявайки, че Божието провидение управлява всичко, което се случва. Процеса може да бъде непредсказуем. Но той не е случаен.

Авторитет или тълкуване?

Не е за учудване, че Августин подхожда към текста с презумпциите, които са били характерни за неговото време – фиксираност на видовете и не намира нищо, което да не съответства на неговото виждане по този въпрос. Все пак начина, по който той критикува съвременните авторитети и собствения му опит предполагат, че поне по този въпрос той би бил отворен за корекция в светлината на едно ново научно становище.

И така, помага ли ни книгата на Августин „За битие – буквално” да се справим с големите въпроси повдигнати от Дарвин? Разбира се, Августин не отговаря на тази въпроси за нас. Но той ни помага да видим, че истинския въпрос тук не е авторитета на библията, а правилното тълкуване. В допълнение той ни предлага един класически начин на мислене за Творението, който може да хвърли нова светлина върху някои от съвременните ни дебати.

Алистър МакГрат е професор по богословие, служение и образование в кингс Колиж, Лондон. Той също така притежава докторска степен по молекулярна биофизика от Оксфорд.

Виж също

1. Научният креационизъм и евангелското движение от Радостин Марчев