Научният креационизъм и евангелското движение


НАУЧНИЯТ КРЕАЦИОНИЗЪМ И ЕВАНГЕЛСКОТО ДВИЖЕНИЕ

от Радостин Марчев (2007)

12.jpg

3.jpg21.jpg

Няма да е пресилено ако кажем, че през последните няколко десетилетия посланието на научния креационизъм буквално залива света. През 1970 г. е основан Института за креационистични изследвания оглавен от Хенри Морис. Неговите издания се превеждат на  китайски, чешки, холандски, френски, немски, японски, корейски, португалски, руски и испански. В Англия през 1960 г. е основано „Анти еволюционно движение,“ а през 1977 г. шотландския свещеник Нейджъл Камерън насърчен от лидери като Мартин-Лойд Джоунс и Франсис Шефър поставя началото на Библейското креационистко общество, което за 10 г. има вече над 750 члена и собствено издание „Библейско сътворение“ със значителен тираж. През 1977 е основано Християнско общество за изследвания в Австралия, преименувано през 1980 г във Фондация за креационистични изследвания. През 1973 започва своята дейност Креационисткото литературно общество на Нова Зеландия, а 7 г. по-късно  и Корейската асоциация за креационистични изследвания, която след 10 г. има вече над 1000 члена, повече от 300 от които с докторски степени. През 1980 г. подобно общество е основано в Северна Африка, а до 1990 и в Япония, Тайван, Хонг Конг, Сингапур, Филипините, Индия, Шри Ланка, Нигерия, Кения, Бразилия, Аржентина, Мексико, Ел Салвадор, Доминиканска Република, Пуерто Рико, Съветския съюз и много европейски страни. През 1987 г. Института за креационистични изследвания съобщава, че от няколко години „турското министерство на образованието и частни ислямски фондации превеждат книги на ИКИ (без препратките към библията) на турски“ и че всеки учител в държавните училища в Турция получава копие от „Научен креационизъм“ като основно помагало[1]. През 2006-07 е издаден ислямският „Атлас на сътворението“ – масивен труд от 770 страници, който обяснява връзката между креационизма и корана. Негов автор е 51 годишният турски проповедник Аднан Октар, който пише под псевдонима Харун Яхя[2].“Аталсът“ вече е преведен и масово разпространяван на английски и френски както и на арабски, урду и башаса[3]. В САЩ креациноситите водят дълга борба за преподаване на техните виждания в училищата, наравно с теорията на еволюцията, последната глава от която се явява предложението за преподаване на „интелигентен дизайн“ разработка на Discovery institute, който настоява, че е научна, а не религиозна организация.[4] През Юли 2007 в Питсбърг, САЩ беше открит „Музей на сътворението,“ рожба на креациониста Кен Хам събрал за неговото построяване 27 000 000 долара.  Национално изследване на Галъп проведено през 1991 г. показва че 47 % от американците вярват в скорошното специално сътворение, а още 40% в теистичната еволюция. Според едно още по-ново изследване 16% от американските преподаватели по научни дисциплини вярват, че земята е на възраст около 10 000 години, 25% споменават заедно с еволюцията и креационизма или инлетигентния дизайн, а половината смятат, че те са „валидна научна алтернатива на дарвиновата теория за произхода на видовете.“  От анализите на анкетата става ясно, че тенденцията е през следващите няколко десетилетия бройката на повлияните от движението да нарасне с около 50%. Статистиката наистина е впечатляваща.

Макар да е възможно да се твърди, че идеите на научния креационизъм достигат до по-широка аудитория в евангелското крило на християнското движение те се приемат до голяма степен като догма[5]. Протестантските издателства в България убедително доказват това. Достатъчно е да хвърлим един поглед върху доста забележителния списък от книги по темата издадени през последните няколко години: „Научен креационизъм“, „Наука и билия“, „Творил ли е Бог чрез еволюция“,  „Еволюцията – яйце без кокошка“, „Сътворението,“ „Упадъкът на Дарвин,“ „Лъжата за еволюцията“ и т.н[6].

Ето  защо  аз посрещам със задоволство статията на Николай Иванов, която се явява един от първите опити, на който аз се натъквам обективно да се оцени естеството на научния креационизъм като заедно с положителните страни се посочат и някои проблеми свързани с  него. Ще си позволя да цитирам два примера:

„Тук искам да разгледам въпроса доколко креационизмът е научна теория и доколко той се уповава на авторитета на Библията. Факт е, че повечето креационисти изразяват несъмнена убеденост в пълната достоверност на библейското учение за появата на живота. Религиозните вярвания в определена степен могат да потиснат научните изледвания и това е нещо, което учените трябва да избягват.

Според мен научният креационизъм може да разгърне потенциала си, само ако повече работи с хипотези и по-малко – с предварителни отговори. Другият вариант е той да остане есенциално догматичен и да отхвърля всички аргументи, които засягат принципното му съществуване. В такъв случай еволюционистите биха имали правото да обвинят колегите си креационисти в догматизъм.“

Подобна критична нотка се чувства и в неговото заключение:

„След това кратко изложение на дебата между креационизма и еволюционизма мога да направя извода, че креационизмът в САЩ в момента е повече във формата на религиозно-научна теория, основаваща се много на авторитета на Св.Писание.“

Авторът доста умело и сбито представя някои от основните положения и аргументи на креационизна излагайки ги в диалог с еволюционната теория. По отношение на това аз не бих могъл да добавя нищо освен да напомня, че подобно представяне (при това не само в обобщенията на г-н Иванов, а и в самите материали, от които той черпи своята информация) е не толкова на научно колкото на научнопопулярно ниво. Разбира се, това е единствения начин подобна информация да бъде представена на широката публика, но не променя факта,  че средностатистическия читател не разполага с необходимите специализирани знания, за да бъде част от същинския научен спор. Поради тази причина човека, който се е запознал подробно с „Научния креационизъм“ на Хенри Морис  (респективно с учебника за 10 клас по биология или с някой сериал по Discovery channel) не може да смята, че познава материята достатъчно прецизно, подробно и задълбочено, за да си позволи да прави изводи или дори да смята, че наистина знае. Най-разумното, което може да направи е да оставим въпроса на специалистите[7].

Тъй като попадам в същата категория аз ще се въздържа да давам оценка или да добавям нещо относно убедителността на фактите или прецизността на научния апарат свързани с креационизма. Въпросите, по които бих желал да взема отношение са свързани с неговата история, изходни позиции и научен подход.

***

Исторически, реакцията на протестантското движение към Дарвин и неговата теория не е единно.  Един малко известен факт е, че доста преди публикуването на „Произход на видовете“ през 1859 евангелските християни нямат проблем с идеята за стара земя. Разбира се, вярващите учени се опитват да хармонизират науката с библията и техните виждания често си противоречат, но заключенията, до които те достигат не са в никакъв случай идентични с тези на съвременния креационизъм като това никога не е било повод за оспорване на тяхната ортодоксалност. Хаф Милър (1802-1856) автор на „The old red sandstone or new look in an old field“ (1841) и „The testimony of the rocks“ (1856) се опитва се да хармонизира свидетелството на научните факти с описанието от Битие 1-2, настоявайки за стара земя, като в същото време смята, че този въпрос по никакъв начин не е свързан с еволюционната теория. Джон Флеминг професор по естествена история в Кралския колеж в Абърдийн, а  преди това повече от 25 г. свещеник от Шотландската църква и до края на живота си дълбоко вярващ човек, който никога не прекъсва своята връзка с църквата оспорва теорията на Кювиер (Франция) и Букленд (Англия) свързана с геологията на катастрофизма, според която земните пластове са се образували в сегашния си вид в следствие на всемирния Потоп (друга характерна черта на съвременни креациониьм). Джон Плейфеър (който също дълги години е бил свещеник преди да се отдаде на преподавателска дейност) през 1802 г. пише книга озаглавена „Illustrations of the Huttonian theory of the earth“ в която защитава униформитарианизма и отрича възможността за млада земя и времевата таблица на архиепископ Ушер. Едуард Хичкок (1793-1864) няколко години конгрешански свещеник, а след това преподавател по геология и естествена история в колежа  Амхерст, който се е смятал за един от водещите авторитети за времето си по въпроса за историята на американската геология и който през 1840 става първия председател на Асоциацията на американските геолози пише повече от 20 книги и 7 пъти повече научни статии, трактати и памфлети, в които защитава модифициран катастрофизъм и символично виждане за дните от Битие както и някаква форма на еволюция или поне многократно творение:

„Изглежда че всяка последваща обща промяна, която се случва на земната повърхност е била подобрение на нейните условия. Животните и растенията от по-висша организация се разпространяват с всяка промяна докато накрая земята е била подготвена за сега съществуващите видове[8].“

С подобни смесени реакции е посрещната и идеята на Дарвин за естествения подбор. Известният палеонтолог Луис Агасис (1807-1873) след усилено изучаване на фосилите достига до извода, че връзката в устройството говори за общ дизайн. Видовете се стремят към общ зададен от Бога „архетип“ и нямат генетична връзка помежду си. Всеки отделен вид е бил създаден специално за средата, която населява и като такъв е фиксиран и не се променя. Възможността за еволюция е отричана също и от Уилям Доусън (1820-1899) президент на университета МакГийл, първи президент на Кралското общество в Канада и президент едновременно на канадското и американското асоциация за развитие на науката[9]. От друга страна имена като Джордж Фредерик Райт (1838-1921) от колежа Оберлини и професора по естествена история Джеймс Дана (1813-1895) от Иейл приемат еволюцията и естествения подбор без да виждат в тях нищо атеистично, зло или противоречащо на учението на библията. Джеймс МакKош (1811-1894) казва:

„Аз съм защитавал еволюцията, но правейки това съм дал правилната сметка за нея като метод използван от Бога и съм намерил, че когато тя е разбирана по този начин тя по никакъв начин не е несъвместима с Писанието.“

Подобно е и мнението на Дана, който смятам, че Бог като Законодател е избрал и постановил методите (в т.ч. и естествения подбор), чрез които желае да твори и в резултат на които се е достигнало до сегашното състояние на земята и видовете.

Може би най-интересния случай е свързан с името на водещия за времето си американски ботанист и преподавател от Харвард Аса Грей (1810-1888) конгрешанин с доста консервативни богословски виждания, който е един от хората с най-голяма заслуга за разпространението на еволюционната теория в северна Америка. Личен приятел на Дарвин той води дълга кореспонденция с него твърдейки, че теорията за естествения подбор може да бъде използвана в подкрепа на Божия провиденчески план за създаване и поддържане на света.

Подобно е реакцията и на богословите. Като цяло през 19 в. се очертават 3 основни виждания относно еволюцията. Водачи като Хорас Бушел, Филип Брукс, Л. Т. Тоунсен и Джон Лейдлоу я отхвърлят напълно като несъвместима с християнската вяра. Така например през 1878 г. презвитерианеца Джон Т. Дюфийлд казва, че еволюцията, така както е представена от Дарвин, е „несъвместима с това, което Писанието казва за първоначалното и настоящо духовно състояние на човека[10].“

Друга част (съставена основно от все по-набиращия сила либерализъм) я приемат доста безкритично подкрепени главно от модерните за  това време положително виждане за висшия критицизъм и в растящата увереност в прогресивното развитие на човешката раса.

Една трета група, включваща имена като д-р Томас Чалмърс, Арчибалд Александър, Франсис Патън, Робърт Денби, Уилям Шед, Аугуст Стронг, Джоузеф Кук, Оран Рут, Уилям Поуп и С. Ж. Гамертсфелдър макар да остава богословски консервативна се опитва да я съвмести като хармонизира виждането си за библията и по специално за Битие с нея.

Като цяло повечето консервативни богослови преди 1930 се придържат към виждането за стара земя като виждат в „дните“ от Битие 1 или като епохи вместо като буквални дни или пък вмъкват „дупка“ между стихове 1 и 2. В това отношение богословския климат от края на 19 и началото на 20 в. рязко се отличава от непреклонното настояване на креационистите, че възрастта на земята е 10 000 години и дори по-малко. Трябва отново да подчертаем, че това виждане няма нищо общо с богословски либерализъм. Консервативни водачи от ранга на Джеймс Ор от Шотландия и Бенджамин Уорфийлд от богословската семинария в Принстън, които пишат за „Фундаментите[11]“ (1910-15) и на практика подготвят пътя за зараждането на фундаментализма и впоследствие на неоевангелскиото движение[12] са склонни да приемат дълъг процес на еволюция, за да обяснят Божия начин да сътвори растенията, животните и дори човешкото тяло[13]. Дори Уилям Дженинс Бриан, който се опитва да прокара закон забраняващ изучаването на еволюцията в училищата и водеща фигура в скандалния „маймунски процес[14]“ не е имал проблеми със старата земя и е виждал „основния проблем на еволюцията в метафизичния натурализъм и свързания с него социален дарвинизъм, в защита на който често е била използвана научната еволюция[15].“

В известен смисъл е реакцията на Чарлс Ходж (1797-1878) – президент на Принстън е особено показателна. Той засяга еволюцията поне в 2 свои съчинения – своя magnum opus „Систематично богословие“ и голямото есе „Какво е дарвинизма?“ (публикувано през 1874). В последното той дава ясен отговор: „Така достигаме до отговорът на нашия въпрос, какво е дарвинизма? Той е атеизъм.“ Според него отговорът е очевиден защото дарвинизма премахва нуждата от първопричина и така идеята за Бог и дизайн. Следователно за Ходж основния проблем с еволюционизма не е естествения подбор, древността на земята, възможността за промяна на видовете или някой друг научен проблем. Той  ясно заявява това: „Нито еволюцията, нито естествения подбор дават на дарвинизма неговия специфичен характер и значение. Това е дарвиновото отричане на телеологията или на учението за крайната причина. Той отрича дизайна за всеки от организмите в растителния и животинския свят…. Трябва да бъде добре подчертано, че именно тази особеност на неговата система го поставя в конфликт не само с християнството, но с фундаменталните принципи на естествената религия.“ Следователно, ако премахнем атеистичния характер на дарвинизма за Ходж не би имало проблем той да го приеме без това да застраши по някакъв начин неговата вяра. Той отново ясно казва това: „Казвайки, че тази система е атеистична не означава да кажем, че г-н Дарвин е атеист…нито пък означава, че всеки който приема тази теория прави това в атеистичен смисъл. Вече беше подчертано, че има атеистична и теистична форма на небуларната хипотеза за произхода на вселената; така че може да има и теистична интерпретация на дарвиновата теория.“ Или, ако трябва да обобщим, решаващо за Ходж дали еволюцията трябва да бъде приемана или отхвърляна е дали тя е представяна в атеистична или теистична форма[16].

С оглед на всичко казано заключението на Ливингсън[17] е съвсем оправдано: „..евангелските учени имали забележително малки трудности да пригодят своята теология към идеята за дълга история на земята. Християнските геолози едновременно посрещат и приспособяват проблема за стара земя дълго преди появата на дарвиновата теория. Със сигурност не това е към което дарвинизма отправя своето предизвикателство. Нито пък изглежда, че дарвинизма е предизвикал криза относно учението на Писанието. Изменението на видовете по подразбиране не е било по-голям проблем за евангелската егзегетика на Битие от това за древната земя…Заплахата идвала на философския фронт. Тя възниквала от дарвиновото предизвикателство на викторианското разбиране за мястото на човека в естествения ред[18].“

„Това, което е особено интересно е, че креационистите представят своя случай като безспорно евангелски и следователно създават впечатление че техните виждания стоят като гаранция за християнска ортодоксалност и доктринална чистота[19].“ Противно на своите претенции обаче, научния креационизъм не изразява всеобщото виждане на християнската църква нито дори на протестантското крило от 19 и началото на 20 век[20]. Истината е, че той е резултат от усилията на някои ревностни адвентисти от седмия ден, които желаят да докажат достоверността на ученията на Елена Уайт. Специално място сред тях заема Джордж МакГрейди Прайс (1870-1963) – любител геолог с малко формално обучение и почти без практически опит. Прайс никога не е бил вземан несериозно от практическите геолози и има сравнително незначително влияние извън кръга на адвентисткото движение[21]. В края на 1950 богословът Джон Уиткомб младши (роден 1924)  от християнското братско движение, преподавател в богословската семинария „Грейс“ и Хенри Морис (роден 1918) хидравличен инженер и южен баптист независим един от друг са повлияни от трудовете на Прайс както и от дискусионната книга на евангелския богослов-баптист Бернард Рам „Християнското виждане за науката и Писанието“ което води до издаването на „Потопът от Битие“ през 1961, на която те са съавтори. По своето съдържание книгата повтаря идеите на Прайс, но осъвременени и подкрепени от богословското образование на Уиткомб и научните познания и практически опит на Морис. Резултатът е забележителен. До  средата на 1980 г. тя преминава през 29 издания като са продадени над 200 000 копия.  След това научния креационизъм бързо набира сила. Публикувани са материали на множество езици, водят се открити дебати със защитниците на еволюционизма, организират се дружества с клонове в други страни и дори се поставят искания за равноправно изучаване в средните училища[22].

При всички тези несъмнени успехи обаче остава налице един факт, който Николй Иванов много правилно изтъква:

„Морис обаче смята, че целта на ИКИ (Института за креационистки изследвания) не е да се придържа към научното знание като по-достоверно от Библията, а научните факти да се хармонизират с нея. Това е много фундаменталистка теза и тя представлява едно отклонение към догматизма и игнорирането на фактите… Ако научният креационизъм се придържа към този принцип, той ще бъде повече религия, отколкото наука.“

До същия извод достига и известният евангелски историк Марк Нол: „Креационизма в основата си е религия….и едва в много малка степен начин за изучаване на света….Да кажем, че креационизма е на първо място религия и след това политика не означава да отречем неговото право да заема място в публичното пространство или да коментира рaботата на професионалните учени или метафизичните предположения на тези, които използват науката, за своите широкомащабни метафизични твърдения. Това означава единствено, че на креационизма трябва да се гледа като на това, което той наистина е – един политически, религиозен протест. Да смятаме, че той просто ни дава знание за света означава да рискуваме да надценим неговото разбиране за това какво означава „познание за света“ както и неговата по-основна функция като протест[23].“

Това несъмнено е вярно. Научния креационизъм на Морис и неговите последователи започват от едно специфичното тълкуване на определени библейски текстове от специалиста по древни езици Уиткомб, след което се стремят да хармонизират с него научните факти. При това положение според мен въпросът дали креационизма трябва да се смята по-скоро за религия отколкото за научна хипотеза, която като такава да се преподава в учебните заведения е по-малкия проблем. Много по-сериозен е подхода на креационистите (респективно на евангелските християни, които го приемат за догма) към научните факти, тяхната идея за начина, по който се прави наука както и за начина, по който те гледат на света около себе си. Опасността тук се крие в разглеждането на библията като научен справочник, наръчник, от който посредством сериозно изследване и правилно тълкуване можем да извлечем вярно познание за принципите, според които функционира природата. Оттук нататък ролята на науката е да ни снабди с необходимия фактологичен материал, който да подкрепи изводите, до които вече сме достигнали. Респективно веки факт или теория, която се разминават с картината на света, която сме си изградили въз основа на изследването на библията се определят като „лоша наука.“ Очевидно е, че подобен подход не само омаловажава тежестта на емпиричните факти, но и подкопава стимулите за вглеждане в и изучаване на природата и по този начин самата наука.

Отново в противоречие с твърденията на креационистите класическото християнско (и по-специално протестантско) виждане за връзката между библията и науката никога не е било такова. Още през 1802 г. шотландския професор по геология от университета в Единбург Плейфеър в своята книга „Illustrations of the Huttonian theory of the earth“ отхвърля всяка възможност научни въпроси да бъдат решени чрез позоваване на авторитета на Писанието.

„Геологът, който смята, че е негова работа да обяснява средствата използвани от Безкрайната Мъдрост за установяването на законите, които управляват света горчиво се лъже както по отношение на обекта на своята наука така и относно ограниченията  на своето разбиране.

Авторите на свещеното писание изглежда малко се интересува от древността на земята сама по себе си; нито пък изглежда, че езикът, с който описват възрастта й трябва да бъде разбиран по-буквално от този свързан с нейните форми и движения. Теорията на д-р Хътън стои на същите основи както и системата на Коперник, защото няма причина да предполагаме, че целта на откровението е да даде стандарт на геолога повече отколкото на астронома. Неоспоримо е, че Писанието няма за цел да разрешава физични въпроси или да обяснява нещо, което по никакъв начин не е свързано с морала на човешките действия; и ако, като следствие от тези принцип, не е била направена значителна промяна в тълкуването ние щяхме да продължаваме и до този момент да вярваме, че земята е плоска и че слънцето се върти около нея[24].“

Когато един факт е бил доказван като такъв християните са го приемали с цялата му тежест и, когато това се е налагало, са били готови да адаптират своето виждане за Писанието съобразявайки го с него. В този смисъл те са виждали в науката не враг, а съюзник, който им помага по-добре да разберат Божието откровение. Богословът Арчибалд Александър, президент на Принстън, пише:

„Естествената история, химия и геология понякога са били от голяма помощ за изследователите на библията помагайки им да решат проблеми съдържащи се в текста[25].“

Причината, поради която християните, както учени така и богослови, са били готови да позволят на науката да влияе на тяхното разбиране за вярата е специфичната връзка, която те са виждали между двете. По думите на Чарс Ходж Бог ни е дал не една, а две „книги“ или „откровения“ – библията и природата, които трябва да се четат заедно.

„Природата е истинско Божие откровение така както и библията; и когато тълкуваме библията чрез науката не просто тълкуваме Божието слово чрез Божието слово. Тъй като този принцип е очевидно верен, той е приеман и използван дори от тези, които без да обръщат внимание на термините на думи го отричат. Когато библията говори за основите или стълбовете на земята или за твърдите небеса, или за обикалянето на слънцето не тълкувате ли вие и всеки разумен човек езика чрез научните факти? В продължение на 500 г. църквата е смятала, че библията учи, че земята стои непоклатима в пространството, а слънцето и звездите се въртят около нея. Науката е показала, че това не е вярно. Ще продължим ли тогава да тълкуваме библията така, че да я накараме да учи лъжите, че слънцето се върти около земята или ще я тълкуваме чрез науката и ще хармонизираме двете? Разбира се, тази истина важи и в двете посоки. Ако библията не може да противоречи на науката и науката не може да противоречи на библията….

Има две злини, свързани с този въпрос, за които ние като християни трябва да внимаваме. Има някои добри хора, които са твърде готови да приемат теориите на учените и да налагат насилствени и неестествени тълкувания на библията, за да приведат в съответствие двете страни. Има други, които не само отказват да приемат мненията на хората, но и самата наука да има някакъв глас относно тълкуването на Писанието. И двете грешки трябва да се избягват[26].“

***

В заключение си струва да обобщим няколко неща.

Първо, понятието креационизъм не следва да бъде разбирано като тясно свързано с научния креационизъм и с неговите специфични учения за млада земя, катастрофизъм, фиксирани видове и т.н. То може да включва много широк спектър от теистични виждания като се започне от теистичната еволюция и се стигне до теорията „ден-епоха“ и рамковата хипотеза[27]. Християните никога не са определяли конкретно едно от тях за единствено вярно и следователно никое не може да служи нито да бъде изисквано като критерий за ортодоксалност.

Второ, въпреки своето име има повече от достатъчно основания научния креационизъм да бъде смятан по-скоро за религия отколкото за наука. Това не означава задължително, че заключенията, до които той достига са неправилни или че изопачава фактите, а единствено, че неговия светоглед е определен на първо място и основно от библията докато науката се използва за доказване на една предварително изградена схема.

Трето, в своята склонност да приема библията като по-добро и сигурно свидетелство за историята и начина на действие на света научния креационизъм лесно може да доведе до мисловна настройка, която подкопава развитието на науката като такава. Наистина, ако библията е по-надежден източник за познание на заобикалящия ни свят логично е да съсредоточим повече внимание върху нейното изучаване отколкото върху директното изследване на този свят с научни методи. За съжаление именно това е тенденцията, която се наблюдава в много евангелски християни.

Четвърто, въпреки своите претенции научния креационизъм не отразява виждането на църквата както за интерпретирането на научните факти така и за взаимодействието между Писанието и науката. Исторически християнството не е виждало особена заплаха в идеята за стара земя, в учението за естествения подбор или дори в еволюционната теория като цяло. В повечето случи то е разглеждало света като Божие откровение, което трябва да се изследва с цел по-доброто разбиране както на Бога така и на Неговото писано слово. Именно този стремеж към синхронизация едновременно е стимулирал развитието на чистата наука и е помагал за по-добра интерпретация на библията. Моето лично мнение е, че колкото по-скоро евангелските християни се върнат към него толкова по-добре. Едва тогава научният креационизъм би могъл наистина да бъде научен.

Ползвана литература:

1. Бен Хобринк, „Еволюцията, яйце без кокошка,“ Open Doors, 1993

2. Вернер Гитт, „Творил ли е Бог чрез еволюция“, ИК Верен, 1997

3. Джон Стот, „Посланието към римляните: Божията блага вест за света,“ Нов човек, 2004

4. Милърд Ериксън, „Християнско богословие,“ Нов човек, 2000

5. Хенри Морис, „Научен креационизъм,“ Нов Човек, 1995

6. Хенри Морис, „Наука и библия,“ Приятели на България,

7. Asma, Stephen T., Dinosaurs on the Ark: the Creation Museum, Chronicle of Higher Education, 00095982, 5/18/2007, Vol. 53, Issue 37

8. David N. Livingstone, „Darvin’s forgotten defenders: the encounter between evangelical theology and evolutionary thought“ Eerdmens Publshing house and Scottish academic Press, 1987

9. George M. Marsden, „The fundamentalism and the Americam culture,“ Oxford university press, 2006

10.  In the beginning.,  Economist, 00130613, 4/21/2007, Vol. 383, Issue 8525

11. Kenneth J. Collins „The evangelical  moment,“ Baker books, 2005

12. Mark Noll „The Scandal of the Evangelicl mind„, Eermens Publishing compny, 1994

13. Ronald Numbers, „The creationists: the evolution of scientific creationism„, University of California press, 1992

14. „The Genesis debate: three views on the days of creation,“ Cruxpress, 2001

 


[1] Цитирано от Ronald Numbers, „The creationists: the evolution of scientific creationism„, University of California press, 1992.

[2] Би било интересно да се проследят зараждащите се връзки между християнските и ислямските антиеволюционисти. Така например през Февруари 2007 американски християни проведоха голяма креационистична конференция в Истамбул, организирана от ислямския автор и писател Мустафа Акиол, който е установил сериозно сътрудничество с влиятелния креационистки Discovery Institute.  Виж също следния форум, в който  ислямските креационисти широко се позовават на християнските

[3] In the beginning.,  Economist, 00130613, 4/21/2007, Vol. 383, Issue 8525

[4] Предложението не настоява за сътворение в 6 буквални дни и дор не споменава думата Бог (заменена с израза „интелигентен агент“), за да се заобиколи Първата поправка. Въпреки изразената подкрепа на президента Буш както и на 45-50 % от американцитеочевидно този опит също, ще както става ясно от решението на делото Kitzmiller v. Dover Area School District

[5] Под евангелско движение тук аз ще се придържам към определението дадено от Kenneth J. Collins „The evangelical moment,“ Baker books, 2005. Полезна допълнителна полезна информация може да бъде намерена в George M. Marsden, „The fundamentalism and the American culture,“ Oxford university press, 2006 и Mark Noll „The Scandal of the Evangelical mind„, Eermens Publishing company, 1994. На тази основа аз определям протестантското движение в България като евангелско. По-нататък в тази статия моите разсъждения засягат в по-голямата си част неговата връзка с научния креационизъм – както в България така и в по-голям мащаб.

[6] Същевременно поне на мен не ми е известна нито една книга издадена на български език посветена на тази тема и застъпваща позиция различна от крайния креационизъм. Изключение прави донякъде Джон Ленокс, който в своята книга „Погребала ли е науката Бога“ (Пансофт, 2008)  признава възможността еваолюцията и Божието творение да не са противоречиви възгледи. Известни алтернативи са споменати в някои трудове по систематично богословие (например в „Християнско богословие,“ на Милърд Ериксън). На българският пазар се появиха също така и някои трудове на Тайяр дьо Шарден, без обаче това да е свързано с християнските издателства в страната.

[7] Наскоро попаднах на дискусия по тази тема в един форум, която напълно ме убеди в горното заключение.

[8] Цитирано от David N. Livingstone, „Darvin’s forgotten defenders: the encounter between evangelical theology and evolutionary thought“ Eerdmens Publshing house and Scottish academic Press, 1987. p.19. Към вече споменатите имена могат да бъдат добавени Бенджмин Силимън (1779-1864) – от 1802 г. завеждащ катедрата по химия и естествена история в Иейл, шведския географ Арнолд Гюот (1807-1884)- председател на катедрата по физическа география и геология в Принстън  и т. н.

[9] Агасис и Доусън са сред първите имена, които креационистите споменават като предшественици на своите идеи. Подобно позоваване обаче едва ли е напълно честно като имаме в предвид, че и двамата отхвърлят буквалното тълкуване на първите глави на Битие и застъпват идеята за стара земя.

[10] Цитирано от Mark A. Noll „The scandal of the evangelical mind“ Eerdmans Publishing company, 1994, p. 180. Виж и цялата глава 7 „Thinking about science,“ която е пряко свързана с темата на настоящата статия

[11] виж George Frederick Wright „The passing of evolution“ in „The fundamentals“ vl. 7, James Orr, „Science and Christian faith,“ in „The fundamentals“ vl. 4;“The early narratives of Genesis“ in „The Fundamentals,“ vl. 6

[12] За подробна история на двете движения виж George M. Marsden, „The fundamentalism and the American culture,“ Oxford university ress, 2006

[13] Тяхната позиция доста прилича на официалното виждане на Римокатолическата църква

[14] Виж  Marsden, цит. съч. гл. 20

[15] Mark A. Noll, цит. съч. стр. 189

[16] както разбира се и нейната вярност, която обаче трябва да се определи на базата на научните факти, а не на начина, по който се тълкуват първите глави на Битие. Б. Б. Уорфийлд много точно формулира това: „Истинският въпрос по отношение на еволюцията не е…. дали старата вяра може да живее с това ново учение…. Можем да бъдем сигурни, че старата вяра ще може не само да живее с, но и да асимилира в себе си всички факти…Единственият въпрос, който остава по отношение на учението на еволюцията е дали то е вярно.“ (цитирано от Noll, цит. съч., стр. 208

[17] Livingstone, цит. съч. стр. 27,44

[18] Виж цитата на Дюфийлд по-горе.  Все пак християните бързо съумяват да се справят и с този проблем – тялото на човек може и да се е появило в резултат на еволюцията, но в него има нещо повече  – „душа“ – което именно го прави човек и която идва директно от Бога. В същия дух пише и авторитетния евангелски учен Д. Стот: „И така, Адам е по-особено Божие творение, независимо дали Бог го е направил  от „пръст от земята“ и после е „вдъхнал в ноздрите му жизнено дихание“, или това е библейксият начин да се каже, че той е бил създаден от вече съществуващия хуманоид. Жизненоважната истина, която не можем да подминем е, че макар и телата ни да свързани с приматите, самите ние в същността си сме свързани с Бога.“ (Д. Стот, „Посланието към римляните: Божията блага вест за света,“ Нов човек, 2004, стр. 171.

[19] Livingstone, цит. съч., стр.  ix

[20] За един обстоен дебат относно тълкуването на Битие 1-2 през църковната история който представя вижданията на различните страни виж „The Genesis debate: three views on the days of creation,“ Cruxpress, 2001

[21] Изключение прави едно консервативно крило на Лютеранската църква в Америка обединено в т. нар. Мисури Синод. Съществуват и други изключения като напр. презвитерианския служител -фундаменталист Хари Римар, който има подобни идеи, макар че силно смекчава своето виждане преди смъртта си.

[22] Законодателствата в Арканзас и Луизиана приемат закони за равноправно изучаване на креацинизма в средните училища, които след това бяха отменени от съда. Роналд Рейгън в своите предизборни речи също така призоваваше за  влизане на креационизма в класните стаи, макар че не успя да изпълни своето обещание, след като беше избран..

[23] Noll, цит, съч., стр. 198-199

[24] Цитирано от Livingstone, цит.цъч., стр. 15

[25] Цитирано от Noll, цит.съч. стр. 182

[26] Цит. от Noll,  цит. цъч., стр. 183-4

[27] Една от най-добрите дискусии между защитници а различни възгледи са представени в „The Genesis debate: three views on the days of creation,“ Cruxpress, 2001

29 thoughts on “Научният креационизъм и евангелското движение

  1. Има два вида хора – такива които вярват в Бога от Библията и такива, които предпочитат да вярват във всички останали неща, но не и в Него.
    Истинската наука може да ни заведе само към Създателя, а не в мъртвото нищо.

    И единствената начална точка за истинска наука е Библията, защото тя е единствения документ оставен от Създаделя за нас.

    И ако пише, че Той е създал светлината – значи това е така. От инфрачервените до най-малките ултравиолетови лъчи – всичко е Негова работа.

    Така че момчета – науката се движи най-бързо когато признава този прост факт:

    ние и света, в който живеем сме СЪЗДАДЕНИ.

    Поздрави!

  2. Съжалявам, но само да коментирам коментара на читателя:

    „И единствената начална точка за истинска наука е Библията, защото тя е единствения документ оставен от Създаделя за нас.“

    Ами Създателя не ни е оставил Библията, дори самия Христос не написа нищо…дори и в самото Слово не се говори за това, че ще имаме Библия, която да зубрим…

    аз също съм съгласен с това, че науката не може да се приема и както библия, демек, че е точно така, както се казва, защото е „наука“…

    така че нещата са двустранни, аз знам че е създаден света, но проблема е в начина…;-).

  3. Всъщност документа, който ни е оставил създателя е самата Земя, Космос, нас….това са доста документи…

  4. За втори път чета статията ти Радо. Аз откривам един много честен призив към обективност. В Научният креационизъм винаги ще намирам опит за американизиране на глобалното христианско интелектуално пространство. Няма как да не се приеме освен чрез вяра, нека знаят хората обаче, че не е задължително да го приемат за чиста монета.

  5. Винаги съм се удивлявал на огромната вяра в еволюцията и милионите които се измъкват заради една теория.
    Нека да се опитам да реабилитирам Дарвин покажа кой е истинския автор на теорията и философията на еволюцията, защото това е една още по известна личност.
    http://bogoizbrania.blog.bg/viewpost.php?id=121320

  6. Относно твоята бележка 6:
    Добро (според мен) разглеждане на дарвинизма от философска гледна точка може да се открие в „Безкрайното търсене“ от Карл Попър.
    На популярно равнище дарвинизмът е обяснен в „От въглерода до човека“ (1985) – сборник от статии, преведени от Scientific American.
    Но като цяло си прав. Според мен причината е, че пари за евангелизация се намират много по-лесно, отколкото за просвета. Може би допринася и това, че е по-лесно да се плюе науката, отколкото да се разбира и обяснява.

  7. Имах в предвид единствено книги публикувани от християнски издателства, Майя, или на автори, които определят себе си като християни и пишат от такава гледна точка. А такива определено има. Иначе за научните и научнопопулярните издания ти можеш да дадеш много по-добро мнение.
    А между другото пари за евангелизация никак не се намират лесно :)))))

  8. Pingback: В защита на науката, част 9 (последна) « Моето ъгълче

  9. Тази статия всъщност се опитва да каже, че креационизмът не е верен, но не като разглежда аргументите на креационизма и като ги опровергава, а като брои колко хора са се изказали против него. Като авторитети са привлечени хора, повечето от които са неизвестни имена дори в дебата около креационизма. Това е лъжлива логика и тя е подобна на логиката, „Тръгнал ли е някой от големците с Исус? Ако не, значи Той не може да е изпратен от Бога.“

    Също, не е ясно онези, които са привлечени като авторитети, доколко всъщност имат квалификациите да правят авторитетни изказвания относно креационизма и науката.

    Едно учение трябва да се оценява според неговите презумпции и аргументи, доколко са основани върху Библията, а не според това дали някой световно неизвестен професор в някоя семинария се бил изказал против него. Освен това, обвинението срещу креацоинизма, че бил „повече религия отколкото наука,“ е нечестно, защото същото може да се каже и за еволюцията, и за теистичната еволюцията. Всички те се основават върху основни презумпции, които приемат за даденост.

    Поне засега креационизмът печели привърженици поради две очевидни причини: (1) неговата безусловна вярност към Библията; и (2) неговата способност да обясни фактите по-добре от еволюцията, била теистична или атеистична.

  10. Статията не се опитва да каже, че научният креационизмът не е верен научно – тя и не би следвало да прави такива изказвания понеже автора не притежава необходимите за това специализирани научни познания. Това, с което тя се занимава е историята на научния креационизъм и начина, по който евангелското движение го оценява традиционно.

    Едно учение наистина следва да се оценява в зависимост от неговите презумции и аргументи и доколко те са основани върху библията. Истината отново е, че традиционно евангелските богослови не са чели библията и по-специално Битие по начина, по който креационистите (навсякъде имам в предвид т.нар. научен креационизъм) настояват, че тя единствено може да се чете или най-малкото далеч не са единни в този прочит и никога не са го изисквали като тест за ортодоксалност. Именно това е причината консервативни учени от ранга на Уорфийлд, Мейчен, Корнел и Рам да са отворени към идеята за някаква форма на еволюция. Ако това са световно неизвестни учени здраве му кажи…
    Относно това доколко използваните източници могат да се смятат авторитетни всеки може да си направи труда да провери – бележките под линия дават тази възможност.

  11. Спасибо непомерное за предоставленную справку. Существую рад разместить ее у себя на дневнике. Если Вы не против, то я так и совершу.Если существуем какие-то проблеммы со копирайтом, постучитесь на мой дневник,я целое исправлю. Так же прибавил Ваш место на соцзакладки. Вообщем если что обращайтесь, – навеки выслушаю и постичь. Со, уважительностью, Firestarter.

  12. Крайно съм разочарован от статията и от оттам към българската научна мисъл и богословие. Макар наистина да има някои любопитни факти, например за приятелите на Дарвин, статията напълно игнорира факта, че еволюционната теория е в много по-малка степен научна от креационизма. Какво искам да кажа? При такива явни доказателства, които ясно оборват съвсем конкретни постулати от религията на Дарвин, еволюционистите показват, че нямат никакво намерение да се откажат от тоталния натиск над научните среди, като университети и лаборатории, при все че всички доказателства явно им се изплъзват. НАПРОТИВ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ПРОПОВЯДВАТ БЕЗ НИКАКВИ ДОКАЗАТЕЛСТВА БЕЗБОЖИЕТО СИ, а господин авторът на статията бърза да обяви креационистите за религиозно почти научни незнам си какво, а дарвинистите за видиш ли истинските учени. Срам за Радостин Марчев. Позор за България.

  13. Препращам автора на последния коментар към коментар 10. Това, което бих искал да допълня е следното:
    1. Статията отразява моите лични виждания и в никакъв случай не претендира да е някакво обобщение на (преобладаващото) богословие в България. Всъщност по-скоро смятам, че тя не съответства на виждането на по-голямата част от евангелските християни в страната.
    2. Статията няма никави претенции в областта на естествените науки – тя се занимава изцяло с историята и богословието.
    3. Аз съм убеден християнин, който вярва в Бога-Творец и не виждам причина да смятам вижданията си за позорни или срамни. Но аз не мисля, че буквалистичния прочит на книгата Битие от т.нар. научни креационисти, които извеждат от него своите разбирания за млада земя, катастрофизъм, фиксирани видове и т.н. е единствения възможен или задължително верен. Голям брой консервативни (подчертавам думата) библеисти са съгласни с това. Поради тази причина не ми се иска едно лично тълкуване да се превръща в догматично приемано становище, за да не се червят християните ако научните факти покажат (което според мен е твърде възможно) нещо друго. Отново, ако разказа за сътворението може (а той наистина може) да се разглежда по различни начини без това да окаже влияние върху основите на християнската вяра и практика подобно настояване е не само опасно, но и изцяло ненужно.
    4. Накаря, аз мога да разбера важността на това християните да настояват за Творец и сътворение срещу случайната атеистична (отново подчертавам думата) еволюция. Но на мен наистина не ми е ясно защо те обръщат толкова голямо внимания върху НАЧИНА, по който Бог е творил – особено когато самта библия не отдава на въпроса никаво значение…

  14. Радо, благодаря за интересното изследване на тема „креационизъм“. С удоволствие го прочетох. Добре, че все още се коментира по този пост, че да го забележа. 🙂

    Моето мнение е, че целият този дебат креационизъм-еволюция стъпва на доста хлъзгава почва и затова е трудно (ако не невъзможно) да се води. Затова един такъв исторически обзор ми беше доста полезен. Аз разбирам нещата по-добре като ги погледна по-отделече.

    Основният проблем е, че и от двете страни има голяма доза догматизъм. По това креационизмът и крайният материализъм (на Ричард Доукинс и съмишленици) страшно много си приличат. Но ако колегите на Доукинс еволюционисти (и дори атеисти) са тези, чиято работа е да му се противопоставят идейно понеже компрометира науката отъждествявайки я с атеистичния си светоглед, то наша работа като християни е да се противопоставяме на плитките научни твърдения, с които креационистите се опитват да обвържат библейското откровение. Ако човек остава с убеждението, че за да вярваш в Христос трябва безкритично да отхвърлиш изводите на дисциплини, развивали се със столетия, това смятам, че е проблем.

    Не става въпрос за това дали тези изводи са верни. Не става въпрос дали еволюцията е вярна или не. Става въпрос за подхода към истината въобще. Когато днес те убеждават, че за да следваш Христос трябва да вярваш, че вселената е създадена за 6x24h, ще решиш ли, че си струва? Когато един ден се окаже, че си обвързал вярата си с идеи, които са обречени на забрава, какво става с тази вяра? Ако все пак решиш, че заради вярата си е по-добре да оставиш настрана критичното си мислене, няма ли сам да се изолираш в свой измислен свят? Затова мисля, че за нас залогът е по-голям, отколкото за еволюционистите спрямо Доукинс.

    Направи ми впечатление изказването на Марк Нол, че „…на креационизма трябва да се гледа като на това, което той наистина е – един политически, религиозен протест. Да смятаме, че той просто ни дава знание за света означава да рискуваме да надценим неговото разбиране за това какво означава “познание за света” както и неговата по-основна функция като протест“. Смятам, че уцелва десятката, понеже в действителност основания за такъв протест в средата на 20 век, а и сега, съществуват доста.

  15. Напълно съм съгласен с това, което казваш Иво. Благодаря ти за хубавия коментар.

  16. Pingback: Християните и еволюцията | Пробуждане!

  17. Pingback: Наистина ли църквата е спирала и продължава да спира прогреса на науката? | Светослав Александров

  18. „Ами Създателя не ни е оставил Библията, дори самия Христос не написа нищо…дори и в самото Слово не се говори за това, че ще имаме Библия, която да зубрим…“
    / Джонката /

    Дали Джонка ?

    „Вие изследвате Писанията, … и те са, които свидетелстват за Мен,“

    „О, неразбрани и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!“

    „Затова, когато видите мерзостта на запустението, за която е говорено чрез пророк Даниил…“

    Джонка изказването ти е МЕКО казано „ерес“.

    Поздрави !
    Стефан

  19. “ Аз съм убеден християнин, който вярва в Бога-Творец и не виждам причина да смятам вижданията си за позорни или срамни. Но аз не мисля, че буквалистичния прочит на книгата Битие от т.нар. научни креационисти, които извеждат от него своите разбирания за млада земя, катастрофизъм, фиксирани видове и т.н. е единствения възможен или задължително верен. “

    Един конструктивем въпрос Радо.
    Ако все пак допуснем , че земята не е млада като отхвърлим буквалистичния прочит на Битие, все пак възниква въпроса: Живите същества, които са населявали Земята през примерно милиони или дори милиарди години, умирали ли са ? Като, че ли естественият отговор е: Да разбира се.
    Как тогава да разбираме стихът, че „чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха – смъртта“. Би следвало да не е имало смърт преди греха на Адам и Ева ?

  20. Това е много хубав въпрос. Мисля си няколко неща.
    1. Живите организми трябва да се хранят с нещо, за да живеят. Дори да приемем, че в Едем да не е имало хищничество те все пак са яли растителна храна. Растенията са живи организми и тяхното изяждане води до смърт.
    2. Клетките на човешкото (и не само) тяло се обновяват. Това става като едни клетки умират и са заменяни от други (например епидермиса на кожата). Макар че при това цялостният организъм продължава да съществува това означава, че смъртта е действала дори в Едем. Ако на това ниво защо не и на всяко друго?
    3. Стихът, който ти цитираш от Римл. може да означава поне 3 неща.
    а) Чрез Адам смъртта влиза в света изобщо за първи път (което ти приемаш за естествен прочит).
    б) Пасажът говори за физическата смърт единствено на хората без да казва нищо за смъртта сред останалите живи същества. (Контекстът прави това напълно възможно).
    в) Текста говори за духовна, не за физическа смърт.
    От тези 3 прочита аз бих изключил (в) – не защото е невъзможен в контекста на Римляни, а поради коментарите на Павел в 1 Кор. 15 където той според мен свързва Адам с физическата смърт.
    Останалите две възможности обаче според мен са напълно реални егзегетически и по този начин този текст не означава задължително, че смърт преди грехопадението не е имало.
    Всъщност дори самият текст на Битие сякаш намеква за смъртност когато говори за дървото на живота, от което човек трябва да яде, за да не умре (от естествена смърт?).

  21. Привет Радо,

    1. Да, растенията са живи организми, НО не по смисъла в който животните от една страна и хората от друга са живи.

    Животните са одушевени същества, а човек е жива душа. Растенията нямат душа в този смисъл и освен това нямат кръв.
    Какво искам да кажа. В Левит се казва: „Защото животът на всяка плът е кръвта й – тя е животът й. Затова казах на израилевите синове: Да не ядете кръвта на никоя плът, защото животът на всяка плът е кръвта й; всеки, който я яде, да се изтреби.“
    Освен това това, че според Битие: „И Бог каза: Ето, давам ви всяка трева, която дава семе, която е по лицето на цялата земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, което дава семе: те ще ви бъдат за храна.
    А на всичките земни животни, на всичките небесни птици и на всичко, което пълзи по земята, в което има жива душа, давам всяка зелена трева за храна. И стана така. “
    Затова предположението ти, че „Дори да приемем, че в Едем да не е имало хищничество“ е почти сигурно.

    Така, че да допуснем, че уточнихме за каква смърт става дума точно. А именно за смърт на живо същество – човек или животно.

    2. Да се върнем на стихът от Римляни. Смъртта е дошла на Земята заради греха на човека. Нищо не е умирало докато Адам(и Ева) не сгрешил.
    В Битие четем: Адам е бил първият мъж и Ева е била първата майка на всички. Продължаваме да четем ….Библията казва Адам е бил на 130 когато се е родил Сет.
    Сет е бил на 105 когато се е родил Енос. Енос е бил на 90 когато се е родил Каинан…..и т.н. Нещата са доста лесни, просто сумираме датите.
    И така ще получим около 4000 г. преди Христа като дата за сътворение, нали ?

    3. Казваш: „Всъщност дори самият текст на Битие сякаш намеква за смъртност когато говори за дървото на живота, от което човек трябва да яде, за да не умре“
    Всвъщност на кой стих точно се позоваваш ? Мисля, че дефинитивно е казано:“от дървото за познаване на доброто и злото, от него да не ядеш, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.“
    Това и се е случило. Колкото до „Дървото на живота“ – Да то показва библейската истина, че
    „както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си“. Човекът няма Живот във себе си и за да е жив се нуждае от Бог.
    Затова Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

    Поздрав !
    Стефан

  22. Здравей,
    Значи и двамата сме съгласни, че смъртта е действала в света и преди грехопадението. Ти смяташ, че смъртта е действала в едни живи същества (растения, едноклетъчни), но не и в други (животни и хора). Защо? Заради едно конкретно разбиране на един единствен стих от Римляни, който съвсем не е задължително да се разбира по този начин и не е разбиран по този начин от редица консервативни коментатори. За мен това не е достатъчно – по този начин просто не се правят догматични твърдения.
    Когато споменах дървото на живота имах предвид, че на Адам и Ева не им е било забранено да ядат от него – съвсем възможно точно като начин да не умрат, макар че са били смъртни по естество. Те са изгонени от Едем, за да не ядат (повече) от него и пътят към дървото е пазен от херувим (Бит. 3:23-24) в следствие на което естествено умират. Към това сочи и сътворението на човека от пръст както посочва напр. Джон Уолтън https://rado76.wordpress.com/2015/04/22/walton-3/.
    Що се отнася до изчисляване възрастта на света чрез родословията – не, това в никакъв случай не е убедително. Множество консервативни учени отдавна са посочвали, че имаме основания да смятаме, че родословията не са пълни и последователни, а избирателни. Виж напр. статията на Уилям Грийн „Древната хронология“ https://rado76.wordpress.com/2010/02/01/chronology/.

    Поздрави:
    Радо

  23. Привет,

    Казваш:
    „Значи и двамата сме съгласни, че смъртта е действала в света и преди грехопадението. Ти смяташ, че смъртта е действала в едни живи същества (растения, едноклетъчни), но не и в други (животни и хора).
    Защо? Заради едно конкретно разбиране на един единствен стих от Римляни“

    Отговарям:
    Обясних, че не е САМО заради един стих. Посочих, че когато в Библията се говори за смърт се има предвид творенията, които имат душа или са одушевени.
    Растенията нямат душа. Те също не могат и да вършат грехове.

    „Затова, както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха – смъртта, и така смъртта премина във всичките хора“

    Ако трябва да бъдем честни да повторим какво казва стихът:

    1. Грехът е влязъл в нашия свят.
    2. Смъртта е влязла в нашия свят.
    3. Преминала е във всички хора – какво означава – станали са смъртни.

    Оказва се , че все пак пъвопричината за смъртта в света е греха. Нали така ?
    А кой друг човек би могъл да съгреши и кога ако Адам е първият човек ?

    Но да уточним още нещо:
    Кога е имало смърт според теб ?
    или за какъв период преди сътворяването на Адам е имало смърт ?

    Поздрави !

  24. 1. Естествено, че когато библейските автори говорят за живи същества те имат предвид единствено тези, които припознават като такива. Те са нямали представа за едноклетъчни същества, които са невидими с просто око нито са имали познания, за да разберат, че растенията също са живи същества. Когато в Библията се говори за човека и животните като одушевени или притежаващи душа под това обикновено се има предвид просто, че те са живи – според техните разбирания и познания за времето когато са живели. Всеки сериозен коментар, който взема предвид смисъла, в който еврейския текст използва тези понятия ще ти каже това. Това, което НЕ се има предвид е, че те са една категория живи същества различна от друга такава. Но това не променя факта, че растенията, едноклетъчните или отделните клетки на многоклетъчните същества са живи и умират. Една и съща смърт е реалност и за едните и за другите. И доколкото разбираме ти не отричаш, че смъртта действа и преди грехопадението. Библията наистина говори за смърт единствено на съществата, които определя като живи, но от липсата на знание на библейските автори за други живи същества не следва, че поставя тези, за които говори в някаква отделна категория изключвайки последните или казвайки, че тяхната смърт е по-различна. Поради тази причина аз считам първите два аргумента – за растенията и за клетките – за напълно валидни.
    2. Не е вярно, че твоето твърдение за липса на смърт преди грехопадението се основава на много стихове – то е базирано върху един единствен стих от цялата Библия – Римляни 5:12. Цитатите за кръвта, душата и т.н. не казват по никакъв начин, че смърт преди грехопадението е нямало – всъщност дори ти не ги използваш по този начин и в този смисъл.
    Когато достигнем до Римляни 5:12 неговият контекст е ясен – Павел не говори за следствията от грехопадението изобщо, а за последствията конкретно за хората. В 5:12 той МОЖЕ да говори за смъртта изобщо, но е напълно възможно да говори и конкретно за смъртта на хората – без изобщо да коментира дали останалите живи същества са умирали или не. А конкретно в този пасаж е напълно възможно да говори и единствено за духовната смърт.
    Така че, да, грехът носи смърт в света, но дали носи смърт за всичко живо или единствено за човека съвсем не е толкова ясно от текста, който използваш.
    3. Не се наемам да отговоря за какъв период е имало смърт преди човека – и християните никога не са били на едно единствено мнение по този и подобни въпроси. Нямам проблем да оставя на учените да отговорят. Каквото и да кажат то няма да застраши християнската вяра.

    Поздрави

  25. Привет Радо,
    Казваш:“И доколкото разбираме ти не отричаш, че смъртта действа и преди грехопадението.
    Библията наистина говори за смърт единствено на съществата, които определя като живи,
    но от липсата на знание на библейските автори за други живи същества не следва,
    че поставя тези, за които говори в някаква отделна категория изключвайки последните или казвайки, че тяхната смърт е по-различна.“

    Отговор: Радо, вменяваш ми неща които не съм казал. Напротив ОТРИЧАМ, смъртта да е действала преди грехопадението.

    1. Бог предупреждава, че ако Адам(Ева) съгрешат ЩЕ умрат. Статукво, което ще се случи евентуално т.е. ако съгрешат. Следователно, ако не съгрешат няма да умрат.
    2. После в Римлями категорично се казва кога смъртта е влязла в света.
    3. Имаш ли мнение, защо Бог е считал хората, които имат допир до мъртвец за нечисти ? Оставям отговора на теб.
    4. Защо Павел пише с такъв патос: „Погълната беше смъртта победоносно.“
    Хм, странно явно преди Адам и Ева да съгрешат смъртта не правила особено впечатление на Бог.

    Римляни 8:20 Понеже творението беше подчинено на преходността не доброволно, а чрез Този, който го подчини,
    Римляни 8:21 с надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на преходността и ще премине в славната свобода на Божиите деца.

    Радо какво разбираш под „преходност“ ?
    Все пак, ако сега преброим стиховете, които ти дадох, че преди грехопадението не е имало смърт:
    /Римл 5:12; Римл.8:20-21 Бит. 2:15 Марко 10:6 – косвено / – поне 5 стиха, но не твърдя, че изчерпвам темата.

    Все пак, ако искаме да бъдем честни и сериозни към Божието Слово да повторим какво казва стихът по точки:
    „Затова, както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха – смъртта, и така смъртта премина във всичките хора“
    1. Грехът е влязъл в нашия свят.
    2. Като следствие на греха(нещо, което следва) – смъртта е влязла в нашия свят.
    3. Преминала е във всички хора – какво означава – станали са смъртни.(значи не са били сътворени за да умрат, но за да живеят)

    Казваш:“Естествено, че когато библейските автори говорят за живи същества те имат предвид единствено тези, които припознават като такива. Те са нямали представа за едноклетъчни същества, които са невидими с просто око нито са имали познания, за да разберат, че растенията също са живи същества.“

    Отговор: Е малко е несериозно това твърдение за авторите на Библията.
    Според теб дали авторите е трябвало да запишат само това , което те са знаели
    или е трябвало да предадат Божието откровение ?

    Нима все пак Йов е знаел повече от древните гърци , които са описвали земята като плоска ?
    А откъде Мойсей е знаел, че Слънцето е с по-големи размери от Луната ? По какво е съдил за размерите им ?
    Данаил от собствени познания ли е казал че след Вавилон, ще се издигнат Персия, Гърция и Рим ? Или че Месия ще бъде убит ?
    А какво да кажем за Исая и „Девицата ще зачене“ ?

    Казваш: „Една и съща смърт е реалност и за едните и за другите. “

    Отговор: Е разбира се , че не е така !!! След като едните са хора , а другите амеби.
    Амебата няма да иде на съд, нали така. Да не говорим за „втора смърт“ при амебите !!!!

    „И така, като минаваха на сутринта, видяха, че смокинята е изсъхнала до корен.“
    Изсъхнала е, което за растението означава , че е мъртво, но все пак не използва като изказ и не се казва „Смокинята е мъртва“

    „но в началото на създанието Бог ги е направил мъжко и женско.“ / Марко 10:6 /

    Адам и Ева са сътворени в началото на сътворението на 6-тия ден.
    Морските животни и птиците на 5-тия ден. Земните животни също на 6-тия ден.

    Господ Иисус твърди, че Адам и Ева са сътворени в началото. Това е 6-тия ден.
    Мисля, че докато са съгрешили Адам и Ева не е имало кой знае колко дълъг период за да умират живи същества, нали ?

    „И Бог видя всичко, което създаде. И ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро: шестият ден.“

    Тълкуваш ли буквално: „И ето, беше твърде добро“ ?
    Някои християни се изкушават да не вярват на това твърдение и се увличат по странни учения за последваща еволюция на творението,
    което както се сещаш е ЕРЕС.

    Поздрав !
    Стефан

  26. 1. Щом отричаш, че смъртта по никакъв начин не е действала и преди грехопадението значи не съм разбрал добре. В такъв случай отново задавам въпроса си как смъртта не e действала след изяжданите растения, които са живи организми и клетките на живите същества се обновяват като едни умират, а на тяхно място се появяват нови?
    2. Конкретно за смъртта на човека мисля, че обясних ясно в предишния си коментар. Да, аз мисля, че смъртта на хората идва чрез Адам. С уточнението, че е напълно възможно хората да не са били създадени безсмъртни, а смъртни с потенциална възможност да живеят вечно чрез покорство на Бога. След грехопадението техния достъп до дървото на живота (както и да го разбираме) е отнет, при което те съвсем естествено умират. Дадох връзка към текста от сериозен богослов, който обяснява защо това е така на чисто текстово ниво. Сега добавям, че това виждане съществува още от времето на църковните отци през първите векове на християнството и по никакъв начин не може да се разглежда като ново или странно. Ако нещо не е ясно ще се опитам да обясня.
    3. Текста от Римляни 8 според мен означава, че грехопадението оказва някакво влияние върху цялото творение и че то също ще премине през процес на обновление при идването на Божието царство. В по-голяма конкретика не се наемам да навляза.
    Гръцката дума mataiotés изпозлвана в Римл. 8:20. Думата е преведена по няколко различни начина в бг преводите – “преходност,” „немощ,” „суетност.” Думата се среща често (54x) в LXX, в Псалмите (14x), Притчите (1x) и особено в Еклсесиаст (39x), където обозначава суета и безсмисленост. В НЗ се среща смао на 2 места – в Ефесяни 4:17 където е използлвана за „суетата” в мисленето ан езичниците и в 2 Петър 2:18 за да обозначи „надутото” или „празно”, хвалене.
    Много вероятно е думата в Римляни да се изпозлва във връзка с Бит 3:17-19. Логическата връзка е здрава – творението изпада в „немощ,” „суетност” заради човека „не своеволно, но чрез Този, Който го подчини.“
    Слагам връзка към онлайн програма, която ти позволява да направиш собствено изследване. http://biblehub.com/greek/3153.htm
    В заключение, както казах от тази дума е трудно да извлечеш заключение за липса на смърт преди грехопадението.
    4. Би ми било много интересно да се обосновеш чисто егзегетически как ритуалното оскверняване чрез допир до мъртво тяло доказва, че преди грехопадението е нямало смърт!!!!
    5. Както казах текста, на който основаваш своето виждане за смърт преди грехопадението е само един – Римл. 5:12 – и съвсем не е ясно дали той говори единствено за човека или трябва да се разбира по-широко. Ако искаш да се заровим още веднъж по-сериозно егзегетично в него няма проблем. Аз вече обясних накратко моите възражения. Свободен си да се ангажираш с тях и да докажеш, че не са валидни. Но просто да повтаряме, че той задължително подкрепя твоето твърдение за пълна липса на смърт преди грехопадението няма смисъл.
    – Римл. 8:20-21 е прекалено общ, за да направим подобен извод.
    – Битие 2:15 И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази. – ще трябва да ми обясниш каква е връзката с темата – поне аз не виждам такава.
    – Марк 10:6 – обаче, в началото на създанието, Бог ги е направил мъж и жена. – още по-неразбираемо е за мен как от този стих „косвено” вадиш извода, че преди грехопадението не е имало смърт.
    6. Със следващата си група въпроси и твърдения навлизаш в една важна подтема. Аз вярвам, че Библията е Божие откровение, която ни предава безпогрешно Неговото послание за спасение и за всичко касаещо вярата и практиката. В същото време аз вярвам, че Божието откровение не може да бъде разбрано от своите първи читатели ако не използва техните концепции, вярвания, ограниченията на езика и начин на мислене. Също така аз не вярвам, че Бог има за цел Библията да бъде алманах по природни науки, които отразяват последните научни открития – просто понеже това познание няма касателство към нашето спасение. Когато Бог открива свръхестествена информация като пророчества Той прави това като част от Своето послание към хората, а не просто като предаване на интригуваща информация.
    В тази връзка аз не смятам, че Библията предава съвременно знание за формата на земята или за размера на слънцето. Ако твърдиш обратното можем да преминем през текстовете.
    Предполагам, че това ще бъде дълъг разговор, но ако трябва можем да преминем през него.
    Това, което искам да отбележа тук във връзка с настоящата ни тема е, че понеже древните хора не са имали познания за това, че растенията са живи или че съществуват едноклетъчни Бог е пригодил Своето откровение към нивото, на което те са се намирали. Понеже допълнителна информация не е необходима за същността на това, което Той иска да им каже няма причина Той да им открива тези празнини в техните познания. Но това, че Библията говори за смърт единствено на живите същества, които са им известни не означава нищо повече от това – най-малкото пък, че смъртта не е смърт за растенията и клетките. Както писах това е причината да твърдя, че аргумента ми е напълно валиден.
    7. С половината от това, което казваш за „смъртта на хората и амебите“ аз съм напълно съгласен. Хората наистина ще отговарят пред Бога. Но това не прави реалността на чисто биологичната смърт различна – различни са последствията от нея или ако искаш това, което следва след нея. Между другото ти твърдиш, че многоклетъчните животни също не са умирали, а те също няма да са държани отговорни за греховете си. В този смисъл собственият ти аргумент се обръща против теб.
    8. Аз приемам напълно буквално израза „твърде добро.” Отговорът ми за еволюцията е, че много зависи как се разбира думата. Ако под еволюция се разбира метафизично виждане, което изключва Бога тя е недопустима за християните. Ако под еволюция се разбира просто описание на развитие на живите организми аз не виждам чисто богословски проблем в нея.
    Отбелязвам две неща – (1) когато каза ерес (с главни букви) ти току що отписа християни като Д. Пакър, Д. Стот, К.С. Луис и Били Греъм (да спомена само няколко имена на хора, които приемат Библията не по-малко сериозно от нас двамата) . Преди да напишеш нещо повече за еволюцията те моля да прочетеш есетата на Т. Келър на следния адрес https://rado76.wordpress.com/2012/04/26/keller_final/ както и коментарите към шестото от тях. Разбирам, че това изкисва доста време и усилия, но не ми се иска да повтарям неща, които вече са казани.

  27. Казваш:“Щом отричаш, че смъртта по никакъв начин не е действала и преди грехопадението значи не съм разбрал добре. В такъв случай отново задавам въпроса си как смъртта не e действала след изяжданите растения, които са живи организми и клетките на живите същества се обновяват като едни умират, а на тяхно място се появяват нови?“
    Да оставим настрана едноклетъчните.
    Въпрос : Многоклетъчни организми (с изключение на растенията ) а именно животни умирали ли са ?

    Казваш:“Конкретно за смъртта на човека мисля, че обясних ясно в предишния си коментар. Да, аз мисля, че смъртта на хората идва чрез Адам.“
    „След грехопадението техния достъп до дървото на живота (както и да го разбираме) е отнет, при което те съвсем естествено умират.“
    Коментар:Значи все пак смъртта се появява след греха – не твърдя ли това?

    Питаш: “ Би ми било много интересно да се обосновеш чисто егзегетически как ритуалното оскверняване чрез допир до мъртво тяло доказва, че преди грехопадението е нямало смърт!!!!“
    Отговарям: Ще се обосновя логически (апологически :-)) Скверно е всяко нещо, което не може да има нищо общо с БОГ.
    Матей 22:32 „…Той не е Бог на мъртвите, а на живите.

    Питаш:
    „– Битие 2:15 И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази. – ще трябва да ми обясниш каква е връзката с темата – поне аз не виждам такава.
    – Марк 10:6 – обаче, в началото на създанието, Бог ги е направил мъж и жена. – още по-неразбираемо е за мен как от този стих „косвено” вадиш извода, че преди грехопадението не е имало смърт.“
    Отговор: Обосновах се. Адам и Ева и всички живи твари са създадени на 5-тия и 6-тия ден. Не са минали стотици години до грехопадението и също както и ти мислиш
    „След грехопадението техния достъп до дървото на живота (както и да го разбираме) е отнет, при което те съвсем естествено умират.“ (цитата твой)
    Значи преди грехопадението не е умряло нито едно човешко същество, а за животни твърдението ми е по индукция, но и интервалът от време
    – сътворяване – съгрешаване е прекалено кратък, за да очаквам смърт в животинския свят (не растенията)
    Битие 2:15 съм го объркал с Битие 2:17 – „ще умреш, ако ядеш….“ – като нещо което би се случило ( но не се е случвало все още )

    Казваш: „Между другото ти твърдиш, че многоклетъчните животни също не са умирали, а те също няма да са държани отговорни за греховете си. В този смисъл собственият ти аргумент се обръща против теб.“
    Отговор: По-скоро за животните аргумента ми е, че БОГ не желае да се идентифицира със смъртта в смисъл, че не това е приготвил за творенията си.

    Казваш: „Ако под еволюция се разбира просто описание на развитие на живите организми аз не виждам чисто богословски проблем в нея.“
    Отговор: Ако под „развитие на живите организми“ се има предвид от едноклетъчен организъм(пр. еукариотна клетка) да се появат животните и после човек.
    И за това бих писал ерес. Ако е просто някаква промяна в съответствие с такива в околната среда – Ок.

    Казваш: „Отбелязвам две неща – (1) когато каза ерес (с главни букви) ти току що отписа християни като Д. Пакър, Д. Стот, К.С. Луис и Били Греъм (да спомена само няколко имена на хора, които приемат Библията не по-малко сериозно от нас двамата) .“
    Отговор: Не, не бих ги отписал, поне не мисля, че не са Христови. И много харесвам книгите на К.С. Луис. Предполагам ти също не би отписал и автори, които са моето мнение по този въпрос.

    Поздрави !

  28. Здравей,
    1. Това, което аз твърдя е, че чисто библейски няма как да кажем дали смъртта в животинския свят се появила преди или след грехопадението. Това, което Библията ясно казва е, че човешката смърт е влязла чрез греха на Адам. Кога точно е станало това е въпрос, по който християните се различават в мненията си. Някои от тях застъпват староземния креационизъм, други младоземен, трети говорят за поетапно сътворение (т.е. Бог е творил нови видове през големи периоди от време като човек е бил сътворен накрая), а някои застъпват еволюционно сътворение (Бог е отговорен за всичко, което съществува като Неговият избор е да сътвори всичко чрез еволюционни процеси). Отделно съществуват несъгласия дали Адам и Ева са били единствените хора или са били представители на по-голяма група както всички останали са се считали „в” тях (ако използваме новозаветния език на Павел за „в Адам” и „в Христос”). При всички случаи това, което става след грехопадението е смъртност засягаща всеки човек (без значение дали хората са били сътворени безсмъртни или смъртни с потенциал да живеят вечно покорявайки се на Божиите заповеди). Повечето от тези виждания имат вариации и тънки моменти, но всички те попадат в графата на ортодоксални християнски допускания. Моето лично мнение е, че християните не трябва да са прекалено догматични относно някое от тези виждания – нито едно от тях не накърнява основните исторически християнски учения.
    Моето твърдение срещу теб от самото начало беше, че не можем да твърдим със сигурност, че преди грехопадението в света не е имало смърт. Чисто егзегетически нещата съвсем не са толкова прости и ясни.
    2. По въпроса за докосването до мъртво тяло като доказателство, че преди смъртта не е имало смърт отговорът ти ми се струва несериозен. Наистина ли смяташ, че всички животни, които в СЗ са определени като нечисти са такива „понеже нямат нищо общо с Бог?” Обърни внимание също, че Матей 22:32 е използван от Исус като доказателство за възкресението от мъртвите, а не за липса на смърт преди грехопадението.
    3. За Битие 2:15 и Марк 10:6 както казах съвсем не е сигурно, че дните в Битие 1 са 7 дена от по 24 часа свързани с материалния произход на всичко съществуващо (Двете части на твърдението са еднакво важни. Защо е така можеш да видиш напр. в книгата на Джон Уолтън, Изгубеният свят на Битие 1 https://rado76.files.wordpress.com/2017/01/d0b8d0b7d0b3d183d0b1d0b5d0bdd0b8d18fd182-d181d0b2d18fd182-d0bdd0b0-d0b1d0b8d182d0b8d0b5-1.pdf и статията на Мередит Клайн, Понеже не беше валяло https://rado76.wordpress.com/2010/06/17/rain_cline/ – връзките са към превод на български.). Голяма част от консервативните християни смятат, че има основания да отхвърлят буквалистичното тълкуване – не понеже не почитат Библията, а именно понеже я почитат.
    4. Смяната на Битие 2:15 с 2:17 не прави разлика. Първо, стихът отново се отнася стриктно до човека, а не до смъртта в цялото творение изобщо и второ, той буквално казва „в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.“ Умират ли Адам и Ева физически в деня, в който опитват от забранения плод?
    5. Един последен коментар за еволюцията и ересите. Струва ми се, че използваш думите неточно. Както правилно предполагаш аз не отписвам хора, които са на твоето мннеие по въпроса за произхода. Причината е, че не смятам тяхното мнение за еретично. Може да смятам, че то е неправилно, но това все още не го прави еретично. Ерес е отклонение от християнското учение, което не може да бъде толерирано от Църквата и по този начин човекът, който настоява на него остава извън нейните граници. В границите на историческото християнство обаче може да има различни мнения по даден въпрос без нито един от тях да е ерес. Въпросът дали е имало или не смърт преди грехопадението е от тях. Твърдението, че Бог не е сътворил всичко съществуващо например е от съвсем друг вид и вече е ерес. Има опасност в издигането на лично мнение на нивото на догма, според която се проверява ортодоксалността на даден човек. Отклонението от догмите е ерес. Свободата да се придържаш към дадено виждане, по което няма единодушие и което не засяга основите на вярата не е.
    П.П. Няма да отговарям на коментари за еволюцията понеже ми се струва, че „мислиш в движение” т.е. записваш като коментари това, което в момента ти идва наум като възражение. За да има сериозен диалог е необходимо да познаваш добре мнението, което критикуваш – а тоз означава да си чел сериозно относно него, да си дадеш време да обмислиш силните и слабите му страни и след това, имайки цялостен поглед върху въпроса, да коментираш. Изстрели на парче в случая са губене на време и за двамата при положение, че има достатъчно литература по въпроса, и вече съм го коментирал достатъчно на други места.

    Поздрави:
    Радо

  29. Pingback: Креационизмът – опит за сциентификация на истините на Откровението* – Задругата

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.