За християнското книгоиздаване в България


Свързано изображение

от Радостин Марчев

Спомням си как няколко години след падането на комунизма влязох в една стара църковна сграда, която едва наскоро отново беше започнал да функционира по предназначение. Общностният живот все още се възстановяваше, имаше много неизвестни – вкл. и пред разноликата група млади хора, повечето, от които току що повярвали – с които общувах там. Но един от спомените, който най-ярко се е запечатал в умът ми беше скромната, тепърва създаваща се библиотека, която разгледах. Направи и впечатление, че някои от книгите в нея бяха доста странни. Страниците бяха много тънки, почти като оризова хартия, шрифт сякаш загатваше за набиране на архаична пишеща машина, а името на преводача липсваше. Ясно си спомням поне две заглавия – „Лекциите към моите студенти” на Спърджън и „Хора в молитва” на Джон Уайт. Това беше литература нелегално и с риск подготвяна и разпространявана в едно време когато е била напълно забранена.

Винаги съм обичал да чета и съм чел много, но при мен този интерес не се свърза веднага с християнската ми вяра. Трябваше да минат около 5 години след моето обръщение докато започна сериозно да прелиствам християнската литература, която беше достъпна на български език. По това време издателство Нов човек развиваше сериозна дейност и благодарение на нея в ръцете ми допаднаха редица заглавия и автори, които, убеден съм, и до днес оказват влияние върху моето мислене и разбиране. Това беше първата ми среща с Джеймс Пакър, Джон Стот, Франсис Шефър, Джеймс Сайър, Ейдън Тоузър и К. С. луис. Без тях със сигурност щях да съм различен човек и християнин. За това ще бъда завинаги благодарен на Нов човек и на другите издателства, които дадоха на мен и на едно цяло ново поколение християни „оръжията,” които по онова време ни бяха необходими.

Тридесет години по-късно картината ми изглежда доста по-мрачна. Моите впечатления са, че християнското книгоиздаване в България през последните години прави много сериозна стъпка назад. Макар издателствата занимаващи се с разпространение на християнска литература да са много на хартия на практика продуктите, които се предлагат всъщност са намалели – при това и като количество и като качество. Една голяма част от дейността на Нов човек в последно време се състои в преиздаване на стари книги, а голяма част от новите им заглавия са свързани със спорния реконструкциознизъм. Не по-малко тревожен е факта е, че съвременни сериозни книги и автори се появяват все по-рядко. Двете единствени серии коментари (и двете за средно ниво) върху Стария и Новия Завет у нас остават тези Тиндейл (БХСС) и Библията говори и днес (Нов Човек) издавани преди доста години. Попълнения липсват. Водещи автори като Н. Т. Райт, Ричард Бакъм, Алистър МакГрат, Майкъл Гормън, Грант Осбърн, Фред Сандърс, Майлъл Бърд, Джеймс Дън, Оливър Крисп или Анди Крауч – да спомена само няколко – изобщо не са издавани у нас. Новите въпроси, които новото време поставя пред християните сякаш не представляват интерес за издателите.

Наблюденията ми върху православните и католическите издателства са по-слаби, но достатъчни, за да кажа, че те също не са в достатъчно добра форма. Макар „Комунитас” да предложи някои от католическите класици свършеното е недостатъчно. Православните от своя страна все още са много далеч от превод дори на основния корпус на църковните отци, които бихме предположили, че ще са тяхната силна страна.

Аз, разбира се, съзнавам добре, че книгоиздаването е свързано със средства, а българският християнски пазар е твърде недостатъчен, за да генерира печалби. Това несъмнено дава своето отражение В Русия например положението е много по-различно. Бях удивен колко бързо се появяват там преводи на най-новите англоезични богословски издания. Освен това, днес положението е доста променено и в други аспекти. Не само, че голяма част от новото поколение знае чужди езици и следователно може да ползва чуждоезична литература, но и печатната книга вече в никакъв случай не е единствената възможност. Електронните книги заемат (и ще заемат) все по-голям дял и днес няма нищо по-лесно от това да си поръчаш изданието директно на своя електронен четец.  Накрая в една все по-ориентирана към визуално възприемане на информация култура усвояването нa знания съвсем естествено се ориентира към алтернативни източници. Те не са задължително по-добри нито по-лоши, просто са различни.

Въпреки това аз съм обезпокоен. От една страна тази липса на достатъчно качествена литература създава сериозни проблеми за богословското обучение. Понеже не можем да очакваме всеки интересуващ се от богословие да владее чужди езици или български училища да използват англоезична литература се изправяме пред необходимостта да ползваме пособия като остарелия (и твърде зле преведен) „Обзор на Новия Завет” на Мерил Тени или дори още по-остарялото „Въведение в Стария завет” на Глийсън Арчър (да не споменавам още по-нискокачествените Обзор на Стария и Новия завет на Ървинг Дженсън). Подобно е и положението със справочните пособия. Много показателно е например, че единственото интерлинеарно справочно издание на Новия Завет с номерация на Стронг ползва като гръцки текст Textus Receptus вместо Nestle Aland…

Второ, липсата на качествена християнска литература създава един вакуум, който няма да остане незапълнен. Както казва една хумористична поговорка „като няма дъжд и градушката е дъжд.” Хората, които имат желание да четат ще четат, но за съжаление често ще се насочат към неща, които не е добре да четат. Дори да имат достъп до голямо количество чуждоезична литература повечето от тях нямат необходимите познания за автори и издателства и използвайки принципа на „проба-грешка” лесно могат да бъдат подведени. (Самият аз ясно си спомням чувството на объркване когато преди години обикалях из огромни американски книжарници чудейки си накъде да се обърна и какво си струва да купя.) В това отношение моето убеждение е, че християнските издателства трябва да играят ролята и на съветници чрез книгите, които издават. Те трябва да насочват християните към материали, които са полезни и правилни. Разбира се, тези термини са донякъде относителни. Богословието на една методисктка църква може значително да се различава в някои аспекти от това на дадена петдесятна деноминация. Въпреки това със сигурност има повече от достатъчно припокриване, което едно издателство би трябвало да използва, за да формира добър християнски светоглед в своите читатели. А утвърждаването на добро име на дадено издателство би трябвало да служи като гаранция, че няма да подведе своите читатели с продукти, които те не би трябвало да четат и по този начин да служи като превенция срещу други издатели, които биха направили това.

Трето, липсата на пазар за християнска литература за мен е особено тревожен показател. Когато християните престанат да четат (или не четата достатъчно, или не четат качествена литература) те лесно са завличани от „всеки вятър на учение” или на собствените си емоции и страсти. Най-ниската точка в това е момента, в който те престанат да слушат хората прекарали 10, 20 или повече години в изучаване на даден проблем и решат, че едно кратко гугване в търсачката ги прави способни да се изказват компетентно по всеки въпрос, а мнението им тежи толкова колкото и на специалистите. За съжаление това е тенденция, която се наблюдава ясно през последните години у нас. Истината, разбира се, е точно обратната – истинско знание се придобива след години постоянно, костващо усилия и време четене на сериозна литература. Но когато ние нямаме възможност да покажем нагледно резултатите от подобно задълбочаване (разбирай сериозна богословска литература, по причина, че такава рядко се издава на български език) проблемът се задълбочава допълнително.

Но може би аз съм прекалено черноглед.

Какво мислите?

4 thoughts on “За християнското книгоиздаване в България

  1. Според някой , влизането през тясната врата е точно намирането на правилното знание /учение/, и неизбежно всеки християнин минава през своите си лутания в търсене на истината.Разбира се ,че когато имаме възможност да четем, е по-добре да четем нещо качествено. Но кой казва , кое е качествено и кое не , и този някой по-какви критерии го определя .Например съвсем наскоро изгърмя поредната християнска бомба – Джошуа Харис , много начетен , много популярен и изведнъж /макар и не толкова изведнъж/ бум – аз се развеждам и вече не съм християнин.Ако Господ ни е създал по свой образ и подобие , мислещи същества , защо никога не трябва да изразяваме свое мнение а трябва да папагалстваме нещо прочетено. И защо това винаги се посреща от „приятелски огън” не е ясно.Или по-скоро е ясно – защото търсим авторитета в човеците а не в Божието Слово.

  2. Твърди се, че в момента в България се наблюдава възроден интерес към печатната книга и наистина е резонен въпросът защо в такъв момент книгоиздаването на християнска тематика прави крачка назад. Вероятно наистина просто става дума за пари заради много тясната аудитория на такава литература. Предполагам, че добрите стари издадени заглавия са се случили с мисионерски импулс на някаква помощ отвън, а сега е времето християнските общности в България да поемат тази задача в свои ръце и начинът, по който това се случва отразява донякъде тяхната зрялост.

    Аз лично не мисля, че алтернативните източници на информация имат нещо общо. А наличието на литература на други езици, би трябвало по-скоро да е стимул за литературата на български, отколкото пречка. Причините за картината, която описваш би трябвало да лежат другаде.

    Зайко, това, което Радо казва е, че наличието на качествена литература (и навици и умение у хората да я ползват) спомага за съставянето и изказването на собствено мнение, не обратното.

  3. И, бих добавил, точно липсата на култура на четене води до папагалско повтаряне на чужди мисли, а не задълбоченото и внимателно проучване на въпросите, които ни вълнуват.

  4. Здравей Ивайло.Това , което казвам/изобщо не с лошо чувство/ е ,че когато изучаваш творението и използваш „ качествени” източници за да формираш мнението си , като резултат е възможно да имаш една дисертация , която след година две никой няма да помни и ще прашолясва в някой шкаф. Докато формирането на мнението ти за въпроси касаещи спасението на душата , от „качествени” източници подбрани по неясни критерии ,различни от Божието Слово ,може да доведе до печален резултат с дестинация огненото езеро.И още в тая дисциплина ….” правене много книги няма край, И много четене е труд на плътта.”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.