Ролята на жените за растежа на християнството – 6


от Родни Старк

images

Факторът раждаемост 

През 59 г. пр. Хр. Юлий Цезар издал закон, според който подарявал земи на мъжете, които са станали бащи на 3 или повече деца, макар че отказал да приеме съвета на Цицерон, според който безбрачието било обявявано за незаконно. 30 години по-късно и отново в 9-та година император Август прокарал закони, даващи политически преференции на мъжете, станали бащи на 3 и повече деца и наложил финансови и политически санкции на бездетните двойки, на неомъжените девойки над 20 години и на неженените мъже над 35 г. Тази политика била продължена от повечето императори след Авуст като към нея били добавени множество допълнителни програми за насърчаване на раждаемостта. Император Траян например осигурявал значителни детски субсидии (Rawson 1986).

Нито едно от тези неща не давало резултат. Както ни казва Тацит: „бездетието преобладавало“ (Annals 3.25, 1989 ed.). Както отбелязва уважаваният автор Артър Е. Р. Брук „политиките, целящи да насърчат семействата да отглеждат поне 3 деца били жалко неуспешни“ (1955a:18). В резултат на това населението на Римската империя започнало забележимо да намалява през последните години на Републиката, а през 2 век, преди началото на първата голяма епидемия, се очертала сериозна стагнация (Boak 1955a). Така, макар епидемиите да изиграли значителна роля при намаляването на римското население, от много по-голямо значение била ниската раждаемост в гръко-римския свят (както в селата, така и в градовете) и изключително ниската раждаемост в голямата робска популация (Boak 1955a). До началото на християнската ера гръко-римската раждаемост паднала под новото на възстановяване, водейки до векове на естествено намаляване (Parkin 1992; Devine 1985; Boak 1955a). В резултат на това, опустошителният ефект на големите епидемии никога не бил преодолян, понеже дори в добри времена населението не се възобновявало. До 3 век има сериозни доказателства за намаляване както на броя, така и на размера на римските градове на запад, дори в Британия (Collingwood and Myres 1937).

Причината империята да е просъществувала толкова дълго се дължало до голяма степен на постоянния приток от „варварски“ заселници. Още в началото на 2 век Марк Аврелий бил принуден да записва роби и гладиатори и да наема германци и скити, за да запълва редиците на армията (Boak 1955a). След като победил Маркомани, Аврелий заселил голям брой от тях в империята в замяна на задължение да доставят войници. Бок коментира, че Аврелий „нямал проблеми да намери свободна земя, на която да ги засели“ (1955a:18).

Междувременно, следвайки библейските наставления „да се плодят и умножават“, християните достигали значителни нива на естествен прираст. Техните нива на раждаемост били доста по-високи от тези на езичниците и смъртността им била значително по-ниска.

До края на тази глава аз първо ще установя една основа за много ниските нива на раждаемост в гръко-римския свят. След това ще изследвам факторите, допринесли за по-високата раждаемост сред евреите и след това сред християните. Макар че не е възможно да знаем със сигурност действителната раждаемост през този период, тези културни конструкции са достатъчни, за да направим обосновано предположение, че по-високата раждаемост сред християните изиграла значителн роля за възхода на християнството.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.