Тълкуване на Писанието


ДЕВЕТ ТЕЗИСА ЗА ТЪЛКУВАНЕ НА ПИСАНИЕТО

51QqC-qNOeL._SY344_BO1,204,203,200_

  1. Писанието вярно ни разказва историята за Божиите действия на сътворение, съд и спасение на света.

Бог е основният агент откриващ се в библейската история. Триединния Бог, на Когото християните се покланят е Богът на Израел, Който призовава един народ от робство, дава му Тората и възкресява Исус от Назарет от мъртвите. Същият този Бог все още работи в света днес. Бог не е проекция или творение на човешкия религиозен стремеж. Читателите, които тълкуват библейската история редуктивно като символичен образ на човешката психика или просто като едно средство за утвърждаване на социална и политическа сила пропускат нейното централно послание. Писанията откриват словото на Бога, едно слово, което призовава в съществуване несъществуващото, съди нашите предубеждения и проекти и дава повече благодат отколкото можем да си представим.

  1. Писанието е разбирано правилно в светлината на църковното правило на вярата като една цялостна драматична история.

Макар библията да се състои от гласовете на много различни свидетели канонът на Писанието намира своята цялост в цялостната история за делото на триединния Бог. Макар библията да съдържа много трудности, отклонения и странични истории, библейските текстове създават едно цяло поради единия Бог, който действа и говори чрез тях: Бог е авторът на единството на Писанието заради вярното свидетелство и действие на църквата.

  1. Вярното тълкуване на Писанието изисква поглед върху цялостната история: Новият Завет не може да бъде разбран правилно отделен от Стария нито Стария може да бъде разбран правилно отделен от Новия.

Библията трябва да бъде четена „отзад напред“ – т.е. разбирайки историята на цялата драма в светлината на нейната кулминация в смъртта и възкресението на Исус Христос. Това означава, че образните прочити трябва да бъдат предпочитани пред месианските текстове-доказателства като начин да се покаже как Стария Завет разкрива Новия. Но библията трябва да бъде четена и „отпред назад“ – т.е. разбирайки кулминацията на драмата, Божието откровение в Христос, в светлината на дългата история на Божието себеоткриване на Израел. Срещу все по-честото разбиране, че християните трябва да тълкуват „еврейската библия“ единствено в категориите, които са били исторически достъпни на Израел по времето на написване на библейските книги ние твърдим, че едно почтително препрочитане на Стария Завет в светлината на Новия открива образи на истината за единия Бог, който действа и говори и в двата, образи, чийто пълни измерения могат да бъдат схванати единствено в светлината на кръста и възкресението. В същото време, срещу твърдението, че Исус може да бъде разбран напълно в светлината на християнската по-късната богословска, изповедална традиция, ние твърдим, че нашето тълкуване на Исус трябва постоянно да се връща към Стария Завет, за да го постави в директна последователност с надеждите на Израел и с разбирането на Израел за Бога.

  1. Текстовете на Писанието нямат един единствен смисъл ограничен до намерението на първоначалния автор. В съгласие с еврейската и християнската традиция ние твърдим, че Писанието има множество сложни смисли дадени от Бога, авторът на цялата драма.

Авторите и редакторите на каноничните текстове отново и отново дават нови контексти и смисли на по-ранните традиции, започвайки по този начин процесът на разграничаване на множество смисли в текста. Средновековния „четворен смисъл“ е полезно напомняне за мултивалентността на Писанието. Това не означава отхвърляне на историческото изследване на библейските текстове, Наистина историческите изследвания имат голяма важност помагайки ни да разберем буквалния смисъл и стимулирайки църквата да опитва нови, творчески прочити на текстовете.

  1. Четирите канонични евангелия разказват истината за Исус

Евангелията четени в матрицата на Писанието, от Битие до Откровение, предават истината за идентичността на Исус по вярно отколкото спекулативните реконструкции на модерните исторически методи. Каноничните истории са нормативни за църковната проповед и практика.

  1. Вярното тълкуване на Писанието изисква и предполага участие в общността извикана в съществуване от Божието изкупително дело – църквата.

Тълкуването на Писанието е най-вече дело на църквата, чиято цел е да участва в реалността, за която текстовете говорят като превива коленете си за поклонение пред Бога отрил се в Исус Христос. Чрез Писанието църквата получава добрите вести за идването на Божието царство и на свой ред прогласява посланието за примирение. Писанието е подобно на музикални ноти, които трябва да бъдат изсвирени или изпети, за да могат да бъдат разбрани. Затова църквата тълкува Писанието като създава общност, която се моли, служи и свидетелства вярно. Псалмите например са „ноти“ очакващи да бъдат изсвирени от вярващата общност. Те ни учат на молитва и формират в нас способност да хвалим, търпение, размишление, търпение, устояване и съпротива срещу злото.

  1. Светиите на църквата ни дават насоки за това как да тълкуваме и живеем Писанието.

От най-ранните църковни общности, чрез чийто тълкувания на Писанието ние сме получили християнската библия до настоящите общности на библейски тълкуватели поколения християни са приемали тази книга като един дар от Бога и са се стремели да подреждат живота си в съгласие със свидетелството на Писанието. Веригата тълкуватели, общността на светиите, включваща не само тези официално признати за светии от църквите, но и огромният облак свидетели признати от вярващите в различни времена и места, включително и немалко от верните критици на църквата. Тази общност ни помага да четем Писанието. Ние научаваме от светиите централността на добродетелите за тълкуване и формиране на мъдри читатели. Първостепенни сред тези добродетели са отзивчивостта, смирението, истинността, смелостта, любовта, хумора и въображението. Водителство за тълкуването на Писанието може да бъде намерено не само в писанията на светиите, но и примера на техния живот. Истинският авторитет се основава на светостта – вярното тълкуване на библията изисква вярно изпълнение.

  1. Християните трябва да четата библията в диалог с различните други извън църквата.

Съществува една специална нужда за християните да четата Писанието в уважителен диалог с евреите, което също служат на единия Бог и четат същите текстове, които ние наричаме Стар Завет в една различна херменевтична рамка. Има също различни други, които ние трябва да слушаме и от които трябва да се учим. Това включва критици, които ни обвиняват в идеологическо робство вместо във вярност към Бога.

  1. Ние живеем в напрежението между „вече“ и „не още‘ на Божието царство. Следователно Писанието призовава църквата към едно постоянно разбиране, към постоянен свеж прочит на текста в светлината на продължаващото действие на светия Дух в света.

Понеже историята на Писанието е отворена към бъдещето, което Бог ще даде и понеже нашето виждане е ограничено от крайността ни като творения и покварено от греха на нас ни липсва перспективата на една завършена драма докато се стремим да живеем вярно в настоящето. Все пак ние вярваме, че историята се движи към един финален завършек, в който Бог ще победи смъртта и е изтрие всяка сълза от очите ни. Знаейки, че не виждаме себе си и нашия свят от Божията гледна точка ние сме благодарни за даровете на Писанието и общността и за възможността взаимно да се поправяме в любов, които те ни дават. Ние сме също благодарни за обещанието на Писанията, че Божия Дух ще ни води в истината, което ни дава надежда, че нашето говорене и практика може да бъде едно вярно свидетелство за праведния и милостив Бог, Когото сме познали в Исус Христос.

Gary A. Anderson
Professor of Old Testament
University of Notre Dame

Richard Bauckham
Professor of New Testament Studies and Bishop Wardlaw Professor
University of St. Andrews

Brian E. Daley, SJ
Catherine F. Huisking Professor of Theology
University of Notre Dame

Ellen F. Davis
Associate Professor of Bible and Practical Theology
Duke Divinity School

Richard B. Hays
George Washington Ivey Professor of New Testament
Duke Divinity School

James C. Howell
Senior Minister
Myers Park United Methodist Church, Charlotte, N.C.

Robert W. Jenson
Senior Scholar for Research
Center of Theological Inquiry, Princeton, N.J.

William Stacy Johnson
Arthur M. Adams Associate Professor of Systematic Theology
Princeton Theological Seminary

Gregory Jones
Dean and Professor of Theology
Duke Divinity School

Christine McSpadden
Priest
Episcopal Diocese of California

W. L. Moberly
Reader in Theology
University of Durham

David C. Steinmetz
Amos Ragan Kearns Professor of the History of Christianity
Duke Divinity School

Marianne Meye Thompson
Professor of New Testament Interpretation
Fuller Theological Seminary

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.