Автентичността на Йоан 7:53-8:11


АВТЕНТИЧНОСТТА НА ЙОАН 7:53-8:11

images

Един факт, който сравнително малко хора знаят е, че толкова известната история за жената хваната в прелюбодейство е със сериозно оспорвана автентичност. Тя се намира в Йоан 7:53-8:11. Това, което имаме е следното:

Папий (2 век) цитиран от Евсевий може би споменава историята. Той говори за „жена обвинена в много грехове,” което е възможно, но твърде несигурно свидетелство. Освен това той го свързва с „Евангелието според Евреите,” което може да е евангелието  според Матей (или друга книга на Матей) или пък някакъв апокриф. Дидаскалията (3 век – както и Апостолските постановления от 4 век, която е силно зависима от Дидаскалията) споменава историята без съмнение, но не я свързва с ев. Йоан. Дали е взета от тази книга и дали изобщо от книга или от устна традиция не можем да кажем. Дидим Слепецът (4 век) споменава за този пасаж. Това показва, че тектът е присъствал в някои ръкописи в Александрия и Египет поне от 4 век. Това се вижда и от Codex Vaticanus (4 в., който е от същия регион). Той пропуска пасажа, но поставя индикация в полето, че съществува алтернативна версия.

На запад Йероним (Contra Pelag., края на 4 век.) споменава за много „гръцки и латински манускрипти, които съдържат текста” в Рим и в латинския запад. Оттам след това текста е включен във Вулгата. Това се потвърждава от други отци като Амвросий (4 в.), Пакиан от Барселона (4 в.), Амброзиастър (4 в.) и Августин (4-5 в.). В същото време необходимостта да правят такива уточнения показва, че текста явно не е бил сигурен и на запад. Августин казва това в прав текст: „Някои хора с малка вяра или по-скоро врагове на истинската вяра, предполагам страхувайки се да не би жените им да се предадат на нечистота съгрешавайки, са премахнали от техните манускрипити Господното дело на прощение на прелюбодейката, като че ли Този, който казал Не съгрешавай повече, дал позволение за грях.”

С други думи имаме ясни свидетелства, че (1) историята е позната (2) че е включена в някои преписи от 4 век както на изток така и на запад. (3) че през 4 век текста очевидно не е сигурен тъй като за него се спори и някои преписи го пропускат.

Освен това в древната църква текста е бил четен на празника на св. Пелагия (5 в) и на св. Теодора (края на 5 в. – чества се 18 Септември). Нo от друга страна (и това е с много по-голяма тежест) той е пропускан в прочита на Петдесятница, което е много по-древно и силно свидетелство за ранната несигурност на пасажа. Всъщост други четенията също го пропускат.

Сега, в обратна посока. В повечето от запазените гръцки копия от първите 7 или 8 века текста липсва. Всичките 4 най-ранни документа съдържащи ев. Йоан – P66 (3 в), P75 (3 в), Codex Sinaiticus и Vaticanus (4 в) не го съдържат. И четирите поставят в поплето знак, че на това място съществува алтернативен прочит. На практика нямаме запазен ранен гръцки документ, който да показва, че пасажа е бил включен в Йоан. 17 от старите латински манускрипти го съдържат, вкл. най-ранния от тях кодекс Беза (края на 4 или началото на 5 в, но известен с множеството интерполации в текста) срещу 6, които го пропускат. Текста липсва в кодекстите Alexandrinus и Ephraemi (5 в), Codices Washingtonianus и Borgianus (5t в), Regius (8 в), Athous Lavrensis (ок. 800), Petropolitanus Purpureus, Macedoniensis, Sangallensis and Koridethi (всички 9 в), Monacensis (10 в); Uncials 0141 и 0211 (10 в); Minuscules 3, 12, 15, 21, 22, 32, 33, 36, 39, 44, 49, 63, 72, 87, 96, 97, 106, 108, 124, 131, 134, 139, 151, 157, 169, 209, 213, 228, 297, 388, 391, 401, 416, 445, 488, 496, 499, 501, 523, 537, 542, 554, 565, 578, 584, 703, 719, 723, 730, 731, 736, 741, 742, 768, 770, 772, 773, 776, 777, 780, 799, 800, 817, 827, 828, 843, 896, 989, 1077, 1080, 1100, 1178, 1230, 1241, 1242, 1253, 1333, 2193 и 2768, в повечето сирийски текстове, текстовете на сахидски диалект на коптите, готическите текстове, някои арменски и грузински текстове. Това е много внушителен списък.

От отците го подминават Тациан в Диатесарон (2 в.) Климент Александрийски (начало на 3 в.), Тертулиан (De Pudicitia начало на 3 в.), Ориген (Комнетар на Йоан 3 в.), Киприан (55 послание 3 в), Нонус (метрична перефраза на текста 5 в), Кирил Александрийски (5 в) и Козма Ерусалимски (списък на истории уникални за Йоан 6 в). Всъщност до 12 век с изключение на Дидим никой не коментира този пасаж. Когато пишат коментари и достигнат до текста отците го прескачат и продължават от 8:12. Така прави например Йоан Златоуст в своята беседа 52 от Коменатара върху Йоан. Допълнително Minuscule 759 съдържа Йоан 7:53-8:2, но изключва 8:3-11.

Много манускрипти включват пасажа, но поставят знак, че е под съмнение. Такива са Codex Vaticanus 354 (S) и Minuscules 4, 8, 14, 18, 24, 35, 83, 95 (questionable scholion), 109, 125, 141, 148, 156, 161, 164, 165, 166, 167, 178, 179, 200, 202, 285, 338, 348, 363, 367, 376, 386, 407, 443, 478, 479, 510, 532, 547, 553, 645, 655, 656, 661, 662, 685, 757, 758, 763, 769, 781, 797, 801, 824, 825, 829, 844, 845, 867, 873, 897, 922, 1073, 1077, 1092 1099, 1187, 1189, 1443 and 1445; 807, 707. Мнозинстовто от късните византийски манускрипти спадащи към подтип семейство K имат знак, но се смята, че това може да е напомняне за четеца, че текста не се чете на Петдесятница, а не поставяне на пасажа под съмнение.

Накрая в една забележителна група манускрипти текста се намира на друго място: В семейство 1 minuscules 20, 37, 135, 207, 301, 347, и в почти всички арменски преводи той е поставен след Йоан 21:25. В семейство 13 е след Лука 24:53; в Minuscule 1333 8:3–11 е след Лука 24:53; в Minuscule 225 е след Йоан 7:36. Minuscule 129, 135, 259, 470, 564, 831, 1076, 1078, и 1356 го поставят след Йоан 21:25. 788 и Minuscule 826 го поставят след Лука 21:38. Освен това там където текста присъства се наблюдава огромна концентрация на различни тектуални варианти (7:53-8:11) сякаш текста е бил „плаващ” за известно време.

Дори поместването му на това място в Йоан създава проблеми. В 7 глава Иус е описан на празника Шатроразпъване. В 8 изглежда е на хълма на маслините отправяйки се към последната си Пасха в Ерусалим (ср. 8:1 с Марк 11:11, 19; 13:3). 8:9 предполага, че Исус остава сам, но 8:12-13 предполага отново наличие на тълпа. Разбира се, това не са неразрешими противоречия, но текста звучи много по-гладко и естествено ако прескочим от 7:52 направо на 8:12. Към това тряба да се добавят и някои характеристики на граматиката и лексиката на пасажа, които пасват по-добре на синоптичната традиция, но никога не се използват от Йоан (а както казахме на доста места пасажът се прикачава към Лука).

В заключение това, което виждаме е:

1. Огромен брой манускрипти в т. число най-ранните и най-важните пропускат пасажа. Това включва мнозинството от гръцките и източните текстове през първите 8 века.

2. Църковните отци като цяло подминават текста. Когато го споменават това става на един по-късен етап. Най-ранните свидетелства единодушно не го съдържат.

3. Още от 4 век имаме ясно признание за неговата несигурност. Както източниците, които го включват така и тези, които го изключват дават индикации за това.

4. Немалък брой манускрипти го поставят на различни места, понякога дори не в Йоан.

5. Против пасажа има сериозни вътрешни свидетеклства– трудна хармонизация с текста преди и след него, граматически и лексиакални проблеми.

Дали това изключва възможността текста да е автентичен? – Не. Но това прави присъствието му в оригинала най-малкото силно несигурно. Повечето консервативни учени-специалисти днес смятат, че текста не е част от оригиналното евангелие. Както се вижда основанията за това са много силни.

Остава въпросът: Как тогава се е появил текста? По всяка вероятност никога няма да узнаем със сигурност, но си струва да направим едно предположение. Не е изключено това, което сега познаваме като Йоан 7:53-8:11 първоначално да е бил истинска история случила се с Исус, но, незаписана от евангелист Йоан в неговата книга. Тя обаче е останала в паметта на хората и упорито се е предавала устно. Когaто на един по-късен етап са се появили евангелията тя е започнала да бъде прикачвана към някои от тях и в края на краищата се е утвърдила на сегашното си място. Няма как да сме сигурни в това, но по всяка вероятност това не е невъзможна реконструкция на свидетелствата, с които разполагаме.

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.