Апостолски правила

АПОСТОЛСКИ ПРАВИЛА

Правило 1
Епископ да се ръкополага от двама или трима епископи.

Правило 2
Един епископ да ръкополага презвитер, дякон и остана­лите клирици.

Правило 3
Епископ или презвитер, който въпреки Господнето уста­новление за жертвата донесе в олтара някакви други неща: мед, мляко, или вместо вино някакво питие, приготвено от нещо друго, или птици, или някои животни, или овощия, про­тивно на установленията, освен нови класове, или грозде в надлежно време, да бъде низвергнат от свещен чин. Впрочем да не се позволява да се донася в олтара нещо друго, освен елей за кандила и тамян във време на светата служба.

Правило 4
Наченки от всякакъв друг плод да се изпращат в дома на епископа и на презвитерите, а не в олтapa, разбира се, като епископите и презвитерите ги делят с дякони и останалите клирици.

Правило 5
Епископ, презвитер или дякон да не изпъжда жена си под предлог на благоговение; а ако я изпъди, да бъде отлъчен от църковно общение; ако пък остане непреклонен, да бъде низ­вергнат от свещен чин.

Правило 6
Епископ, презвитер или дякон да не приема върху си мирски грижи; инак да бъде низвергнат.

Правило 7
Епископ, презвитер или дякон, който празнува светия ден на пасхата преди пролетното равноденствие наедно с иудеи, да се низвергне от свещен чин.

Правило 8
Епископ, презвитер или дякон, или някой от свещения чин, който не се причасти при извършване на приношението, да представи причината и ако е уважителна, нека бъде изви­нен, а ако не представи причина, да бъде отлъчен от църков­но общение като такъв, който е причинил вреда на народа и е навел подозрение върху тоя, който е извършил приношени­ето, като че го е извършвал неправилно.

Правило 9
Трябва да се отлъчват от църковно общение всички ония верни, които влизат в църква и слушат писанието, но не досто­яват на молитва и свето причастие до края, като такива, кои­то произвеждат безчиние в църквата.

Правило 10
Ако някой, макар и вкъщи, се помоли с отлъчен от цър­ковно общение, да бъде (и сам той) отлъчен.

Правило 11
Ако някой, който се брои в клира, се помоли с низверг­нат, и сам нека бъде низвергнат.

Правило 12
Ако някой от клира или отлъчен от църковно общение мирянин, или недостоен да бъде приет в клира, като напусне, бъде приет в друг град без препоръчително писмо, нека бъде отлъчен и тоя, който го е приел, и тоя, който е приет.

Правило 13
А ако бъде отлъчен, да му се продължи отлъчването, като на такъв, който е излъгал и измамил църквата Божия.

Правило 14
Не е позволено на епископ да напуска епархията си и да преминава в друга, макар и от мнозина да е бил убеждаван, освен ако има някаква извинителна причина, която да го кара да прави това като такъв, който може да принесе по-голяма полза на тамошния народ с благочестивото си слово. И това да върши не по собствен произвол, а по решение на много епископи и след най-усилно убеждаване.

Правило 15
Ако някой презвитер или дякон, или изобщо броящ се в клира, напусне областта си, премине в друга и като се пре­мести окончателно, се засели там да живее без волята на соб­ствения си епископ, на такъв заповядваме да не служи пове­че, и най-вече, ако не е послушал епископа си, който го вика да се върне, а в случай, че продължава да упорства в това без­чиние, нека остане там в общение като мирянин.

Правило 16
А ако епископ, у когото се случат такива, ги приеме за членове на клира си, пренебрегвайки наложеното им запре­щение, такъв да бъде отлъчен като учител на безчинието.

Правило 17
Който след светото кръщение е бил обвързан с два бра­ка или е имал наложница, не може да бъде нито епископ, нито презвитер, нито дякон, нито изобщо да се брои в свещения клир.

Правило 18
Който е взел за съпруга вдовица, разведена или блудни­ца, робиня или опорочена, не може да бъде ни епископ, ни презвитер, ни дякон, ни пък въобще да се брои в свещения чин.

Правило 19
Който е имал за съпруги две сестри или племенница не може да бъде приет в клира.

Правило 20
Клирик, който поръчителства за някого, да се низвергне.

Правило 21
Скопец, който е станал такъв от човешко насилие или е бил лишен от мъжките си органи във време на гонение, или пък се е родил така, нека бъде епископ, ако е достоен.

Правило 22
Който сам себе си е скопил, да не се приема в клира, понеже е самоубиец и враг на Божието създание.

Правило 23
Ако някой от клира се е самоскопил, нека бъде низверг­нат, понеже е убиец на самия себе си.

Правило 24
Мирянин, който се е самоскопил, нека бъде отлъчен от тайнствата за три години, понеже е злоумишленик срещу соб­ствения си живот.

Правило 25
Епископ, презвитер или дякон, който бъде изобличен в блудство, в клетвопрестъпление или в кражба, нека бъде низ­вергнат от свещен чин, но без да бъде отлъчен от църковно общение, понеже Писанието казва: „не въздавай два пъти за едно и същото“ (Наум. 1:9). Същото важи и за останалите кли­рици.

Правило 26
Заповядваме, щото от ония, които се броят в клира, само четци и певци да встъпват в брак по желание.

Правило 27
Заповядваме да бъде низвергнат от свещен чин епископ, презвитер или дякон, който бие съгрешили верни или доса­дили неверни, и с това иска да заплашва други, понеже Гос­под на нищо такова не ни е учил, а напротив, Сам, бидейки удрян, не е нанасял удари, бидейки укоряван, не отвръщал с укор, страдайки, не заплашвал (1 Петър 2:23).

Правило 28
Епископ, презвитер или дякон, който справедливо е низ­вергнат за доказано престъпление, ако дръзне да се докосне до възложеното му някога служене, нека бъде съвършено из­ключен от църквата.

Правило 29
Епископ, презвитер или дякон, който е получил това си достойнство за пари, нека бъде низвергнат и (сам) той, и оня, който го е ръкоположил, и нека бъде напълно изключен от общение като Симон влъхв от мене, Петра.

Правило 30
Епископ, който си послужи със светски власти и чрез тях получи епископска власт в църквата, да се низвергне и отлъ­чи, както и всички ония, които се съобщават с него.

Правило 31
Презвитер, който презре собствения си епископ, събере отделни събрания и издигне друг олтар, без да изобличи еписко­па си в нищо противно на благочестието и правдата, да бъде низвергнат като властолюбец, понеже насила е отнел власт­та. Също така да бъдат низвергнати и всички други от клира, които са го последвали, а миряни да бъдат отлъчени от цър­ковно общение. Но всичко това да стане след три поредни увещания от епископа.

Правило 32
Презвитер или дякон, отлъчен от епископа (си), да не се приема в общение от друг епископ, а само от тоя, който го е отлъчил, освен когато се случи да умре отлъчилият го.

Правило 33
Да не се приема никой чужд епископ, презвитер или дя­кон без препоръчително писмо, и когато такова бъде предя­вено, нека бъдат подложени на изпитание, та ако са пропо­ведници на благочестието, нека се приемат, а ако не са, дай­те им необходимото, но в общение не ги приемайте, понеже стават много измамвания.

Правило 34
Епископите на всеки народ трябва да познават първия изпомежду си, когото да признават като глава, и да не вър­шат без негово разсъждение нищо, което превишава тяхната власт, а всеки да прави само това, което се отнася до епархи­ята му и до подведомствените на нея места. Но и първият епископ да не върши нищо без разсъждението на всички епископи, понеже по този начин ще има единомислие и ще се прослави Бог чрез Господа в Духа Свети – Отец и Син и Дух Свети.

Правило 35
Епископ да не дръзва да извършва ръкоположения в не­подчинени нему градове и села извън епархията му; а ако се докаже, че е направил това без съгласието на ония, на които са подчинени тия градове и села, нека бъде низвергнат и сам той, и ръкоположените от него.

Правило 36
Ако някой, ръкоположен за епископ, не приеме да слу­жи и да се грижи за поверения му народ, нека се отлъчи, до­като приеме. Също така и презвитер и дякон. А ако отиде там и не по своя воля, а по злоба на своя народ не бъде приет, нека си остане епископ, но да бъде отлъчен клирът на тоя град, за­дето не е поучил тоя непокорлив народ.

Правило 37
Два пъти в годината да става събор на епископите и да разсъждават помежду си за догмите на благочестието и да разрешават явяващи се църковни спорове: първия път в чет­въртата неделя на петдесетницата, а втория – в дванадесетия ден на месец октомври.

Правило 38
Епископ да се грижи за всички църковни вещи и да раз­порежда с тях така, като че Бог ги надзирава. Но не му се позволява да си присвоява нищо от тях или да подарява на свои сродници принадлежащото на Бога. А ако са сиромаси, нека им даде като на такива, обаче под този предлог да не продава принадлежащото на църквата.

Правило 39
Презвитери и дякони да не извършват нищо без волята на епископа (си), понеже нему е поверена грижата за Божия народ и той ще отговаря за неговите души.

Правило 40
Нека точно се знае собственото имущество на епископа (ако той има такова) и точно да се знае Господнето, та уми­райки, епископът да има право да остави онова, което е него­во собствено, на когото и както иска, за да не би под вид на църковно да бъде разнесено и имуществото на епископа, кой­то може би има жена и деца, или сродници, или слуги. Поне­же е справедливо пред Бога и пред човеците, и църквата да не претърпи някоя щета поради неизвестността на епископо­вото имущество, пък и епископът и сродниците му да не се подхвърлят на отнемане имуществото му заради църквата, или пък близките му да не се разправят чрез съд, та смъртта му да бъде обезславена.

Правило 41
Заповядваме епископът да има власт над църковното имущество, защото, ако нему трябва да бъдат поверени скъ­поценните човешки души, колко повече трябва да му бъде поверена грижата за пари: да се разпорежда по своя власт и със страх Божий и с благоговение да управлява всичко и да дава на нуждаещи се чрез презвитерите и дяконите. Така също (ако е потребно) да взима назаем за свои и на странстващи братя за необходими нужди, за да не търпят недостиг в нещо; защото Божият закон е постановил, служащите на олтара от олтара да се издържат, както и войникът никога не ще вдиг­не оръжие срещу неприятел на свои разноски.

Правило 42
Епископ, презвитер или дякон, който се е предал на игра и пиянство, нека или да престане, или да бъде низвергнат.

Правило 43
Иподякон, четец или певец, който върши същото, или да престане, или да бъде отлъчен; така също и миряни.

Правило 44
Епископ, презвитер или дякон, който иска лихва от длъжниците си, нека или да престане, или да бъде низвергнат.

Правило 45

Епископ, презвитер или дякон, който само се е молил с еретици, нека се отлъчи; а ако им позволи да вършат нещо като свещенослужители в църквата, да бъде низвергнат.

Правило 46
Заповядваме да се низвергват епископ или презвитер, които са приели кръщение или жертва на еретици, понеже: „Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния“ (2 Кор. 6:15).

Правило 47
Епископ или презвитер, ако отново кръсти някого, кой­то е действително кръстен, или не кръсти осквернен от нечестиви, да бъде низвергнат, понеже се е надсмял над кръста и смъртта Господни и не е различил свещеници от лъжесве­щеници.

Правило 48
Мирянин, който, като изгони жена си, вземе друга, или напусната от другиго, да бъде отлъчен.

Правило 49
Епископ или презвитер, който кръсти не по Господнето установление в името на Отца и Сина и Светаго Духа, а в три безначални, или в три Сина, или в три Утешителя, да се низ­вергне.

Правило 50

Епископ или презвитер, който извърши не три потапя­ния на едното тайнство, а едно потапяне в смъртта на Госпо­да, да бъде низвергнат, защото Господ не е казал: „кръщавайте в моята смърт“, а: „Идете и научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа“ (Мат. 28:19).

Правило 51

Ако някой епископ, презвитер, дякон или изобщо от све­щения чин отбягва от брак, месо и вино не заради подвиг на въздържание, а за това, че се гнуси, като е забравил, че всич­ко е много добро и че Бог, създавайки човека, създал ги е мъж и жена, и по тоя начин, хулейки, злослови създанието ­такъв или да се поправи, или да бъде низвергнат от свещен чин и да се отхвърли от църквата. Също така и мирянин.

Правило 52
Епископ или презвитер, който не приеме, а отхвърли такъв, който се обръща от греха, нека бъде низвергнат от све­щен чин, понеже наскърбява Христа. Който е казал: „И на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник“ (Лук. 15:7).

Правило 53
Ако епископ, презвитер или дякон, който в празнични дни не яде месо и не пие вино, поради гнусене, а не поради подвиг на въздържание, нека бъде низвергнат, като осъден от собствената си съвест, защото става причина за съблазън и на други.

Правило 54
Клирик, който бъде забелязан, че яде в кръчма, да бъде отлъчен, освен когато, като пътник, бъде принуден да отпо­чива в гостилница.

Правило 55

Клирик, който наскърби епископ, да се низвергне, поне­же е казано: „началника на твоя народ да не злословиш“ (Деян. 23:5).

Правило 56
Клирик, който наскърби свещеник или дякон, да се отлъчи.

Правило 57
Клирик, който се присмива на куц, глух, сляп или на са­кат в краката, да се отлъчи. Също така и мирянин.

Правило 58
Епископ или презвитер, който не се грижи за клира и за паството си и не ги учи на благочестие, да бъде отлъчен. А ако не престане да нехае и се лени, нека бъде низвергнат.

Правило 59
Епископ, презвитер или дякон, който не дава потребно­то на нуждаещ се клирик, да се отлъчи. А който не преставада бъде такъв, да се низвергне като убиец на брата си.

Правило 60
Който във вреда на народа и клира прогласява в църква за свети издаваните от нечестивци лъжливи книги, да бъде низвергнат.

Правило 61
Верен, който бъде обвинен в блудство, прелюбодейство или друго някое престъпление, и бъде уличен в това, да не се приема в клира.

Правило 62

Клирик, който се уплаши от иудеин езичник, или еретик и се отрече от Христовото име, да се отлъчи от църквата; а ако се отрече от името служител на църквата, да се низверг­не от клира; ако ли се покае, нека се приеме само като миря­нин.

Правило 6з

Епископ, презвитер или дякон, или пък въобще някой от свещения чин, който яде удушено, звероядено или мърцина, да бъде низвергнат, понеже законът е забранил това (Бит. 9:4); а ако мирянин извърши това, нека бъде отлъчен.

Правило 64
Ако някой клирик бъде забелязан, че пости в деня Гос­поден или в събота, освен в едната (велика) събота, да бъде низвергнат; а ако е мирянин, да бъде отлъчен.

Правило 65
Клирик или мирянин, който се моли в иудейска или ере­тическа синагога, да бъде низвергнат от свещен чин и отлъ­чен от църковно общение.

Правило 66
Клирик, който в свада удари някого и с един удар го убие, да бъде низвергнат за дързостта си; а ако това стори мирянин, да бъде отлъчен.

Правило 67
Ако някой изнасили несгодена девица, да бъде отлъчен от църковно общение и в никой случай да не му се позволява да взима друга, а е длъжен да вземе оная, която е избрал, та макар тя да е и сиромахкиня.

Правило 68
Епископ, презвитер или дякон, който приеме от някого второ ръкоположение, да бъде низвергнат от свещен чин, как­то той, така и оня, който го е ръкоположил, освен ако се уста­нови, че е ръкоположен от еретик; понеже кръстени или ръ­коположени от такива не могат да бъдат нито верни, нито служители на църквата.

Правило 69
Епископ, презвитер, дякон, иподякон или певец, който не пости в светата Четиридесетница преди Пасхата, или в сряда и петък, освен когато на това му пречи телесна немощ, нека бъде низвергнат, а мирянинът да бъде отлъчен.

Правило 70
Епископ, презвитер, дякон или въобще броящ се в кли­ра, който пости наедно с иудеи, празнува наедно с тях или приема техни празнични дарове, като опресноци или нещо подобно, да бъде низвергнат, а мирянинът да бъде отлъчен.

Правило 71
Християнин, който занесе зехтин в езическо капище или в иудейска синагога в техни празници, или запали свещ, да бъде отлъчен от църковно общение.

Правило 72
Клирик или мирянин, който открадне от църква восък или зехтин, да бъде отлъчен от църковно общение и петорно да върне онова, което е взел.

Правило 73
Никой да не присвоява за своя употреба златен или сребърен съд, или завеса, понеже това е беззаконно; а който бъде забелязан в това, нека бъде наказан с отлъчване.

Правило 74

Епископ, който е обвинен в нещо от заслужаващи дове­рие люде, трябва лично да бъде призован от епископи, и ако се яви и изкаже признание или бъде доказано обвинението му, нека му бъде определена епитимия; и ако, призован веднъж, не послуша, да се призове повторно чрез изпратени до него двама епископи; не послуша ли и тоя път, нека бъде повикан и трети път (пак) от двама пратеници епископи; ако ли и това не уважи и не се яви, съборът нека произнесе решение по благоусмотрение, за да не мисли той, че ще има някоя изгода от това, дето се отклонява от съда.

Правило 75
Да не се приема еретик за свидетел против епископ, но и само един верен не е достатъчен, понеже: „с устата на два­ма или трима свидетели да се потвърди всяка дума“ (Мат. 18: 16).

Правило 76
Не подобава на епископ от угода към брат или син да поставя в епископско достойнство когото пожелае, понеже не е право да се създават наследници на епископството и Божи­ята собственост да се дава в дар на човешкото пристрастие, защото Божията църква не трябва да се поставя под властта на наследници; а ако някой направи това, поставянето да е недействително и сам той да бъде наказан с отлъчване.

Правило 77
Лишен от едно око и повреден в краката, но достоен за епископ, нека бъде такъв, понеже не го осквернява телесният недостатък, а душевната нечистота.

Правило 78
Глух и сляп не бива да става епископ не за това, че е бил осквернен, а за да няма пречка в извършване на църковните работи.

Правило 79
Бесноват да не се приема в клира, нито с верни да се моли; а ако се освободи, да се приеме с верните, пък в слу­чай, че се окаже достоен, тогава да се приеме и в клира.

Правило 80

Не е право веднага да се ръкополага за епископ такъв, който е преминал от езически живот и е кръстен, или е обър­нат от порочен начин на живеене, понеже е несправедливо неизпитан още да бъде учител на други, освен ако това стане по Божия благодат.

Правило 81

Казали сме, че не трябва епископ или презвитер да се меси в народни управи, а винаги да се занимава с църковните работи. Такъв или трябва да бъде убеден да не върши това, или да се низвергне, понеже, според Господнята заповед, „никой не може да слугува на двама господари“(Мат. 6:24).

Правило 82
Не позволяваме да се произвеждат в клира роби без съг­ласието на господарите им за оскърбление на владетелите им, понеже това води след себе си разстройство в домовете. А ако се намери роб, достоен за ръкоположение в църковна степен, какъвто е и нашият Онисим, а при това господарите му раз­решат и го освободят, пък и го пуснат от дома му, нека бъде произведен.

Правило 83
Епископ, презвитер или дякон, който е на длъжност във войската и иска да задържи и едното, и другото, т.е. римско­то началстване и свещенослужителската длъжност, да бъде низвергнат от свещен чин, понеже: „Кесаревото – Кесарю, Бо­жието Богу“ (Мат. 22:21).

Правило 84
Който противозаконно оскърби царя или княза, да бъде наказан: ако е от клира, да бъде низвергнат от свещен чин, а ако е мирянин, да се отлъчи от църковно общение.

Правило 85
Всички вие, които сте в клира и миряни, почитайте за свещени книгите от стария завет: Моисеевите пет: Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие; за Иисуса Син Навинов – една; Съдиите – една; Рут – една; Царствата – четири; Пара­липоменон (остатъци от книгата за дните) – две; Псалтир ­една; Ездра – две; Естир – една; Макавейски – три; Иов ­една; Соломонови – три; Притчи, Еклесиаст, Песен на песни­те; Пророци – дванадесет; Исаия – една; Иеремия – една; Езе­киил – една; Даниил – една. Освен това, обръща ви се внима­ние вашите младежи да изучават премъдростта на многоуче­ния Сирах. Наши пък, т.е. от Новия Завет са: четири Еванге­лия: от Матей, Марко, Лука, Иоан; четиринадесет послания от Павел; от Петър две послания; от Иоан – три; от Иаков ­едно; от Иуда – едно; от Климент две послания; и постанов­ленията, които от мене, Климент, са издадени за вас, еписко­пите, в осем книги (които не трябва да се разпространяват между всички, заради тайнственото в тях), и Деянията наши апостолски.

ВИЖ ОЩЕ

– Правилата на светите апостоли – произход и авторитет от Венцислав Каравълчев