от Рдостин Марчев
Ориентир за четене: Статията представя учението за „ограниченото изкупление“, свързано с Джон Оуен, и го поставя в рамката на по-широк християнски спор за предопределението и спасението. Показва се как различни традиции и богослови се отнасят към него и че то не е общоприето в цялото християнство. В края авторът изразява лична оценка към учението, като същевременно насърчава читателя да го разглежда като част от продължаващ богословски разговор, а не като окончателна норма.
Току що на български език излезе последния том от преводите на големия пуритански богослов Джон Оуен. Заглавието му е „Смъртта на смъртта в смъртта на Христос“ и той е може би най-известното му произведение.
Издателство „Нов човек“, които публикуват книгата, са избрали да я представят на своята страница със сления цитат на автора:
За кого умря Христос?
1. Всичките грехове на всички хора
2. Всичките грехове на някои хора, или
3. Някои грехове на всички хора
Вие отговаряте: “Заради неверието им.” Аз питам, неверието грях ли е или не? Ако е, тогава Христос или е понесъл дължимото наказание за него или не е. Ако го е понесъл, защо неверието ги възпрепятства повече от другите грехове, за които Той е умрял? Ако не го е понесъл, тогава Той не е умрял за всичките им грехове!”
В интерес на истината това е доста добро обобщение на виждането на Оуен за делото на Христос, което той логически и последователно защитава в цялата си книга. По-конкретно то се нарича „ограничено изкупление“ по идеята, че Христос е умрял не за всички хора, а единствено за тези, които е предопределил за спасение.
Към него обаче трябва да бъде добавено нещо много важно. Мнението на Джон Оуен – колкото и ерудирано и логично да е изложено – е само това, едно мнение, което по никакъв начин не е споделяно от всички християни. Важно е да кажем това понеже ограниченото изкупление съвсем не е единственоТО, ортодоксалноТО или вярноТО виждане за изкуплението. Напротив, то е свързано със сериозен богословски спор, който продължава вече няколко века и няма вероятност скоро да бъде разрешен. Той може да бъде разгледан на няколко нива. В следващите редове аз ще се опитам да обяснявам простичко понятията, но имайте предвид, че материята е сложна и аргументите достигат до дълбочина, в която тук аз не мога да навляза.
Първо учението за изкуплението е тясно свързано с учението за предопределението. Най-просто учението за предопределението поставя въпроса дали и по какъв начин Бог избира хората за спасение или за осъждение. Според ограничението изкупление предопределението не може да се ограничи до просто предвиждане на това кои хора ще отговорят на призива на Христос и ще повярват в Него (известно като предузнание). Не, то включва активно определяне още от вечността на тяхната вечна съдба, която след това Бог ефективно осъществява на практика.
Второ, ограниченото изкупление ограничава обхвата на Христовото дело. Христос не се е въплътил, живял, умрял и възкръснал за всички хора, а единствено за тези, които е предопределил от вечността. На практика изкуплението е средството, чрез което се осъществява предопределението. И понеже предопределението е много конкретно и включва само определен брой хора то Христос умира единствено и само за тях.
Как това е виждано в големите християнски традиции? Започвайки отвътре навън трябва да кажем, че учението за ограниченото изкупление е специфично реформирано богословско виждане. Под реформирано аз имам предвид едно от теченията на протестантската Реформация свързано с имена като Жан Калвин, Улрих Цвингли, Мартин Бусер и други, което се различава от лутеранството от една страна и от радикалната реформация от друга. Именно в това реформирано течение ограниченото изкупление се заражда, развива и бива ясно формулирано.
Дори в самата реформирана традиция ограниченото изкупление далеч не е приемано от всички за доктринален стандарт. Жан Калвин, който формулира най-известно учението за предопределението, така че то става известно като калвинизъм, е неясен по въпроса. Учените спорят дали той е мислел по този начин или подобна систематизация принадлежи на по-късното развитие на неговата мисъл (особено на наследника му Теодор Беза). Ограниченото изкупление се приема от известно реформирани богослови като Франсис Туретин, Стивън Чернок, Тома Гудуин, Джонатан Едуардс и Чарлс Спърджън и от съвременни автори като Робърт Спроул, Джеймс Пакър и Джон Пайпър. Но то също така е отричано от Ричард Бакстър, Джон Деванант, Томас Бостън и съвременни представители като Брус МакКормик, Клаас Шилдер, Томас Торенс и Карл Барт. Холандската неокалвинистка традиция е много интересна с донякъде междинната си и по-фина позиция, но тук няма място да я разгледаме по-внимателно. Всъщност реформираното течение е много по-широко и гъвкаво по отношение на различни виждания по тези въпроси. Всеки, който се интересува може да се обърне към изключително забавната, но в същото време и много ерудирано написана книга на Оливър Крисп Deviant Calvinism: Broadening Reformed Theology (Minneapolis: Fortress Press, 2014).
Хвърляйки мрежата по-широко можем да кажем, че лутеранското течение вече ясно къса с виждането за ограниченото изкупление. Макар то да утвърждава Божието предопределение на хора за спасение лутераните много съзнателно избират да не говорят за т. нар. отрицателно предопределение т.е. избирането на конкретни хора за осъждение. По този начин ограниченото изкупление се оказва извън нейния богословски хоризонт.
Накрая, още по-широката християнска традиция като католицизъм и източно православие са съвсем чужди на подобно виждане. Нито пък то може да се намери широко застъпено в ученията на църковните отци, които като цяло виждат смъртта на Христос като предназначена за всички хора, но ефективна единствено за тези, които Го приемат с вяра.
В обобщение можем да кажем, че учението на Джон Оуен за ограниченото изкупление по никакъв начин не може да бъде виждано като израз на всеобщата християнска ортодоксалност. Напротив, широката християнска традиция в по-голямата си част се разграничава ясно от него като не е приемано от лутерани, католици и православни. Но дори в реформираната традиция където се заражда, ограниченото изкупление не е всеобщо утвърждавано Исторически редица крупни богослови от нея са имали различно мнение без при това да бъдат непременно виждани като еретици.
Лично за мен ограниченото изкупление е свързано със сериозни богословски проблеми. Те гравитират най-вече около идеята, че Бог може да осъди някой, на когото не е дал шанс да се спаси. Според ограниченото изкупление това със сигурност е така понеже Христос е умрял само за избраните. Дори някой от неизбраните да се покае и поиска прошка тя няма как да му бъде дадена понеже Христос просто не е умрял за него и греховете му не са покрити от Христовата жертва. Разбира се, според виждането на ограниченото изкупление това не може да се случи на практика. Но защо? Понеже покаянието никога не е резултат (единствено) от личното решение на човека, а зависи от действието на Божията благодат в него. Аз приемам това. Но причината един неизбран човек да не може да се покае е именно понеже той не е получил такава благодат, която да може да го доведе до покаяние. А не я е получил понеже Бог е избрал да не му я даде. Така достигаме до крайната точка – Бог е избрал да създаде някои хора, които да осъди – не защото те не са откликнали на Неговия призив, а понеже Той е избрал да ги създаде и остави неспособни да направят това. Към тези хора Бог няма любов, няма желание да ги спаси, няма средства, които могат да ги водят към покаяние. Подобно виждане превръща Бога в чудовище.
Добре разбирам, че подобно кратко представяне на тези богословски възражения може да бъде обвинено в повърхностност, която не позволява необходимата дълбочина, за да бъдат те видени в перспектива. Има основание за това. Тук не мога да навляза в детайли и всъщност това е правено многократно и по-добре отколкото аз бих могъл да се справя. Така че това, което представям е просто една груба дестилация на моите заключения – без претенции нито за прецизност нито за дълбочина.
Една последна бележка. Това, което казвам не трябва да се разбира като съвет да не се четат преводите на Джон Оуен. Точно обратното – аз ви съветвам да ги четете като важно и в много отношения полезно християнско наследство. Това, което казвам е просто, че не трябва да смятате всяко твърдение на Оуен за израз на универсалната християнска ортодоксалност Много от нещата, които той пише са такива. Някои не са. Неговото учението за ограниченото изкупление е от вторите.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
1. Няколко текста от Яков Арминий свързани с предопределението. Макар и сложни те ще ви дадат поглед върху един спор вътрешен на реформираната традиция.
б) Апология или защита на Яков Арминий
2. Арминиански трактати Няколко текста на Джон Уесли, създателят на методизма, който популяризира учението на Яков Арминий.
3. Арминианството: въпроси и отговори от Роджър Олсън. Текстът е кратко въведение в разликите между две вътрешни християнски традиции известни най-общо като „калвинизъм“ и „арминианство“. Хората, които се интересуват от едно по-сериозно сравнение могат да се обърнат към неговата книга „Арминианска теология“, която е издадена на български език.
Rado's blog 