Писането за Исус е било процъфтяваща индустрия през последния век. Това се дължи отчасти на факта, че Той преследва паметта и въображението на западната култура вероятно повече от всяка друга фигура от миналото или настоящето. Все още отмерваме живота си в зависимост от предполагаемата Му рождена дата. (Всъщност, монахът от шести век, който е направил изчисленията, е сгрешил с няколко години; Исус вероятно е роден през или малко преди 4 г. пр.н.е., годината, в която умира Ирод Велики.) В моята страна дори тези, които не знаят почти нищо за Исус, все още използват името Му като ругателство, което е своеобразен комплимент за Неговото дълготрайно културно влияние.
В Америка, невероятните твърдения за Исус все още са на първите страници на вестниците: може би Той никога не е правил или казвал това, което се пише в евангелията, може би е бил женен, може би не е смятал себе си за Божия Син и т.н. Хората пишат романи и други исторически произведения, чиито сюжети се основават на фантастични интерпретации за Исус – например „Шифърът на Леонардо” от Дан Браун, който твърди (наред с много други неща), че Исус се е оженил за Мария Магдалина и е имал дете. Изключителната популярност на тази книга не може да се обясни просто с факта, че е добре написан трилър. Такива книги има много. Нещо в Исус и вероятността, че Той може да е нещо повече от това, което нашата култура е осъзнала, все още буди в милиони хора усещане за нови възможности и перспективи.
Част от причината за всичко това е, че, както всяка историческа фигура, Исус може да бъде интерпретиран по различни начини. Хората пишат ревизионистични биографии за Уинстън Чърчил, за когото имаме огромно количество факти, или за Александър Велики, за когото имаме значително по-малко. Всъщност, колкото повече факти имате, толкова повече възможности има да интерпретирате по един или друг начин; колкото по-малко факти имате, толкова повече трябва да правите обосновани предположения, за да запълните празнините. Така че, независимо дали разглеждаме съвременна личност, за която имаме твърде много информация, или древна личност, за която имаме твърде малко, историкът винаги има много работа.
В Исус има и от двете, и още нещо в допълнение. Очевидно имаме много по-малко материали за Него, отколкото за, да речем, Чърчил или Джон Ф. Кенеди. Но знаем за Исус много повече, отколкото за повечето хора в древния свят – например Тиберий, римският император по времето, когато Исус е умрял, или Ирод Антипа, еврейският владетел от същия период. Всъщност имаме толкова много изречения, приписвани на Исус, толкова много действия, които се казва, че е извършил, че имаме богат избор, а краткото разглеждане в настоящата и следващата глава може да спомене само някои от тях.
Но в същото време има и досадни пропуски, не само за по-голямата част от ранния живот на Исус, но и за някои от нещата, които един съвременен биограф би искал да знае. Никой не ни казва как е изглеждал Исус или какво е ял за закуска. По-важното е, че никой не ни казва как е чел писанията или – с изключение на кратки проблясъци – как се е молил. Трудността, следователно, е да разберем света на Исус – сложния и опасен свят на Близкия изток през първи век – така, че да можем да осмислим от историческа, лична и богословска гледна точка това, което Той се е опитвал да направи, това, което е вярвал, че е призован да постигне.
Както казах, има и нещо повече, нещо, което прави опита да разберем Исус по-сложен и оспорван отколкото стремежа да разберем която и да е друга древна или съвременна историческа фигура. Християните от самото начало твърдят, че макар Исус вече да не ходи из Палестина и да не можем да Го срещнем и опознаем в този смисъл, Той наистина е „с нас“ в друг смисъл и че можем да Го опознаем по начин, който не е съвсем различен от начина, по който опознаваме другите хора.
Това е така, защото в християнския опит, а не само в християнската догма, е от основно значение, че в Исус от Назарет небето и земята са се обединили веднъж завинаги. Мястото, където Божието пространство и нашето пространство се пресичат и преплитат, вече не е храмът в Ерусалим. То е самият Исус. Същата космология, която дава смисъл на твърдението за храма, дава смисъл и на това твърдение. Припомняме си, че „небето” в юдейското и християнското мислене не е на хиляди километри височина в облаците, а е, така да се каже, Божието измерение на космоса. По този начин, макар християните да вярват, че Исус сега е „в небето”, Той е тук, достъпен и действително активен в нашия свят. За всеки, който вярва в това и се опитва да живее според него, писането на историята на Исус е много по-сложно от простото документиране на живота на една фигура от миналото. Това по-скоро е като писането на биографията за приятел, който все още е жив и все още може да ни изненада.
Тогава не би ли било по-просто да кажем, че трябва да се откажем от опитите да пишем за Исус като за историческа личност и вместо това да пишем за Него според личния си опит? Мнозина в наши дни горещо подкрепят тази идея, не на последно място защото са разбираемо отегчени от някои от глупостите – и това не е преувеличено – написани както от учени, така и от популярни писатели. Но това няма да помогне. Дори когато изучаваме историческите доказателства с пълна сериозност, е достатъчно трудно да избегнем пресъздаването на Исус по наш образ. Когато се откажем от историята, спирачките се освобождават и портретът се превръща във фантазия.
Най-отвратителната от тези фантазии е бил опитът на някои германски богослови през 1930-те години да измислят нееврейски (всъщност антиеврейски) Исус – опит, който има някои тревожни прилики с някои Негови по-скорошни нееврейски портрети. Един от здравите течения в съвременната наука е решителният опит да се разбере Исус наново в контекста на юдаизма от Неговото време. Сам по себе си обаче този опит оставя няколко въпроса без отговор. Ако приемем, че Исус е бил евреин от първи век, какъв евреин от първи век е бил Той? Това поне ни поставя в правилната позиция, от която да започнем.
Rado's blog 