от Тимъти Келър
„А Сатана в отговор на Господа рече: Дали без причина се бои Иов от Бога? Не си ли обградил от всякъде него и дома му и всичко що има? Благословил си делата на ръцете му, и имота му се е умножил на земята. Но сега простри ръка и допри се до всичко що има, и той ще Те похули в лице. И Господ рече на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, що има той; само на него да не туриш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа.” (Йов 1:9-12)
Историята на Йов представя изключително нюансирания начин, по който Божията мъдрост трябва да подхожда към страданието. Тя не дава шаблонни отговори, които водят към морализъм или цинизъм. Моралистът казва на страдащия: „По някакъв начин в живота ти има неизповядан грях. Трябва да се покаеш и да се оправиш с Бога. Ако живееш правилно, животът ти ще се оправи.“ Циникът казва: „Животът е неудовлетворителен. И след това умираш. Ако има Бог, той е отишъл да обядва. Не му дължиш нищо.“
И двата отговора са глупаво простодушни. Моралистът казва, че целта на страданието е проста – то е там, за да те върне при Бога. Понякога това може и да е така, но не винаги. Циникът също казва, че целта на страданието е проста – няма такава! Божествената мъдрост разбира, че Бог има цели, но те са дълбоко скрити. Това ни предпазва от самодоволството на моралиста или от грубостта на циника – и от отчаянието, което и двата подобни подхода могат да донесат на страдащия.
Достигнали ли сте точката в живота си, в която страданието вече не поставя под въпрос Божия характер? Доверявате ли Му се дори в болката и обезсърчението си?
Молитва: Господи, признавам, че когато бях по-млад, бях много по-голям моралист, а с напредването на възрастта съм твърде склонен към цинизъм. И виждам, че толкова много от моите приятели се движат в същата посока. Спаси ме от тази пътека! Амин.
Rado's blog 