Наистина ли Бог мрази греха, но обича грешника?

от Радостин Марчев

През последните няколко седмици доста хора публикуваха едно старо интервю на Р. Спроул с Джон МакАртър, в което той задава въпроса „Наистина ли Бог мрази греха, но обича грешника?“ Обикновено то се появява в една изрязана версия, но по-долу пускам по-пълна такава, за да се усети по-добре контекста (макар и не цялото интервю)

Отговорът на Спроул на този въпрос е твърдо „Не“. Според него това твърдение е невярно защото грешниците живеят под Божия гняв и Бог ги мрази, а твърдението за безусловна любов от Негова страна е богословски и пастирски безотговорно.

Контекста, в който са казани неща е от значение. Спроул преди всичко напада идеята, че понеже Бог обича хората безусловно няма нужда те да променят живота си понеже Той ги приема и обича такива каквито са. Следователно един християнин може да живее във всякакви грехове и въпреки това да се радва на Божието безусловно приемане и любов.

Срещу това аз със сигурност не мога да имам никакво възражение. Ако въпросът е поставен „Правилно ли да кажем, че Бог мрази греха, но обича грешника, следователно можем да живеем както си искаме“ единственият възможен християнски отговор може да бъде ужасеният вик на Павел „Да не бъде!“

Начинът, обаче, по който говори Спроул оставя впечатлението, че той отговаря отрицателно дори на по-кратката форма на въпроса: „Наистина ли Бог мрази греха, но обича грешника?“ С това ми се струва, че той отива в обратната крайност, която носи със себе си опасност не по-малка от антиномианството (виждане, че няма нужда да следваш никакви правила в християнския си живот). Искам да кажа, че по начина, по който чета Библията, и особено Новия завет, ми се струва, че Бог наистина обича грешниците и ги обича безусловно. Именно Божията любов многократно е посочвана като мотивът на Исус да се въплъти, умре и възкръсне за нашето спасение. Това е казано на много места и то по съвсем недвусмислен начин.

Исус го казва общо за всички в „златния стих“

Йоан 3:16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот:

Павел пренася това виждане конкретно за себе си

Галатян 2:20 Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

Накрая той обяснява подробно това в

Римляни 5:6-8 Понеже, когато ние бяхме още немощни, на надлежното време Христос умря за нечестивите. Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек; (при все че е възможно да дръзне някой да умре за благия); Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.

Текстът е категоричен. Божията любов е удивителна, твърди апостолът, понеже надминава всичко, което ние хората бихме направили. Макар че е възможно някой доблестен човек да умре заради някой друг, който е достоен Бог не прави така. Той избира да умре за „грешниците“ и „нечестивите“. И мотивът за това е Неговата любов към тези хора.

Забележете, че по своята същност тази любов е именно безусловна. Хората, към които е отправена не са я заслужили по никакъв начин. Всъщност сте са направили много неща именно, за да не я заслужат. Но тя достига до тях именно понеже нейният източник не е в техните действия или заслуги, а в Самия Бог.

Противно на това, което казва Спроул безусловността на Божията любов няма никаква нужда да бъде разбирана като „карт бланш“ за греховен живот (понеже Бог така или иначе ме обича без значение какво правя). Безусловната любов по никакъв начин не означава, че приема, одобрява или си затваря очите за живота на този, когото обича. Човек може съвсем спокойно да отиде в ада въпреки че Бог го обича безусловно ако откаже да отговори на тази любов. Но в същото време означава и че нищо, което е направил няма да премахне Божията готовност да го приеме ако се обърне към Него с вяра и покаяние. В този случай отново виждаме, че контекста и дефиницията на понятията, които използваме е ключов.

Искам да обърна внимание на още две неща: Първо, аз не отричам, че Библията казва, че Бог мрази не само греха, но и грешника. Дали трябва да разбираме тези пасажи буквално или не и как трябва да ги съгласуваме с пасажите, които говорят, че Бог обича грешниците (и цитираните по-горе са само шепа от тях) е въпрос за много по-широка дискусия, в която за момента няма да навлизам. Това, което искам да кажа е, че има ясни и многобройни пасажи, пряко свързани със сърцето на благата вест, които казват, че да, Бог обича грешниците безусловно.

Второ, Спроул се опитва да намеси като обяснение специфичната доктрина за ограниченото изкупление, според която Бог обича единствено избраните, които от вечността вижда в Христос и за които единствено (а не за всички хора) е умрял на кръста. Отново, без да се ангажирам подробно с нея тук просто казвам, че аз не се придържам към това учение и не изпитвам никакво притеснение от това – освен всичко друго понеже стоя зад огромното множество християни от всички времена, протестанти, католици и православни, които мислят по този начин.  

Така че ако вие сте казвали нещо подобно или сте чували някой друг да го казва не прибързвайте да се отричате и покайвате или пък да приемете, че овекът е изопачил благата вест. Има значителна вероятност това да не е така.