Богословието и огледалото на Писанието

Цитат


51yopwchvml-_sx331_bo1204203200_Основната задача на евангелското богословие е да каже, на основата на Писанията, какво Бог прави в Христос и след това да покаже как да живеем това на практика. Казано по друг начин: целта на евангелското богословие  да помогне да се създаде общност от ученици, хора, които са разбрали и отговорили на реалността на благовестието – хора, които са станали „малки Христосовци“ и по този начин изпълняват своето призвание да живеят като Божии образи.

Надеждата на благовестието ни кара да гледаме напред (винаги обновяващи се). Знанието, че днешните християни не са първите приели благовестието ни кара да гледаме назад и да се учим от миналото (винаги връщащи се).

Евангелското богословие е едновременно надежда и наследство. Именно тази динамична позиция, разположено между миналото и бъдещето, прави евангелското настояще един момент зареден е есхатологично значение (винаги отговарящи): „Днес ако чуете гласът Му не закоравявайте сърцата си“ (Евреи 3:7-8, 15; 4:7 ср. Пс. 95:7-8). Амбицията на евангелското богословие е да се върне назад към това, което Божиите хора са чули в миналото, да обнови уморените традиции и да отговори с готовност и покорство на Божият призив да вървят напред в настоящето.

Vanhoozer, Kevin J., Treier, Daniel J. Theology and the Mirror of Scripture: A Mere Evangelical Account (Studies in Christian Doctrine and Scripture). IVP Academic, 2015.

Как да комуникираме с културата без да губим благовестието? – 5

Цитат


от Ръшел Мъуур

index

Ние трябва да разпознаваме мракът на нашата култура на смъртта когато тя се появява в собствените ни гласове. Удивен съм когато чувам тези, които претендират за името на Христос и които ясно изповядват, че са „за” живота, да говорят за имигрантите с презрение като за „онези хора,” които „източват нашите ресурси за здравеопазване и благополучие.” Възможно ли е да не виждаме действието на същите дуехуманизиращи стратегии, които се използват при активизма в полза на абортите за „заченатия продукт” и гневният национализъм, който нарича детето на майката-имигрантка „тежест?” В своя корен това е неспособност да видим кои сме всъщност самите ние. Има още

Двете реформации

Цитат


 index

“Ние сме просяци – това е истината”

“Нека никой да не смята, че разбира Светото Писание достатъчно ако не е служил на църквата в продължение на 100 години заедно с пророци като Илия и Елисей и заедно с Йоан Кръстител, Христос и апостолите.”

(Мартин Лутер)

“Какво ако някой се интересува единствено от любопитни спекулации? Какво ако се прилепя единствено към буквата на закона и не търси Христос? Какво ако извращава естественото значение със странни тълкувания? Ние имаме добра причина да му припомним вярата в Христос, която е центъра и същността на Писанието. Защото това, което следва непосредствено също зависи от тази вяра.”

(Жан Калвин)

“От момента, в който започнах да чета Лутер и Калвин…аз реших, че без значение дали ще се съглася с всичко, което казват методът, който те прогласяват и практикуват ще стане и мой: да се потопя в библията, в еврейския и арамейския Стар Завет и в гръцкия Нов завет, да го направя част от моето собствено кръвообращение по всеки възможен начин, в молитва и с надеждата, че ще бъда в състояние да поучавам библията по един свеж начин пред църквата и света. Най-голямата, чест, която можем да окажем на реформаторите не е да ги третираме като непогрешими – те биха били ужасени от това – а да направим това, което те са правили.”

(Н. Т. Райт)

„Никой, който пристъпва към Писанията не трябва да предполага, че богатството, което е открил в него е единственото съществуващо. По скоро той трябва да осъзнае, че самият той е спсобен да открие само това от множеството богатства, които се намират в него….Жадният се радва понеже пие; той не се натъжава понеже не е в състояние да изчерпи изворът, от който пие.“

(св. Ефрем Сирин)