Наскоро на българския пазар излезе третия (последен) том от голямото съчинение на Йоан Дамаскин „Извор на знанието”.
Доста често то се публикува частично под заглавието „Точно изложение на православната вяра”. Всъщност обаче „Точно изложение” е само третата част на по-голямата творба в три части. Първите две са съответно „Философски глави” (наричани понякога „Диалкетика”), които представляват своеобразно въведение в богословското мислене – един вид prolegomena и „За ересите накратко” – изброяване на 103 познати по онова време лъжеучения.
Трите части заедно представляват много интересен опит за систематизация на богословието – особено на свързаното с Троицата и христологията. Още по-интересно е, че това е направено на изток където подобни систематизации са рядкост.
„Извор на знанието” е едно от най-авторитетните древни патристични съчинения. Макар да може да бъде оригинален автор (както в полемиката около иконоборческата криза) в случая Йоан Дамаскин взема най-доброто от древната традиция и го обобщава по чудесен и неспекулативен начин.
Голямото достойнство на настоящото издание е, че то е двуезично и снабдено с подробен справочен апарат, което го прави много полезно за използване от специалисти без при това да намалява неговата достъпност за всички останали читатели.
За всеки, който желае да се запознае с едно от най-добрите патристични творби „извор на знанието” е задължително четиво.
Rado's blog 